В епизод 97 на турския сериал „Плен“: Хира влиза с Орхун в спалнята, където ги очаква романтична изненада. Хира е много развълнувана.
Разберете какво се случва в еп.98 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 8 ноември 2024 по bTV.
Кенан се връща на работа в кантората.
Хира се обажда на Мерием и се уговарят да се видят, за да си поговорят.
Орхун позволява на Хира да се види с леля си, но в последния момент научава неща за Саадет, които силно го притесняват. Той решава да държи Хира далеч от нея.
Кенан е ядосан, че Мерием не иска да му разкрие истината за миналото.
Всичко за турския сериал „Плен“
Сутринта Вуслат забелязва, че брат ѝ Кенан се облича, готов да тръгва за кантората. Тя не е доволна – току-що се е върнал от болницата, а вече се впуска в работа! Кенан ѝ казва, че вече е добре, а също така не обича да мързелува.
Вуслат не се отказва лесно и веднага отива в кухнята и се връща с буркан мед и лъжичка, като му казва, че никъде няма да го пусне без лъжичка мед. Кенан хапва две само и само сестра му да го остави намира.
Действието се пренася в имението на Демирнахлъ. Хира тъкмо събира завивките на Орхун от дивана, когато телефонът ѝ иззвънява. Поглежда екрана и вижда, че е леля ѝ. Лицето ѝ светва от радост и тя веднага вдига.
– Толкова ми липсваш, Хира – казва Саадет.
– И ти ми липсваш, лельо! Защо не дойдеш в имението, ще е чудесно да се видим – предлага Хира развълнувано.
Но Саадет има друга идея.
– Защо този път не излезем някъде навън, само двете? Ще обядваме заедно, а после ще те запозная с няколко приятелки – предлага тя.
Хира се съгласява радостно и затваря телефона, но внезапно се сеща, че не е питала Орхун дали може да излезе. Лекото напрежение от това бързо замъглява ентусиазма ѝ и радостта ѝ.
Междувременно Саадет звъни на сина си Селим, който я пита какво е станало.
– Уговорихме се да се видим навън. Без съпруга ѝ ще бъде по- лесно! – отвръща Саадет с едва доловимо задоволство, сякаш планът ѝ се развива точно по предначертания начин.
В същото време, в кантората, Шебнем се обръща към Мерием с нетърпелив въпрос: – Кога ли батко Кенан ще се върне на работа?
Мерием се усмихва и поклаща глава: – Мисля, че му е рано още. Скоро го изписаха, а и ние двете се справяме добре с работата.
В този момент сякаш по сигнал, Кенан влиза в кантората с уверена стъпка. Мерием го поглежда с упрек и казва строго: – Трябваше да си почиваш, а не да идваш на работа!
Кенан обаче се засмива и ѝ отвръща спокойно: – Достатъчно почивах. Чувствам се напълно възстановен и пълен с енергия.
Малко по - късно Шебнем включва радиото и с радост отбелязва, че започва любимото ѝ предаване. Темата на предаването днес е „съжалението“. Мерием, леко раздразнена, предлага да го изключат, за да не се разсейват от работа, но Кенан настоява да го оставят поне докато си изпият чая и моли Шебнем да увеличи звука.
Опитвайки се да избегне предаването, Мерием обявява, че ще отскочи до прокуратурата, но Кенан я спира: – Няма нужда. Аз вече уредих всичко!
Когато предаването започва да обсъжда въпросите за съжалението, Кенан с интерес пита Шебнем за какво най-много съжалява. Тя свежда поглед и с лека тъга в гласа отговаря: – Най-много съжалявам, че в миналото се доверих на едно момче, което мислех, че ме обича.
Кенан я поглежда съчувствено, а Шебнем, сякаш вдъхновена от темата, решава да попита и него: – А ти за какво съжаляваш, батко?
Кенан за миг се замисля и отговаря с усмивка: – Също като теб… за доверие, което не е било заслужено.
В този момент Шебнем поглежда към Мерием и ѝ задава същия въпрос: – А ти, Мерием? За какво съжаляваш?
Мерием замислено отговаря: – Всичко се случва така, както е писано. Не можем да променим миналото. Съжалението не помага.
