Във сезон 2, еп.9 на турския сериал „Плен“: Орхун най-сетне казва на Аличо, че Хира е жива и се намира в стаята си. Момчето не просто тича, а все едно лети от радост към нея. Как ще премине тази вълнуваща среща? В същото време Аслъ е решена да се бори за сърцето на Орхун и няма намерение да го отстъпи на Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 10 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Хира моли Орхун да ѝ помогне да си спомни миналото. Орхун ѝ отговаря, че е готов да умре за нея и ще направи всичко каквото трябва, за да може тя да си спомни.
Междувременно Аслъ научава от Есин шокираща истина – Хира не си е върнала паметта, защото е била под влияние на лекарства. Решена да действа, Аслъ звъни на свой познат лекар.
Рашид се чуди къде ще си намери адвокат, когато спира пред кантората на Нуршах. Ще приеме ли тя да стане адвокат на Рашид?
Всичко за турския сериал „Плен“
Али седи в стаята си Аслъ.
– Тя се върна… Но иска ми се да си спомни – отбелязва тъжен Аличо.
Аслъ слага ръка на рамото му.
– Чуй ме Али! Ако се окаже, че Хира не те помни…Тя те обичаше. Спомни си за онези прекрасни дни.
– Но вуйчо ми каза, че ме помни! – отговаря малко ядосан Али.
– И все пак трябва да си подготвен. Защото има вероятност тя да не то помни! Но не губи надежда, нали? Надеждата е хубаво нещо. Но трябва да ти кажа нещо…
Аслъ хваща момчето за ръце, а Али я поглежда въпросително.
– Не мога повече да живея тук. Вече няма да бъда с теб.
– Защо?
– Защото Хира се върна. Но не се тревожи. Ще идвам да те виждам всяка сутрин. И ще си тръгвам вечер.
Али не казва нищо. Само кимва бавно.
В същото време Хира стои сама в стаята си и след малко излиза на терасата. В ръцете ѝ е компасът, който ѝ даде Орхан. Сега тя го държи сякаш е единствената ѝ връзка с него… с миналото.
Тя си спомня думите на Орхун:
„Ти ми даде това, когато се изгубих. То подейства. Сега ще остане при теб. Ти един път се изгуби, но аз няма да позволя това да се случи отново! Накъдето да отплава корабът ти, аз ще те открия! “
Очите на Хира се насълзяват. Сърцето ѝ се свива от позната, но далечна болка. Дали наистина ще си спомни?
Междувременно Аслъ вижда, че Есин си е включила телефона и решава да ѝ се обади. На втората секунда Есин вдига:
– Какво искаш отново от мен? – пита ядосана Есин.
– Ах, така ли? Виновна си, а се държиш като непобедима! Не спази нашето споразумение. Трябваше да си тръгнеш! А тя се върна тук! Как стана това? – пита Аслъ.
– Загубих брат си – отвръща Есин. – Мъката ми е достатъчна. Не мога да се занимавам и с теб.
– О, Господи, сега не можеш да се занимаваш с мен! Аз рискувах всичко, за да ти помогна! Кажи ми, защо не успя да избягаш? – пита раздразнена Аслъ.
– Защото Орхун Демирханлъ ни откри – отговаря с гняв Есин. – Не спря да ни преследва. Не ми се обаждай повече!
– Почакай! Не затваряй! Мога да ти дам всичко, което поискаш! Тя беше при теб цяла година. Кажи ѝ, че при теб е в безопасност. Така или иначе, тя не си спомня нищо!
– Това, че не помни, не значи, че не може да си спомни – прекъсва я Есин. – Давах ѝ лекарство, за да не си спомни. Но сега, след като брат ми го няма... играта свърши. Тя вече знае, че съм я лъгала. За последен път ти казвам: не ми звъни повече!
Аслъ сваля телефона от ухото си и се усмихва доволна.
– Дала ѝ е лекарство... за да не спомни! – повтаря чутото Аслъ.
Хира намира Орхун в градината.
– Можем ли да поговорим малко?
– Разбира се – отвръща той.
– Всички ме гледат така, сякаш ме познават – започва тя. – Не може едно малко дете да играе роля! Прегръдките му не са фалшиви. Светлината в очите му… не може да е лъжа. Аз ти вярвам! – заявява Хира. – Аз съм свързана с този дом! Но миналото ми е скрито зад някаква завеса. Не го виждам. Не го разбирам
Хира поглежда Орхун с онзи търсещ, тих поглед, който сякаш се опитва да се закачи за нещо познато в непознатия свят, в който се е озовала.
– Ще ми помогнеш ли да си върна паметта? – пита тя плахо.
Без да се замисля, Орхун отговаря:
– Бих умрял за теб! Заедно ще направим каквото трябва!
Орхун си поема въздух и подава ръка на Хира. Тя го поглежда изненадана и здраво хваща ръката му. Орхун се усмихва и с палеца, поглажда ръката ѝ, за да не я изплаши.
–Знам откъде да започнем – казва той. – Ела с мен!
Орхун я отвежда в гората до имението – на мястото, където обикновено се усамотява, за да се откъсне от света и да се вслуша в мислите си. Тук, под сянката на старото дърво, той ѝ разказва:
– Това беше моето убежище… преди да се появиш ти. След като ти дойде в живота ми, това място стана наше.
Хира слуша, вперила поглед в зеленината, която сякаш носи спомени, скрити между листата. Започва да задава въпроси. Кои са нейните корени? Как са се запознали?
Орхун отговаря внимателно, сякаш борави с много чупливи спомени:
– Срещнахме се в пустинята. Беше съдба. Но… нека не избързваме. Малко по малко.
