Във сезон 2, еп.16 на турския сериал „Плен“: Орхун е разтърсен от чувството на вина, когато разбира какво си е спомнила Хира. Дали миналото ще ги отдалечи, или ще ги сближи още повече? Аслъ започва тиха, но опасна игра. Тя се опитва да настрои Али срещу Хира. Дали ще успее? Нуршах научава шокиращи истини за Рашид.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 17 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун се притеснява за Хира. Той знае, че го чака тежък път. Знае, че ще страда до нея, ще кърви от същите рани. Но е готов – готов да премине през всичко, докато тя си върне всички спомени.
Орхун все още не е изкупил вината си. Сега му предстои да преживее отново всяка болка, която е причинил на жената, която обича. Но не всичко е загубено – защото в сърцето на Хира живее нещо ново. Сега тя го обича още повече от преди..
Междувременно Аслъ е решена на всичко, но няма да остави Орхун на Хира.
А в същото време Нуршах се опитва да се извини на Кенан и му предлага да се обединят, за да върнат Нефес. Но Кенан е непреклонен – обижда я и ѝ показва вратата!
Всичко за турския сериал „Плен“
В салона на имението Хира чака Орхун да приключи телефонния си разговор. Чува последните му думи:
– Разбрах, добре. Ще се погрижа. Идвам веднага!
Орхун приключва разговора и прибира телефона с решително движение. Хира се досеща, че той смята да излезе, и не успява да се въздържи.
– Къде отиваш? – пита тя.
– Има да свърша нещо важно. Трябва да мина през фабриката.
Тя кимва леко, безмълвно, но тревогата в очите ѝ не остава скрита. Орхун се опитва да я успокои:
– Лягай да спиш. Аз ще се върна, след като приключа.
Хира сякаш иска да го спре, но не намира достатъчно смелост. Гласът ѝ прозвучава по-меко:
– Кога ще се върнеш?
Орхун се усмихва. Харесва му, че тя пита.
– Колкото се може по-скоро.
Тя отново кимва, но този път със срамежлив поглед.
– Има ли нещо? – пита Орхун.
– Не... Просто исках да знам.
– Ако не искаш да останеш сама, можеш да дойдеш с мен – предлага той.
– По-добре да не ти преча. Ще те изчакам тук!
Орхун кимва, готов вече да се обърне и да тръгне, когато гласът на Хира отново го спира.
– А... къде точно отиваш?
Орхун се обръща, този път с почти виновен поглед. Хира се приближава към него.
– Знам, че каза, че отиваш във фабриката, но... близо ли е? Далеч ли? Просто не разбрах.
Орхун я поглежда. Вече е сигурен – тя не иска той да си тръгва.
– Ще свърша работа от тук! – заявява Орхун. – Имам да направя няколко обаждания.
Усмивка пробягва по лицето на Хира. Харесва ѝ, че ще остане.
– Мога да ти направя кафе, ако искаш? – предлага с усмивка Хира.
– Не е нужно. Ще съм в кабинета си. Ако искаш...
– Свърши си работата... Важното е, че си тук. – казва Хира и се смущава от последните си думи.
Орхун е доволен от тона ѝ, от спокойствието в очите ѝ.
– Ако все пак промениш решението си...
– Ще се кача в стаята.
Хира тръгва по стълбите, а Орхун я изпраща с поглед преливащ от любов. Хира се обръща, иска да каже нещо, но се отказва и продължава по стълбите. Камерата ни показва Аслъ, която шпионира зад вратата. Очите ѝ са пълни с ревност.
Малко по-късно, по стълбите изведнъж пред Хира изскача Муса. Тя се стресва.
– Ей..! – възкликва тя.
– Аз съм, сестричке. Недей да се плашиш. Добре ли си?
– Добре съм. Просто се бях унесла – обяснява Хира.
– Ти изобщо не ме видя. Преди бях невидим в тъмното, а сега – и на светло.
Опитва се да я развесели Муса. Вади телефона си и включва фенерчето, осветявайки лицето си отдолу.
– Дали да не започна да се движа така? Светещ. За да не се страхуваш.
Хира се усмихва:
– Не се страхувам. Не се тревожи.
– Само исках да ти кажа... преместих вещите на зетя в стаята ви – съобщава Муса.
– Какво? – пита Хира объркана.
– Той така поиска. Всичко си е на мястото. Сложих ги с двете си ръце.
