В епизод 96 на турския сериал „Плен“ Муса, мъжът, който е спасил Хира след катастрофата и благодарение на когото тя е успяла да оцелее, идва на гости в имението. Как ще реагират Орхун, Афифе и останалите на тази неочаквана визита?
Разберете какво се случва в еп.97 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 7 ноември 2024 по bTV.
Муса започва работа в имението на Демирханлъ и още първия ден побърква иконома, защото не спира да говори. В същото време икономът се опитва да се отърве от Муса.
Муса е много щастлива за Хира и ѝ казва, че е голяма късметлийка да има такъв почтен мъж за съпруг. И най-важното, той забелязва, че те са много влюбени един в друг и ги сравнява със Слънцето и Луната.
Хира влиза с Орхун в спалнята, където ги очаква романтична изненада. Хира е много развълнувана.
Всичко за турския сериал „Плен“
След като Шевкет вика Муса със строг тон, за да му даде работни дрехи и да го разведе из имението, Хира чува как Шевкет му обяснява, че в имението цари желязна дисциплина и няма място за неуважение. Той подчертава, че дори когато не е на работа, Муса няма право да говори, ако не бъде попитан. Муса забелязва Хира и ѝ се усмихва, но строгият глас на Шевкет продължава да резонира в стаята. Той напомня на новоназначения работник, че има стриктен график, а почивните дни не са привилегия, която може да ползва по собствено желание.
В този момент Орхун излиза от кабинета си, приближава се до Хира и тихо ѝ задава въпрос:
– Началният инструктаж приключи ли?
Хира кимва в знак на потвърждение, но Орхун добавя:
– Шевкет се опитва да сплаши Муса. Вече нямаш избор!
– Нямам избор? – пита объркано Хира.
– Ако видиш нещо нередно, ще го поправиш. Ти си отговорна за него! – пояснява Орхун.
Хира решава да предприеме действие и се насочва към кухнята, където са Шевкет и Муса. Там Шевкет, с очевидно пренебрежение, продължава наставленията си:
– Не знам как ще се справиш без елементарни познания по етикет!
Тези думи, пропити с унижение, предизвикват гнева на Хира. Тя осъзнава, че Шевкет оказва прекален натиск върху Муса, и решава да се намеси. С уверен и твърд глас тя му напомня, че Муса е разбрал всички инструкции и предупреждения.
Изненадан, Шевкет замълчава за миг, а после добавя, че само следва правилата на имението.
Хира го поглежда строго, като ясно показва, че не одобрява отношението му, и Шевкет няма друг избор, освен да отговори с покорен тон:
– Както наредите! – след което се оттегля от кухнята.
Халисе и Гюлнур, които стават свидетели на случващото се, се усмихват доволни, че Хира е поставила иконома на мястото му.
Действието се пренася във вечерта. Хира седи сама в хола, потънала в мисли, когато към нея приближава Муса, носейки две чаши кафе.
– Сестричке, направих ти кафе, а също и едно за зетя! – казва той с усмивка.
– Благодаря ти! Но по– добре не го наричай „зет“, че ще се обиди! – отговаря Хира
– За мен той е зет, защото ти си ми като сестра! – настоява Муса
– Само не го казвай пред другите – напомня му Хира.
Муса кимва разбиращо и добавя с топлина в гласа:
– Сестричке, ти си извадила късмет, че си се омъжила за достоен човек. Личи си, че се обичате. Вие двамата сте като Слънцето и Луната – различни, но същевременно неразделни.
– Слънцето и Луната? – Хира е леко объркана, вглеждайки се в Муса.
– Да! Слънцето топли, а Луната свети – обяснява Муса с възторг.
В този момент се появява Орхун, но Хира и Муса не го виждат.
Муса продължава.
– Слънцето и Луната сменят дните, защото искат да се съберат. Слънцето гони Луната по небето, защото я обича много!
Орхун излаза от скривалището и застава пред тях.
– Добре дошъл, зетко! – поздравява Муса. – Донесох ви кафе! – Муса бързо изчезва от стаята.
Хира подава кафето на Орхун, а тишината между тях е изпълнена с думи, които и двамата се боят да изрекат.
Орхун нарушава тишината между двамата.
– Муса се вписа чудесно в имението, но ако продължи да ми казва „зетко“, съвсем ще подлуди господин Шевкет – усмихва се Орхун.
