
В епизод 91 на турския сериал „Плен“ Саадет решава да заведе Хира в дома на баща ѝ, а Орхун с неочаквана лекота се съгласява. Когато всички се сбогуват с Хира, Орхун прави нещо, което изненадва всички!
Разберете какво се случва в еп.92 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 31 октомври 2024 по bTV.
Кенан е прострелян, а животът му е в опасност.
След като Хира замина с леля си, Орхун не спира да мисли за Хира и осъзнава, че изпитва чувства към нея.
Неочаквано Хира се връща в имението, решена да подари на Орхун най-ценното, което притежава, за да му се отблагодари, че е намерил семейството ѝ.
Еда е бясна, че Орхун е отказал вечерята с нея, но се наслаждава на препечени филийки с Хира.
Всичко за турския сериал „Плен“

След като пусна Хира да замине с леля ѝ, Орхун не може да спре да мисли за нея. Той усеща присъствието ѝ навсякъде в имението.
Орхун седи дълбоко замислен в кабинета си, когато чува тихо отваряне на вратата.
- Казах, че не съм гладен! - казва Орхун с нервна нотка в гласа си, без да поглежда към вратата, като си мисли, че е Еда - Не чу ли? - добавя той, повишавайки тон, и в този миг вдига поглед.
Пред него стои Хира, която му носи кафето. За миг Орхун се зачудва дали не му се привижда, но гласът ѝ го връща в реалността.
- Днес е с малко закъснение! - казва тя
Орхун осъзнава, че Хира е пред него - реална, жива, съвсем истинска. С поглед, пълен с любов, той я наблюдава, което кара Хира смутено да сведе глава.
-Когато ми каза така по телефона, реших да го направя лично - пояснява Хира.
Орхун отпива от кафето с истинско удоволствие, наслаждавайки се на близостта ѝ, докато Хира признава:
- Върнах се, защото искам да съм тук... вкъщи!
В очите на Орхун проблясва радост. От думите ѝ сякаш се запалва искра, която той дълбоко е криел в себе си.
- Явно все още работиш. Не искам да те притеснявам, - казва тя, готова да се оттегли, но Орхун я спира.

- Как беше? - пита той и я поглежда с интерес.
Хира го поглежда изненадана.
- Къщата. Тази, в която е израснал баща ти, - пояснява Орхун и с жест ѝ показва стола срещу него.
Хира се усмихва и сяда, готова да разкаже. Очите ѝ се изпълват с топлина, докато описва как мястото е било дори по-хубаво, отколкото си е представяла. Споделя, че е посетила стаята на баща си. Въпреки промените през годините, бюрото му все още е било там - същото бюро, на което той е писал.
Хира показва на Орхун компасът на баща ѝ, който леля ѝ е дала.
-Винаги е бил с него - казва замечтано Хира. -Не го е взел в Еритрея, защото се е счупил. Но, въпреки това е много хубав.
Хира бързо става от стола и застава пред Орхун. Със спокоен, но твърд глас му казва, че иска да му даде това, което е най-ценно за нея - компаса на баща си, като благодарност за доброто, което той ѝ е сторил.
Орхун, изненадан от предложението ѝ, се изправя, без да сваля очи от нея. Той посяга към компаса и нежно докосва ръката ѝ.
-Благодаря ти! - казва му тя.
Но Орхун отдръпва ръката си и поклаща глава:
- Не! Не мога да го приема!
Хира мисли, че Орхун не иска да го вземе, защото е счупен и му обещава да го поправи.
- Не е заради това, - отвръща Орхун с поглед пълен с любов, - а защото е принадлежал на баща ти. За теб той има специално значение и трябва да остане с теб.
Но Хира не се отказва и настойчиво му подава компаса отново.
-Цял живот бях самичка, а сега съм по-щастлива от всякога, благодарение на теб! Ти ми върна семейството, а аз искам да ти дам това! - казва щастлива Хира и отново подава компаса на Орхун. -Най-ценното и важно нещо, което притежавам! Моля те, вземи го! - добавя тя с леко треперещ глас, разкриващ силното ѝ вълнение.
Орхун се съгласява да го вземе и добавя, че Хира не трябва да забравя, че компасът ще бъде безопасност с него. Всъщност Орхун не говори за компаса, а за Хира, че тя никога не трябва да забравя, че тя ще бъде в безопасност ако е до него.

- Аз... ще тръгвам... - казва Хира със смутена усмивка, но преди да излезе от стаята, спира, обръща се и среща погледа му.
Двамата едновременно казват:
- Ако искаш...
Орхун ѝ прави знак да говори първа.
- Кака Халисе спомена, че не си ял нищо. Всички се прибраха по стаите си, но ако си гладен, мога да ти приготвя нещо! - предлага Хира.
- Добре! - отговаря Орхун мигновено, без да се замисли.
- Добре... Ами тогава... тост?! - предлага Хира.
- Добре! - потвърждава Орхун.
- Добре, веднага ще го приготвя! - казва тя радостно и побързва към кухнята, докато Орхун я наблюдава с топла усмивка, благодарен, че е до него.

След малко Орхун слиза в кухнята и забелязва, че Хира изглежда напрегната, дори уплашена. Със загриженост в погледа той се приближава към нея.
- Изплаших ли те? - пита той, тихо и внимателно.
- Аз… помислих си, че… - започва тя, но се колебае да продължи.
- Помисли, че е майка ми, - досеща се Орхун с разбираща усмивка.
Хира кимва и добавя тихо:
- Ако отново ме види в кухнята…
- Мислиш, че ще се ядоса? Недей да се тревожиш, - отвръща Орхун с твърдост в гласа. - Това е твоят дом, Хира, и в собствения си дом човек не трябва да иска разрешение от никого! - погледът му е уверен и топъл. - Също така не дължиш обяснение на никого. Можеш да правиш каквото пожелаеш и да ходиш, където искаш… в това имение.
Хира видимо се отпуска и му се усмихва топло, благодарна за подкрепата.
След това Орхун хвали тоста, който Хира е направила за него. Той ѝ предлага да хапнат заедно, като ѝ дава половината.

