В епизод 95 на турския сериал „Плен“ Еда не може да понася как Орхун се грижи за Хира, сякаш тя е истинската господарка на имението, и в пристъп на ревност го пита дали не е влюбен в Хира. Случайно чула това, Хира замръзва на място, а мисълта, че Орхун може да изпитва чувства към нея, кара сърцето ѝ да препуска неудържимо – влюбен ли е наистина Орхун в Хира?
Разберете какво се случва в еп.96 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 6 ноември 2024 по bTV.
Орхун е много изненадан, когато вижда Хира да се крие зад вратата.
Междувременно Перихан и Еда успяват да се доберат до вещите на Нихан.
Муса, мъжът, който е спасил Хира след катастрофата и благодарение на когото тя е успяла да оцелее, идва на гости в имението. Как ще реагират Орхун, Афифе и останалите на тази неочаквана визита?
Междувременно Мерием разкрива истината, но не Кенан, а някой друг я чува.
Всичко за турския сериал „Плен“
Орхун говори по телефона, обсъждайки делови въпроси с остър и съсредоточен тон. Хира, която все още не може да се измъкне от ситуацията, седи скрита зад вратата, стараейки се да не привлича вниманието му, докато се мъчи да остане незабелязана.
След като приключва разговора, Орхун преглежда снимките на телефона си и се спира на снимка на Хира. Дълго се взира в нея, без да откъсва поглед. Лицето му омеква, а изражението му, изпълнено с неочаквана нежност, показвайки дълбоките му чувства.
Орхун тъкмо тръгва да излезе от стаята, но телефонът му отново звъни. Той спира, връща се назад и отговаря. Хира усеща как напрежението в нея расте, а сърцето ѝ бие силно. Притеснена, пренася тежестта на тялото си от единия крак на другия, опитвайки се да остане спокойна, защото всеки миг може да бъде разкрита от Орхун.
Гюлнур тайно взема ключа от Шевкет и отключва склада, където се съхраняват вещите на Нихан пристигнали от Африка.
Еда я подканя:
– Покажи ми къде са вещите на Нихан.
– Ей там стоят! – казва Гюлнур, като посочва ъгъла на склада. – Но защо ви трябват нещата на г-жа Нихан? Какво точно търсите? – пита тя учудена.
Перихан, раздразнена от въпроса, отговаря остро:
– Ако трябваше да знаеш, щяхме да ти кажем! Сега се махай и не ни пречи!
Гюлнур ги предупреждава да не се бавят, за да не се усъмни икономът, и ги съветва да заключат вратата след себе си. След като тя излиза, Перихан заключва вратата на склада отвътре и обръща се към Еда:
– Трябва да побързаме.
Еда се оглежда в претъпкания с вещи склад и възкликва:
– Боже, тук е пълно с вехтории! Оглеждай се внимателно – търсим диск, стар телефон или камера!
Майка и дъщеря започват да ровят, претърсвайки купища вещи. Докато прехвърлят кашони и стари кутии, прахът се вдига и прави обстановката още по-напрегната. След известно време и много напразни усилия, те разбират, че видеото, което търсят не е тук.
– Ако тук няма нищо, значи може би е сред вещите, които са откарани в чифлика – предполага Перихан, ядосана, че са си загубили времето за нищо.
Афифе седи в хола, прелиствайки списание. Икономът Шевкет се приближава тихо и я прекъсва.
– Госпожо, дошъл е гост – съобщава той.
– Гост? Но аз не очаквам никого днес! – отговаря Афифе изненада.
– Всъщност… гостът е тук за г-жа Хира – пояснява Шевкет.
– Госпожа Саадет ли е?
– Не, госпожо! Обикновен! Човекът е по-млад, каза, че е неин приятел.
Афифе свива устни и поглежда иконома с леко раздразнение.
– Приятел, и то без покана? Какво безочие! Но защо ли се учудвам?
Шевкет добавя с известна доза колебливост:
– Гостът е чернокож, изглежда от Африка.
