Актуално Какво ще се случи...

„Плен“, еп.92: Орхун осъзнава, че изпитва чувства към Хира! – какво ще се случи

Добави коментар

След като Хира замина с леля си, Орхун не спира да мисли за Хира и осъзнава, че изпитва чувства към нея. Неочаквано Хира се връща в имението, решена да подари на Орхун най-ценното, което притежава, за да му се отблагодари, че е намерил семейството ѝ. Кенан е прострелян, а животът му е в опасност. Разберете още какво ще се случи в епизод 92 на турския сериал „Плен“, който може да гледате на 31 октомври 2024 от 15:00 часа по bTV.

В епизод 91 на турския сериал „Плен“ Саадет решава да заведе Хира в дома на баща ѝ, а Орхун с неочаквана лекота се съгласява. Когато всички се сбогуват с Хира, Орхун прави нещо, което изненадва всички!

Разберете какво се случва в еп.92 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 31 октомври 2024 по bTV.

Кенан е прострелян, а животът му е в опасност.

След като Хира замина с леля си, Орхун не спира да мисли за Хира и осъзнава, че изпитва чувства към нея.

Неочаквано Хира се връща в имението, решена да подари на Орхун най-ценното, което притежава, за да му се отблагодари, че е намерил семейството ѝ.

Еда е бясна, че Орхун е отказал вечерята с нея, но се наслаждава на препечени филийки с Хира.

Всичко за турския сериал „Плен“

След като пусна Хира да замине с леля ѝ, Орхун не може да спре да мисли за нея. Той усеща присъствието ѝ навсякъде в имението.

Орхун седи дълбоко замислен в кабинета си, когато чува тихо отваряне на вратата.

- Казах, че не съм гладен! - казва Орхун с нервна нотка в гласа си, без да поглежда към вратата, като си мисли, че е Еда - Не чу ли? - добавя той, повишавайки тон, и в този миг вдига поглед.

Пред него стои Хира, която му носи кафето. За миг Орхун се зачудва дали не му се привижда, но гласът ѝ го връща в реалността.

- Днес е с малко закъснение! - казва тя

Орхун осъзнава, че Хира е пред него - реална, жива, съвсем истинска. С поглед, пълен с любов, той я наблюдава, което кара Хира смутено да сведе глава.

-Когато ми каза така по телефона, реших да го направя лично - пояснява Хира.

Орхун отпива от кафето с истинско удоволствие, наслаждавайки се на близостта ѝ, докато Хира признава:

- Върнах се, защото искам да съм тук... вкъщи!

В очите на Орхун проблясва радост. От думите ѝ сякаш се запалва искра, която той дълбоко е криел в себе си.

- Явно все още работиш. Не искам да те притеснявам, - казва тя, готова да се оттегли, но Орхун я спира.
- Как беше? - пита той и я поглежда с интерес.

Хира го поглежда изненадана.

- Къщата. Тази, в която е израснал баща ти, - пояснява Орхун и с жест ѝ показва стола срещу него.

Хира се усмихва и сяда, готова да разкаже. Очите ѝ се изпълват с топлина, докато описва как мястото е било дори по-хубаво, отколкото си е представяла. Споделя, че е посетила стаята на баща си. Въпреки промените през годините, бюрото му все още е било там - същото бюро, на което той е писал.

Хира показва на Орхун компасът на баща ѝ, който леля ѝ е дала.

-Винаги е бил с него - казва замечтано Хира. -Не го е взел в Еритрея, защото се е счупил. Но, въпреки това е много хубав.

Хира бързо става от стола и застава пред Орхун. Със спокоен, но твърд глас му казва, че иска да му даде това, което е най-ценно за нея - компаса на баща си, като благодарност за доброто, което той ѝ е сторил.

Орхун, изненадан от предложението ѝ, се изправя, без да сваля очи от нея. Той посяга към компаса и нежно докосва ръката ѝ.

-Благодаря ти! - казва му тя.

Но Орхун отдръпва ръката си и поклаща глава:

- Не! Не мога да го приема!

Хира мисли, че Орхун не иска да го вземе, защото е счупен и му обещава да го поправи.

- Не е заради това, - отвръща Орхун с поглед пълен с любов, - а защото е принадлежал на баща ти. За теб той има специално значение и трябва да остане с теб.

