В епизод 94 на турския сериал „Плен“ Гюлнур казва на Еда, че е заварила Орхун и Хера в неловка ситуация. Еда побеснява, защото вижда, че Орхун в последно време се е много променил към Хира и бракът на двамата да стане истински е въпрос на време.
Разберете какво се случва в еп.95 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 5 ноември 2024 по bTV.
Мерием решава да каже истината на Кенан.
Еда не може да понася как Орхун се грижи и държи с Хира, сякаш тя е истинската господарка на имението и негова съпруга. Орхун, вбесен от нейните нападки, губи търпение и показва къде е мястото на Еда, ясно давайки да разбере, че няма да търпи неуважението ѝ към Хира.
Изпълнена с гняв, Еда пита Орхун да не би да се е влюбил в Хира. Случайно чула думите, Хира замръзва на място. Мисълта, че Орхун може да изпитва чувства към нея, кара сърцето ѝ да бие като лудо.
Влюбен ли е Орхун в Хира?
Всичко за турския сериал „Плен“
Рано сутринта Хира, седи на верандата и втренчено гледа към входа на имението. Тя става като вижда, че автомобилът на Яман влиза в двора. Орхун се приближава към нея с изненадано изражение на лицето.
– Защо си станала толкова рано? – пита той учудено.
– Не можах да спя – отвръща Хира. – Притеснявах се за теб, тъй като тръгна снощи без да кажеш нищо.
– Казах ти, няма проблем – отвръща спокойно Орхун.
– Така е, но аз все пак се притесних за теб – настоява тя, поглеждайки го с тревога.
– Можеше да ми се обадиш – казва Орхун, а Хира го поглежда изненадано. – Притеснил съм те. Хайде да влизаме вътре, защото си измръзнала и ще настинеш!
– Не е важно – отвръща тя, поклащайки глава.
– Напротив, важно е – настоява той с мек тон.
Хира на свой ред отбелязва загрижено:
– Ти също изглеждаш недоспал и уморен.
– Наистина съм малко уморен, но за мен не е проблем!
През това време на терасата се появява Еда. Забелязвайки близостта между двамата, тя се скрива и ги наблюдава като в нея се надига луда ревност.
Хира казва на Орхун, че не е оправила леглото му, за да поспи. Орхун ѝ отвръща, че няма да спи, защото се чувства добре. Хира го пита, дали иска нещо за пиене, чай или кафе. Той ѝ отговаря, че засега не иска нищо, а ще се качи и вземе душ.
– Не стой навън, за да не настинеш – повтаря Орхун.
В този момент нещо попада в окото на Хира. Тя потръпва и започва да търка окото си.
– Добре ли си? – пита загрижено Орхун, приближавайки се към нея.
Нежно докосва лицето ѝ, опитвайки се да види какво я е обезпокоило. Хира усеща топлината на ръката му и се изчервява.
Орхун внимателно подухва към окото на Хира, а тя смутена се отдръпва.
В гръб изглежда все едно Орхун се навежда да целуне Хира, това побърква допълнително Еда.
Орхун тръгва да се прибира в къщата, а в този момент Еда излиза на верандата и с престорена учтивост поздравява:
– Добро утро, Орхун!
Той минава покрай нея, без да отвърне на поздрава. Еда, изпълнена с гняв, се насочва към Хира.
– Познавам и кътните зъби на такива като теб – изсъсква тя. – Но не си прави илюзии, няма да постигнеш своето! Този брак е фалшив и ще остане такъв! Не си и помисляй друго! Ясно ли ти е?
Еда бързо се обръща и се прибира в къщата.
Орхун влиза в спалнята си, а след малко, с гръм и трясък, при него нахлува Еда.
– Трябва да поговорим, Орхун! – казва тя с напрегнат глас.
– По-късно, Еда.
– Не, сега! Няма да си тръгна, докато не говорим! – настоява тя, решителна и непреклонна.
Орхун усеща как гневът му нараства.
– Не стига, че нахлуваш в стаята ми без покана, но и ме предизвикваш! Осъзнай се! – предупреждава я той, опитвайки се да се контролира.
– Не само аз трябва да се осъзная, но май и ти не си даваш сметка какво правиш! Защо се държиш така с нея?
– За кого говориш, Еда?
