В предния епизод на турския сериал „Плен": Чудото се случи – Кенан и Хира най-после се срещат като брат и сестра! Докато те потъват в сълзи и спомени, Афифе вече кове зловещ план как да превърне това щастие в пепел.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 232 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
В имението Демирханлъ напрежението достига точка на кипене, след като Афифе напада Хира с поредната порция ненавист. Господарката не крие презрението си към новооткритата родствена връзка между Хира и Кенан, обвинявайки ги в коварни манипулации с цел да се докопат до богатството на фамилията. За първи път обаче Хира излиза от ролята на жертва и се изправя смело срещу Афифе, за да защити честта на семейството си.
Междувременно завръщането на Нева от Лондон се превръща в кошмар, когато Орхун я притиска до стената. Той разкрива, че знае истинската причина за бягството ѝ и данъчните измами, които тя се е опитвала да прикрие. Докато в имението хвърчат искри, в дома на Кенан цари неочаквано вълнение. Малката Нефес настоява за братче или сестриче, а едно необмислено съгласие от страна на баща ѝ поставя него и Нуршах в изключително неловка ситуация пред останалите.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Хира върви към стаята си, когато пред нея внезапно изниква Афифе. Погледът ѝ е тежък, изпълнен с презрението.
– Къде си тръгнала? – гласът на Афифе реже въздуха като бръснач.
Хира се опитва да запази достойнство, макар гласът ѝ леко да трепва: – Отивах към стаята си.
Афифе присвива очи пълни с омраза. Тя оглежда Хира от горе до долу, сякаш вижда нещо нечисто: – Значи най-после си измисли семейство? И то какво семейство... Жалка картинка. Дори не е ясно какви са тези хора. Бих се изненадала, ако беше нещо различно.
Кръвта на Хира кипва. Обидата към новооткритото ѝ семейство е по-силна от страха ѝ пред Афифе: – Не ви позволявам да говорите така за брат ми!
– Майко! – Гласът на Орхун прекъсва спора и кара двете жени да се обърнат рязко. Той стои в края на коридора. – Правилно ли чух? Сигурно поздравяваш бъдещата си снаха за това, че най-после откри семейството си?
Афифе стрелва сина си с яростен поглед. Челюстта ѝ се стяга, но тя знае, че в момента не може да направи нищо. Без да каже нито дума, тя се обръща и напуска коридора.
Орхун пристъпва към Хира, а изражението му веднага омеква. Той поставя ръка на рамото ѝ, опитвайки се да изтрие следите от отровните думи на майка си: – Нищо не бива да засенчва щастието, което чувстваш в момента. Заслужаваш го напълно. Наслади му се. Разкажи ми, как прекара деня с брат си?
Хира се отпуска, а в очите ѝ се появява светлина: – Посетихме гроба на сестра ми. После се разходихме по брега... говорихме толкова много. А Муса...
– Какво е станало с Муса? – пита Орхун с лека усмивка.
Хира се засмива тихо при спомена: – Прегръщах брат си на вратата, когато се сбогувахме. Муса ни видя и направо остана като гръмнат. А когато му го представих като мой брат, преживя втори шок!
Орхун я слуша, погълнат от всяка нейна дума и жест, докато в погледа му се чете неподправено възхищение.
Входната врата на имението се разтваря широко и Нева пристъпва вътре с увереността на господарка, току-що завърнала се от Лондон. Зад нея икономът едва успява да удържи тежкия ѝ куфар. Тя дори не се обръща, гласът ѝ е студен и заповеднически: – Остави куфара в стаята ми.
Шевкет изпуска тежка въздишка, докато влачи багажа към стълбите, мърморейки под нос: – Когато има нещо за носене, иди намери Муса, ако можеш! Този човек направо се изпарява. Ех, ако не си го изкарам на него...
В същото време в кухнята Муса току-що е споделил голямата новина с Халисе и Гонджа – Хира и Кенан са брат и сестра. Халисе притиска длани към лицето си, трогната до сълзи: – Ох, милото ми момиче. Тя не спираше да плаче над онази кърпичка, дето сестра ѝ е дала... Сякаш сърцето ѝ го е подсказвало.
