В епизод 98 на турския сериал „Плен“: Орхун позволява на Хира да се види с леля си, но в последния момент научава неща за Саадет, които силно го притесняват. Той решава да държи Хира далеч от нея.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 99 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 11 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Орхун подозира, че лелята на Хира може да има пръст в смъртта на родителите ѝ и решава да държи съпругата си далече от Саадет.
Под претекст, че ще имат интервю за списание, Орхун пречи на Хира да излезе с леля си на обяд.
Афифе се кара на сина си, че не я е предупредил за интервюто.
Еда пък казва на Орхун, че Хира ще го изложи, но Орхун я поставя на мястото ѝ.
Хира е смутена и развълнувана от отговорите, които Орхун дава на журналистката.
Всичко за турския сериал „Плен“
В имението на Демирханлъ, Орхун говори по телефона с Явуз за информацията, която са открили за Саадет. Очите му са съсредоточени, а гласът му - твърд и настойчив.
– Искам да знам всяка, дори и най-малката подробност – заявява Орхун.
– Да, г-н Орхун! Говорих с бившия директор на фирмата на Саадет. След смъртта на бащата на Хира, г-жа Саадет е наследила цялото му имущество…
– Продължавайте! – настоява с нетърпение Орхун.
– Бащата на г-жа Саадет е оставил завещание, в което всичко е предназначено за сина му, г-н Махир, и не е оставил нищо на нея. – казва Явуз. – Потвърдил е тази воля неведнъж. Имаме множество свидетели.
– Но това не е достатъчно. Имаме ли някакви документи, които да потвърдят тези твърдения? – пита Орхун с повишено внимание.
– Да, г-н Орхун. Разполагаме с писмени доказателства и свидетелски показания – отвръща Явуз.
– Отлично! – отговаря Орхун. – Най-трудното обаче тепърва предстои. Трябва да разберем какво наистина се е случило в Еритрея.
– В момента се опитвам да извадя копие от входната и изходната виза на г-жа Саадет – обяснява Явуз. Но процесът е бавен – комуникацията с Еритрея отнема време.
Орхун се навежда напред, излъчващ решителност.
– Ако е необходимо, отиди там лично и намери документите! Трябва да разгадаем тази тайна на всяка цена.
Действието се пренася в хола на имението, където Перихан с интерес пита Саадет къде смята да заведе Хира.
– Няма да сме сами – отвръща Саадет с усмивка. – Искам да я запозная с приятелите си, да я представя пред всички.
– Дано не са твърде критични – намесва се Еда с леко саркастичен тон. – Познатите на г-жа Саадет са от елита.
Саадет обаче не се смущава и отвръща спокойно:
– Сигурна съм, че приятелките ми ще се зарадват да се запознаят с Хира.
– Въпреки това… миналото ѝ не е тайна за никого – продължава Еда със задоволство. – Все пак пресата знае, че е била слугиня, и общественото мнение не се променя лесно.
– Племенницата ми ще се хареса на всички – заявява уверено Саадет. – Може и да не е получила високо образование, но Хира е изтънчен и мил човек. Тя е силна и умна жена, а да не забравяме – съпруга на Орхун Демирханлъ. Животът ѝ е като приказка с щастлив край.
Хира, смутена, благодари на леля си за подкрепата и добавя:
– Забележките на Еда са уместни. Ще се постарая да не злепоставя нито нея, нито името Демирханлъ..
Саадет казва, че не се съмнява и подканя Хира да тръгват.
В този момент се появява Шевкет и съобщава, че шофьорът още не е пристигнал и ги моли да изчакат. Саадет казва, че ще излязат с Хира в градината на чист въздух, за да го изчакат и благодари на Афифе за гостоприемството. Афифе я кани да дойде отново.
Отвънка в градината Саадет няколко пъти Хира, дали е щастлива в тази къща. Хира я уверява, че всичко е наред.
Междувременно Орхун слиза в хола. Перихан му предлага да седне с тях и да си изпие кафето, но той не проявява интерес.
– Къде са? – пита той майка си, но тя стои като статуя и не отговаря.
Навън, Саадет се чуди къде се бави шофьорът, а Хира я успокоява:
– Сигурна съм, че скоро ще тръгнем.
