В предния епизод на турския сериал „Плен“: Тарък отвлича Али, а Афифе и Орхун обвиняват Хира, че тя е виновна за случилото се.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 196 и 197 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун и Хира пред най-големия си кошмар: Али е в болница, а животът му виси на косъм...
В имението на Демирханлъ ледовете най-после се разтапят, но цената е твърде висока. Орхун осъзнава колко несправедлив е бил към Хира – обвиненията му избледняват пред лицето на общата им болка. Той намира сили да поиска прошка, притиска я до себе си и ѝ обещава, че ще намери Али.
В същото време Тарък стяга куфарите за Канада, решен да отведе сина си завинаги. Но Али тъгува за Хира и вуйчо си. Докато Тарък е в банята, Али взема телефона му и се обажда на Хира.
Тарък хваща сина си и му се кара, но маската на коравия баща се пропуква. Виждайки разбитото сърце на детето си, той разбира, че не може да го принуди да замине с него. Обещава му, че сутринта ще го върне при Хира и Орхун.
Но съдбата има други планове. Стресът и страхът оказват влияние на Али и той се срива. Уплашен и съсипан Тарък се озовава пред спешното отделение, стиснал в обятията си безжизненото си дете. С разтреперани ръце той набира Орхун, за да му каже най-страшното...
Али е в болница, а животът му виси на косъм...
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
ЕПИЗОД 196
Тарък се опитва да влезе в ролята на грижовен баща. Докато уверява съпругата си Мелек по телефона, че всичко е наред, Али седи самотен и потънал в тъга. Тарък му носи лакомства и нови боички, надявайки се да заличи липсата на истинския му дом. Но за детето вкусът на шоколада не може да се мери със сладкишите на Хира. Когато Али плахо пита кога ще се обадят на вуйчо му Орхун и леля му Хира, Тарък заявява: това ще се случи едва когато стигнат в Канада. В очите на момчето се чете безсилие, но то не смята да се откаже.
В същото време в имението Хира е съсипана от вина. Тя плаче, притискайки камъчето, нарисувано от Али, и непрекъснато се връща към момента, в който му е позволила да се види с баща си. Измъчва се от мисълта, че Орхун никога няма да ѝ прости, а думите му за опасностите, пред които е изложила детето, все още кънтят в съзнанието ѝ. Междувременно Орхун разговаря със Салих, който му съобщава лоши новини – Тарък е планирал всичко изключително внимателно и следите му се губят. Орхун веднага нарежда да се поставят под наблюдение всички негови познати и адвокати.
Малко по-късно Орхун намира Хира в стаята ѝ. Вместо да я нападне с обвинения, той я прегръща и я притиска до себе си, давайки ѝ така нужната утеха. Седнали по-късно в градината, те се опитват да съберат парчетата от разбитите си мечти. „Али ще се върне“, обещава Орхун, макар вътрешно да изгаря от тревога. През прозореца на къщата Нева наблюдава близостта им ревниво. В същото време Афифе, в момент на слабост пред снимката на Нихан, се заклева, че няма да остави внука си в ръцете на престъпник като Тарък.
Нощта носи неочакван обрат. Докато Тарък е в банята, Али забелязва оставения на дивана телефон. С треперещи ръце той набира номера на Хира. Когато тя чува гласа му, едва не изпуска апарата от вълнение. Орхун веднага поема телефона и инструктира Али да погледне през прозореца и да опише всичко, което вижда, за да открият местоположението му.
ЕПИЗОД 197
Нощта е тежка, напоена с несигурност. Али стои до прозореца, стиснал телефона в малката си ръка. Очите му трескаво обхождат тъмнината навън, опитвайки се да открие ориентир.
– Тук има много сгради... – шепне момчето.
В другия край на линията Орхун е напрегнат до краен предел: – Няма ли някаква табела? Нещо, което да прочетеш?
Али присвива очи, вглеждайки се в отсрещната страна на улицата. – Има една малка табела... Точно срещу нас е.
– Добре, кажи ми какво пише на нея! Кажи ми бързо! – заповядва Орхун.
Али отваря уста да зачете буквите, но в този момент вратата се разтваря с гръм. Тарък нахлува в стаята като буреносен облак. – Али!
