В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе забелязва, че Нева изпитва чувства към Орхун. Считайки я за подходящ избор за своя снаха, Афифе решава да помогне на Нева да се омъжи за него.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 181 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Студентите от курса по френски организират парти, за да се опознаят преди началото на курса. Хира е много развълнувана от това събитие, на което ще присъства заедно с Орхун.
В същото време Афифе измисля план, за да охлади ентусиазма ѝ, а също така създава на Нева възможност да замае главата на Орхун, но дали планът ѝ ще успее?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В луксозния хол на новото имение атмосферата е наелектризирана. Афифе и Нева са се сближили, а темата на разговора им е само една, как да отстранят Хира и да вкарат Нева в леглото и сърцето на Орхун.
– Извън работата Орхун прекарва всяка секунда с онова момиче – започва Афифе с леден тон, който не търпи възражение. – Първо трябва да отрежем пътя им един към друг. След това ти, Нева, трябва бавно и търпеливо да го обградиш с вниманието си. Той трябва да вижда твоето лице по-често от нейното.
– Вече използвам работата като извинение, за да търся помощта му – отвръща Нева, опитвайки се да звучи уверено, но в очите ѝ се чете безпокойство.
– Това не е достатъчно! – прекъсва я остро Афифе. – Трябва да прекарвате повече време заедно. Срещите ви трябва да стават все по-дълги и по-дълги.
Нева въздъхва тежко, притискайки нервно пръстите си.
– Да, но когато отида при него, той винаги е затрупан с работа. Колкото и да се опитвам, той просто не ми отделя време.
– Тези моменти ще се удължават постепенно – обяснява Афифе. – Ще бъдем внимателни и търпеливи. Всичко трябва да изглежда естествено, сякаш се случва от само себе си. Орхун е много умен, Нева. Никога не трябва да заподозре, че това е част от план. Действаме бавно, но сигурно. Ти ще станеш центърът на неговия живот!
В този момент Перихан се приближава към тях. Щом я забелязват, двете жени моментално замлъкват, сякаш са заловени в крачка. Рязката тишина не убягва на Перихан.
„За какво ли говореха?“ – пита се Перихан в мислите си, докато ги измерва с подозрителен поглед. – „Замлъкнаха веднага щом ме видяха. Тук определено има нещо гнило...“
Трите жени стоят една срещу друга в тежко мълчание, а въздухът между тях буквално пари.
В същото време, в своята стая, Хира е разхвърляла десетки дрехи върху леглото. Лицето ѝ е изписано с несигурност, тя се лута между извадените дрехи, търсейки идеалния тоалет.
– Кое ли ще е най-подходящо? – чуди се тя на глас, вдигайки една рокля пред огледалото. – Дали това не е прекалено?
Вълна от нерешителност я залива. Тя не знае какво да очаква – дали ще има хора на нейната възраст, или всички ще са много по-млади? Дали ще е официален коктейл, шумно парти или просто скромна опознавателна среща?
Докато Хира потъва в своите съмнения, се чува гласът на Муса.
– Сестричке, заета ли си?
– Влез, Муса – откликва тя, оставяйки дрехите.
Муса влиза, носейки голяма, луксозна кутия. Хира го гледа с пълно недоумение.
– Какво е това?
– За теб е, сестричке – казва Муса с широка усмивка. – Зет ми го купи специално за теб.
Сърцето на Хира подскача. Изненадана и развълнувана, тя поема кутията и я отваря с треперещи ръце. Вътре лежи изящна, стилна рокля. Хира я вдига пред себе си, а очите ѝ се пълнят със сълзи на щастие. Жестът на Орхун я трогва до дъното на душата ѝ, а на лицето ѝ изгрява най-сияйната усмивка.
Действието прескача. На втория етаж на имението Хира пристъпва плахо, облечена в новата рокля. Платът се спуска нежно по тялото ѝ, подчертавайки естествената ѝ изящност. В този момент, точно пред входа, тя се засича с Перихан. Погледът на Перихан е остър като бръснач, тя оглежда младата жена от главата до петите, като не пропуска нито един детайл от скъпата дреха.
– О-о-о, изглеждаш прекрасно, скъпа Хира! – възкликва Перихан, но в гласа ѝ се долавя фалшива нотка. – Да не би да се каниш да ходиш някъде?