В този момент вратата се отваря, и на прага на къщата се появява Орхун с непроницаемо изражение.
– Не! – отсича той рязко.
Саадет се обръща към него, леко объркана.
– Какво имате предвид? Защо? – пита тя, опитвайки се да запази самообладание.
Орхун се приближава с уверена походка и, като хвърля бегъл поглед към Хира, добавя с усмивка:
– Имаме важна работа, г-жо Саадет. Ще трябва да отложите обяда, но обещавам, че ще се реваншираме.
Саадет, принудена да се усмихне с престорена любезност, кимва и отвръща:
– Добре тогава, ще се видим друг ден.
Но в съзнанието ѝ избухва мисъл: „Започваш сериозно да ме дразниш, Орхун Демирханлъ!“
Орхун я наблюдава за миг, долавяйки вътрешното ѝ недоволство. Двамата сякаш разбират, че този обяд далеч не е просто едно събитие – залозите са високи, а играта тепърва започва.
Орхун и Хира влизат в къщата. Двамата спират в хола,Орхун поглежда към Хира и казва:
– Ще дойдат хора от едно списание. Искам да бъдеш тук за интервюто – обяснява той. – Можеш да се преоблечеш, ще има фотосесия.
– Ако искаш, ще се преоблека – отвръща Хира, леко объркана, но и развълнувана.
– И така си много хубава – усмихва се Орхун с едва доловим блясък в очите.
Разговорът им не остава незабелязан. Афифе, Перихан и Еда, които са все още в хола, ги наблюдават и слушат внимателно.
– Орхун, какво е това интервю? – пита с неохота Афифе, леко раздразнена.
Орхун я поглежда спокойно и отговаря:
– От едно списание ще дойдат. Ще бъде интервю с мен и Хира.
– Не мислиш ли, че трябваше да ме уведомиш по-рано? – настоява тя, видимо недоволна от изненадата. – Нима аз нямам право да знам?
– Не сметнах за нужно – отвръща Орхун хладно. – Интервюто е само с нас двамата.
Разбираме, че след като приключва разговора си с Явуз, Орхун решава да намери начин да задържи Хира далеч от леля ѝ Саадет. Без да се двоуми, той звъни на асистентката си и нарежда интервюто да бъде уговорено за днес, като подчертава, че ако не могат да дойдат сега, интервю няма да има.
Афифе го поглежда с подозрение:
– Толкова ли е наложително интервюто да е днес?
– Да, защото само днес ще имам време за тях - отвръща Орхун.
Орхун предлага на Хира да го придружи в кабинета му, но тя го моли да се качи до стаята си за малко, за да се приготви. Орхун кимва в знак на съгласие.
-Това интервю не е ли лоша идея, Орхун? – пита Еда.
Той я поглежда с лека доза раздразнение.
– Какво имаш предвид?
– Всички знаят миналото ѝ, нали? – продължава Еда. – Журналистите са жадни за сензации и ще я тормозят с неудобни въпроси. Не мисля, че Хира е готова за това. Очакваш твърде много от нея!
Орхун се усмихва ледено.
– Явно искаш да ми предложиш нещо, прав ли съм?
– Нямам предложение – казва рязко Еда. – Просто смятам, че Хира ще се провали. Може да признае, че е била слугиня – тя не се срамува, но това ще удари върху твоя имидж. Надявам се, че разбираш?!
– Аз не се срамувам от съпругата си, но явно ти не го разбираш – отвръща спокойно, но твърдо Орхун, с което слага край на разговора. – С Хира не се страхуваме от въпросите им! Не се тревожи за нас.
Еда едва сдържа яростта си, докато Орхун се отправя към кабинета. Тишината в хола е напрегната, всяка дума отеква в съзнанието ѝ. Тя стои, втренчена в празното пространство, осъзнавайки, че е загубила битката… но не и войната.
След малко идва Нуршах при тях и казва на Еда, че тези дни няма да може да отидат в чифлика, защото тя заминава за Париж. Много ѝ се иска да покани Хира, защото тя перфектно владее френски, но знае, че брат ѝ не може да диша без нея и минута, затова няма да се съгласи.
Еда е бясна, защото търсенето на видеото се отлага.