Той изтръгва телефона от ръката на детето с грубо движение. Гневът му е неконтролируем. – Ти говориш по телефона? Какво си въобразяваш, че правиш?!
Без да чака отговор, той хвърля побеснял телефона на земята. Чува се звук на чупеща се пластмаса. Хира ужасена покрива устата си с ръка, а сълзите вече се стичат по лицето ѝ. – Не... Не... – нарежда тя, потънала в ужас.
Али гледа баща си шокиран. Тарък поглежда лошо сина си в яростта си, маската на добрият родител е паднала. В конака Орхун и Хира чуват само отдалечените крясъци, преди линията окончателно да прекъсне.
„Абонатът е извън обхват или в момента е недостъпен...“ – гласът на оператора звучи като присъда.
Орхун сваля телефона от ухото си, челюстта му е стисната до болка. – Копеле! Изключи го! – прецежда той през зъби.
Хира се свива на дивана, обзета от мъка. – Звучеше толкова гневен... Аличо... той е само дете...
Орхун не губи и секунда. Набира Салих, а гласът му е леден: – Салих, Али се обади от непознат номер. Да... Не, не разбрахме къде е. Точно когато щеше да ми каже, онзи боклук му взе телефона!
Камерата ни показва Шевкет, който както винаги послушва и отива да докладва на любимата си госпожа Афифе.
Орхун продължава да дава нареждания на Салих, крачейки нервно из стаята. – Намери локацията, от която е направено обаждането. Мъжът ще избяга, побързай! Щом откриеш мястото, веднага провери всички камери за видеонаблюдение в квартала. Чакам!
Той затваря и поглежда към Хира. Тя е пребледняла, очите ѝ са пълни със страх. – Няма да издържа, ако той направи нещо на Али... – гласът ѝ се пречупва.
Орхун се приближава и я поглежда с тежък, но уверен поглед. – Не се притеснявай. Ще го открием скоро. Обещавам ти.
Хира отпуска глава на рамото му, търсейки опора в неговата сила.
Али се е свил в ъгъла, треперейки от страх пред баща си. Тарък, виждайки ужаса в очите на сина си, внезапно променя тона. Опитва се да заглади случилото се. – Извинявай за това... Повиших тон малко повече.
Той пристъпва към момчето, гласът му вече е мек. – Но се изплаших... Изплаших се, че ако разберат къде сме, ще те отведат от мен. Уплаших те, нали?
Али не отговаря. Лицето му пребледнява още повече, той притиска ръка към корема си. Силна болка го пронизва. Тарък не забелязва веднага и продължава: – Искам да знаеш нещо. Никога... никога не бих те наранил. Ти си единственият ми син. Най-скъпото ми. Ако някой ти навреди, ще унищожа целия свят. Затова не се страхувай от мен.
Али кимва едва забележимо, но болката става по-силна. – Ако не искаш да идваш с мен, мога да те върна при вуйчо ти. Само не се страхувай от мен. Не забравяй, че съм твой баща! Направих го, за да не се разделяме отново. Нали ти искаше да видиш сестра си... Нямах лоши намерения. Но ако се чувстваш зле... няма да те насилвам за нищо.
Али го поглежда, повярвал на привидното му разкаяние. – Наистина искам да дойда с теб и да видя сестра си – промълвява той. – Но не искам Хира и вуйчо ми да се тревожат. Сигурно са много разстроени. Никога не съм ходил никъде, без да им кажа. Те винаги са до мен...
Тарък го наблюдава внимателно. – Значи искаш хем да си с вуйчо си, хем да видиш сестра си. Правилно ли те разбирам?
В този момент Али изпъшква и се превива на две, хващайки корема си. Кризата го връхлита с пълна сила. Тарък скача, лицето му се изкривява от тревога. – Али! Сине, добре ли си? Какво ти е?
Той действа светкавично. – Ще се оправиш, не се плаши. Взех лекарствата ти от доктора. Къде са?
Тарък отваря кутията с лекарства и трескаво налива вода. Помага на момчето да се изправи, слагайки възглавница зад гърба му. – Тук съм. Ела, сине. Ето, изпий това. Хайде, глътни го.