Гонджа подпира брадичката си с ръка, очите ѝ блестят: – Ех, како Халисе, ако опишем всичко това, такъв роман ще стане... Ако беше филм, щях да го гледам и да се скъсам от рев.
След това Гонджа поглежда лукаво към Муса и решава да го закачи: – Муса? Искам да ти кажа нещо...
– Кажи, Гонджа... – отвръща той нищо неподозиращ.
– Знаеш ли, сега, когато истинският брат на госпожица Хира се появи... ти вече няма да си единственият, който я нарича „сестриче“. Чудя се дали няма да се озовеш на боклука?
Лицето на Муса веднага помръква, а в очите му се появяват сълзи: – Извинявай, какво ще правя аз на боклука?
– Е, госпожица Хира си намери истинския си брат, дали няма да те забрави? – продължава да го дразни тя.
Муса подсмърча, гласът му трепери от вълнение: – Аз спасих живота ѝ! Ние не сме като останалите. Моята сестра няма да ме забрави. Тя няма да ме изхвърли като стара вещ!
Халисе я поглежда укорително: – Ох, Гонджа! Спри да се забавляваш на гърба на човека! – тя посяга и нежно щипва Муса по бузата. – Тя само те дразни, Муса, не ѝ обръщай внимание.
Гонджа се засмива: – Толкова си сладък, Муса. Веднага вярваш на всичко. – Тя млъква за миг, след което лицето ѝ светва от нова идея. – Чакайте да ви кажа нещо... Сега Хира и господин Кенан са брат и сестра. Значи двама братя и сестри ще са женени за двама братя и сестри. Ох, колко е хубаво!
В този момент Нева, която стои до вратата на кухнята, е чула всяка дума, застива като вцепенена. Маската на спокойствието ѝ се пропуква. Халисе я забелязва и веднага се изправя: – Госпожица Нева... Добре дошла, нещо ли ви трябва?
Всички се стягат и заемат работните си позиции. Нева фиксира Гонджа с остър поглед, опитвайки се да скрие смущението си зад грубост: – Гонджа! Отивай веднага да ми разопаковаш куфара.
Хира стои пред огледалото, потънала в собствения си свят. В едната си ръка държи перлените обеци на майка си, а в другата – своите бебешки терлички. Тя внимателно прибира терличките в чекмеджето, сякаш затваря ценна страница от миналото си. Ръцете ѝ леко треперят, докато разглежда обеците.
Тъкмо когато се опитва да сложи едната, на прага се появява Орхун. Тя го забелязва в отражението, но не сваля ръката си. Орхун пристъпва тихо, взема втората обеца от дланта ѝ и нежно я поставя на ухото ѝ. Погледът му е мек, изпълнен с обич.
– Прекрасна е... Колко много ти отива – отвръща той.
– Кой знае колко е отивала на майка ми? – отвръща Хира, а очите ѝ се навлажняват. – Толкова ми се иска да я бях видяла с тях.
Тя среща погледа му в огледалото и продължава: – За първи път в живота си имам нещо, което е принадлежало на майка ми... Нещо, което е украсявало лицето ѝ, до което се е докосвала. Чувството е странно. Не мога да ти го опиша.
Орхун стои плътно зад Хира, а погледът му, закован в отражението ѝ, е по-красноречив от всяко признание. Гласът му е дълбок, почти шепот: – Толкова си красива...
Хира се обръща рязко и се озовава лице в лице с него. Близостта му я обърква, сърцето ѝ започва да препуска лудо: – Аз... такова...
Орхун скъсява още малко дистанцията, а очите му искрят от нескрита страст: – Липсва ми ароматът ти... Нали знаеш, че времето наближава?
Хира го гледа с широко отворени очи, опитвайки се да си поеме дъх: – Имаш предвид... сватбата ли?
