„Плен“, с.3, еп.80: Афифе е в паника, Орхун е опасно близо до истината

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира вече не успява да скрие какво се случва в сърцето ѝ. Грижите, тревогата и близостта ѝ не остават незабелязани от Орхун, а чувствата, които толкова дълго е потискала, най-сетне я тласкат към признание. Хира решава да му каже истината.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 80 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Една болезнена дума връща Хира шест години назад и я кара отново да издигне стена между себе си и Орхун. Решена да го изтръгне от сърцето си, тя се отдръпва, но тревогата за него продължава да я издава. В същото време Орхун започва да възстановява спомените си от катастрофата и разбира, че случилото се може да не е било случайно, а Афифе изпада в паника, че синът ѝ е тръгнал по следите на истината.

Междувременно Едже все по-трудно прикрива ревността си към Елиф и започва да следи всяка нейна крачка около Азиз. А колкото повече Азиз се опитва да скрие чувствата си, толкова по-ясно поведението му показва, че Елиф вече не му е безразлична.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Хира приготвя билков чай за Орхун, за да подсили имунитета му. Докато се качва към стаята му, тя се колебае дали да добави карамфил, за да прикрие неприятната миризма, но бързо се укорява, че се грижи за него като за дете.

Когато влиза в стаята, Орхун разговаря по телефона с адвоката си. Ядосан, той настоява нарежданията му да бъдат изпълнени точно както е поискал.

– Ако дам нареждане, то трябва да бъде изпълнено! Ще стане така, както аз искам! Чу ли ме? – отсича Орхун, видимо изнервен.

– Веднага ще им кажа, г-н Орхун. Ще стане така, както вие искате! – уверява го адвокатът.

Думите му връщат Хира шест години назад. Тя си спомня как тогава адвокатът ѝ е съобщил, че Орхун иска да прекрати брака им и е наредил тя да направи аборт.

Болезненият спомен помрачава грижата и близостта от последните дни. Хира едва сдържа сълзите си и бързо напуска стаята, преди Орхун да види колко силно я е разтърсило миналото.

Хира слиза бързо по стълбите и среща Бехийе. Жената веднага забелязва, че нещо не е наред.

– Хира? Добре ли си? – пита Бехийе, разтревожена от състоянието ѝ.

Хира не отговаря. Подава ѝ чашата с билковия чай и бързо слиза надолу, оставяйки Бехийе озадачена.

Щом излиза пред имението, Хира вече не успява да сдържи сълзите си. Обляга се на една от дървените колони, а в съзнанието ѝ нахлуват спомените от последните дни – мига, в който лекарят съобщава, че са загубили Орхун, облекчението, когато разбира, че е жив, прегръдката им и моментът, в който се навежда над него, за да чуе ударите на сърцето му. Но болезненият спомен от миналото надделява. Хира се овладява и взема решение.

– В момент на слабост отново успя да завладееш сърцето ми... Но няма да го позволя! Ще те изтръгна от сърцето си! – заявява Хира, твърдо решена отново да постави граница между себе си и Орхун.

Хира се връща в имението и веднага вика Султан. Когато тя идва, Хира е кратка и категорична.

– Г-н Орхун има нужда от професионални грижи. Най-добре е да наемете медицинска сестра – казва Хира, решена повече да не бъде човекът, който постоянно е до него.

Тя подава на Султан лист, на който подробно е записала часовете и дозите на лекарствата, както и всичко необходимо за възстановяването на Орхун. След това Хира се отправя към кухнята. Султан остава на място и я проследява с подозрителен поглед, изненадана от внезапната промяна в поведението ѝ.

Докато Орхун си почива в стаята, на вратата се почуква.

– Влез – казва Орхун спокойно.

Султан влиза и му съобщава, че искат да наемат медицинска сестра, която да се грижи за него.

– Г-н Орхун, ако позволите, ще наемем медицинска сестра, която да се грижи за вас – обяснява Султан предпазливо.

Орхун е изненадан и не разбира защо това изведнъж е необходимо.

– Защо? – пита той озадачено.

За да не признае, че предложението идва от Хира, Султан намесва Афифе.