– Утре е партито за откриването на курса – отговаря Хира, опитвайки се да скрие притеснението си. – Реших да я премеря, за да видя как ми стои.
– Хмм, разбирам... – промърморва Перихан с леко повдигната вежда. – Много добре ти стои, носи я със здраве. Изборът на Орхун е, предполагам?
Хира само кимва едва забележимо, зачервявайки се от свян, и бърза да се насочи към кабинета на съпруга си.
– Извинете ме... – прошепва тя, докато се отдалечава.
Перихан остава неподвижна, изпращайки я с хладна, коварна усмивка, в която се чете скрита закана.
В кабинета цари тишина, прекъсвана само от шума на прелиствани страници. Орхун е напълно погълнат от поредната папка с документи. На вратата се чука съвсем леко, но той не чува. Хира влиза плахо, заставайки в средата на стаята. Изминават няколко секунди, преди Орхун да вдигне глава. В момента, в който погледът му среща Хира, той застива. Думите му засядат в гърлото, той е поразен от красотата ѝ.
– Благодаря ти толкова много... – започва Хира, а в гласа ѝ се чете искрена признателност. – Роклята е вълшебна. Бях толкова раздвоена, чудех се какво ще е подходящо да облека. Ти ми се притече на помощ точно навреме. Исках да ти я покажа веднага щом я облякох.
Орхун не казва нищо, просто я гледа с неподправено възхищение, сякаш пред него стои видение. Мълчанието му обаче кара Хира да се усъмни.
– Как мислиш? – пита тя неуверено, като поправя роклята си. – Много ми харесва, но... дали не е прекалено за едно обикновено парти?
Тя се колебае, търсейки одобрение в очите му, но Орхун сякаш е в транс.
– Ако мислиш, че е твърде официална, мога да облека нещо мое... пола и блуза, например? Кажи ми, моля те. Ако не е подходяща, веднага ще я сменя.
Орхун продължава да мълчи, а липсата на реакция започва да плаши Хира.
– Прощавай... Мисля, че те разсеях. Продължавай работата си, ще дойда по-късно, когато е удобно.
Тя се обръща, за да напусне стаята, но в същия момент Орхун рязко се изправя от стола.
– Вече е твърде късно – казва той с плътен, дълбок глас. – Вече съм напълно разсеян.
Той бавно се приближава към нея, скъсявайки разстоянието, докато тя усеща силното му присъствие.
– Роклята е красива, Хира – промълвява той, спирайки само на крачка от нея. – Но тази, която я носи, е стотици пъти по-хубава.
Хира навежда глава, бузите ѝ пламват от комплимента, а сърцето ѝ препуска лудо. – Благодаря ти... – промълвява тя едва чуто. – Тогава... приятна работа.
Тя буквално побягва от стаята, сякаш бяга от огън, а Орхун остава там, загледан след нея с нежна усмивка, която не слиза от лицето му.
Когато Перихан влиза в дневната, разговорите между Нева и Афифе мигновено секва. Тя сяда до тях с онази своя ледена, дистанцирана усмивка, която винаги предвещава буря. Напрежението може да се разреже с нож – присъствието ѝ видимо дразни двете жени, но Перихан само това и чака.
– Тъкмо се засякох с Хира – подхвърля небрежно Перихан, оглеждайки перфектния си маникюр. – Каза, че се готви за партито на курса. Орхун ѝ е купил нова рокля за случая... Тъкмо я мереше.
Очите на Афифе пламват от ярост. Тя не е знаела. Перихан усеща, че е настъпила най-чувствителното място и забива жилото си още по-дълбоко:
– О, ти не знаеше ли, Афифе?
Без да каже нито дума, Афифе се изправя рязко и напуска стаята, оставяйки след себе си тежка тишина. Нева стрелва Перихан с гневен поглед, но Перихан само се усмихва, за да я довърши. Чак когато Нева се извърта на другата страна, маската на Перихан пада и се заменя с изражение на чиста омраза.