Орхун забелязва смущението ѝ и решава да си поиграе с нея, наслаждавайки се на ефекта, който има над нея: – Ти и аз. Само двамата...
– Ами, да... – заеква тя, а бузите ѝ пламват в алено.
Усмивка на задоволство преминава по лицето на Орхун. Той се отдръпва съвсем леко, колкото да я остави да си поеме дъх: – Говоря за вечерята. Ти, аз, брат ти, Нуршах... Не си забравила, нали?
Хира веднага се съвзема, опитвайки се да прикрие вълнението си: – Вечерята, разбира се! Точно това казвам и аз... вечерята...
В този момент телефонът на Орхун иззвънява, прекъсвайки магията. Той вдига машинално: – Да?
Докато слуша гласа от другата страна, Хира забелязва как изражението му внезапно се променя. Лицето му помръква, а веждите му се сближават в гневна линия. Той затваря телефона рязко: – Трябва да тръгвам.
Хира веднага усеща промяната в енергията му. Тревогата се загнездва в гърдите ѝ: – Нещо случило ли се е?
– Нищо сериозно. Става въпрос за работа – отсича той, но нервността в движенията му издава друго.
Докато Орхун излиза забързано от стаята, Хира остава сама, гледайки след него с нарастващо безпокойство. Тя усеща, че сянката, която премина през лицето му, не е просто делови проблем.
Орхун слиза по стълбите с тежки, решителни крачки. На стълбището се засича с иконома, който тъкмо приключва със задачите си. Орхун го спира с властен жест: – Нева върна ли се от Лондон?
– Върна се, господин Орхун – отговаря смирено Шевкет.
– Вкъщи ли е?
– Точно така, сър. Тук е.
Погледът на Орхун става леден, а гласът му не търпи възражение: – Кажи ѝ веднага да дойде в кабинета ми!
– Слушам, сър – кимва икономът и забързва към стаята на Нева.
Нева почуква на вратата и влиза в кабинета с престорена лекота, макар вълнението да прозира в очите ѝ. Тя сияе, вярвайки, че Орхун я е повикал от копнеж по нея. Той обаче стои до прозореца, а гърбът му излъчва ледена враждебност.
– Хей... – гласът ѝ е мек, почти гальовен. – Повикал си ме, Орхун.
Орхун дори не трепва. Нева, опитвайки се да стопи леда, решава да смени темата: – Преди да заговорим за работа, Орхун, наистина трябва да те попитам нещо. Вярно ли е това за Хира и Кенан? Че са брат и сестра?
– Това не е нашата тема – прекъсва я той, а гласът му е студен като смъртта. Той се обръща рязко към нея. Нева застива, сепната от яростта, която излъчва лицето му.
– Какво има, Орхун? – гласът ѝ започва да трепери. – Нещо не е наред ли?
Орхун пристъпва към нея с обвинителна осанка, която не оставя място за бягство: – Твоята компания е укривала данъци.
– Разбира се, че не! Изключено е! – възкликва тя, но защитната ѝ реакция само засилва гнева му.
– Не ме прекъсвай! – избухва той. – Не си заминала за Англия, защото приятелката ти е имала инцидент. Отиде там, за да замиташ следите от данъчните измами на фирмата си. И го скри от мен! Кога смяташе да ми кажеш истината?
Нева остава безмълвна, а дъхът ѝ спира. Капанът се затвори, а истината лъсна по най-грозния начин.
В същото време на втория етаж Хира върви по коридора, докосвайки нежно новите си обеци. Усмивката ѝ обаче угасва в мига, в който гласът на Афифе избухва срещу нея като гръмотевица.
– Изобщо не се изненадвам, че сте брат и сестра!
Хира спира, а лицето ѝ помръква. Афифе пристъпва към нея, изхвърляйки отровата си с всяка дума: – Каква случайност само! И двамата имате една и съща цел в живота... Единствената ви грижа е да забиете зъби в богатството, състоянието и благородството ни!
