В предния епизод на турския сериал „Плен“: Мислейки си, че ще умре, Хира със свито сърце се съгласява да се разведе с Орхун. Благодарение на една случка Нуршах променя решението си и казва на Кенан, че ако предложението му все още е в сила, иска да работи с него.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 35 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун мечтае за ново начало с Хира, без да подозира за болестта ѝ и за връщането на паметта ѝ.
В имението Орхун обявява пред всички, че заминават с Хира за Франция, което шокира Афифе, Аслъ и Перихан.
Ще успее ли Хира да си тръгне, преди Орхун да разбере всичко?
Междувременно напрежението между Кенан и Нуршах расте, а Джейлян крие тайна.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
Вълните се разбиват в брега. Орхун и Хира седят на пясъка. Хира гледа Орхун с любопитство.
– Няма ли да ми кажеш защо сме тук? – пита тя.
Орхун обръща поглед към Хира. В очите ѝ ясно се чете, че нещо я тревожи. Той взима шепа пясък от земята.
– Времето лети. Също като тези песъчинки, които се изплъзват между пръстите ми – казва той.
Гърлото на Хира се стяга. Смъртта ѝ се приближава с всяка изминала секунда.
– Когато те срещнах от другата страна на света, в Еритрея, не знаех, че това ще бъде повратен момент за мен – продължава Орхун.
И двамата си спомнят онзи първа среща в пустинята.
– Ти не помниш, но, както ти казах, нашата история не започна добре – казва Орхун.
Хира гледа Орхун с насълзени очи. В действителност тя помни всичко, но не може да го изрече.
– Когато мислех, че съм те загубил, те намерих отново... сред пясъците – казва Орхун.
Двамата си спомнят как Орхун намери Хира припаднала на плажа.
Хира и Орхун се гледат, сякаш са изгубени в очите един на друг. Орхун протяга ръка към Хира. Тя е съвсем близо до него. Натъжено сърцето ѝ сякаш ще изскочи от гърдите. Орхун взима шепа пясък и я поставя в ръката на Хира.
– Нямаме време за губене! Всяка минута с теб е безценна за мен – заявява той и здраво затваря ръката ѝ в своята, сякаш хваща самото време между дланите им.
– Ще тръгнем на път. Само двамата! Далеч от всички! Сами!
Хира се опитва да укроти туптящото си сърце, но и да разбере какво има предвид Орхун. Ръката на Хира все още лежи в дланта на Орхун. Гласът ѝ трепери.
– Не може! Аз не мога!
Тя се опитва да издърпа ръцете си, но Орхун не я пуска.
– Знам, че се чувстваш изгубена. Търсиш изход, а колкото повече търсиш, толкова повече се губиш. Искам да оставиш всичко. Недей повече да мислиш за миналото. Чака ни дълъг живот.
Думите на Орхун пронизват сърцето на Хира като нож. Тя знае, че ѝ остава малко време, и по лицето ѝ пробягва мигновена, остра болка.
– Не! Звучи лесно, но не е! – отвръща Хира.
Орхун не откъсва поглед от нея. Очите му блестят със странна нежност. След кратка пауза той произнася ред от поемата за Мирабо:
– Любовта тече като тази река. Любовите отминават. А животът е толкова бавен, толкова спокоен. И колко е трудна надеждата... колко е ценна.
Една сълза се търкулва по бузата на Хира. Тя обръща глава настрани, за да я скрие. Но Орхун нежно хваща брадичката ѝ и я обръща отново към себе си.
– Ще те заведа във Франция... при Моста Мирабо. Там ще започнем всичко отначало. Не казвай „не“. Никакъв страх. Никакво бягане. Никаво отлагане!
Очите на Орхун я гледат с любов и решителност. А Хира е безсилна. Погледът ѝ е пълен със сълзи и с примирение. Не може да се бори вече.
Дланта на Орхун бавно се отдръпва. А по пясъка, който се изплъзва от ръката му, вятърът понася песъчинка по песъчинка, сякаш времето на Хира изтича.
Действието се пренася в имението, където Перихан и Афифе са се настанили удобно, вече изпили кафето си. В този момент се появява Аслъ – току-що е приспала Али. Доближава се към тях с привидно доброжелателна усмивка.
– Толкова беше изморен, че заспа, докато четяхме книгата, но беше приятно – казва с лека въздишка Аслъ.
Докато Аслъ сяда, Гонджа започва да ѝ сервира чаша с чай. В този миг колата на Орхун влиза през портите на имението. Всички – Аслъ, Перихан и Афифе обръщат поглед към нея. Колата спира, Афифе рязко се изправя.