– Г-жа Афифе смята, че е по-добре за вас да се грижи професионалист – отвръща Султан уклончиво.

– Няма нужда. Тя вече се грижеше за мен – казва Орхун, имайки предвид Хира.

Султан се поколебава, но накрая му казва истината.

– Ами... г-н Орхун, тя вече не иска – признава Султан неловко.

Думите ѝ изненадват Орхун. Той обаче бързо прикрива реакцията си и категорично отказва медицинска сестра. Уверява Султан, че знае кога и какви лекарства трябва да приема и може сам да се грижи за себе си. След като Султан излиза, Орхун остава объркан от внезапната промяна в поведението на Хира.

– Какво означава това? Защо изведнъж промени решението си? – пита се той, озадачен.

Спомня си как в болницата Хира категорично отказа да го остави сам и заяви, че ще остане до него, докато не се увери, че е добре.

– Искаше да се грижи за мен. А сега ме избягва? Но защо? – пита се Орхун, все по-подозрителен.

Тогава си спомня странното ѝ поведение от предишната вечер и за миг в съзнанието му се прокрадва надежда.

– Или тя все още... – започва Орхун развълнувано, но не успява да довърши мисълта си.

Веднага обаче си припомня жестоките думи на Хира, че преди шест години той сам е убил чувствата ѝ и че ще го мрази до последния си дъх. Надеждата му угасва.

– Не. Просто се страхуваше да не ми се случи нещо. Сега, когато вече съм по-добре, отново постави границата между нас. Това е всичко – убеждава се Орхун, без да подозира истинската причина Хира да бяга от него.

Афифе седи замислена в стаята си, измъчвана от вина, че собственият ѝ план едва не е убил сина ѝ. В съзнанието ѝ отново изплува разговорът със Султан, когато е планирала как да отстрани Орхун от пътя си.

– Утре има среща. Ще го задържат по пътя. Ако той е този, който пречи на онази жена и детето да напуснат имението, ще го отстраня, докато изпълня плана си – спомня си Афифе собствените си думи.

Тя въздъхва тежко, когато на вратата се почуква. Влиза Султан и я пита дали има нужда от нещо. Преди да си тръгне, решава да ѝ съобщи за Хира.

– Трябва да ви кажа нещо. Прислужницата вече не иска да се грижи за г-н Орхун. Поиска да бъде наета медицинска сестра – обяснява Султан.

При споменаването на Хира тъгата на Афифе отново отстъпва място на гнева.

– Не ме интересува какво иска тази проклета жена. Заради омразата ми към нея синът ми едва не умря – отвръща Афифе, изтощена от случилото се.

Сега за нея има само две неща, които имат значение – Орхун да се възстанови и никога да не разбере кой стои зад случилото се.

– Искам само Орхун да бъде добре. И... да не разбере, че всичко това се случи заради мен – признава Афифе с тревога.

Страхът ѝ нараства. Тя отлично познава сина си и знае, че той няма да се откаже, докато не разбере истината.

– Пита ли те нещо за случилото се? Подозира ли нещо? – пита Афифе напрегнато. – Не, госпожо – отговаря Султан.

Отговорът я успокоява само за миг.

– Той няма да остави нещата така. Дръж очите си отворени. Орхун не бива да научава истината – предупреждава Афифе, обзета от страх.

Напрежението отново се отразява на здравето ѝ. Завива ѝ се свят и тя усеща, че ѝ прилошава.

– Не съм добре. Донеси апарата за кръвно – нарежда Афифе отпаднало.

Султан веднага излиза, а Афифе остава сама със страха, че Орхун всеки момент може да започне да разплита плана ѝ.

В кухнята Бехийе и Хира приготвят храната. Бехийе е разсеяна – забравила е солта в зеленчуците и изведнъж се сеща за рибата във фурната.

– Ох, фурната! Забравихме рибата! Отвори я бързо, да не изгори! – възкликва Бехийе, притеснена.

Хира веднага проверява.

– Не е изгоряла. Мисля, че ѝ трябват още десет минути – успокоява я тя.