Камерата ни насочва вниманието на Еда, коя тайно ги наблюдава. Всичко между Орхун и Хира, всеки малък жест на близост, я вбесява до крайност.
Ядосана и разстроена, Еда бърза към стаята на майка си, където със злоба казва:
- Поканих Орхун на вечеря в ресторанта, а той предпочете да остане и да яде препечен хляб с онази пустинна мишка!
- Стига, Еда! - възкликва майка ѝ Перихан с твърд тон. - Станалото - станало! Имаше шанс, докато я нямаше, но не го използва! Сега и да говориш, няма смисъл. Хайде, лягай си да спиш! - добавя Перихан.

Действието се пренася в спалнята на Орхун и Хира, където Хира тихо се движи, подготвяйки всичко за вечерта. Тя оправя леглото на Орхун, сипва му чаша вода и внимателно подрежда пантофите му до леглото.
В този момент Орхун излиза от банята. Хира му хвърля несигурен поглед и тихо му предлага:
- Аз ще спя на дивана, ако нямаш нищо против.
Но Орхун е категоричен. Със спокоен, но твърд тон заявява:
- Не. Всеки ще спи на своето място.
Увереността в гласа му не оставя място за възражение. Хира, макар и малко смутена, кимва и ляга в леглото. Но въпреки умората си, не може да заспи. Мислите ѝ бушуват, а сърцето ѝ препуска…
Хира взима скъсаната гривна на Орхун и тихо излиза от стаята. Отива в хола, където на приглушена светлина сяда и започва старателно да поправя гривната.

Късно вечерта, Мерием, Шебнем и Кенан са изпълнени с напрежение, докато чакат резултатите от експертизата на почерка на г-н Хоаки. Внезапно телефонът на Кенан звъни, което кара Мерием и Шебнем да подскочат с надежда за новина, но Кенан разочаровано им казва, че това е сестра му и вдига.
-Кенан приготвих патладжан за вечеря, има и ориз - казва Вуслат. Кенан ѝ отговаря, че все още има работа. Вуслат му отговаря, че е много късно и не иска да вечеря без него. Кенан я подканя да си хапне, а когато той се прибере ще хапне. Вуслат моли брат си да не закъснява защото се притеснява за него.
След като затваря телефона, Кенан поглежда часовника си и въздъхва, осъзнавайки колко е късно. Той предлага на Мерием и Шебнем да се прибират, като обещава да им съобщи резултатите, щом ги получи. Шебнем излиза, но Мерием не помръдва. Кенан я подканя, но тя настоява да остане и да дочака резултата с него.
- После да не съжаляваш, че си останала до късно в офиса, - казва той с лека ирония.
Час по-късно телефонът на Кенан отново звъни. Мерием настойчиво му напомня да вдигне, а той, мислейки, че отново е сестра му, неохотно отговаря.
След час телефонът на Кенан звъни. Мерием му казва да вдигне, а Кенан дори и не поглежда към телефона си, предполага, че е сестра му. Мерием стои настойчиво до него и Кенан все пак вдига телефона си.
- Ало, Кенан, обаждам се преди официалния доклад. Всичко, което ми изпрати, е потвърдено, почеркът е на г-н Хоаки. Утре ще получиш писмения доклад! - казва Сердар.
-Сердар, много ти благодаря!
-Хубави новини ли? - пита Мерием.
-Да, докладът е готов! Потвърдено е, че всичко принадлежи на г-н Хоаки!
Мерием е щастлива от хубавите новините.

Кенан предлага на Мерием да си тръгват. Когато заключва външната врата, Мерием му казва, че всички усилия са си стрували и сега имат шанс да спечелят делото.
-Значи не съжаляваш, че отидохме в селото? - пита Кенан.
-Ще продължаваш ли с това? - пита леко изнервена Мерием и си тръгва.
Прави само няколко крачки, когато чува изстрел. Шокирана, тя се обръща и вижда как Кенан се свлича на земята.
- Кенаннн! - крещи Мерием обезумяла и тича към него.
Съсипана, тя коленичи до него, взема главата му в скута си и го моли да не си отива. Със сълзи на очи вика за помощ и бързо търси телефона си, за да повика линейка.

Действието прескача. Мерием пристига с Кенан в болницата. Един от медиците казва, че куршумът е много надълбоко. Докато карат Кенан на носилката към операционната зала, Мерием го държи за ръка и го моли да не се предава. Кенан го вкарват в операционната, а Мерим се срива, като се свлича разплакана на колене на земята.
-Не умирай! Не ме оставяй с тази болка! - моли се Мерием като плаче безутешно.
В този момент идва обезумяла и Вуслат като крещи името на брат си. След нея тича Фериха и я моли да се успокои. Вуслат също се свлича на земята като плаче безутешно.
Мерием се обвинява, че не е могла да предпази Кенан.
-Беше ми ядосан! Казах му много ужасни неща, за да стои далече от мен! - казва Мерием на приятелката си Фериха. -Ако знае нямаше да разбия сърцето му!
Идва майстор Якуб и виждайки в какво състояние е Мерием ѝ казва да бъда силна, защото ако Кенан я види в това състояние ще се ядоса.