Хира се обръща към нея, но Афифе не спира: – И двамата нахлухте в живота ни като хиени, набелязали плячката си! Единият уж е честен и идеалистичен адвокат, който няма нужда от земни блага... А другата... ти... Ти се появи с тази евтина история за робиня. Заслепи очите на децата ми. Промъкна се в семейство Демирханлъ като змия. Мислиш си, че си стигнала място, за което дори не си мечтала, че си надскочила себе си?
Хира слуша, а тялото ѝ се стяга. Момичето, което досега винаги свеждаше глава, започва да излиза от ролята на жертва. Гласът ѝ се издига, прекъсвайки тирадата: – Госпожо Афифе!
– Какво ще ми кажеш? – сопва се господарката. – Че не сте еднакви ли? Еднакви сте! Цял живот не сте знаели един за друг, а накрая и двамата се прицелихте в богато и утвърдено семейство! Еднаква проницателност! Образовани или не – все тая... Дали си робиня или адвокат, достойнството не е във вашата кръв. Просто е невероятно!
В този момент нещо в Хира се пречупва. Обидата към брат ѝ действа като искра в барутен погреб. Тя изправя гръб и поглежда Афифе право в очите:
– Внимавайте с думите си, госпожо Афифе! Преди всичко, достойнството не е ваш монопол! И повярвайте ми, да си част от вашата среда не е толкова завидно, колкото си мислите! Свикнахте да ми казвате тежки думи и аз ги преглъщах. Е, дотук беше! Никога няма да ви позволя да говорите така за семейството ми, за моя брат!
Музиката подчертава напрежението, а Афифе застива, вцепененa от този неочакван отпор. Тя очакваше сълзи, но срещна стена, която за първи път дръзна да се изправи срещу нейното величие.
Хира стои изправена, с високо вдигната глава, докато Афифе едва си поема дъх, стъписана от неочаквания отпор. Гласът на младото момиче е спокоен, но режещ: – Моля ви, никога повече не влизайте в подобен диалог с мен!
Без да дочака отговор, Хира подминава господарката и се насочва към кухнята. Афифе обаче не е свикнала на поражения. Тя тръгва след нея, а гласът ѝ съска в гърба ѝ: – Значи не искаш такъв разговор? Тогава ме слушай внимателно! Ти и твоят брат рано или късно ще изчезнете от живота на Демирханлъ! По-добре не се увличай твърде много в тази приказка за сватба!
Хира дори не се обръща. Тя продължава напред, оставяйки думите на Афифе да кънтят в празния коридор като безсилно проклятие.
Връщаме се в кабинета на Орхун, където Нева изглежда притисната в ъгъла, а лицето ѝ е застинало в маска на ужас. Орхун не сваля очи от нея, чакайки отговора ѝ: – Попитах те нещо. Чакам обяснение. Веднага!
Нева заеква, опитвайки се да събере мислите си: – Орхун... Аз наистина щях да ти кажа, но... просто не знаех как да го обясня.
– Сега е точният момент. Обясни го сега! – гласът му е безапелационен.
Нева веднага влиза в ролята на жертва, очите ѝ се овлажняват: – Орхун, аз все още плащам за грешките на брат ми. Този инцидент с данъците е само една от тях...
Орхун кимва бавно, сякаш приема версията ѝ, но предупреждението му е ясно: – Каквото и да става, никога повече не крий нищо за компанията от мен. Най-важното е да не предаваш доверието ми. След като вече сме партньори, трябва да си вярваме безпрекословно.
Нева притиска ръка към сърцето си, продължавайки театъра: – Напълно съм съгласна. Прозрачността е най-важното нещо. Орхун, обещавам ти, че никога повече няма да те разочаровам. – Тя прави кратка пауза, гледайки го умолително. – Орхун, моля те... не казвай на госпожа Афифе...
– Никой няма да разбере – прекъсва я той хладно.
– Благодаря ти много.
– Можеш да си вървиш.
Нева излиза от кабинета и затваря вратата след себе си. В същия миг изражението на невинна жертва се изпарява, заменено от чиста, неконтролируема злоба. Тя стиска юмруци, а очите ѝ търсят виновник в празния коридор.