Бехийе въздъхва с облекчение и моли Хира да нареже още зеленчуци. В този момент в кухнята влиза Султан и пита дали храната е готова. Бехийе обяснява, че за Орхун е приготвена риба, но се чуди дали не е трябвало да направи и дроб, тъй като е загубил много кръв. Султан веднага я поправя строго, а след това нарежда на Афифе да бъдат сервирани само салата и задушени зеленчуци с малко сол, защото кръвното ѝ продължава да се покачва. Хира се опитва да се сдържи, но тревогата за Орхун надделява.

– Намерихте ли медицинска сестра? Време е г-н Орхун да си вземе лекарствата – пита тя неспокойно.

Султан се обръща към нея и нарочно подчертава отговора си.

– Г-н Орхун не иска медицинска сестра. Сам ще си взема лекарствата! – отсича тя.

Хира веднага забравя за решението си да стои далеч от него.

– Но така няма да стане! Някой трябва да се грижи за него. Ами ако забрави лекарствата си? – възразява тя, видимо разтревожена.

Султан я прекъсва и ѝ нарежда да си гледа работата. Малко по-късно телефонът на Хира иззвънява. Бехийе решава, че някой я търси, но Хира бързо изключва сигнала.

– Не ми звънят. Алармата е. Настроих я за лекарствата на г-н Орхун – обяснява тя, леко смутена.

Осъзнала колко много се издава, Хира веднага се опитва да омаловажи грижата си. Казва, че има много работа и просто е настроила алармата, за да не забрави.

– Както и да е... Сигурно вече си ги е взел – опитва се да се успокои тя.

Хира посяга отново към зеленчуците, но внезапно спира. Погледът ѝ се връща към часа на телефона. Колкото и да се опитва да държи Орхун далеч от себе си, тревогата дали е взел лекарството си не ѝ дава покой.

Хира застава пред стаята на Орхун, решена да спази обещанието, което е дала пред себе си – да го изтръгне от сърцето си и отново да постави граница между тях. Опитва се да убеди себе си, че е дошла единствено заради лекарствата му.

– Ако не си е взел лекарството, ще му напомня и веднага ще изляза. Той е господарят, аз съм служителката. Това е просто една задача – казва си Хира решително.

Тя почуква и влиза. Орхун очевидно не е очаквал да я види и я наблюдава с любопитство. Без да обяснява защо е дошла, Хира веднага поглежда към лекарствата на нощното шкафче и разбира, че още не ги е взел.

– Минало е времето за лекарството ти, а ти още не си го взел! – укорява го Хира, притеснена.

Орхун поглежда часовника си.

– Закъснял съм само с пет минути – отвръща той спокойно. – Но особено антибиотикът трябва да се взема точно навреме. Иначе няма да има ефект – настоява Хира.

Орхун не приема закъснението толкова сериозно.

– Едва ли ще умра заради пет минути – казва той небрежно.

Думите му ядосват Хира още повече.

– Не искаш медицинска сестра, казваш, че сам ще си вземаш лекарствата, а изобщо не внимаваш. Ще си вземеш ли лекарството, моля? – настоява тя и му го подава.

Орхун е озадачен. Хира очевидно се опитва да стои далеч от него, но в същото време продължава да се тревожи за всяка подробност около възстановяването му. Без да спори повече, той взема лекарството.

Хира обаче не се успокоява.

– Ако не бях дошла да ти напомня, петте минути можеха да станат много повече. Така няма да стане. Дай ми телефона си – казва тя категорично. – Защо? – пита Орхун изненадано. – Ще ти настроя аларма! – отвръща Хира.

Тя взема телефона му и настройва аларми за часовете, в които трябва да приема лекарствата си.

– Готово. Когато алармата звънне, ще си вземаш лекарството. Точно навреме – инструктира го тя.

Хира вече се кани да излезе, когато се сеща за още нещо. Изважда тънко одеяло от чекмеджето и го оставя в края на леглото.

– Ако ти стане студено, одеялото е тук – добавя тя и бързо напуска стаята.

Орхун остава загледан в одеялото, още по-объркан от поведението ѝ. Хира твърди, че иска да държи дистанция, но всяко нейно действие показва точно обратното.

Афифе идва в стаята на Орхун, за да провери как се чувства. Тя отново настоява да бъде наета медицинска сестра, но Орхун отказва.