Кенан усеща студенина в нейния отговор. Кенан взима палтото си и без да каже нито дума повече, излиза от кантората.
Хира влиза в кабинета на Орхун с видимо притеснение, но и решителност в очите.
– Искам да те попитам нещо! – казва тя.
– Питай! – отвръща спокойно Орхун.
– Леля ми се обади. Каза, че ѝ липсвам и иска да се видим. Предложи да обядваме навън, за да ме запознае с някои свои приятелки. Съгласих се, без да се посъветвам с теб, но мога да откажа и да я поканя тук.
Орхун се замисля. Въпреки че изпитва известни съмнения към лелята на Хира, решава да не ѝ отнема възможността да прекара време с нея.
– Няма нужда да променяш плановете си. Излез с леля си – казва накрая той.
– Благодаря ти! – отвръща щастлива Хира.
В същото време в хола Нуршах разказва на майка си, че снощи е била на едно събитие, където е видяла Аслъ, бившата приятелка на Орхун, която се е върнала от чужбина и е добре.
– Не прие раздялата с Орхун! Жалко! Защото Аслъ е от достойно семейство като нашето. С брат ти си подхождаха – казва Афифе.
– Да, беше мила, но, изглежда, не им е било писано – отговаря Нуршах. – Мъчно ѝ е, че Орхун се е оженил. Видях болката в очите ѝ, още я боли!
В този момент Хира и Орхун идват при тях.
Афифе ги поглежда и отбелязва:
– Знаеш ли, Аслъ се е върнала. Трудно преживя раздялата с теб, затова замина в чужбина. Надявам се и тя да започне нов живот, както ти направи.
– И аз се надявам – отговаря спокойно Орхун. – Мина много време, дано намери щастието си.
– Нищо не е сигурно! – промърморва Афифе и се оттегля към стаята си.
Нуршах също се надига, за да излезе, но Орхун се шегува с нея:
– Ако искаш да правиш украси, в нашата стая има цветя и балони!
Нуршах се разсмива и отвръща:
– Те са си ваши!
След като сестра му излиза, Орхун се обръща към Хира:
– Ще отскоча до офиса и ще се върна преди обяд. Можеш да се подготвиш за срещата с леля си спокойно.
Хира кимва с усмивка, щастлива от подкрепата му.
Действието се прехвърля към стаята на Хира. Тя е разпръснала няколко красиви рокли на леглото си, премерва ги с поглед и се чуди коя да избере. Взема телефона си и набира Мерием.
Хира ѝ казва, че отдавна си е мислила за нея, но все е изниквало нещо. Мерием ѝ отговаря, че понякога животът не им дава време и пита Хира как е. Тя ѝ казва, че е намерила леля си.
– Как я намери? – пита Мерием.
– Орхун я е намерил! – отговаря Хира.– Много хубав жест от негова страна, а аз оттогава летя от щастие. Представяш ли си, аз също си имам семейство.
– Много се радвам, извадила си късмет да я откриеш.
– Точно така!– продължава Хира, изпълнена с емоции. Без Орхун нямаше да знам, че имам леля. Също така имах добър приятел от Еритрея – Муса, той също е у дома – казва щастлива Хира. – Орхун го взе на работа в имението, само защото го помолих, представяш ли си? Всичко изведнъж се нареди, толкова е странно! Сякаш живея в сън, който не е истина. Знаеш ли… не съм свикнала да бъда щастлива.
– По- добре свиквай, защото имаш съпруг като Орхун, който прави всичко, за да те види щастлива…
– Майка ти как е, а Нефес?
– Добре са всичко е наред!
– Ами ти как си?
– Аз… опитвам се да живея без съжаление!
– Всичко наред ли е?
– Доколкото е възможно, опитвам се да свикна с новия си живот, без да допускам грешките от миналото. По- добре да ти разкажа на живо, искаш ли да се видим тези дни?
– Много ще се радвам! – отвръща Хира с ентусиазъм. Ти работиш, затова ми кажи кога ти е удобно, и ще се видим веднага.– казва Хира.
– Добре, ще се разберем! – казва Мерием и двете приятелки приключват разговора с нетърпение за предстоящата среща.