Денят си отива, отстъпвайки място на кадифената истанбулска нощ. В стаята си Хира е седнала на леглото, а новата рокля е закачена точно срещу нея. Тя я гледа с обожание, а в съзнанието ѝ нахлуват спомените от онзи ден в класната стая. Гласът ѝ от спомена звучи толкова истински:
„Сърцето ми ще спре... толкова се вълнувам! Какво ли ще бъде, когато влезе учителят?“
Тя затваря очи и отново вижда него – Орхун. Чува гласа му, който я кани да изживеят този „първи път“ заедно. Спомня си как той застана пред дъската, как я нарече своя ученичка. Но най-силно в сърцето ѝ отеква гласът му, когато я хвана за ръка и започна да рецитира:
„Меки... Бели и меки като снежинка. Тези изящни ръце говорят тихо, пълни с любов и въображение. Тези ръце спират времето. Те държат цветовете на живота с любов, която никога не избледнява.“
Бузите на Хира пламват. Спомня си изненадата си, че не познава това стихотворение, и неговия отговор – „Импромптю“. Спонтанно, от сърце. Спомня си как той ѝ повери безценните френски издания, които не са превеждани на турски.
„Обещай ми – каза ѝ той тогава – щом завършиш курса, първо ще преведеш тези книги. Няма нищо, с което да не можеш да се справиш. Сигурен съм в успеха ти.“
В настоящето очите на Хира се пълнят със сълзи от щастие. В същия момент телефонът ѝ извибрира. Съобщение от Орхун.
ОРХУН: „Вълнуваш ли се за утре?“
Хира започва да пише веднага, с грейнало лице.
ХИРА: „Разбира се, че се вълнувам.“ – тя спира за миг и добавя: – „Но се чувствам много спокойна, защото ти ще бъдеш с мен.“
В кабинета си Орхун чете думите ѝ и лека усмивка озарява лицето му. Пръстите му бързо изписват отговора:
ОРХУН: „Винаги ще бъда с теб.“
Двамата стоят в различни стаи, разделени от стени, но свързани от тези няколко думи, докато нощта ги обгръща в обещание за вечност.
В кухнята Гонча и Муса остават насаме, а напрежението се усеща във въздуха. Гонча е видимо разстроена и признава, че Муса е бил прав – между чичо ѝ и госпожа Афифе наистина има тайна връзка. Доказателството е повредена стара снимка на младата Афифе, която Гонча е открила скрита в стаята на чичо си. Паниката ѝ е огромна, защото при падането рамката се е счупила, а снимката се е разкъсала – ако чичото разбере, че е ровила, последствията ще са тежки.
Муса се опитва да я успокои и предлага решение – да занесе снимката на фотограф, който да я възстанови така, че нищо да не личи. За Гоча това е последна надежда и тя е готова на всичко, за да бъде тайната запазена.
Точно в този момент в кухнята влиза икономът – блед, изтощен и с тежка кашлица. Гонча и Муса реагират мигновено, скриват снимката и се разпръскват, преструвайки се на спокойни. Докато Шевкет пие лекарствата си, двамата се споглеждат напрегнато, осъзнавайки, че тайната им е на ръба да бъде разкрита и всяка следваща секунда може да ги издаде.
Хира вече е готова за голямото събитие – облечена в роклята от Орхун, тя сияе, докато минава по коридора. На входа се засича с Муса, който тъкмо излиза от кухнята. Той спира на място, сякаш заслепен от красотата ѝ.
– Това мираж ли е или пред мен стои принцеса на име Хира? – възкликва Муса, а на лицето му се изписва чисто възхищение.
Хира му дарява една от онези свои топли усмивки, които могат да разтопят и най-коравото сърце.
– Изглеждаш невероятно, сестричке! – продължава той. – Господ да те пази от зли очи! Със зетя ли ще излизате накъде?
– Имаме парти на курса – отговаря Хира, а гласът ѝ трепери от едва сдържано вълнение. – Отиваме там.
– Много хубаво, много се радвам за вас!
В този момент се появява Шевкет. Икономът изглежда още по-изтощен и пребледнял от вчера, сякаш всеки дъх му коства неимоверни усилия. Той спира пред младата жена с безизразно лице.
– Госпожата иска да те види – изрича той сухо.
– Добре, идвам веднага – отвръща Хира.
Тя тръгва към стаята на Афифе, а в сърцето ѝ се прокрадва лошо предчувствие, което се опитва да скрие зад маската на спокойствието. Докато тя се отдалечава, Шевкет избухва в мъчителна кашлица.
– Г-н Шевкет, добре ли си? – пита загрижено Муса.
– Добре съм, нищо ми няма – отсича иконома, опитвайки се да си върне самообладанието. – Ти си гледай работата. Листата в задния двор пак са се натрупали, а ти се шляеш. Отивай да чистиш веднага!