Но Хира не се отказва и настойчиво му подава компаса отново.

-Цял живот бях самичка, а сега съм по-щастлива от всякога, благодарение на теб! Ти ми върна семейството, а аз искам да ти дам това! - казва щастлива Хира и отново подава компаса на Орхун. -Най-ценното и важно нещо, което притежавам! Моля те, вземи го! - добавя тя с леко треперещ глас, разкриващ силното ѝ вълнение.

Орхун се съгласява да го вземе и добавя, че Хира не трябва да забравя, че компасът ще бъде безопасност с него. Всъщност Орхун не говори за компаса, а за Хира, че тя никога не трябва да забравя, че тя ще бъде в безопасност ако е до него.

- Аз... ще тръгвам... - казва Хира със смутена усмивка, но преди да излезе от стаята, спира, обръща се и среща погледа му.

Двамата едновременно казват:

- Ако искаш...

Орхун ѝ прави знак да говори първа.

- Кака Халисе спомена, че не си ял нищо. Всички се прибраха по стаите си, но ако си гладен, мога да ти приготвя нещо! - предлага Хира.
- Добре! - отговаря Орхун мигновено, без да се замисли.
- Добре... Ами тогава... тост?! - предлага Хира.
- Добре! - потвърждава Орхун.
- Добре, веднага ще го приготвя! - казва тя радостно и побързва към кухнята, докато Орхун я наблюдава с топла усмивка, благодарен, че е до него.

След малко Орхун слиза в кухнята и забелязва, че Хира изглежда напрегната, дори уплашена. Със загриженост в погледа той се приближава към нея.

- Изплаших ли те? - пита той, тихо и внимателно.
- Аз… помислих си, че… - започва тя, но се колебае да продължи.
- Помисли, че е майка ми, - досеща се Орхун с разбираща усмивка.

Хира кимва и добавя тихо:

- Ако отново ме види в кухнята…
- Мислиш, че ще се ядоса? Недей да се тревожиш, - отвръща Орхун с твърдост в гласа. - Това е твоят дом, Хира, и в собствения си дом човек не трябва да иска разрешение от никого! - погледът му е уверен и топъл. - Също така не дължиш обяснение на никого. Можеш да правиш каквото пожелаеш и да ходиш, където искаш… в това имение.

Хира видимо се отпуска и му се усмихва топло, благодарна за подкрепата.

След това Орхун хвали тоста, който Хира е направила за него. Той ѝ предлага да хапнат заедно, като ѝ дава половината.

Камерата ни насочва вниманието на Еда, коя тайно ги наблюдава. Всичко между Орхун и Хира, всеки малък жест на близост, я вбесява до крайност.

Ядосана и разстроена, Еда бърза към стаята на майка си, където със злоба казва:

- Поканих Орхун на вечеря в ресторанта, а той предпочете да остане и да яде препечен хляб с онази пустинна мишка!
- Стига, Еда! - възкликва майка ѝ Перихан с твърд тон. - Станалото - станало! Имаше шанс, докато я нямаше, но не го използва! Сега и да говориш, няма смисъл. Хайде, лягай си да спиш! - добавя Перихан.

Действието се пренася в спалнята на Орхун и Хира, където Хира тихо се движи, подготвяйки всичко за вечерта. Тя оправя леглото на Орхун, сипва му чаша вода и внимателно подрежда пантофите му до леглото.

В този момент Орхун излиза от банята. Хира му хвърля несигурен поглед и тихо му предлага:

- Аз ще спя на дивана, ако нямаш нищо против.

Но Орхун е категоричен. Със спокоен, но твърд тон заявява:

- Не. Всеки ще спи на своето място.

Увереността в гласа му не оставя място за възражение. Хира, макар и малко смутена, кимва и ляга в леглото. Но въпреки умората си, не може да заспи. Мислите ѝ бушуват, а сърцето ѝ препуска…

Хира взима скъсаната гривна на Орхун и тихо излиза от стаята. Отива в хола, където на приглушена светлина сяда и започва старателно да поправя гривната.

Хира взима скъсаната гривна на Орхун и тихо излиза от стаята. Отива в хола, където на приглушена светлина сяда и започва старателно да поправя гривната.