– Не съм толкова безпомощен, че да не мога сам да си вземам лекарствата. Добре съм, както виждаш. Не се тревожи повече за мен – успокоява я той.

В този момент пристига Ерхан, когото Орхун е повикал заради проверката на автомобила.

– Проверих колата, г-н Орхун. На пръв поглед изглежда, че повредата е възникнала сама. Но става дума за част, при която не може да се установи дали някой умишлено се е намесил. Затова не можем да кажем със сигурност каква е причината – докладва Ерхан.

Афифе веднага разбира, че Орхун вече разследва случилото се, и не успява да скрие тревогата си.

– Кой би повредил колата ти, сине? Случи ли се нещо, което те кара да подозираш подобно нещо? – пита тя напрегнато.

Орхун забелязва реакцията на майка си, но не показва нищо.

– Добре е да разгледаме всяка възможност. Има хора, които са готови на всичко, за да отведат Хира и Сахра – обяснява той.

Афифе отвръща поглед. Вината и страхът, че синът ѝ може да стигне до истината, стават все по-силни. Тя се опитва да го убеди, че вероятно става дума за обикновен инцидент и че сега трябва да мисли единствено за възстановяването си.

Орхун я поглежда подозрително. Напрежението става непоносимо за Афифе и тя бързо напуска стаята.

След като остава насаме с Ерхан, Орхун получава пистолета си, намерен на мястото на катастрофата. Щом го вижда, паметта му внезапно се връща.

– Сега си спомних защо извадих пистолета от жабката. Двама мъже идваха към мен. Единият посегна към оръжието си. Тогава взех пистолета и слязох от колата... и стана катастрофата – разказва Орхун, напрегнат от върналия се спомен.

Ерхан допуска, че мъжете може да са били хора на Ташкън. Той вече е наредил да бъдат прегледани записите от охранителните камери, но Орхун се сеща за още нещо много по-притеснително.

– Как са знаели, че точно тогава ще отида на тази среща и ще бъда пред онзи офис? – пита той замислено.

Подозренията му се засилват.

– Тук има нещо повече! – отсича Орхун.

Ерхан предполага, че телефонът му може да е бил подслушван. Орхун не изключва тази възможност и нарежда да му осигурят нов телефон и нов номер.

Докато Афифе отчаяно се надява истината да остане скрита, Орхун вече е убеден, че случилото се не е просто случаен пътен инцидент.

В кухнята Бехийе подрежда вечерята на Орхун върху поднос, докато Хира приготвя билковия чай на Афифе.

– Готово, вечерята на г-н Орхун е готова. Занеси я, за да хапне, докато е топла – казва Бехийе.

Хира, която умишлено избягва срещите с Орхун, веднага се напряга.

– Аз... приготвям чая на г-жа Афифе – отвръща тя неспокойно.

Когато Бехийе настоява, Хира намира ново оправдание.

– Ти можеш ли да му занесеш храната? Аз ще приготвя салатата на г-жа Афифе.

Бехийе забелязва странното ѝ поведение.

– Нещо случило ли се е, момиче? – пита тя подозрително. – Не, нищо! – бързо отрича Хира, избягвайки погледа ѝ.

Бехийе не настоява повече и излиза с чая на Афифе, като обещава след това да се върне за подноса. Останала сама, Хира поглежда към вечерята на Орхун, но веднага отвръща очи. Точно тогава алармата на телефона ѝ отново звъни – време е за поредната му доза лекарство.

– Дали си е взел лекарството? Ами ако е заспал? Поне антибиотика трябва да го вземе навреме – промълвява Хира тревожно.

Миг по-късно се опитва да се овладее и да си припомни решението да стои далеч от него.

– Каза, че сам ще се грижи за това. Освен това му настроих аларма. Ще си вземе лекарството. Аз ще приготвя салатата на г-жа Афифе – убеждава се тя.

Хира отваря хладилника, но погледът ѝ отново се връща към подноса. Колкото и да се опитва да изтръгне Орхун от сърцето си, не може да спре да се тревожи за него. Накрая Хира не издържа и отново застава пред подноса, разкъсвана между решението да стои далеч от Орхун и желанието сама да се погрижи за него.

