В епизод 93 на турския сериал „Плен“ Саадет, лелята на Хира е много притеснена, че Орхун се рови в миналото. Тя решава да раздели Хира и Орхун, за да може да контролира Хира. Какво е направила Саадет в миналото, което се страхува да не бъде разкрито?
Разберете какво се случва в еп.94 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 4 ноември 2024 по bTV.
Орхун продължава да разследва миналото на лелята на Хира.
Еда разбира от Гюлнур, че е заварила Орхун и Хера в неловка ситуация. Еда побеснява, защото вижда, че Орхун в последно време се е много променил към Хира и бракът на двамата да стане истински е въпрос на време.
Кенан признава на майстор Якуб, че е чул признанието на Мерием. Фериха моли Мерием да каже истината на Кенан, защото когато реши може да е късно.
Всичко за турския сериал „Плен“
Виждайки Хира да плаче в градината, Орхун решава да ѝ каже истината, но тъкмо започва и се появява Нуршах. Орхун казва, че има работа и се прибира.
Хира изтрива сълзите си, опитвайки се да прикрие емоциите си. Нуршах забелязва тъгата в очите ѝ и предлага:
- Да се прибираме вътре?
Двете отиват в стаята на Хира. Нуршах си мисли, че брат ѝ може би е направил или казал нещо, което е огорчило Хира и решава да поговори с нея.
- Хира, искам да ти кажа нещо - започва тя. - Гневът на батко няма нищо общо с теб. Не го казвам, за да те разстройвам! Той много те обича и аз съм сигурна, че много скоро ще ти се извини.
Хира вдига поглед, но остава мълчалива. В очите ѝ се чете объркване.
- Може би е добре да останеш малко сама и да помислиш върху думите ми - предлага Нуршах и излиза от стаята.
В същото време Орхун се затваря в кабинета си и набира номера на Явуз, човека, на когото е поръчал да проучи миналото на Саадет и го пита докато са стигнали с проучването. Той му отговаря, че проверяват фирмата на Саадет. Орхун му казва, че за него е важен периода преди и след смъртта на брата на Саадет, ако в него няма нищо подозрително ще се довери на Саадет.
- Открих изпълнителния директор от онова време - продължава Явуз. - Той е в чужбина. Свързах се с него и му съобщих, че искам да говоря с него.
Орхун замълчава за момент, втренчен в компаса, който му е даде Хира.
- Трябва да приключиш разследването колкото се може по-скоро - казва той решително. - Това е много важно за мен.
- Разбирам, ще побързаме - уверява го Явуз.
След като затваря телефона, Орхун го прибира в джоба на сакото си. Стиска компаса в дланта си, усещайки тежестта на предстоящите решения.
Действието прескача. Орхун, измъчван, че не е казал истината на Хира, се отправя към скромната работилница на майстор Якуб.
- Виждам, че нещо те тревожи, синко. Сподели с мен, какво е? - подканя го той.
Орхун въздъхва дълбоко, сядайки срещу майстора.
- Тайната, която пазя, ме изгаря отвътре! - започва той. - Щях да ѝ разкажа всичко, но тогава дойде Нуршах! Знаеш ли, леля ѝ каза, че не е ходила в Еритрея, но това не е вярно!
Майстор Якуб повдига вежди, изненадан от чутото.
- Тя е била там! – добавя Орхун
-Ти не я ли разпита какво се е случило? – пита Якуб
- Попитах я за някои неща, но не мисля, че всичко, което казва, е истина. Ако сега кажа на Хира, че няма вина, тя ще си тръгне... и ще е права! След всичко, което стана! А аз не мога да я попитам къде отива. Но не мога и да я оставя на произвола на съдбата, защото не вярвам на леля ѝ. Докато не изясня миналото ѝ, няма да кажа нищо на Хира!
Майстор Якуб кима замислено, прокарвайки ръка през брадата си.
- Прав си. Не ѝ казвай нищо, без да си сигурен - съветва го той.
Орхун вади компаса и го показва на майстора като казва, че е на бащата на Хира, а тя е пожелала да му го подари.
Якуб внимателно взема компаса, разглеждайки износените му детайли.
- Красив и значим предмет - отбелязва той. - Компасът винаги показва къде ще отидеш, но не говоря за този компас, а този в сърцето ти!
Очите на Орхун се изпълват с несигурност.
- Но ако сърцето ми не знае накъде да поеме? - пита той.
Майсторът се усмихва мъдро.
- Тогава трябва да се вслушаш по-дълбоко. Пътят често е скрит зад завесите на съмненията и страховете ни. Позволи на истината и на любовта да те водят.
Момент на тишина изпълва стаята.
- Благодаря ти, майсторе. Твоите думи винаги ми дават сила и надежда - казва накрая Орхун, почувствал лекота в сърцето си.
- Винаги съм тук за теб, момчето ми - отговаря Якуб, поставяйки ръка на рамото му. - Не забравяй, че компасът в сърцето ти никога няма да те подведе.