Али приема лекарството, дишането му е учестено. Тарък го полага обратно на леглото, гледайки го с нежност и искрена загриженост. – Всичко ще бъде наред, красивото ми момче. Каквото поискаш, това ще стане.
В имението напрежението в стаята на Хира е толкова гъсто, че може да се разреже с нож. Орхун стои неподвижно, забол поглед в екрана на телефона си очаквайки обаждане от Салих.
Хира не спира да бърше сълзите си, гласът ѝ трепери от слабост: – Той беше толкова гневен на Али... Моля се на Господ да не му посегне! Ако му се случи нещо, никога няма да си го простя!
Орхун свива юмруци. Гневът му към Тарък кипи под повърхността, но той се опитва да запази самообладание заради нея. – Моля те, не говори така... – прекъсва я той.
– Не мога! – избухва тя, закривайки лицето си. – Аз съм причината за всичко това. Моята поява донесе само нещастие.
Орхун пристъпва към нея, опитвайки се да я успокои с присъствието си.
– Не можеше да знаеш... Спри да се обвиняваш. Виж, чакаме новини от Салих. Щом локализираме мястото, ще бъде лесно да стигнем до Али. Трябва само да поизчакаме още малко. Всичко ще бъде наред. Бъди силна! Спри да плачеш, моля те... – казва той, но в този момент вратата се отваря широко.
Афифе нахлува вътре без предупреждение. Гласът ѝ срязва тишината: – Али се е обадил?
Орхун повдига вежди, изненадан от бързината, с която новините се разпространяват в този дом. – Откъде знаеш...
– Значи е вярно? – прекъсва го тя, пренебрегвайки въпроса му.
– Кой ти каза? – гласът на Орхун става остър.
Афифе го засипва с въпроси, сякаш го разпитва: – Как е Али? Къде е той? Какво си казахте? Защо още си тук, Орхун?
– Майко, успокой се, моля те! – опитва се той да я спре.
– Не мога да се успокоя! – крещи тя, а очите ѝ мятат мълнии. – Кажи ми нещо, защо не си тръгнал да го търсиш?
– Защото в момента не знаем къде е Али – признава Орхун с тежка въздишка.
– Как така не знаете? – Афифе чувства как сърцето ѝ се свива от предчувствие за беда.
Орхун я поглежда напрегнато: – Не успяхме да разберем. Докато говореше, Тарък му взе телефона.
– Оня човек... да не би да му е направил нещо? – Афифе пребледнява, мислейки за най-лошото.
Орхун прави жест с ръка, опитвайки се да потуши паниката ѝ: – Нищо му няма, не се тревожи. Али очевидно ни се е обадил тайно, а Тарък го е хванал. Това е всичко. Говорих със Салих, опитват се да намерят номера. Чакаме.
– Значи ръцете ни са вързани, така ли? – подхвърля Афифе с горчивина.
Тя стрелва Хира със студен, обвинителен поглед, който казва повече от хиляди думи. – Дръж ме в течение за всичко! – заповядва тя и излиза нервно от стаята.
Али лежи изтощен на дивана. Лекарството най-после започва да действа и острата болка в стомаха му затихва, но тялото му е разбито от тежките спазми. Тарък влиза тихичко, носейки чаша топло мляко.
– Ето, млякото ни е готово – казва той с необичайна нежност. – Малко е горещо обаче. Да изчакаме да поизстине, става ли?
Той сяда до Али и го поглежда с бащинска загриженост, която изглежда почти истинска. – Като го изпиеш, ще заспиш дълбоко. А сега... искам да помислиш спокойно. Ще направим каквото решиш ти. Ако искаш, ела с мен, за да бъдеш със сестра си. Това е мечтата ми – да имаме истинско семейство... Но ако не искаш, можеш да останеш при вуйчо си.
Али го поглежда с детско любопитство, в главата му се раждат хиляди въпроси. – А не може ли Ямур да дойде тук? Или пък вуйчо и Хира да дойдат в Канада? Искам и те да видят сестра ми.
Тарък усеща как буца засяда в гърлото му. Той разбира, че сърцето на Али е закотвено в имението, при Орхун и Хира. Макар да не му се иска да се предава, той прави жертва в името на спокойствието на сина си. – Хмм... може би мога да доведа Ямур тук.