– Орхун! – възкликва Афифе.
Орхун се насочва към тях, а Хира, леко стеснителна, върви няколко крачки след него. Орхун я поглежда, тя избягва погледите на останалите.
Афифе се напряга, усеща, че има нещо необичайно:
– Мисля, че имаш да кажеш нещо? – пита тя.
– Да! Заминаваме! – заявява уверен Орхун.
Афифе е шокирана, не може веднага да разбере смисъла.
– Какво значи „заминаваме“? Как така? Къде?
– За Франция. Самолетът е готов. – Орхун прави пауза. – Излитаме след два часа.
Шокът минава по лицата на всички. Аслъ се вцепенява от чутото. Афифе се опитва да осмисли новината.
– Нали каза, че сте разведени? Защо тогава заминавате заедно за Франция?
– Трябваше да стане така – отговаря решително и ясно Орхун.
– Кога ще се върнете?
Орхун се обръща към Хира, усмихва ѝ се леко, после отново поглежда към майка си:
– Не е сигурно. Когато решим.
Докато Афифе стои вцепенена, Орхун се обръща към Хира, която мълчи встрани:
– Трябва да се приготвим. Хайде да влизаме.
Афифе е като вкаменена, Перихан пребледняваа от яд. Аслъ е напълно объркана. Гонджа, която не може да се сдържи, влиза вътре с усмивка.
Орхун и Хира влизат вътре. Хира решава да опита отново, макар че вече усеща, че е безсмислено.
– Не е ли прекалено внезапно да заминаваме за Франция? Не бива да го правим... Аз... не мога да дойда.
Но каквото и да каже, Орхун е решен. Сякаш изобщо не чува думите ѝ.
– Имам още няколко неща за уреждане. Ти започни да стягаш багажа. Не вземай много неща. Ще купим каквото е нужно там.
Хира го гледа с насълзени очи, прошепва почти без глас:
– Ти не знаеш нищо! Не мога да дойда! Няма начин!
В този момент Аслъ, която ги е проследила, наблюдава Хира от ъгъла с остър, студен поглед, докато се качва по стълбите.
В кухнята Муса проверява запасите, а Халисе подрежда плота. В този момент Гонджа влиза развълнувана:
– Имам страхотна новина! Г-н Орхун и г-жа Хира заминават за Франция!
Халисе се зарадва:
– Слава Богу! Може би това ще им помогне да се сближат отново.
Муса, който знае, какво е положението на Хира, мълчи. Гонджа го побутва:
– Радвай се! Кой знае, може всичко да започне отначало.
Муса насила се усмихва:
– Радвам се... просто съм изненадан.
В този момент влиза Шевкет и ги вижда твърде близо.
– Какво е това?! Не ти ли казах да стоиш на поне пет крачки от това момиче?!
Муса започва бавно да отстъпва назад, отброявайки пет крачки с пръсти, а в очите му остава сянка от тревога.
Хира влиза в стаята и се свлича на леглото. Не знае какво да прави. Главата ѝ е пълна с мисли. Тогава вратата се отваря – влиза Аслъ.
– Хира? Какво става? Наистина ли заминаваш за Франция? Каза ли на Орхун, че си болна, че си спомняш всичко? – интересува се Аслъ.
Хира поклаща тъжно глава.
– Не съм му казала нищо.
Отговорът на Хира донася облекчение на Аслъ. Тя се приближава малко по-близо.
– А откъде изскочи тази почивка във Франция?
– Орхун иска да започнем всичко отначало. Аз му казах не, казах му, че не мога да тръгна с него, но той не ме слуша.
Аслъ се напряга, щом чува, че Орхун не се отказва. Не може да се сдържи.
– Значи все пак не се отказва от теб.
Аслъ осъзнавайки какво е казала, бързо се опомня.
– Ако нещо ти се случи, докато си с него така...
Замълчава. Хира разбира какво има предвид.
– Няма да позволя това да се случи! Няма да замина с него за Франция. При първа възможност ще си тръгна, без никой да ме види. Правя го заради него!
Думите на Хира най-после носят желания резултат на Аслъ.
– Ах, Хира! – преструва се на състрадателна Аслъ. – Дано не се беше стигнало дотук. Но знай, че съм с теб – и финансово, и морално.
– Благодаря. Не ми трябва нищо – отговаря Хира.
– Ти си различна. Не всеки би направил такава жертва.
Хира се усмихва горчиво.