Действието прескача към вечерта. Хира седи сама в спалнята, обгърната от меката светлина на нощната лампа. Мислите ѝ се връщат към случилото се в градината по-рано през деня. Думите на Орхун отекват в съзнанието ѝ:
„Никога не падай на колене пред никого, дори пред мен! Ти си Демирханлъ, това е най-важното, което трябва да знаеш!“
Тя се чуди какво означава всичко това. Защо се държи така с нея? Мислите ѝ са прекъснати от Орхун, който влиза в стаята. Хира се стряска и бързо става и смутена го поздравява.
Орхун я поглежда за миг, после сваля сакото си и го хвърля небрежно на дивана. Изважда телефона си и започва да търси зарядното устройство. Забелязвайки това, Хира се приближава до шкафчето, изважда зарядното и му го подава.
- Прибрах го, къде винаги го оставяш - пояснява тя.
Той взима зарядното, като леко кимва в знак на благодарност и поставя телефона си да се зарежда. Орхун започва да разкопчава ризата си, тръгвайки да се преоблече, но Хира го спира с думите:
-Защо се държиш така с мен?
Орхун спира и я поглежда изненадано, а Хира се приближава до него и пояснява:
- Държиш се добре с мен, опитваш се да ме успокоиш, улесняваш живота ми. Не си същият като преди. Защо?
Орхун мълчи за момент, сякаш търси правилните думи. Но преди да успее да отговори, на вратата се чува почукване.
-Един момент! – казва Хира и бързо събира завивките от дивана, където спи Орхун.
Отваря вратата и вижда Гюлнур, която държи чисти кърпи и бельо.
- Извинете ме, дойдох в подходящ момент - казва Гюлнур, забелязвайки разкопчаната риза на Орхун и смущението на Хира.
Гюлнур подава бельото и кърпите на Хира, като се усмихва загадъчно.
- Желая ви приятна вечер - казва тя и бързо се оттегля.
Хира затваря вратата, усещайки как бузите ѝ пламтят.
- Гюлгур ни разбра погрешно - казва тя.
Междувременно, усмихвайки се доволно, Гюлнур отива при Еда и Перихан, които са в стаята си.
- Викали сте ме? - пита тя, като не може да скрие усмивката си.
Перихан я поглежда любопитно и я пита:
- Защо се хилиш така, Гюлнур?
- Ами... тъкмо минах през стаята на г-н Орхун, но май моментът не беше подходящ - намеквайки тя.
Еда я поглежда остро.
- Какво имаш предвид? - пита тя със стиснати зъби.
- Е, нали разбирате, сякаш ги хванах в... - казва Гюлнур.
- Млъквай! - прекъсва я Еда, очите ѝ святкат от гняв.
Гюлнур ги пита за какво са я извикали. Еда ѝ казва, че трябва да вземе от иконома ключовете за склада, където са вещите на Нихан.
Гюлнур отговаря, че ще опита, но не им обещава. Еда ѝ казва, че трябва да го направи при това веднага.
След като тя излиза, Перихан се обръща към дъщеря си.
- Еда, не се ядосвай толкова. Знаеш, че Орхун прави всичко това за пред хората, за да покаже, че бракът му с Хира е истински.
Еда стиска юмруците си.
- Не ме утешавай, мамо! – почти крещи Еда. - Виждам колко много се промени Орхун. Ако не тази нощ, то много скоро бракът им ще стане истински!
Орхун сънува кошмар – тъмна стая, в която няма врати и прозорци. В отчаянието си той блъска по невидимите стени, опитвайки се да намери изход, вади компаса, който Хира му подари и чува гласа на майстор Якуб… Но, се събужда, дишайки тежко с разтуптяно сърце, облян в студена пот.
Хира се събужда от внезапния шум и поглежда към Орхун със загриженост. Без да чака, тя става и отваря прозореца широко, за да влезе свеж въздух.
– Знам, че не си свикнал да спиш на затворен прозорец – казва тя.
Орхун мълчи. Хира приближава и с притеснен глас го пита, дали е добре.
– Добре ли си?
Той кима мълчаливо, но лицето му издава напрежение. Хира веднага му налива чаша вода и му я подава. Той отказва, като ѝ прави жест с ръката и безмълвно се насочва към банята. Докато той е вътре, тя забелязва, че възглавницата му е влажна от потта и я сменя.
След малко Орхун излиза, вече облечен за излизане. Хира, изненадана и разтревожна, го спира:
– Как си? – пита го тя, но той само я поглежда и отвръща:
– Добре съм. Лягай си да спиш.
– Ти къде отиваш по това време? – гласът ѝ е колеблив, но настоятелен.
Орхун не ѝ отговаря и посяга към телефона си.
– Къде отиваш? Питам, защото не изглеждаш добре – казва Хира, която изглежда притеснена.
– Приятни сънища! – казва Орхун и излиза, затваряйки вратата след себе си.
Майстор Якуб е изненадан, когато Орхун отново идва при него. Орхун му признава, че е сънувал сън. Майсторът е изненадан, защото знае, че Орхун не сънува.