– Той говори много, но намеренията му са искрени – отвръща Хира. – Ще му кажа да внимава.
– Нека да говори! Това не е лошо – смята Орхун. – Казва истината!
Хира леко се изчервява, спомняйки си думите на Муса: „Личи си, че се обичате. Вие сте като Слънцето и Луната.“
– Истината ли? – пита тя с колебание в гласа, опитвайки се да разчете изражението на Орхун.
– Мисля, че да! – отговаря той. – Старите правила вече не важат и Муса може да си говори каквото си иска!
Минути по– късно, Шевкет забелязва как Хира и Орхун се качват по стълбите към стаята и с многозначителна усмивка бързо отива при Муса, който в този момент мие пода в кухнята. Шевкет му нарежда да вземе две чаши и кана с вода и да ги занесе в стаята на г– н Орхун, като изрично отбелязва, че той не е там в момента.
В този момент Орхун и Хира влизат в спалнята, където ги очаква романтична изненада.
Междувременно, Орхун и Хира влизат в спалнята, където ги очаква неочаквана романтична изненада. Свещи осветяват помещението, създавайки топло и интимно усещане. Хира се изчервява, спомняйки си думите на Муса: „Слънцето и Луната сменят дните, защото искат да се съберат. Слънцето гони Луната по небето, защото я обича много!“
– Знаеше ли за това? – пита Орхун, поглеждайки я в очите..
– Аз... мислех, че ти… – отвръща смутено Хира.
– Нуршах! – досеща се Орхун, като се усмихва заговорнически.
– Чула ни е, че се караме, иска да ни сдобри – предполага Хира.
– Точно така, познавам сестра си! – съгласява се Орхун, усмихвайки се леко.
Двамата се насочват към свещите, за да ги угасят. В опита си да загаси една от тях, Хира неволно се опарва и извиква тихо от болка. Орхун незабавно взема нежно ръката ѝ и внимателно я оглежда.
– Не внимаваш! Изгори се! Трябва да сложим крем – казва той със загриженост, след което отваря шкафчето и внимателно намазва изгореното място на ръката ѝ.
– Не ми позволи да угася сама свещите и затова се изгори – подхвърля Орхун с лек укор.
– Аз... развълнувах се! – признава си Хира
Орхун я поглежда влюбено, но точно тогава в стаята нахлува Муса с каната за вода, но бързо я оставя и се извинява, като казва, че не е знаел, че са в стаята. Хира тръгва след него, но Орхун нежно я спира, хващайки я за ръката.
– Разбра погрешно, заради украсата – прошепва Хира.
– Какво точно разбра погрешно? – пита Орхун, този път с нотка на раздразнение. – Забрави ли, ние сме женени!
Хира се смущава и не знае какво да отговори. За да избегне ситуацията, тя казва, че ще прибере крема и се затваря в банята, опитвайки се да успокои мислите си.
Действието се пренася малко по– късно. Орхун си е легнал на дивана, а Хира – на леглото, но и двамата не могат да заспят. Орхун поглежда към Хира и забелязва как тя изучава изгореното място на ръката си.
– Боли ли те? – пита Орхун с тих глас. – Искаш ли още крем?
– Не, аз... ще си взема сама! – смутено отговаря Хира, като рязко се надига от леглото, но се спъва и удря крака си в нощното шкафче.
Орхун веднага става и пали лампата.
– Ако продължаваш така, ще се нараниш сериозно! Недей, моля те – казва той със загриженост в гласа.
– Заблудих се, защото беше тъмно, но вече не ме боли – отвръща Хира
-Надявам се наистина да е така – промърморва Орхун.
Хира слага крем на ръката си, а Орхун загасва осветлението и я приканва да заспива. Хира се опитва да се отпусне, но думите на Еда не спират да кънтят в съзнанието ѝ: „Ти влюбен ли си в нея?“
– Не е вярно! – прошепва тя несъзнателно на глас, но щом осъзнава, че Орхун я е чул, бързо си слага ръката на устата.
– Кое не е вярно? – пита Орхун с любопитство.
– Аз... просто си говоря сама – отвръща Хира с леко засрамена усмивка, опитвайки се да избегне темата.
Орхун я наблюдава с нежен поглед, а атмосферата между тях отново се изпълва с неизказани чувства и емоции.