– Когато става дума за любимите ти хора... правиш всичко, за да не ги нараниш. И за Али... и за...
Гласът ѝ секва. Не може да каже нищо повече, заради буцата, която е заседнала в гърлото ѝ. Не може да изрече името на Орхун. Гласът ѝ, пресипнал и натежал от сълзи, заглъхва. Аслъ докосва рамото ѝ с престорена загриженост.
– Ще те оставя сама.
Аслъ излиза, а Хира се опитва да се съвземе.
В същото време Перихан седи неспокойно на верандата и си говори сама.
– Ах, изведнъж, ей така – пътуване до Франция! Само виж!
Аслъ излиза в градината сияеща от радост. Перихан я чака с нетърпение, веднага я пресреща.
– Какво стана? Разбра ли нещо? Или онази пустинен плъх е казал всичко но Орхун?!
Забелязва доволното изражение на Аслъ и подлата усмивка по лицето ѝ. Замълчава за миг.
– Новината не е това, което очаквахме, нали? Хайде, разказвай какво стана! – няма търпение Перихан.
– Не е казала нищо на Орхун. Няма да замине с него за Франция. Ще напусне имението, без никой да я види. Всичко върви по план. Никакъв проблем! – казва уверена Аслъ.
– Най-сетне ще се отървем от тая напаст! – отвръща доволна Перихан.
Аслъ кимва леко в знак на съгласие. Перихан изведнъж се умълчава, погледът ѝ се отнася.
– Еда, моя принцесо. Ти не можа да видиш това, мила, но днес е денят! Отмъстена си. Въжето около Хира вече е стегнато! Почивай в мир, момиче. Спи спокойно!
Обръща поглед обратно към Аслъ. Двете жени си разменят злокобни усмивки, пълни с подла удовлетвореност.
Действието се пренася в стаята на Али. Али спи. Бавно отваря очи. Оглежда се сънено, с все още замъглен поглед. В този момент вратата се отваря и Хира влиза. Щом я вижда, Али се надига върху леглото и се усмихва широко.
– Како Хира, върна ли се? Толкова дълго те чаках... Скучно ми беше... заспах.
Хира кимва леко, сякаш казва „тук съм“. Усмихва се, опитвайки се да скрие тъгата си. Приближава се към Али. Той сияе, радостен, че я вижда.
– Ще четем новата ми книжка заедно, нали? Започнахме я с леля Аслъ, но когато заспах, не я довършихме. А и е много по-забавно да чета с теб! После може да рисуваме камъчета. Става ли?
Колкото повече Али говори с ентусиазъм, толкова по-силно се свива сърцето на Хира.
– Ако чичо не е зает, довечера можем да отидем на кея. Навремето много ти харесваше, помниш ли?
Хира застива. В очите ѝ преминава далечен спомен...
Очите на Хира са пълни със сълзи. Протяга ръка и нежно милва главата на Али. Гласът ѝ трепери, когато започва да говори.
– Аличо... Аз... за малко ще си тръгна оттук.
Лицето на Али веднага помръква. Гледа я учудено.
– Заради чичо ми ли е?
Хира поклаща глава: не. Гласът ѝ става още по-нежен и нежен:
– Но ще ми обещаеш. Докато ме няма, няма да тъгуваш. Ще ходиш на училище, ще учиш, ще играеш. Ще бъдеш много, много щастлив, нали?
Али седи натъжен, сякаш не чува думите ѝ.
– Не мога ли да дойда с теб? И чичо ми може да дойде. Да отидем заедно. Тримата.
Хира отново поклаща глава. Придърпва Али към себе си и го притиска в обятията си. Макар че той не разбира, Хира се сбогува с Аличо.
– Много те обичам, Аличо! Много ще ми липсваш!
– И ти на мен! Само не стой дълго и се върни бързо, нали?
Докато Хира го прегръща силно, сълзите ѝ се стичат безспирно. Али, сгушен в нея, още не подозира какво предстои.
Хира излиза от стаята на Али с тежест на сърцето. Стяга я, сякаш огромен камък е легнал върху гърдите ѝ. В този момент Муса я спира и с тревога я умолява да не крие болестта си от Орхун. Според него той има право да знае и може да ѝ помогне.
Хира мълчи, не смее да каже истината на Муса, че възнамерява да напусне имението. С поглед, пълен с болка и нежно сбогуване, тя го прегръща. Муса продължава да я моли да сподели всичко с Орхун, но Хира знае, че ако му каже плановете си, той ще я спре. Мълчаливо, със свито сърце, тя се сбогува с Муса и си тръгва.