– За нея, робинята! Забрави ли, че е била робиня? Какво, мисли се за истинска дама?! Но ти си този, който е отговорен за това! Опитваш се всячески да я направиш щастлива! Защо?! – Еда едва сдържа гнева си, очите ѝ пламтят от ревност.
– Как се държа с нея не те засяга! – отвръща студено Орхун.
– Тя е станала центърът на живота ти! Защо толкова много трепериш над нея? – крещи Еда, гласът ѝ трепери.
– Давам ѝ каквото заслужава! – отговаря спокойно той, поглеждайки я право в очите.
– Въобразява си, че ти е жена! Това ли заслужава тя?
– Тя е моя съпруга! – крещи Орхун в лицето ѝ. – Ти не можеш да разбереш, че тя не е робиня или прислуга! Тя носи моята фамилия!
– Орхун, осъзнаваш ли какво ми казваш? – Еда почти се разплаква от безсилие. – Ти я прибра, за да отмъстиш за Нихан!
– Казах ти, че е невинна!
– Дори и да е така, бракът ви е фиктивен! Един абсурд!
Орхун отново повишава тон:
– За последен път те предупреждавам да не се месиш!
– Ти да не би да си влюбен в нея? – пита Еда с нотка на ужас в гласа си.
В този момент Хира, която се връща и е на крачка да влезе в стаята, чува въпроса на Еда. Смутена и притеснена, тя бързо се връща обратно.
Орхун казва на Еда да излезе, защото рискува да я обиди ако продължат.
– Дори не можеш да отречеш! Не съм се заблудила! – отвръща Еда, гневът ѝ прелива.
– Стига! – крещи той, гласът му отеква в стаята.
Бясна, Еда напуска стаята, а Орхун с трясък затваря вратата след нея. Остава сам, потънал в мисли и противоречиви емоции.
Еда се връща в стаята си толкова бясна и ядосана, че буди майка се, като изпадайки в истерия.
– Мамо, ще се побъркам! Той не отрече... – започва тя, гласът ѝ трепери от гняв.
Перихан я поглежда объркано и пита защо е толкова ядосана още от сутринта.
– Да си благодарна, че не съм откачила! Двете гълъбчета си гукаха на верандата! За малко да се целунат пред очите ми! – изригва Еда, а очите ѝ горят от ревност.
– Еда, става дума за Орхун! Какво си мислиш? Дали е способен на такива спонтанни неща? – отвръща Перихан спокойно. – Успокой се!
– Когато човек се влюби, е способен на най-неочаквани неща! Леденият принц Орхун Демирханлъ се е влюбил в една робиня! – Еда почти не се сдържа.
Перихан я поглежда с недоумение и пита за каква любов говори. Еда ѝ обяснява, че е видяла близостта им с очите си и дори директно е попитала Орхун дали е влюбен в нея, но той нито отрекъл, нито потвърдил.
– Боже, Еда, как си посмяла да го попиташ това?
– Мамо, ако не беше влюбен, щеше да ми каже да престана да говоря глупости или нещо от сорта, но той не каза нищо! Орхун е влюбен в нея! – изрича Еда уверено.
Перихан обаче поклаща глава и заявява, че не вярва в любов между богаташ и робиня. Тя предупреждава дъщеря си да престане да върши глупости, защото така само пречи на собственото си щастие. Перихан уверява Еда, че в крайна сметка тя ще спечели.
Замислена, Еда заявява, че трябва да вземат ключа от склада, за да намерят видеото.
– Точно така, намерим ли видеото и тази „любов“ ще се изпари! Разбере ли Афифе, от любовта на Орхун и Хира няма да остане помен! – уверено се усмихва Перихан.
Еда кимва решително и добавя, че отива да притисне Гюлнур, за да вземе ключа от Шевкет.
Междувременно Орхун се замисля над въпроса на Еда дали се е влюбил в Хира. В ума му изплуват всички мили моменти, които е споделил с Хира – неочакваните усмивки, топлите погледи и тихите разговори, които са изпълвали сърцето му с непознато досега усещане. Той се пита какво означава всичко това и дали наистина чувствата му към Хира са се променили.
В същото време Хира седи притеснена на стълбите пред къщата.
"Дали Орхун наистина не се е влюбил в мен?" – пита се тя, а сърцето ѝ започва да бие лудо. "Какво става с мен? Какво мислиш, че ще отговори? Разбира се, че не! Но възможно ли е друго?" – объркана е тя от собствените си чувства.