Муса козирува по войнишки, опитвайки се да разведри обстановката:
– Слушам, сър!
Щом Муса излиза, Шевкет се подпира на стената, борейки се за глътка въздух. Лицето му е сиво от изтощение.
– Не е време за боледуване, Шевкет... – промълвява той на себе си. – Трябва да бъда до госпожа Афифе. Трябва...
Хира чука плахо на вратата на стаята на Афифе. Гласът на ледената кралица прозвучава властно:
– Влез!
Хира пристъпва вътре, оставяйки вратата открехната след себе си. Афифе я измерва с леден поглед от главата до петите, попивайки всеки детайл от елегантния ѝ вид.
– Приготвила си се. Ще излизаш ли някъде? – пита тя, макар отлично да знае отговора.
– Имаме сбирка на курса... – гласът на Хира леко трепва. Тя знае, че Афифе едва ли ще одобри това забавление.
Афифе кимва бавно, сякаш обмисля нещо важно.
– В колко часа е това парти?
– В три!
Напрежението в стаята се сгъстява. В този момент Орхун минава по коридора и виждайки двете жени да разговарят, влиза решително в стаята. Хира го поглежда с надежда и лек страх в очите.
– Има ли някакъв проблем? – пита той, заставайки защитнически до Хира.
Афифе хвърля кратък поглед към сина си и отново приковава вниманието си върху Хира.
– Картината, за която ти помогна да изпратим на търга, е била приета с огромни комплименти в асоциацията – започва Афифе с равен тон. – Днес в един часа ще има среща. Дамите от ръководството изрично поискаха ти да присъстваш. Искат да се запознаят с теб лично.
Хира застива. Тя поглежда към Орхун в пълно недоумение – в очите ѝ се чете едновременно изненада и плаха радост, че най-после е призната. Орхун също е изненадан, но и доволен от този неочакван жест на майка си.
– Тя трябва да си е вкъщи най-късно в два и половина – отсича Орхун, поглеждайки часовника си. – Имаме общи планове.
– Зная – отвръща Афифе. – Ще я изпратя с шофьора веднага щом срещата приключи. (тя се обръща към Хира) Приготви се. Тръгваме след половин час.
– Добре... – промълвява Хира.
Тя среща погледа на Орхун – щастлива е, че Афифе най-после прави крачка към нея. Когато Хира излиза, Орхун остава за миг сам с майка си. В очите му все още се чете сянка от съмнение, но той кимва одобрително, приемайки примирието. Афифе му отвръща със същото, но щом синът ѝ излиза, маската на добронамереност започва да се пропуква.
Времето над Истанбул тече неумолимо, а с всеки изминал миг надеждата в очите на Хира избледнява. Тя седи в луксозната зала за заседания на асоциацията, точно срещу Афифе Демирханлъ. Масата е огромна, пуста и студена – точно като изражението на жената срещу нея. Афифе прелиства документи за благотворителния търг с ледено спокойствие, докато Хира нервно поглежда часовника си. Вече е два часът.
– Приятелките ви закъсняват с цял час – отбелязва Хира, опитвайки се да овладее треперенето в гласа си. – Има ли някакъв проблем или няма да дойдат?
Афифе вдига поглед, демонстрирайки пълно безразличие.
– Наложило се е да се отбият до мястото на търга в последния момент. Писаха ми, докато пътуваха, но не им отговорих. Мястото е зад ъгъла, всеки момент ще бъдат тук.
– Разбирам... – промълвява Хира, макар че вътрешно всичко в нея крещи.
– По принцип и аз не толерирам подобни закъснения – добавя Афифе с поучителен тон. – Времето на всеки е ценно, но тук става въпрос за благотворителност. Понякога човек трябва да жертва времето си в името на доброто.
– Обикновено не бих имала нищо против – отвръща Хира, – но Орхун ме чака и...
В този момент звънецът на вратата прекъсва думите ѝ.
– Ето ги, дойдоха – отсича Афифе с едва доловимо тържество в гласа.
Секретарката отваря вратата и в залата влизат дамите от висшето общество. Хира остава със започнатото изречение на уста, принудена да се изправи и да поздрави новодошлите, докато напрежението в стомаха ѝ се превръща в истинска топка.
В кабинета на имението Орхун работи напрегнато, хвърляйки погледи към вратата в очакване на Хира. Рязко чукане прекъсва мислите му.