Хира се връща в спалнята им с Орхун, със сълзи в очите, стои до малкия сак, който е приготвила. Оглежда стаята, сякаш я вижда за последен път. Приближава се до вазата, която са направили с Орхун.
Спомня си: Моментът, когато двамата с Орхун държат вазата заедно. Моментът, когато я изработват. Моментът, когато купуват цветя от цветарката на излизане от ресторанта.
След това докато оглежда стаята замислено, Орхун влиза. Хира бързо се съвзема.
– Готова ли си?
Хира тъжно кимва – не че е готова за пътуването до Франция, а че е готова да напусне живота на Орхун.
– Готова съм - отговаря Хира.
– Трябва да мина за половин час през компанията. После тръгваме.
Хира мълчи и кимва, но точно когато Орхун се готви да излезе, тя не издържа:
– Почакай!
Орхун се обръща към нея. Хира пристъпва леко към него. Вдига ръце, внимателно оправя кривата яка на ризата му. Иска ѝ се да го прегърне, но не може. Държи ръцете си на гърдите му за миг след като оправя яката.
Орхун я гледа с нежност. Усмихва се леко и излиза от стаята, без да подозира какво се случва в душата ѝ.
Хира стои неподвижно, гледа след него, разтърсена. Тихо започва да плаче.
Нуршах отива при Якуп и му разказва, че са се разбрали с Кенан, че ще си делят кантората временно. Якуп е доволен, казва ѝ, че е взела правилното решение. Тя обяснява, че това е само докато си намери свое място. Якуп я уверява, че няма нужда да бърза – Кенан и Фериха са добри хора и искрено са ѝ предложили помощта си.
Нуршах признава, че е приела, след като видяла как Кенан безкористно помага на жена в беда. Якуп я хвали за избора, но тя добавя, че въпреки добрината си, Кенан е малко намусен и избухлив. Когато Якуп я поглежда многозначително, тя се защитава:
– Не си приличаме!
– Щом ти така казваш – отговаря майстора.
В същото това време Вуслат носи храна на Кенан и с усмивка върви към кантората му. Преди да влезе забелязва табела с името на Нуршах под табелата на брат ѝ. Лицето ѝ помръква и видимо се ядосва.
Втурва се при Кенан, който я посреща с усмивка. Вместо поздрав, Вуслат го напада с въпроси, какво прави Нуршах в неговата кантора и защо работи с него.
Кенан се опитва спокойно да обясни, че момичето е останало без офис и само временно ѝ е дал място, ноо Вуслат не отстъпва – според нея това е неприемливо.
А след като разбира, че Нуршах дори временно пребивава при Фериха, Вуслат избухва още повече като обвинява брат си, че е полудял и защитава момичето, което е виновно, че загуби Нефес.
Разстроена, Вуслат тръшва купата с храна на масата и излиза гневно, оставяйки Кенан неспокоен след нея.
Докато Кенан е потънал в мисли заради обвиненията на сестра си, в кантората влиза Фатих с чай и бодър тон. Опитва се да разведри обстановката, но Кенан го отпраща рязко.
Малко по-късно пристига Нуршах. Между нея и Кенан отново прехвърчат искри – тя не желае да бъде наричана „г-ца Демирханлъ“, а той не пропуска да я провокира.
Фатих с усмивка тушира напрежението, като се заема да се обади на Джейлян с хубавата новина. В кантората напрежението временно се разрежда, но под повърхността остават неразрешени емоции.
Днес е вълнуващ ден за Джейлян – тя тъкмо е разбрала, че вече ще работят в този офис. Очите ѝ светят от радост. Кенан и Фатих пренасят бюрото за Нуршах. Кенан предлага място за работа на Нуршах с лек намек, че не е достатъчно добро за нея, но тя приема с усмивка.
Фатих слага стол до своето бюро за Джейлян и ѝ казва, че ще работят заедно. Тя се изненадва и се притеснява, но сяда до него. Фатих я докосва по рамото по приятелски начин, което кара Джейлян да се изчерви. Тя му напомня да не се отпуска прекалено.
Кенан и Нуршах си разменят многозначителни погледи.
Докато Фатих излиза към кухнята, за да направи чай, Джейлян бързо вади телефона си от чантата и започва да пише съобщение. „Трябваше да сменим офиса. Новото място е точно срещу старото.“
Преди да натисне "изпрати", Джейлян вдига поглед и внимателно оглежда наоколо — уверява се, че никой не я наблюдава.