Очите на Хира се разширяват. Сърцето ѝ подскача – Орхун се връща в стаята им. Опитва се да не показва радостта си.
– Всичко се връща както си беше, сестричке. Слава Богу. И ти си щастлива, нали?
Хира кимва леко.
– Лека нощ, спи спокойно – казва Муса и тръгва надолу.
В салона Муса се засича с Аслъ.
– Лека нощ, г-жо Аслъ.
Тя отвръща с хладно кимване. Муса предлага:
– Искате ли да ви докарам колата до входа?
Аслъ кимва с напрегната усмивка. Щом той се отдалечава, тя отправя студен поглед към стълбите.
– Живей си си живота, докато можеш, Хира. Но в края на тази игра няма да си ти победителката! – мръкна си Аслъ.
На горния етаж Хира се готви да влезе в стаята си. В този момент от отсрещната стая излиза Афифе. Двете се засичат с очи. Хира свежда глава с уважение.
– Лека нощ – казва Хира.
Но Афифе я подминава като крещи:
– Шевкет!
Икономът се появява с поднос в ръка.
– Тук съм, госпожо!
Шевкет оставя чая и излиза от стаята.
Афифе хвърля на Хира пронизващ поглед преди да затвори вратата на стаята си. Хира потръпва. Очите ѝ се насълзяват. Шевкет я поглежда загрижено:
– Желаете ли нищо?
Хира само поклаща глава и се прибира в стаята си. Тежестта от поведението на Афифе не ѝ дава мира.
Хира ходи неспокойно напред-назад, вглъбена в мислите си.
– Мрази ме. Но защо? Какво съм ѝ направила? Трябва да си спомня! Как да го направя?
Хира влиза в гардеробната. Поглежда към дрехите на Орхун, подредени редом до нейните. Докосва една тъмносиня риза. Затваря очи – проблясъци, огън, пътуване. Усмивка се появява на устните ѝ.
– Само да можех да си спомня всичко! Само това искам!
По-късно, облечена в пижама, сяда на ръба на леглото в очакване да се върне Орхун. Вратата се отваря. Орхун влиза. Поглеждат се. Хира се изправя развълнувана.
– Свърши ли работа?
– Да. И е много хубаво отново да съм тук... в една стая с теб. Добре дошла – казва Орхун с топла усмивка.
Хира се смущава. Орхун влиза в гардеробната и се връща облечен в пижама, в ръцете си държи възглавница и завивка. Тя бърза да ги вземе.
– Дай ги, аз ще спя на дивана, а ти на леглото. Лягай си ти! – казва Хира.
– Аз ги взех за себе си – усмихва се Орхун.
Той ѝ подава ръка, за да помогне на Хира да стане от дивана. Тя се опира на ръката и става и притеснено. Тръгва към леглото. Двамата приготвят леглата си и лягат. Хира го наблюдава с вълнение.
– Лека нощ – казва Орхун.
– И на теб – отвръща Хира.
Той изгасва лампата. В тъмнината, тя се върти, не може да заспи. Орхун го усеща.
– Не можеш да спиш, нали? – пита той.
– Събудих те ли? – пита притеснена Хира.
– Не. Когато не можеш да спиш, дишането ти се учестява. Въртиш се, все едно не можеш да си намериш място.
– Познаваш ме по-добре, отколкото аз себе си... – отвръща Хира.
– Така е. Може да ми зададеш въпросите си. Каквито и да са – питай!
Хира сяда в леглото, Орхун също става и сяда на дивана.
– В главата ми е празно, а аз се опитвам да я запълня. Част от мен се чувства в безопасност с теб, друга – неспокойна. Късчета, погледи... Понякога не ги разбирам.
– Трудно ти е да подредиш пъзела – досеща се Орхун.
– Имам чувството, че ми липсва само едно парченце, ако го намеря всичко ще си дойде на мястото. Има нещо, което не разбирам... Ти и аз... правим всичко заедно. Но защо...
– Ще питаш защо не спим заедно? – отново се досеща Орхун.
Хира срамежливо отвръща поглед. Орхун става приближава се към Хира. Тя е едновременно развълнувана и уплашена. Орхун отваря нощното шкафче и вади пликче с лавандула.
– След като си върнеш всички спомени, ще продължим откъдето спряхме. Докато не се почувстваш напълно добре, ще спя на дивана.
Орхун ѝ подава торбичката с лавандула.. Тя го мирише.