Изражението на Афифе се променя и тя свива устните си още повече.
– Трябва да му е известо, че тази къща не е отворена за всеки без покана! Тук не е хан! Не може всеки да идва, когато си поиска.
– Какво ще наредите? – пита Шевкет, като внимателно наблюдава реакцията ѝ.
– Отпрати го – отвръща строго Афифе, без колебание.
Действието се връща в кабинета на Орхун. Той приключва поредния си разговор по телефона и тръгва да излиза. Но щом излиза, внезапно спира, сякаш е видял нещо.
Хира, която се е скрила зад вратата, изчаква малко, след което прави крачка, и излиза от скривалището си. В този момент Орхун неочаквано се връща и се сблъсква с нея.
Изненадана, смутена и притеснена, Хира бързо навежда глава, чупейки нервно ръце.
Орхун я гледа с усмивка, а в очите му проблясва закачливо любопитство.
– Аз... – опитва се да намери обяснение Хира, но думите ѝ секват от смущение.
– Какво правиш тук? – пита той като се опитва да бъде сериозен. – Какво търсеше зад вратата?
Хира го поглежда с невинните си, големи очи, изпълнени с объркване.
– Да, слушам те! От кого се криеш тук? – пита Орхун.
Сцената се пренася пред имението, където Шевкет се опитва да отпрати госта на Хира, дошъл без предупреждение.
– Трябва да си вървите – настоява Шевкет. – Следващия път, ако искате да дойдете, уведомете предварително.
– Обещавам, ще го направя – отговаря мъжът. – Но нека този път е така. Днес е почивният ми ден и ако си тръгна, ще трябва да чакам цяла седмица. Ще дам това на Хира за две минутки и ще си тръгна.. – Той вдига найлоновата торбичка с плодове, която държи в ръката си.
Шевкет отново настоява, че мъжът трябва да си тръгне, но гостът не се отказва и пита дали изобщо е съобщил на Хира за пристигането му.
– Тя никога не би ме отпратила – добавя уверено мъжът.
Шевкет се изнервя и отвръща студено:
– Няма значение кого съм уведомил или не.
В този момент гостът вика високо:
– Хира, аз дойдох!
Шевкет се ядосва и грубо го блъсва. Мъжът изпуска найлоновата торбичка и цитрусови плодове се разпиляват по земята.
Сцената отново се връща при Орхун и Хира, които чуват виковете отвън.
– Хира, аз дойдох! Хира, чуваш ли ме! – кънти гласът из двора на имението.
Орхун поглежда Хира строго.
– Кой е този? – пита той с нотка на ревност.
Хира вдига рамене и излиза навън. Щом вижда мъжа, на лицето ѝ се появява усмивка.
– Муса! – възкликва тя радостно и се затичва да го прегърне.
Действието се пренася в хола.
Афифе стои до прозореца и наблюдава Хира и непознатия мъж отвън, а по лицето ѝ се чете неодобрение.
Пристигат Еда и Перихан, подтикнати от любопитство, за да разберат кой е крещял така.
Виждайки как Хира и мъжът се прегръщат Перих възкликва:
-Тя какво иска да направи, да подлуди, Орхун ли?
В този момент Орхун излиза от къщата, а Еда и Перихан си разменят доволни погледи, очаквайки скандал.
– Батко! –обръща се радостно Хира към мъжа.
– Сестричке, най-накрая те открих! – отвръща той, прегръщайки я отново.
Шевкет се приближава до Орхун, сякаш иска да му каже нещо, но Орхун му прави знак да замълчи, като не сваля очи от Хира и мъжа.
– Батко, не мога да повярвам, че си тук! – казва Хира, а гласът ѝ е пълен с вълнение.
– Толкова си се променила – отвръща мъжът, усмихвайки се, след което двамата отново се прегръщат с радост.
Хира забелязва погледа на Орхун и леко се отдръпва, хващайки ръката на Муса, за да го заведе по-близо до него.