Али веднага забравя умората и очите му светват от вълнение. – Тогава може ли да отидем при кака Хира и вуйчо още сега?
Лицето на Тарък помръква. Мисълта за раздялата го пронизва. – Може ли да тръгнем утре? Поне тази вечер да прекараме двамата.
– Добре, съгласен съм – предава се Али с детска невинност. – А ти... знаеш ли да разказваш приказки? Можеш ли да ми разкажеш една, докато заспивам?
– Разбира се, че знам – усмихва се Тарик през болката. – Ще ти разкажа най-красивите приказки на света.
Али го гледа с надежда. Тарък има една последна нощ със сина си – последната му възможност да бъде баща.
– Млякото вече трябва да е поизстинало. Пий го докато не е изстинало съвсем. Заповядай.
Али отпива глътка и за миг се замисля. – Кака Хира винаги ми даваше топло мляко...
– Хмм. Твоята кака Хира е постъпвала правилно. Мляко трябва да се пие на всяка възраст. Хайде, допий го.
Тарък се опитва да изглежда корав, но вътрешно се разпада при мисълта, че утре ще загуби момчето си отново.
Сутринта Али все още спи, а на лицето му е изписано необичайно спокойствие, сякаш в съня си е далеч от всички и всичко. В другия край на стаята Тарък говори тихо по телефона с детектива, а гласът му звучи пречупено.
– Да, точно така. Паспортът е анулиран. – Той замълчава за миг, загледан в сина си. – Знам, но не мога да го принудя да живее живот, който не иска. Днес ще го отведа в имението на Демирханлъ. Да... Ще се обадя, ако изникне нещо.
Тарък затваря телефона и бавно пристъпва към леглото. Застава над момчето, а в очите му се чете закъсняло разкаяние. – Не бях до теб, когато беше бебе... – казва той, сякаш се изповядва. – Не видях как пропълзя за първи път. Всеки баща чака момента, в който детето му ще го нарече „татко“, копнее за този миг. Аз не го изживях. И оттук нататък няма да бъда с теб... Винаги ще копнея за теб, сине.
Болката го стяга, но в момента, в който ръката му докосва челото на Али, изражението му помръква. Маската на тъга е заменена от чист ужас. – Али! Сине, ти гориш!
Тарък трескаво дръпва одеялото. Опитва се да разбуди детето, но клепачите на Али са натежали, той е в полусъзнание. – Али! Али, събуди се!
Всички усилия са напразни – момчето не реагира. Паниката обзема Тарък. Той грабва Али в прегръдките си, притискайки го силно до гърдите си. – Ела, сине... Ще се оправиш, чуваш ли? – повтаря той като молитва и се втурва към вратата, изнасяйки безжизненото тяло на детето навън.
В конака Хира е потънала в неспокоен сън. Тя се върти в леглото, челото ѝ е обляно в пот, а устните ѝ шепнат неразбираемо: – Али... Али, защо не чакаш?
СЪН: Хира тича по дългия коридор, следвайки Али, който влиза в стаята си. Момчето сяда на земята и започва да рисува, обърнато с гръб към нея. – Аличо, защо не ме изчака? Защо бягаш от мен? – пита го тя с нежност.
Али не отговаря. Той дори не се обръща. Хира се приближава и поглежда листа. Лицето ѝ застива в ужас. Али рисува само с черна боя. Цветята, дърветата, дори течащата вода – всичко е потънало в мрак. – Аличо... какво си нарисувал? Защо всичко е черно?
Детето продължава да запълва листа с настървение. – Аличо! Али! – Тя докосва лицето му в съня си и се дръпва. – Али, ти гориш! Аличо!
РЕАЛНОСТ: Хира се метае в леглото, измъчвана от кошмара. – Али! Али! – вика тя в просъница, гласът ѝ е пресипнал от отчаяние. Изведнъж тя се сепва и се изправя в леглото с писък: – АЛИ!
В същия миг Орхун нахлува в стаята, привлечен от вика ѝ. – Добре ли си? Какво има? – пита той, сядайки до нея.