Докато Орхун си почива, на вратата се почуква. Хира влиза с подноса, без да го поглежда. Опитва се да се държи хладно и дистанцирано, но напрежението ѝ личи.

– Храната ти – казва тя кратко и оставя подноса.

Хира отчаяно иска да разбере дали Орхун си е взел лекарството, но не смее да попита направо. Под предлог, че проверява дали има вода, се приближава до нощното шкафче и тайно започва да брои хапчетата.

– Вчера бяха две... Тази сутрин също взе едно... – промърморва тя съсредоточено.

Орхун веднага разбира какво прави.

– Взех си лекарството, не се тревожи – уверява я той.

Хира се изчервява, че отново е разкрита.

– Не се тревожа. Нали ти настроих аларма. Искаш ли още нещо? – отвръща тя, опитвайки се да прикрие чувствата си.

Орхун я поглежда право в очите.

– Да. Спри да се тревожиш.

Хира замръзва. Орхун спокойно ѝ обяснява, че разбира колко се е уплашила след катастрофата, но вече е добре и взема лекарствата си. След това ѝ напомня, че уговорката им отпреди инцидента остава в сила. Думите му връщат Хира към разговора им, в който Орхун призна чувствата си, но обеща да спазва желаната от нея дистанция – да не бъде в имението повече от необходимото и двамата да се виждат възможно най-рядко.

Хира разбира намека. Въпреки всичко, което изпитва, отново се скрива зад студенината си.

– Докато всеки си знае мястото, съм спокойна. Аз просто си върша работата – отвръща тя твърдо.

Хира напуска стаята, а Орхун остава замислен за противоречието между думите и поведението ѝ.

Едже се настанява в дома на Азиз, а Сузан се старае да я обгрижва и да не предизвиква подозренията ѝ. Азиз обаче не крие раздразнението си от присъствието ѝ. Когато Едже разбира, че Елиф е спала в стаята на Азиз, ревността ѝ избухва и тя го предупреждава, че няма да позволи на момичето отново да влиза там. Останала сама, Едже решава внимателно да наблюдава отношенията между двамата.

По-късно Азиз търси сметка на Сузан защо е довела Едже. Сестра му обяснява, че нямат друг избор и трябва на всяка цена да я убедят, че между него и Елиф няма нищо.

Едже започва открито да се заяжда с Елиф. Първо критикува лимонадата ѝ, а след това я унижава, като твърди, че Азиз я възприема единствено като прислужница, която търпи в къщата заради баща си. Елиф премълчава, за да не създава проблеми на Азиз.

На вечеря ревността на Едже се засилва, когато разбира, че Елиф е приготвила любимото ястие на Азиз и дори знае как пие чая си. За да убеди Едже, че между него и Елиф няма нищо, Азиз нарочно се нахвърля на Елиф и я кара да му донесе друг чай. Едже остава доволна от реакцията му.

След това Едже решава да разпита Акиф за Елиф. Той хвали момичето и неочаквано заявява, че „той също я обича много“. Едже веднага се усъмнява, че говори за Азиз, но Елиф бързо спасява положението, като насочва разговора към негов ученик от миналото. Малко по-късно Едже демонстративно поставя ръка върху коляното на Азиз и намеква за общото им бъдеще. Елиф вижда близостта им и смутена напуска стаята.

Докато Елиф почиства стаята на Азиз, двамата се засичат и жилетката ѝ се закача за часовника му. Опитите им да се разделят само ги доближават още повече. Азиз неволно изрича думи, които издават собственото му объркване – колкото повече се опитва да се измъкне, толкова повече затъва. След това бързо напуска стаята и се ядосва на себе си, че отново е показал чувствата си пред Елиф.

В градината Азиз разговаря с Гюрбюз и се опитва да намери повод да излезе от къщата, но Гюрбюз настоява той лично да остане до Едже и да се грижи за нея. Азиз е принуден да се съгласи.

Накрая Едже отново се опитва да се сближи с Азиз, като се обляга на рамото му и настоява да остане до нея. Азиз обаче не издържа на натрапената близост и бързо си тръгва, оставяйки Едже ядосана и разочарована.