– Как е разбрал Орхун за данъците! – съска тя под нос. – Предупредих ги всички! Кой изнася тази информация?
Тя застава неподвижно, потънала в мрачни мисли. Нева знаеше, че един грешен ход може да съсипе всичко, но това, което я плашеше най-много, беше невидимият враг, който започваше да реже конците на нейния куклен театър. Планът ѝ беше съвършен, но тя не подозираше, че някой в това имение вече беше започнал да подрежда фигурите за нейния шах и мат.
Хира е в кухнята, внимателно приготвя кафето за Орхун. Халисе влиза и я поглежда с очи, пълни с доброта: – Виж ти... След толкова години най-после се срещна с брат си. Толкова се радвам за теб, че не мога да ти опиша с думи.
Хира се усмихва, а благодарността струи от лицето ѝ: – Благодаря ти, како Халисе, Бог да те благослови. И аз съм толкова щастлива...
Докато подрежда подноса, в съзнанието на Хира преминава една топла мисъл: „В този живот все пак има хора, които искрено се радват на моето щастие...“
Идилията обаче е прекъсната рязко. Нева, чието напрежение е достигнало точка на кипене, нахлува в кухнята. Тя дори не поглежда към Хира, а се обръща към Халисе с леден, заповеден тон: – Дай ми вода.
След това Нева бавно премества погледа си върху Хира, претегляйки я с лошо прикрито презрение: – Ти се оказа пълна с изненади.
Хира спира работата си и я поглежда неразбиращо: – Моля?
– Имаш по-голям брат... – процежда Нева, сякаш самата мисъл я вбесява.
Хира изправя рамене, а в гласа ѝ се прокрадва гордост и неподправена радост: – Да... Имам брат.
Без да чака следващата хаплива реплика, Хира вдига подноса с кафето и излиза от кухнята с достойнство, оставяйки Нева да се задушава в собствения си гняв.
Нева я проследява с поглед, а в ума ѝ се върти само една мисъл: „Размножава се като гъба след дъжд!“ Тя захвърля чашата и излиза от кухнята, бясна на целия свят.
Нева стои в коридора на втория етаж и гледа след Хира, която се насочва към стаята на Орхун. В очите ѝ проблясва опасна искра – онази амбиция, която не се спира пред нищо.
– Изглежда е време да пуснем Перихан като стръв... – промълвява тя под нос, а на лицето ѝ се изписва зловеща усмивка.
Тя разбира, че директната атака срещу Хира вече не е достатъчна. Трябваше да удари там, където боли най-много, и Перихан е идеалното оръжие, за да превърне новото щастие на Хира в истински кошмар...
Хира стои на балкона, вперила празен поглед в далечината, докато вятърът си играе с косите ѝ. Но пред очите ѝ не е градината на имението, а яростното лице на Афифе. Думите на свекърва ѝ отекват в съзнанието ѝ като болезнени удари:
„И двамата нахлухте в живота ни като хиени, набелязали плячката си!“
Пред очите ѝ изплуват моменти от жестокия сблъсък. Гласът на Афифе не спира да я преследва: „Дали си робиня или адвокат, достойнството не е във вашата кръв... Ти и твоят брат рано или късно ще изчезнете от живота на Демирханлъ!“
Хира затваря очи, опитвайки се да прогони лошите думи от сърцето си. В този момент усеща нежно докосване. Орхун се приближава тихо зад нея и внимателно повдига шала, който се е изплъзнал от раменете ѝ.
– Благодаря ти. Кафето беше превъзходно, както винаги – казва той, но усеща, че тя е някъде далеч.
Хира отвръща с глух, потиснат глас, без да се обръща: – Да ти е сладко.
Орхун веднага долавя тъгата в интонацията ѝ. Той застава до нея, опитвайки се да улови погледа ѝ: – Случило ли се е нещо?
– Не... нищо – опитва се да го отблъсне тя, но той не се отказва.