Хира го хваща за ръцете, очите ѝ са широко отворени, пълни с дива исконна увереност. – Али добре ли е? Не, той не е добре! Видях го, Орхун! Има ли лоши новини? Кажи ми къде е Али!
Орхун я хваща за раменете, опитвайки се да влее спокойствие в разтрепераното ѝ тяло. – Успокой се, няма новини още. Просто си сънувала кошмар.
– Не беше просто сън, почувствах го! – плаче тя, а думите ѝ се удавят в сълзи.
– Салих е по следите им. Не се притеснявай – уверява я той, но в очите му също се чете напрежение.
Хира се срива в обятията му. – Никога няма да си простя, ако му се случи нещо! Как можах да направя такава грешка! Как можах да се доверя на онзи измамник!
– Не можеше да знаеш... – казва Орхун и я притиска силно към себе си, сякаш иска да я предпази от собствената ѝ вина.
Хира е отпуснала глава на рамото на Орхун, търсейки утеха. В стаята цари тягостна тишина, прекъсвана само от тежкото им дишане. Внезапно телефонът на Орхун вибрира рязко. На екрана свети непознат номер.
Орхун вдига моментално, гласът му е напрегнат до скъсване: – Слушам?
– Орхун... аз съм. Тарък – дочува се гласът от другата страна.
В същия миг Орхун скача от мястото си, сякаш е поразен от ток. Гласът му оглася стаята като рев на ранен звяр: – Казвай къде е Али! Веднага!
Хира изпръхва и се изправя, впила разширени от ужас очи в Орхун. Сърцето ѝ блъска в гърдите като птица в клетка.
– Ще ми платиш за това! – заканва се Орхун, а вената на шията му пулсира застрашително. – Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил! Казвай къде е детето!
Гласът на Тарък обаче не звучи нито нагло, нито предизвикателно. Той е глух, пречупен и натежал от мъка: – В болницата сме...
Орхун застива на място. Яростта му изчезва, заменена от ледена вълна на предчувствие за най-лошото. Хира усеща как дъхът ѝ секва, щом чува къде са.
– В болницата? – повтаря Орхун, а гласът му внезапно спада.
– Болница ли? – шокирана е Хира, а лицето ѝ пребледнява.
Орхун не отговаря. Телефонът бавно се спуска от ухото му, докато в слушалката остава само тежката тишина на очакването. Погледът му се среща с този на Хира – в него вече няма гняв, а само тревога, която казва всичко, което думите не смеят.
В същото време в полицейския участък Кенан не губи присъствие на духа. Дори зад решетките той остава адвокат по призвание. Виждайки несправедливото обвинение срещу съкилийника си Хюсню, той веднага диктува план за действие: проверка на камери, издирване на свидетели и детайлни описания. Благородството му печели уважението на останалите затворници, но в мислите си той е при Нуршах и Нефес.
Нуршах, от своя страна, преминава през собствен ад. Студът в офиса е непоносим, а малката Нефес зъзне под пластове дрехи. Останала без средства заради блокираните сметки, Нуршах взема тежко решение – заснема и продава онлайн една от най-скъпите си вещи, за да плати ремонта на бойлера. Когато Фатих и Джейлан пристигат, те заварват една променена жена. Нуршах вече не е беззащитно момиче – тя е истинска Демирханлъ.
Въпреки протестите на Фатих, тя отива право в леговището на врага – офиса на Еркан. С леден тон му поставя ултиматум, който го оставя без дъх. Предупреждава го, че ако не оттегли жалбата срещу Кенан, сама ще се предаде в полицията и ще го посочи като съучастник в организирана престъпност.
„Помисли добре дали искаш майка ми Афифе да те намери, защото дъщеря ѝ е в затвора заради теб“, изсъсква тя и си тръгва, оставяйки Еркан вцепенен от страх.
Кенан най-после се прибира у дома и семейството се събира около масата. Въпреки радостта, положението е критично – и двамата са без работа и без право да практикуват като адвокати.
Кенан разбира, че Нуршах е продала любимата си чанта, за да плати за ремонта на бойлера, което го докарва до отчаяние и огромна благодарност едновременно. Двамата правят списък с обикновени професии, за да изкарат някакви пари, готови да започнат от нулата, само и само да запазят семейството си.