– Муса! – казва тя, поглеждайки Орхун с усмивка. – Това е човекът, който ме намери след катастрофата. Той ме откри и ме заведе в болницата. Благодарение на него съм жива!
Орхун подава ръка на мъжа, с леко кимане на глава.
– Добре дошъл – казва Орхун с уважение.
Камерата ни показва трите усойници, които наблюдават през прозореца. Те са шокирани от случващото се пред очите им.
Орхун предлага на Муса да влязат вътре, защото има за много неща да си поговоря. Муса се връща да събере плодовете, а Хира му помага, като му казва, че се е научил да говори много добре турски. Той ѝ казва, че вече 2 години е в Турция.
Орхун използва, че те са се отдалечили и ядосан пита Шевкет откога гостите им трябва да чакат в градината и добавя: -Окажи му чест, която се полага на гост на Демирханлъ. Хайде, действай!
Орхун се обръща и вижда тройката, която продължава да наблюдава през стъклото на прозорец. Щом вижда погледа му, Еда бързо се отдръпва от прозореца и сяда на дивана, следвана от Перихан.
Хира също вижда неодобрителния поглед на Афифе, но радостта ѝ от срещата с Муса е толкова голяма, че не обръща внимание.
Муса се опитва да се извини на Орхун за неочакваното си посещение, но Орхун отвръща уверено:
– Гостите на Хира са и наши гости.
Хира е щастлива, че Орхун приема Муса с такова уважение и добросърдечие и усеща, че сега има още един важен човек до себе си, на когото може да разчита.
Орхун кани Муса в хола при Еда и Перихан, а скоро се присъединява и Нуршах, която също като Орхун се държи много мило с него. Муса, изпълнен с ентусиазъм, започва да разказва как е открил Хира след катастрофата и я отвел в болницата, подчертавайки, че Хира му е като сестра. Той обяснява, че е в Турция от две години и работи по строежите, за да събере пари и да плати откуп за момичето, за което иска да се ожени.
– Една вечер, докато ядях върху един вестник, видях снимка на Хира в сватбена рокля – разказва Муса със сияещо лице. – Пишеше "Орхун и Хира Демирханлъ"! Много се зарадвах, че сестра ми се е оженила при това, в Турция!
Камерата показва Еда, която едва успява да сдържи гнева си.
-И веднага дойдох тук! – добавя Муса.
-Добре си направил – отвръща Орхун.
В този момент Еда ядосано напуска стаята. Перихан, както винаги опитва да замаже неадекватното държание на дъщеря си, обяснява, че Еда страда от главоболие от сутринта, и излиза след нея.
Муса казва на Хира, че много ѝ е провървяла, като се е омъжила и намерила леля си. Орхун предлага на Муса да му помогне с пари, за да се събере с момичето, което обича.
-Благодаря, но аз не се докосвам до пари, за които не съм изкарал с труд – отговаря Муса.
-Тогава работи тук!Ще печелиш повече при нас, бързо ще събереш парите, които ти трябват – предлага Орхун.
Муса обяснява, че вече има работа, но Орхун го съветва да не взема решение веднага, а да обмисли предложението.
Перихан бясна пита дъщеря си, как е могла да си тръгне така. Еда ѝ отвръща, че не е могла да издържа повече.
-Сега не е моментът да привличаш гнева на Орхун! – предупреждава я майка ѝ.
– Не можах да дишам в една стая с някакъв дрипльо, дошъл от пустинята, а Орхун си приказва сладко с него! Направо полудях!
Перихан кимва замислено казва:
– Трябва час по-скоро да намерим видеото. Само така ще се отървем от Хира.
– Мамо, какво да измислим, за да отидем и да разгледаме вещите на Нихан в чифлика?
-Само чрез Нуршах ще стане! – казва Перихан.-Ти трябва да я убедиш да отидем в чифлика, за да си починем сред природата. Лесно ще я разсеем, а ти ще претършуваш на спокойствия.