Действието се прескача, когато пристига журналистката, готова да вземе интервю от Хира и Орхун. Вълнението се усеща във въздуха, а погледите на двамата са насочени един към друг.
– Бракът ви беше изненада за всички. Мислите ли, че това е предпоставка за щастлив съюз? – пита журналистката с интерес.
– Зависи от мнението ви за брака. – отговаря Орхун, гласът му е топъл и уверен. За мен нашият брак с Хира е като приключение. Всеки ден откривам нещо ново за съпругата си.
Чувайки тези думи, Хира е изненадана и леко смутена.
– Например… нейният невинен поглед – добавя Орхун с нежна усмивка, докато Хира свежда очи. – Открих значението на този поглед след като се оженихме. Радвам се, че се оженихме толкова бързо.
– А вие, г-жо Хира, как бихте коментирали? – пита журналистката с усмивка.
– Аз ли…? Ами… – запъва се Хира, а в очите ѝ проблясва лека тревога.
– Не я притискайте! – усмихва се Орхун и ѝ се притичва на помощ.
– Очевидно двамата си прекарвате чудесно заедно! – предполага журналистката, усещайки специалната връзка между тях.
– Използвам всичко, което научавам, за да я правя щастлива – отговаря Орхун, гледайки нежно Хира. – Съпругата ми го заслужава!
– И всички открития ли са положителни? – пита журналистката. – Въпросът ми е към г-жа Хира.
-Не мисля, че в живота ни има нещо негативно - отвръща Хира, с увереност в гласа.
– Много романтичен отговор – усмихва се журналистката. – А сега един по-личен въпрос: кога осъзнахте, че сте влюбен в нея?
Орхун се замисля и поглежда към Хира, а мислите му го отвеждат към момента, в който за пръв път я видя сред пустинята, лицето ѝ, което отразяваше светлината на слънцето, техния годеж, първия им танц… спомена, когато я видя да гледа звездите със замечтан поглед.
– Би било несправедливо да спомена само един момент – казва Орхун.
-Вероятно сте се влюбвали хиляди пъти в съпругата си? – предполага журналистката и се обръща с въпрос към Хира. -Г-жо Хира, какво изпитахте, когато той ви предложи брак. Какво почувствахте с една дума?
Хира поглежда към Орхун и си спомня в моментът, в който Орхун заяви на Афифе, че ще се ожени за нея…
-Че той е моята съдба! – отговаря Хира.
– Прекрасно казано! Ще го използвам в заглавието – усмихва се журналистката.
Журналистката преминава към последния си въпрос:
-Как бихте описали другия с една дума? Вие сте първа г-жо Хира.
– Доверие – казва Хира, поглеждайки нежно към Орхун.
– А вие? – обръща се журналистката към него с любопитство.
– Невинност – отвръща Орхун с възхищение.
Журналистката е доволна от топлия и искрен разговор.
– Беше прекрасно интервю. Сега, може ли да застанете един до друг за няколко снимки? – казва тя с усмивка.
Орхун се приближава до Хира, поставяйки ръката си нежно на кръста ѝ, жест който показва цялото му уважение и обич към нея. Докато фотоапарата улавя този момент, Хира осъзнава, че всеки негов жест, поглед говорят повече, отколкото казаните думи.
Действието прескача във вечерята. Саадет се обажда на Хира и я пита как е минало интервюто.
Хира се усмихва леко, спомняйки си всички моменти, когато Орхун я поглеждаше с толкова топлина и нежност, че сърцето ѝ сякаш щеше да изхвръкне.
– Мина много добре – отговаря тя, усещайки, че се изчервява.
– Утре ще се видим ли? – пита Саадет.
– Първо ще попитам Орхун, да не би да имаме някакви планове, и тогава ще ти се обадя – обещава Хира с колебание.
Хира отива в кабинета при Орхун.
– Може ли да те попитаме нещо? Леля се обиди, днес отложихме срещата, може ли утре…
– Не! – отсича Орхун.
– Работа ли имаме? -пита Хира, но след това свежда поглед и добавя. – Все едно ще предам на леля.
– Кажи ѝ – отвръща Орхун.
Хира излиза разочарована от кабинета, а Орхун си мисли „Налага се за твое добро!“.