Късно вечерта, Мерием, Шебнем и Кенан са изпълнени с напрежение, докато чакат резултатите от експертизата на почерка на г-н Хоаки. Внезапно телефонът на Кенан звъни, което кара Мерием и Шебнем да подскочат с надежда за новина, но Кенан разочаровано им казва, че това е сестра му и вдига.

-Кенан приготвих патладжан за вечеря, има и ориз - казва Вуслат. Кенан ѝ отговаря, че все още има работа. Вуслат му отговаря, че е много късно и не иска да вечеря без него. Кенан я подканя да си хапне, а когато той се прибере ще хапне. Вуслат моли брат си да не закъснява защото се притеснява за него.

След като затваря телефона, Кенан поглежда часовника си и въздъхва, осъзнавайки колко е късно. Той предлага на Мерием и Шебнем да се прибират, като обещава да им съобщи резултатите, щом ги получи. Шебнем излиза, но Мерием не помръдва. Кенан я подканя, но тя настоява да остане и да дочака резултата с него.

- После да не съжаляваш, че си останала до късно в офиса, - казва той с лека ирония.

Час по-късно телефонът на Кенан отново звъни. Мерием настойчиво му напомня да вдигне, а той, мислейки, че отново е сестра му, неохотно отговаря.

След час телефонът на Кенан звъни. Мерием му казва да вдигне, а Кенан дори и не поглежда към телефона си, предполага, че е сестра му. Мерием стои настойчиво до него и Кенан все пак вдига телефона си.

- Ало, Кенан, обаждам се преди официалния доклад. Всичко, което ми изпрати, е потвърдено, почеркът е на г-н Хоаки. Утре ще получиш писмения доклад! - казва Сердар.
-Сердар, много ти благодаря!
-Хубави новини ли? - пита Мерием.
-Да, докладът е готов! Потвърдено е, че всичко принадлежи на г-н Хоаки!

Мерием е щастлива от хубавите новините.

Кенан предлага на Мерием да си тръгват. Когато заключва външната врата, Мерием му казва, че всички усилия са си стрували и сега имат шанс да спечелят делото.

-Значи не съжаляваш, че отидохме в селото? - пита Кенан.
-Ще продължаваш ли с това? - пита леко изнервена Мерием и си тръгва.

Прави само няколко крачки, когато чува изстрел. Шокирана, тя се обръща и вижда как Кенан се свлича на земята.

- Кенаннн! - крещи Мерием обезумяла и тича към него.

Съсипана, тя коленичи до него, взема главата му в скута си и го моли да не си отива. Със сълзи на очи вика за помощ и бързо търси телефона си, за да повика линейка.

Действието прескача. Мерием пристига с Кенан в болницата. Един от медиците казва, че куршумът е много надълбоко. Докато карат Кенан на носилката към операционната зала, Мерием го държи за ръка и го моли да не се предава. Кенан го вкарват в операционната, а Мерим се срива, като се свлича разплакана на колене на земята.

-Не умирай! Не ме оставяй с тази болка! - моли се Мерием като плаче безутешно.

В този момент идва обезумяла и Вуслат като крещи името на брат си. След нея тича Фериха и я моли да се успокои. Вуслат също се свлича на земята като плаче безутешно.

Мерием се обвинява, че не е могла да предпази Кенан.

-Беше ми ядосан! Казах му много ужасни неща, за да стои далече от мен! - казва Мерием на приятелката си Фериха. -Ако знае нямаше да разбия сърцето му!

Идва майстор Якуб и виждайки в какво състояние е Мерием ѝ казва да бъда силна, защото ако Кенан я види в това състояние ще се ядоса.

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Плен

„Плен“, еп.162: „Всичко свърши! Бракът им е истински!“ - какво ще се случи…

„Плен“, еп.161: „Без страх! Без паника! Без бягане!“ - какво ще се случи…

„Плен“, еп.159 и еп.160: Неприятна изненада за Афифе и компания!

„Плен“, еп.158: Хира прави голямата крачка заради Али! - какво ще се случи…

„Плен“, еп.157: Орхун иска от Хира веднага да напусне имението!

В програмата:

15:00 12.02.2025
Тв програма bTV
Премиера: „Плен“
сериал, с.1, еп.162
15:00 13.02.2025
Тв програма bTV
Премиера: „Плен“
сериал, с.1, еп.163
15:00 14.02.2025
Тв програма bTV
Премиера: „Плен“
сериал, с.1, еп.164