– Влез! – казва той сухо.
На прага се появява Нева, носейки папка и една от онези свои пресметнати усмивки.
– Орхун, зает ли си? Имам няколко неща, за които трябва да се консултирам с теб. Сам каза, че мога да идвам винаги, когато имам нужда. Ще ми помогнеш ли?
Орхун поглежда часовника на китката си.
– Нямам много време, Нева. Може ли да го оставим за по-късно?
– Няма да отнеме много – настоява тя, скъсявайки дистанцията. – Ако аз се боря с това, ще ми отнеме часове, но за теб е работа за минути. Моля те, хвърли едно око.
– Добре – отстъпва той неохотно и поема папката.
Докато той започва да преглежда документите, лицето на Нева се озарява от задоволство. Тя сяда срещу него, наслаждавайки се на факта, че е успяла да открадне скъпоценните му минути, предназначени за Хира.
В асоциацията Хира е като на тръни. Вече е два и половина – часът, в който трябваше да потегли към Орхун. Една от жените на масата, Лейла, се обръща към нея с вежлив въпрос:
– Вие също ли рисувате, госпожице Хира?
Хира обаче е някъде далеч, мислите ѝ са при Орхун и тяхното парти. Тя не чува въпроса. Афифе я стрелва с остър поглед, сякаш я ударя с камшик.
– Хира! Госпожа Лейла те пита дали рисуваш – повтаря тя строго.
Хира трепва и се окопитва веднага.
– О, простете... разсеях се, съжалявам. Да, рисувам, но е само хоби. Не съм професионалист.
Разговорът продължава, а Нур, другата дама на масата, се усмихва искрено на Хира:
– Спести ни толкова много труд, Хира. Не можем да ти се отблагодарим достатъчно. Афифе направи страхотен избор, като те доведе в нашата асоциация. Имаме нужда от млади и трудолюбиви хора като теб.
– Щастлива съм да помагам, благодаря ви – отвръща Хира, но веднага щом Нур се отвръща, тя се навежда към Афифе и прошепва с отчаяние: – Кога мога да си тръгна?
Афифе се обръща към нея, а гласът ѝ е толкова тих и леден, че само Хира може да го чуе.
– Знам, че не си свикнала да бъдеш сред висшето общество, но трябва да се научиш как да носиш името Демирханлъ и как да се държиш.
– Какво трябва да направя, не разбирам? – пита Хира плахо.
– Няма да си тръгнеш, докато срещата не приключи! – отсича Афифе. – Въпреки всичко, аз те вкарах в моя социален кръг. Много по-важно е да бъдеш тук, отколкото да отидеш на някакво си парти на курса ти.
Хира преглъща тежко, но Афифе не е приключила. Тя я поглежда с пълно презрение:
– Но ако все пак държиш да си тръгнеш – ето я вратата. Така за пореден път ще ми докажеш, че изобщо не съм грешила за теб!
Без да даде шанс на Хира да отговори, Афифе се обръща към останалите с фалшива усмивка, оставяйки младата жена в капана на собствената ѝ съвест.
В кабинета Орхун се опитва да се съсредоточи върху документите, докато обяснява на Нева тънкостите на сделката. Гласът му е равен, но очите му постоянно се стрелват към часовника.
– Трябва да договориш точно за колко дни доставчикът ще изпълни поръчката – казва той, но мислите му са другаде.
Той не издържа, грабва телефона си и се изправя. Напрежението в гърдите му расте с всяка изминала минута.
– Трябва да се обадя на Хира.
Нева, сложила маската на най-разбиращата приятелка на света, кимва със захаросана усмивка.
– Разбира се... действай.
Докато Орхун набира номера, Нева го наблюдава изпод вежди, а в очите ѝ се чете триумфът на хищник, който знае, че плячката му вече е в капана.
В залата на асоциацията телефонът на Хира извибрира. Тя вижда името на екрана и сърцето ѝ трепва.
– Извинете ме за момент... – промълвява тя и се отдалечава от масата под тежкия, изпитателен поглед на Афифе.
Двете сцени се застъпват. Орхун е напрегнат, Хира – разкъсвана между любовта и дълга.
– Ало? – гласът на Хира е едва доловим шепот.
– Къде си? – гласът на Орхун е като гръм в слушалката.
– Малко закъсняха... затова още не съм тръгнала – оправдава се тя, поглеждайки плахо към Афифе.