Разказва ѝ, че е израснала в Африка. Когато тя пита за родителите си, Орхун замълчава за миг, после спуска вестта внимателно:
– Съжалявам… загинали са в катастрофа.
– Знаех го… – прошепва Хира. – Не знаех коя съм, но предчувствах, че те са загинали! Чувствах го някак вътре в себе си.
– Муса те е спасил и те обича като собствена сестра – продължава Орхун. -Аз му имам голямо доверие защото знам колко си му ценна.
Хира се опитва да разбере още, но Орхун я спира нежно:
– Да я караме полека! Не искам да се преуморяваш! Искам да ти покажа и други места! Хайде да вървим!
След това Орхун я води по-близо до къщата. Градината, казва ѝ, винаги е била любимото ѝ място. Разказва ѝ как някога са танцували пред входа. Споменава и за Аличо, че тя много е обичала да прекарва време с нето, да рисуват и да се забавляват в градината.
Орхун и Хира се прибират в къщата. Той да я заведе при Али, но Аслъ ги спира:
– Той спи. Оставете го да си почине.
– Добре – казва Орхун. – Тогава да отидем в кухнята.
Аслъ е бясна като вижда как Орхун се държи с Хира.
В кухнята Орхун припомня на Хира, че е обичала да готви и прекрасно се е справяла. Как вкусните ѝ ястия събират всички около масата. Муса, Халисе, и дори Гонжа ѝ разказват весели спомени. Гонжа отбелязва, че тепърва се учи от Муса и Халисе. Аслъ, която влиза в кухнята, за да остави подноса, ги прекъсва като казва на Гонджа, че ако нещо стане с Али веднага да ѝ се обиди.
– Аз излизам! Както говорихме, ще се върна утре, за да видя Аличо – обръща се тя към Орхун.
Той само кимва. А Хира ѝ се усмихва. Аслъ излиза от кухнята.
– Знам всички тук, но коя е Аслъ? – пита Хира неочаквано.
– Стара приятелка, занимаваше се с Аличо, докато те нямаше, помогна му да се съвземе! – отговаря Орхун.
–Слава Богу – отвръща Хира.
–Ако искаш да приключваме за днес – предлага Орхун.
–Мога ли да остана тук? – пита тя.
–Разбира се, аз има работа ще бъда в кабинета си – отговаря Орхун. –Вратата вляво след стълбите.
Хира остава в кухнята. Муса и Халисе ѝ разказват с умиление как им е липсвала. Споделят, че само тя е умеела да приготви кафе, което г-н Орхун обича. Дори когато Гюлнур, дъщерята на Халисе опитала да направи същото, той дори не го опитвал
Междувременно Аслъ се обажда на свой лекар, приятел. Казва му, че има „приятелка“, която е претърпяла инцидент, и иска да обсъдят възможността да ѝ се даде лекарство, което да блокира паметта ѝ.
Предлага среща на кафе, за да поговорят по-дискретно.
Кенан седи в кантората си и работи, когато шумът на играещи деца отвън достига до ушите му. Слуша ги с полуусмивка – смях, викове... Докато изведнъж гласовете замират.
– Топката отиде много надалеч! – чува едно от децата.
След това – тишина. Сякаш улицата е опустяла. Нещо в Кенан се свива. Той притеснен излиза на улицата.
– Нефес? – извиква той с напрегнат глас. – Нефес?
В главата му проехтяват думите на Рашид:
„Ще взема внучка си без предупреждение, господин Кенан.“
– Нефес! – вика още по-силно, а сърцето му бие учестено.
Накрая тя се появява, задъхана, с леко намусено лице.
– Къде беше? – пита той строго. – Какво бяхме се разбрали?
– Топката се търкулна по-надалече, затова отидохме да я вземем – отговаря Нефес, гледайки встрани.
– Повече няма да тичаш след топката! Не искам да излизаш сама! Ясно ли е?
В този момент в разговора се намесва Нурша.
– Тя просто отиде да вземе топката. Защо се ядосваш толкова?
Кенан я поглежда намусен.
– А, ето я и детективката! Тъкмо се чудех къде се криеш.
– И ще бъда тук, оттук нататък – отговаря Нурша спокойно, но уверено.
– Значи си взела решението – отбелязва той, като преценява думите ѝ.
– Разбира се. Или се съмняваш в адвокатските ми умения?
– Нищо не мога да кажа. Времето ще покаже. Но трябва да призная, че ти отива тази увереност.
– Не се тревожи. Скоро ще се убедиш сам!
Малко по-късно през деня, докато се прибира от пазар Рашид се чуди къде ще си намери адвокат, когато спира пред кантората на Нуршах.
В паметта на Рашит изплува лицето на Нуршах – същата, която се караше с Кенан. Той се приближава до офиса ѝ и влиза със сълзлива история:
– Дъщеря ми почина преди година… Единственото, което остана от нея, е внучката ми… Но зет ми не ми позволява да я виждам… Има пари намесени… Може би наследство от предишния ѝ тираничен съпруг… Не знам… Но искам да я виждам… Тя е всичко, което имам…
– Ако е така, той няма право да ви спира – казва Нуршах с подозрение – кой е този човек?
– Казва се Кенан…
Нурша го поглежда съсредоточено и настоява да ѝ разкаже всичко от самото начало. Слуша внимателно, а с всяка дума по лицето ѝ се изписва изненада. Първият ѝ случай като адвокат се оказва... срещу съседа ѝ Кенан. Спомняйки си за всичките им сблъсъци и напрежение, тя стиска зъби. Ще му го върне. И ще изтръгне детето от ръцете му.
– Тогава, господине… ще ви кажа какво ще направим… Ще я отнемем от ръцете на този дивак! – заявява уверена Нуршах.