– Сънувах стая, в която нямаше врати и прозорци. Удрях стените отчаяно, но изход нямаше. Тогава чух твоя глас...
– Искаш да ти кажа какво да правиш ли? – той поклаща глава. –Но, аз съм Якуб, не Юсуф! Но, ако питаш мен, сънят ти не е свършил! Събудил си се твърде рано и не си дочакал края му.
Орхун го поглежда объркано.
– Какво означава това?
– В теб има два компаса, Орхун – един в ръката ти и друг в сърцето ти. Един от тях ще ти покаже изхода от тъмната стая. Но само времето ще ти покаже кой от тях ще го направи.
Какво се случва с другата двойка: Мерием и Кенан?
Кенан е преместен в обикновена стая. Пръв при него влиза майстор Якуб. С поглед, изпълнен с облекчение, той се приближава до леглото. Кенан му се усмихва и веднага признава:
- Чух всичко, което Мерием каза, докато мислеше, че съм в безсъзнание. Тя съжалява, че ме е оставила в миналото.
Майстор Якуб не може да отговори, защото в този момент в стаята нахлуват и останалите. Вуслат, сестрата на Кенан, се втурва към него със сълзи в очите.
- Толкова ме изплаши! Освен теб нямам никого другиго - прошепва тя, прегръщайки го нежно. - Как си?
- Добре съм, сестричке - отговаря той, като в същото време погледът му се плъзга към Мерием. В очите му блести надежда и нещо повече.
Майстор Якуб се усмихва леко.
- Е, насъбрахме се доста хора тук. Време е да тръгвам.
- Ще дойда с вас, майстор Якуб - заявява Шебнем, асистентката на Кенан.
Кенан се засмива.
- Внимавай, Шебнем! Оставям кантората в твоите ръце.
След малко влиза медицинската сестра, за да провери как е Кенан и прави забележка на Вуслат, че е станала на крака, а трябва да си почива.
Кенан притеснен пита сестра, дали е станало нещо. Тя му отговаря, че не е нищо особено, за което трябва да се притеснява.
Сестрата обаче пояснява:
- Докато ви оперираха, г-жа Вуслат припадна. Затова е задължително да си почине.
- Няма нужда от почивка. Сега, когато виждам брат си, вече съм добре - настоява тя.
- Трябва да се прибереш вкъщи и да си починеш - казва твърдо Кенан. - Не искам да се тревожа и за теб.
Фериха подкрепя думите на Кенан и моли Вуслат да се прибират, а Мерием ще се погрижи за Кенан.
След кратко колебание Вуслат се съгласява.
Фериха и Вуслат си тръгват, а сестрата подава на Мерием формуляр.
- Тук записвайте колко течности приема пациентът, много е важно!
Мерием кимва, опитвайки се да запомни всички инструкции.
Останали сами, Кенан я поглежда внимателно.
- Не трябваше да оставаш. Щях да се справя сам.
Тя не отговаря, а просто му налива чаша вода и му я подава.
- Благодаря - казва той, отпивайки. - Разбрах, че си била тук цяла нощ. Съжалявам, че те изплаших.
Мерием го поглежда с тъжни очи.
- Не ми напомняй! Беше кошмарно. Цяла нощ ми се привиждаше онази ужасна картина.
- Знаеш ли, в такива тежки моменти човек се е упреква, че не е казал това или друго… Разбира, че е казал много незначително неща, а премълчал най-важното. Искаш ли да ми кажеш нещо, Мерием?
- Нали вече си добре. Това е най-важното – отговаря напрегната Мерием и подава на Кенан лекарствата.
В този момент в стаята влиза полицейският инспектор.
- Господин Кенан, бих искал да ви задам няколко въпроса.
- Разбира се - отговаря той.
- Можете ли да ми разкажете какво се случи?
- Няма много за разказване. Излязох от кантората и тръгнах към къщата на сестра ми, когато чух изстрел. Не видях никого.
- Подозирате ли някого? - пита инспекторът.
- Аз съм адвокат. Имам много врагове. Трудно е да посоча конкретен човек.
Мерием се намесва несигурно:
- Възможно ли е да са Ташкън?
Кенан поклаща глава.
- Не, не са те. Познавам Харика. Те не са хора, които биха направили това.
Действието се пренася при брата на Харика, който получава обаждане от човекът, който стрела по Кенан. Той му съобщава, че Кенан е дошъл в съзнание и няма опасност за животът му и го пита, какво ще му нареди да прави.
-Все едно чуваш какво ти говоря! – избухва той. - Казах ти да го сплашиш, а не да го убиеш! Стой в болницата и чакай моите инструкции.
Вечерта Кенан заспива от лекарствата, когато идва Фериха. Мерием предлага на приятелката си да отвънка. Фериха ѝ казва, че ѝ е донесла дрехи и нещо за хапване, а също така моли Мерием да каже истината на Кенан, защото той трябва да я знае.
- Когато решиш да му кажеш, може вече да е късно. Видя какво стана. Животът е непредсказуем.