Действието прескача. Орхун отново е пленен от кошмара, който го преследва от известно време. В съня си се намира в тъмна, мрачна стая, където се чувства безпомощен и уязвим. Но този път, поглеждайки около себе си, забелязва врата. Надеждата проблясва в него, но, когато се опитва да я отвори, осъзнава, че е заключена, оставяйки го отново в капана на кошмара.
Хира се събужда, стряскайки се от силните викове на Орхун. С бързи стъпки се доближава до него и нежно го докосва, опитвайки се да го разбуди и да го изтръгне от тежките му сънища. Най– накрая Орхун отваря очи, поглеждайки я с объркан, но все още уплашен поглед.
Притеснена, Хира веднага му подава чаша вода, за да му помогне да се успокои. Забелязва, че горната част на пижамата му е мокра от потта и без да се колебае, му носи чиста дреха, за да се преоблече и да се почувства по– комфортно. След това сменя завивките му и му дава своята торбичка с лавандула, като му казва, че тя помага когато човек се тревожи.
Нефес пита своя батко Кенан колко държави има по света. Кенан се усмихва и я моли да донесе атласа от кабинета му, за да ѝ покаже. Докато Нефес отива да вземе атласа, той се възползва от момента, за да погледне през прозореца с надежда да зърне Мерием. Забелязва я да се разхожда неспокойно под прозореца на стаята и се замисля какво ли е това, което ѝ е трудно да му признае.
Сцената прескача напред, когато Нефес, щастлива и с малка торбичка в ръка, излиза от къщата на леля Вуслат и отива при майка си.
– Защо се забави? Нали знаеш, че те чаках? – пита Мерием..
– Извинявай, мамо! Леля Вуслат ми даде бюрек и каза, че трябва да го изям! – отговаря Нефес с широка усмивка.
Мерием любопитно поглежда торбичката и пита дъщеря си какво има в нея. Нефес гордо изважда голям червен атлас и казва, че батко ѝ Кенан ѝ го е дал, защото са „ходили на пътешествие“ в различни държави. След това изважда и красив дървен ключодържател, подарен ѝ също от Кенан.
– Виж, мамо, ключодържател! Красив е, нали? – пита Нефес
– Много е красив! – отвръща Мерием с топла усмивка, но в погледа ѝ се прокрадва тъга.
Вечерта настъпва, и Мерием забелязва, че Нефес е заспала, стискайки ключодържателя в малката си ръчичка. С нежност го взема и усеща как спомените я завладяват – далечни, красиви моменти, прекарани с Кенан. Замислена и леко натъжена, Мерием изважда друг, същият дървен ключодържател от тайното си място, подарен ѝ от Кенан преди години. Връща ключодържателя на Нефес и нежно я завива, след което тихо излиза, стискайки своя ключодържател.
Навън Мерием е изненадана да види Кенан. Поколебава се и бързо прибира ключодържателя в джоба на палтото си, но не може да скрие лекото вълнение, което срещата предизвиква.
Но преди да продължим историята, нека разкрием тайната на тези два ключодържателя. Те са направени от майстор Якуб, а Кенан подарява единия на Мерием, когато ѝ показва къщата, която мечтае да стане техен дом, след като се върне от казармата. Планът му е те да държат ключовете за дома си на тези специални дървени ключодържатели, които са символ на обич и обещание за общо бъдеще.
Нека разкрием тайната на тези два ключодържателя. Те са направени от майстор Якуб, а Кенан подарява единия на Мерием, когато ѝ показва къщата, която мечтае да стане техен дом, след като се върне от казармата. Планът му е те да държат ключовете за дома си на тези специални дървени ключодържатели, които са символ на обич и обещание за общо бъдеще.
Сега обаче, години по– късно, тези два ключодържателя пазят не само надеждите и мечтите на двама млади влюбени, но и всички спомени, които времето е съхранило. Те са символ на минало, което не е избледняло, а е придобило още по– дълбок смисъл. Всеки един от тях е свидетел на мигове на радост и тъга, на обещания и разочарования, и дори на тихи мигове, които никога не са били изречени на глас. Сега тези ключодържатели не просто пазят ключовете към стари врати – те пазят ключовете към сърцата на онези, които някога са вярвали, че мечтите могат да бъдат вечни.