– Ако не тръгнеш веднага, ще закъснеем фатално за твоето парти!
– Знам... – въздъхва тя, усещайки тежестта на думите на свекърва си.
– Идвам да те взема! – отсича Орхун. – Ще отидем направо оттам.
Хира поглежда към масата, където Афифе я наблюдава с леден, предизвикателен поглед. Младата жена се извръща, за да не покаже сълзите си.
– Още не съм приключила тук, Орхун... ще бъде проява на лош вкус, ако си тръгна точно сега. Ще се запозная с приятелите ти по-късно...
– Не! – протестира той, докато Нева попива всяка негова дума. – Ти толкова искаше да отидем и ще отидем!
– Орхун, послушай ме – казва Хира с неочаквана твърдост. – Госпожа Афифе направи голям жест, като ме покани тук. Това е огромна стъпка. Не мога да я оставя сама пред приятелките ѝ и просто да избягам.
Всъщност думите на Афифе са прорязали сърцето ѝ като нож и сега тя отчаяно иска да докаже на тази горда жена, че греши в преценката си за нея.
– Сигурна ли си? – пита Орхун, а в гласа му се долавя разочарование.
– Да. Не искам да ставам от масата точно когато погледът ѝ към мен започна да се променя.
Орхун въздъхва тежко, победен от нейната доброта.
– Както пожелаеш... Но помни, че не си длъжна да правиш нищо. Обади ми се, ако ти стане скучно. Ще дойда да те прибера веднага.
– Добре, ще се чуем.
Разговорът приключва. Орхун се обръща към Нева, която едва прикрива дяволското си задоволство. Планът на Афифе работи безупречно.
– Можем да продължим с работата – казва той сухо.
– Каза, че имаш малко време... сигурен ли си, че не те задържам? – пита Нева с фалшива загриженост.
– Плановете се промениха. Продължаваме.
Нева сияе. Първата битка е спечелена – Хира няма да бъде до него днес.
Хира се връща на масата и сяда на мястото си, усещайки как всички погледи са вперени в нея.
– Още веднъж, съжалявам за прекъсването – казва тя тихо.
Афифе я поглежда и в очите ѝ пробягва искра на задоволство – тя знае, че е получила, това което иска, сега Нева е на ход.
В болничната стая Фикрет ту се унася, ту се събужда, а Фериха неотлъчно е до него. Посещението на Кенан и Нуршах внася топлина и човечност – шеги, спомени и обещания за бъдещи риболовни излети успяват за кратко да прогонят отчаянието на Фикрет. Въпреки тежкото му състояние, между него и Фериха се усеща дълбока връзка и благодарност, тя отказва да го остави сам, независимо от всичко.
След болницата Кенан и Нуршах се връщат в офиса, разтърсени от лошите новини. Те осъзнават, че съдбата е дала на Фикрет и Фериха твърде малко време. Именно тогава в живота им влиза ново предизвикателство, неочакван клиент, собственикът на голяма търговска верига, който им поверява сложен и спешен процес за плагиатство. Делото трябва да бъде подготвено за една нощ.
Паралелно, в дома на Рашит и Афет, напрежението е разредено с комични сцени. Страхът от „лоша енергия“ в новата къща прераства в хаотично чистене с оцет и паника, показвайки контраста между техните дребни страхове и големите драми на останалите герои.
В офиса Кенан и Нуршах се хвърлят в работа. Безсънната нощ ги изтощава, но и ги сближава. Въпреки умората, Нуршах разкрива решаваща подробност – имейл и дата, които доказват правотата на клиента. Делото на практика е спечелено още преди началото на заседанието. В този момент Нефес влиза в офиса и със своята детска искреност напомня за пропуснатото представление, но и за прошката. Обещанието на Нуршах, че повече няма да отсъства от важните ѝ моменти, затваря тази рана.
В болницата драмата достига своя връх. Фикрет и Фериха остават насаме със страховете си. Той говори за липсата на време, за неизбежния край. Тя отказва да приеме поражението и прави отчаян, но дълбоко емоционален избор, предлага му брак, за да прекарат заедно каквото време им е отредено.
В съдебната палата. Кенан и Нуршах излизат от залата победители. Клиентът им е благодарен, а между тях отново се усеща силна връзка – професионална и лична. Те осъзнават, че заедно могат да преодолеят всяко изпитание.