– Познат аромат. Като нещо, което не мога да си спомня! – казва Хира.
– Права си! Една нощ не можех да спя. Ти го сложи под възглавницата ми, за да спя спокойно! – обяснява Орхун. – Хайде, лягай си! Спи спокойно!
Орхун се навежда и оставя пакетчето с лавандула под възглавницата, така се доближава лице в лице с Хира.
– Лека нощ. – пожелава ѝ Орхун.
– Благодаря... Лека нощ.
Тя слага главата си на възглавницата, вдишва аромата. После поглежда към Орхун.
– Ти си много добър човек – казва Хира.
Усмивка озарява лицето на Орхун. Но после тя бързо изчезва. Спомен нахлува в съзнанието му – Хира, мокра, трепереща, в ужас…
Орхун се сепва. Сърцето му се свива.
„Ами ако първо си спомни лошите моменти?“
Кенан работи напрегнато в тишината на нощта. Очите му са натежали от умора, но той не спира. Изведнъж шум от стълбите го кара да вдигне поглед. Вратата леко се открехва и вътре влиза Нуршах.
– Видях, че лампата ти свети... и реших да дойда. Да поговорим, ако е възможно – казва тя, леко несигурна, но решителна.
– Нямам какво да говоря с теб – отвръща хладно Кенан, без дори да я погледне.
– И аз също не горя от желание да говоря с теб. Но след като приключим с това, повече няма да се налага да се виждаме. Не се тревожи!
Кенан я игнорира и продължава да работи.
– От днес вече не съм адвокат на Рашид Дикмен – обявява Нуршах. – Нека изкупя вината си. Можем да се справим заедно.
– Да ти кажа ли нещо, което го няма в правните книги, госпожице адвокат – отвръща той, а в гласа му прозвучава болка, смесена с гняв. – Има грешки, които не може да се поправят и твоята е една от тях... Знаеш пътя!
Кенан се отдалечава към кухнята. Нуршах го гледа със съжаление, после се обръща и си тръгва.
Кенан не спора да мисли за Нефес. По-късно той ѝ събира в раницата любимите ѝ вещи, а след като излиза от стаята и отново влиза в кантората си. Срещу него стои Нуршах. Изглежда решена. Той я гледа, сякаш търси отговор.
– Защо си тук? – пита Кенан.
– За да говорим. Като цивилизовани хора. Можем, нали? – отговаря Нуршах.
– Нямам излишно време за теб – отвръща Кенан. – Махай се!
Той се насочва към кухнята, но Нуршах го хваща за ръката.
– Този път няма да ми избягаш! Само ще говорим!
– Аз не бягам.
– Има проблем, нали? И двамата го виждаме! Но няма как да го решим, ако не поговорим.
– Да, има проблем. Съгласен съм. И причината за него си ти!
– Добре.
– Не хабя енергия за причината. Опитвам се да реша самия проблем. Какво не разбираш?
– Прав си...
Кенан я поглежда. На лицето му се появява горчива усмивка.
– Това, че съм прав, не лекува травмите на Нефес! Разбираш ли?
Очите на Нуршах се насълзяват.
– Съжалявам. Много съжалявам.
Той не трепва. Тя е отчаяна.
– Знам, че сгреших. Признавам го. Моля те да ми простиш.
– Толкова ли е лесно? Извиняваш се и всичко се изтрива. Колко удобно!
– Аз...
– Колко пъти ти казах – изслушай ме! Но ти вече беше произнесла присъдата. Нека да кажем, че съм бил осъден на смърт. И екзекуцията вече е извършена. Възможно ли е да се върна?
– Но, моля те! Това не е същото!
– Същото е! Не те ли учиха да изслушваш дори и най-виновния?
– Направих грешка, осъзнавам я, признавам я. Нима ти никога не си грешил?
– Грешка, а? Извиняваш се, правиш трогната физиономия и очакваш всичко да мине. Явно са те глезили доста! Но тук не си в света, в който ти правят път, за да не се счупиш, порцеланова кукло. Отвори си очите!
Тези думи разклащат Нуршах. Вече не изглежда наранена, а гневна.
– Порцеланова кукла, така ли?
– Точно така.
Нуршах се обръща и си тръгва. Кенан я гледа със смес от гняв и безпомощност.
Нуршах влиза ядосано в кантората си и тръшва вратата.
– Порцеланова кукла, значи! Извинявам се като човек, казвам, че съм сгрешила – а той ме мачка!