Еда одобрява плана и казва, че по-късно ще говори с Нуршах.
По-късно Афифе нахлува бясна в кабинета на Орхун, без дори да почука.
– Този човек е започнал работа тук! – възкликва тя, гневът ѝ я изпълва до край. – Не мога да го приема! Не може да ме поставяш пред свършен факт! Не може да вземаш решения сам!
Орхун спокойно ѝ отвръща, че си е мислил, че вратите им са отворени за всеки.
Афифе го поглежда строго и, без да се поколебае, пита:
– Според теб трябва да приемаме всеки, който се появи в имението ли? Първо момичето, което доведе от пустинята, а сега и нейните приятели…
Орхун се ядосва, става от стола си и се изправя срещу майка си. С твърд глас я прекъсва:
– Момичето от пустинята е моя жена! Най-после свикни с това!
Думите му отекват в кабинета, когато двамата внезапно забелязват Хира на вратата. Изненадана и притеснена, тя стои там, държейки подноса с кафе. Афифе моментално излиза, без да каже и дума.
Орхун се приближава към Хира, взема кафето от ръцете ѝ като го оставя настрани. Притеснена, тя започва да говори:
– Дойдох да ти благодаря, но заради мен…
Орхун я прекъсва и казва с уверен глас:
– Нищо не е станало заради теб, Хира. Но ти кажи – искаш ли Муса да работи тук? Ще бъдеш ли щастлива, ако е близо до теб?
– Да – отговаря тя, очите ѝ светят от радост. – Тук ще има достойна работа и така по-бързо ще събере парите, за да бъде с момичето, което обича.
– Значи въпросът е решен – заявява твърдо Орхун. – Няма какво повече да обсъждаме.
Междувременно, изпълнена с гняв и решителност, Афифе нарежда на Шевкет да направи всичко възможно, за да отпрати Муса.
– Не ме интересува как ще го направиш, но той няма място тук! – добавя тя със студен глас.
Хира, изпълнена с щастие, се обажда на леля си Саадет, за да ѝ съобщи новината.
– Лельо, брат ми Муса дойде от Еритрея! Толкова искам да ви запозная! – казва тя развълнувано.
Саадет я слуша внимателно и след кратка пауза казва:
– Радвам се! А как го прие Орхун?
– Много добре – отвръща Хира с радостен тон. – Дори му намери работа в имението.
Саадет бързо приключва разговора, под предлог че ще поговорят повече утре, когато се видят.
Щом затваря телефона, притеснение се изписва лицето ѝ. „Не, не мога да те оставям повече без контрол, защото ще съсипеш всичко“, мисли си Саадет.
Действието се пренася в болницата, където Мерием чува как една жена съсипана оплаква починалия си съпруг. Тази сцена я разтърсва дълбоко и я кара да осъзнае колко много съжалява за неказаните думи и скритите истини.
„Не искам да съжалявам!“ – мисли си тя. „Ще му разкажа всичко!“
Решена да сподели истината, Мерием се връща при Кенан и започва да му разказва за тежкото си минало. С тих, но решителен глас, тя му обяснява как, докато той е бил войник, е била принудена да се омъжи за друг мъж. Причината била отчаяното положение, в което се намирала семейството ѝ – баща ѝ откраднал от фабриката, където работел, и собственикът, който имал интерес към нея, използвал ситуацията. За да спаси баща си от затвора, тя била принудена да се омъжи, жертвайки собственото си щастие.
След секунди, разбираме, че докато Мерием признава истината, Кенан не е в стаята, но изповедта на Мерием е чута тайно от Харика.
Кенан е изписан от болницата, а малката Нефес разбира това и моли майка си да я заведе при него.
Мерием води Нефес до къщата и казва на дъщеря си, че ще я чака и я моли бързо да се връща.
Кенен много се радва като вижда Нефес и веднага пита за майка ѝ. Нефес му казва, че майка ѝ я чака на улицата.