– Не се мълчи, кажи ми – настоява Орхун с мекота, която само тя познава.
Хира неволно се усмихва, победена от неговата загриженост: – Как разбра, че има нещо?
Орхун я притегля към себе си и я обгръща в романтична прегръдка, притискайки главата ѝ до гърдите си: – Когато те прегърна, чувам ритъма на сърцето ти. Дори езикът ти да мълчи, сърцето ти говори. Научил съм азбуката на твоето сърце от началото до края. Разшифровал съм всичките ти кодове.
Думите му действат като балсам за раните ѝ. Хира се отпуска в обятията му, а напрежението бавно започва да се стапя: – Тогава си чул погрешно. Защото когато сърцето ми е с теб, то изрича само твоето име. В него няма място за тревоги и мъка...
Настъпва тишина, изпълнена с нежност. Орхун затваря очи, наслаждавайки се на момента: – Шттт... Слушам сърцето ти за секунда...
Хира се усмихва, а пулсът ѝ се ускорява от вълнение.
– Чух го – отвръща Орхун с усмивка. – Да, точно както каза... В момента то бие само за мен...
В прегръдките на Орхун Хира най-после намира покой. Острите думи на Афифе избледняват, заменени от топлината на неговата любов.
Докато Хира намира покой в обятията на Орхун, в дома на Кенан емоциите вземат неочакван и комичен обрат. Нуршах прекарва следобеда с малката Нефес, разказвайки ѝ за вълшебството на това да имаш брат или сестра – за споделените лудории, детските бели и за това как по-големите винаги пазят малките като истински супергерои.
Тези истории обаче разпалват в сърцето на Нефес силно и много конкретно желание.
Когато Кенан се прибира, окрилен от щастието, че е намерил сестра си, и благодари на Нуршах за всичко, което е направила за него, той не подозира какво го очаква. Нефес го прекъсва с въпрос, който изстрелва като стрела: – Искам братче! Или сестриче! Сега!
Кенан и Нуршах застиват в неловко мълчание. Опитват се да обяснят на малката принцеса, че бебетата не се купуват като кукли от магазина, но Нефес е неумолима. Тя вижда колко щастлив е станал баща ѝ, след като е открил Хира, и иска същото щастие за себе си.
Притиснат в ъгъла от детската упоритост, Кенан прави фатална грешка. За да приключи темата, той казва: – Добре, добре... ще говорим по-късно, обещавам.
За едно дете обаче „Добре, ще говорим“ означава само едно – „Да!“. Нефес изхвърча от стаята, сияеща от радост, и веднага разгласява новината на Фатих и Джейлан: бебето е на път!
Когато Фатих влиза в хола с грейнало лице и започва да поздравява „бъдещите родители“, Кенан и Нуршах остават като гръмнати. – Какво? Какво бебе? Ние нищо такова не сме казвали! – възкликва Нуршах, потъвайки в земята от срам.
Оказва се, че цялата къща вече празнува щастливото събитие, а Нефес е по-ентусиазирана от всякога.
В кухнята Нуршах е на ръба на нервна криза. Тя пие чаша след чаша вода, опитвайки се да овладее притеснението си. Когато Кенан влиза, тя го напада: – Как можа да ѝ кажеш „добре“? Децата разбират всичко буквално! Сега тя мисли, че аз... че ние... Ох, Кенан!
Кенан се опитва да я успокои с присъщото си хладнокръвие: – Нуршах, съжалявам, не помислих. Ще оправя нещата. Ще говоря с нея внимателно, без да разбия сърцето ѝ. Обещавам ти, ще намеря начин да ѝ обясня.
Въпреки уверенията му, Нуршах остава неспокойна. Тя знае, че веднъж влязла в главата на Нефес, тази идея няма да си отиде лесно. Докато Кенан мисли как да излезе от капана, в който сам падна, двамата дори не подозират, че това „бебешко недоразумение“ може да се окаже първата истинска крачка към нещо много по-сериозно помежду им.