В същото време Кенан е при майстор Якуб и му споделя загрижеността си, че не разбира защо Мерием не иска да му разкрие истината.
– Синко, може би ѝ трябва време, за да изрече думи, които крие дори от себе си! – казва с тих и мъдър тон майстор Якуб. – Страхът е коварен съветник, който ни кара да заровим най-съкровените си чувства дълбоко в себе си. Прояви търпение! Щом е изрекла истината веднъж, ще го направи отново. Но трябва да си търпелив, синко!
Сцената се пренася в стаята на Еда и майка ѝ Перихан. Перихан забелязва, че дъщеря ѝ гледа съсредоточено в телефона си. Любопитна, тя взема телефона от ръцете на Еда и с подозрение пита:
– Това на снимката не е ли Аслъ?
– Да, точно тя ни липсваше! – отвръща раздразнено Еда. – Враговете ни само се множат...
Перихан се намръщва и започва да ѝ се кара, че вместо да си губи времето с Аслъ, която Орхун отдавна е забравил, трябва да отиде в чифлика и да потърси видеото, което би им помогнало да прогонят Хира от имението. Еда се замисля за момент и кимва:
– Права си. Ще отида и ще се опитам да убедя Нуршах да дойде с мен в чифлика.
Еда отива при Нуршах с надеждата да я склони да я придружи, но тя ѝ отказва да отидат в чифлика, защото там сега е студено и мрачно.
Орхун се връща от офиса и тихо влиза в стаята на Хира. Поглежда я и остава безмълвен за миг, запленен от красотата ѝ.
– Тръгваш ли? – пита той, като едва прикрива желанието си да я задържи още малко.
– Да, леля скоро ще дойде да ме вземе. Не знаех какво да облека – признава Хира с лека несигурност.
– Тази рокля ти стои прекрасно – отбелязва Орхун, очите му блестят от възхищение.
Хира се усмихва, поласкана от комплимента му, и за миг забравя за предстоящата среща. След кратко мълчание, Орхун пита:
– Уговорихте ли се с леля ти къде ще ходите?
– Не, тя не ми каза – отговаря Хира. – А и аз не познавам местата тук.
– Взе ли си телефона? – напомня той, сякаш иска да се увери, че ще има връзка с нея.
– Дали го взех? – чуди се тя, отваряйки чантата си. – Тук е!
– А батерията? – добавя той с лека усмивка
– 100% – уверява го Хира и се готви да тръгва към вратата.
– Синята риза... не можах да я намеря – казва Орхун, само и само да задържи Хира още малко до себе си.
– Прибрах я в гардероба. Искаш ли да ти я донеса? – предлага тя с готовност и добавя: – Казах на Гюлнур да ти приготви безкофеиново кафе за след два часа. Черната ти жилетка е на химическо чистене, затова не я търси. Ако излизаш на терасата, облечи друга. Знам, че черната ти е любимата, но имаш и други. А списанията ти дойдоха и ги оставих в кабинета ти. Преди половин час дойде куриер, а Муса остави плика на бюрото ти.
Орхун ѝ се усмихва, усещайки топлината на нейната загриженост.
Хира излиза, а малко след това пристига Саадет.
– Хира много ми липсваше, Орхун. Сигурно няма да възразиш, ако я задържа за няколко часа? – усмихва се лелята.
– Пожелавам ви приятно прекарване. Имам доста работа, така че това ми идва добре – отвръща Орхун и тръгва към кабинета си. В този момент телефонът му звъни – Явуз.
– Господин Орхун, имаме новини за госпожа Саадет – започва Явуз. – Разполагаме с дата на полета ѝ до Еритрея. Била е там в деня на автомобилната катастрофа, а освен това свидетели са я видели в болницата, където е лекувана госпожа Хира.
Орхун е шокиран от новините, но запазва самообладание и отива в кабинета си, където Явуз му казва още неща, които са разбрали. Дядото на Хира е завещал всичко на баща ѝ, но след катастрофата, всичко е наследила Саадет. Явуз му казва, че чакат документите от Еритрея за пътуването на Саадет, но нещата стават много бавни.
Орхун решава да държи Хира по- далече от леля си.