Мислите ѝ са прекъснати от звъненето на телефона. Леля ѝ, Саадет, я търси. Хира си поема дълбоко въздух и вдига слушалката.
– Хира, добре ли си? Гласът ти звучи различно – пита загрижено Саадет.
– Да, лельо, добре съм. Може би ти се е сторило – отвръща Хира.
– Г-н Орхун ли те обиди? Недей да криеш от мен! – настоява леля ѝ.
– Не, никой не ме е обидил – уверява я Хира.
След като приключва разговора Саадет си мисли: „Наслади си на семейния живот, няма да продължи дълго!“
Малко по-късно, ядосана, излиза Афифе и започва да се кара на Хира.
– Какво правиш тук, седнала на стълбите? Това не подхожда на никой, който носи фамилията Демирханлъ! – казва тя с укор.
– Аз просто седях – отвръща Хира, опитвайки се да запази спокойствие.
– Няма ли друго място за сядане? – продължава Афифе с остър тон.
Без да каже нищо повече, Хира се изправя и се прибира вътре. "Горе не мога да отида, защото той е там!" – мисли си тя притеснено. Обръща се и вижда как Афифе затваря входната врата с недоволство.
Хира бързо се качва по стълбите, надявайки се Орхун да е в кабинета си и да не я срещне. Докато изкачва половината стъпала, чува гласа на Орхун, който разговаря със сестра си Нуршах.
Хира веднага се връща обратно, но чува как Нуршах предлага на брат си, той и тя да заминат някъде сами, ще им се отрази добре, защото в имението е пълно с хора. Замислен Орхун не отговаря.
Те наближават стълбите, а Хира, в паника, бързо влиза в салона, който води към кабинета на Орхун.
Той казва на сестра си:
– Имам малко работа в кабинета си. Ще се видим по-късно.
Хира притеснено се скрива зад вратата, сърцето ѝ бие силно. Не иска да бъде забелязана, не и след всички тези объркани мисли и чувства. Чува стъпките на Орхун, които се приближават. "Дали ще ме види? Какво ще му кажа?" – паникьосва се тя.
Орхун влиза в кабинета си, къде продължава един въпрос да го измъчва: Дали наистина е влюбен в Хира.
В същото време Хира го наблюдава скрита зад врата и си задава същият въпрос, дали Орхун е влюбен в нея.
В болницата Мерием говори с Нефес, която е разбрала, че батко ѝ Кенан е в болница. Мерием я успокоява и ѝ обещава, че като го изпишат от болница ще я заведе при него. Нефес изпраща поздрави на батко си Кенан.
След като приключва разговора, Мерием остава замислена. Спомня си как за малко не изгуби Кенан и сърцето ѝ се свива. Решава, че повече не може да крие истината от него.
Тя влиза тихо в стаята му. Кенан я поглежда с топли очи.
– Искам да ти кажа нещо – започва Мерием, но думите заседват в гърлото ѝ. – Има нещо, което трябва да знаеш...
Преди да успее да продължи, вратата се отваря и влиза адвокатката Харика, с кутия скъпи бонбони в ръка.
– О, Мерием, сигурно си се изтощила цяла нощ да стоиш при Кенан – казва тя с престорена усмивка. – Сега можеш да си вървиш, аз съм тук.
Мерием я поглежда хладно.
– Много сте любезна, благодаря, но ще остана– заявява тя твърдо.
Кенан се усмихва под мустак, забелязвайки искрите между двете жени. Усеща как Мерием леко го ревнува, което тайно го радва.
Малко по-късно в стаята влизат Вуслат и Шебнем.
– Здравейте всички – поздравява Вуслат. Тя се обръща към Харика. – А вие сте?
– Това е Харика, моята приятелка – бърза да отговори Кенан, преди адвокатката да каже нещо.
– Да, приятелката му Харика – потвърждава тя с лека усмивка.
Мерием усеща как нещо се свива в стомаха ѝ. Опитва се да запази спокойствие, но думите ѝ излизат по-студени, отколкото иска.
– Како Вуслат, след като сте тук, аз ще си тръгвам – казва тя, подавайки листа. – Това е списъкът, на който трябва да записвате колко вода е изпил Кенан.
Мерием хвърля последен поглед към Кенан, който сякаш иска да ѝ каже нещо, но тя бързо се обръща и излиза от стаята.
