В епизод 80 на турския сериал „Плен“ Орхун разбира, че Хира е припаднала от противозачатъчните хапчета, които ѝ е давала Афифе и ядосан се изправя пред майка си, за да ѝ потърси сметка. Разберете какъв ще бъде сблъсъкът между майка и син. Кои думи на Орхун ще притеснят Хира?
Разберете какво се случва в еп.81 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 16 октомври 2024 по bTV.
Хира и Орхун стават все по-близки, а Орхун неотлъчно се грижи за нея с нарастваща загриженост и нежност. Хира е толкова смутена и развълнувана, че едва се справя с бурята от чувства.
Междувременно, Афифе е изпълнена с ярост при самата мисъл, че може да има внук от една робиня.
Кой е отвлякъл малката Нефес?
Всичко за турския сериал „Плен“
След напрегнатия сблъсък с Афифе, Орхун и Хира се прибират в стаята си, все още под влияние на емоциите от изминалата сцена. С думите си към майка си, Орхун е направи нещо, което завинаги ще промени отношенията им с Хира.
„Може да не го приемаш като свой внук, но аз ще имам дете!“ – думите му отекват още в съзнанието на Хира.
Орхун забелязва, че Хира трепери. Той се приближава до нея, с поглед изпълнен със загриженост.
– Студено ли ти е? – пита той . Хира не смее да го погледне в очите, чувствайки се уязвима след всичко, което се случи. - Да... – отговаря тя, сякаш се опитва да скрие не само, че ѝ е студено, но и собствените си емоции.
Орхун бавно се приближава до прозореца и го затваря.
- Знаеш, че можеш да ми кажеш, когато ти е студено – добавя той с мек тон, сякаш иска да разсее напрежението между тях. -Аз ще съм в кабинета. Почини си, изглеждаш изтощена.
Хира едва успява да кимне в отговор, защото не може да намери думи, заради бурята, която се вихри в душата ѝ.
Когато Орхун напуска стаята, тя остава сама, но мислите ѝ не я оставят на мира. В главата ѝ отново прозвучават думите, които Орхун каза на Афифе по-рано: „Подготви се за сватба, Афифе Демирханлъ, ще се оженя за нея!“ Тези думи сякаш са предупреждение за това, което следва след думите на Орхун днес казани на майка му: „Може да не го приемаш като свой внук, но аз ще имам дете!“ Хира се опитва да подреди хаоса в главата си, чудейки се какво следва.
„Беше казал, че е фиктивен брак… Не, не мога да постъпя така!“ - мисли си Хира.
Действието се пренася към Мерием и Кенан, къдетотъмни облаци сякаш са се надвесили над тях. Сълзите на Мерием не спират да се стичат по лицето ѝ, докато отчаяно повтаря:
-Не мога да живея без дъщеря си, не мога…!
Гласът ѝ трепери, изпълнен с болка и безсилие, а сърцето ѝ сякаш се къса на хиляди парчета. Отчаянието я завладява все повече и повече, а мисълта, че Нефес е била отвлечена, не ѝ дава покой.
Кенан, стоящ до нея, е като скала в буря. Той усеща тежестта на ситуацията, но знае, че не може да си позволи да се пречупи. Виждайки Мерием на ръба на отчаянието, той я моли да не се предава!
-Ще я намерим! – казва Кенан като кляка до Мерием и се опитва да я успокои.- Обещавам ти, че ще намерим Нефес. Но ти трябва да бъдеш силна заради нея. Нефес има нужда от теб, сега повече от всякога трябва да си силна.
Нуршах влиза при Хира, носейки две чаши ароматен чай, а в очите ѝ се чете загриженост.
-Добре ли си? – пита Нуршах.
Хира се опитва да прикрие притеснението си с лека усмивка.
-Да, вече съм по-добре – отвръща тя.
-Какво каза лекарят? – Нуршах се навежда напред, изпълнена с нетърпение да чуе отговора.
-Нищо особено, просто трябва повече да си почивам – казва Хира, опитвайки се да омаловажи ситуацията.
Нуршах кимва, но усмивката ѝ става по-широка и дяволита.
-Да, така е трябва да си почиваш! Знаеш ли, много ни изплаши, но в един момент се развълнувах, дали няма да ставам леля! Представи си само! Колко би било прекрасно, ако имате бебе!
Камерата бавно преминава към Орхун, който се появява на вратата. Той слуша думите на сестра си, лицето му е спокойно, но погледът му – напрегнат.
– Не отлагайте повече, горя от нетърпение! То ще бъде дете на любовта ви! Нашето имение ще се превърне в истинско семейно гнездо! – добавя Нуршах с възторг.
Хира не знае къде да се дене. Притеснението ѝ нараства с всяка изминала секунда, сякаш тежестта на тези думи я притискат с ужасна сила. Очите ѝ започват да шарят наоколо, докато накрая не срещат погледа на Орхун. Той я гледа с такава дълбока любов и нежност, че тя се чувства още по-разтърсена. Сърцето ѝ забива силно, а времето около тях сякаш спира.
Хира бързо сменя темата:
– Нуршах, би ли ми препоръчала някоя интересна книга? – пита тя, надявайки се да отклони вниманието от неловкия момент.
– Разбира се! Можем да отидем заедно в библиотеката и там да изберем нещо! – отговаря Нуршах, като веднага става.
Точно в този момент Орхун влиза в стаята.
-Батко?! – изненадана е Нуршах. -Аз ще ви оставя сами! Хира, аз ще избера няколко книги, а след това ще ги разгледаме заедно! Не искам батко да ми се сърди, че съм отвела жена му.
След като Нуршах излиза от стаята, Орхун затваря вратата зад нея. Звукът от щракването отеква в тишината, а Хира усеща напрежението във въздуха. Сърцето ѝ започва да бие по-силно. Нервно посяга към каната с вода и трескаво си налива в чашата. Пръстите ѝ леко треперят, докато повдига чашата към устните си, сякаш се опитва да намери спокойствие във водата.
Орхун мълчаливо се приближава към нея, като не откъсва погледа си от лицето ѝ. Той е толкова близо, че тя може да усети топлината на тялото му. Напрежението между тях нараства, а Хира отстъпва назад, сякаш се опитва да избяга. Чашата с вода, която държи в ръката си, бързо оставя на шкафа, когато осъзнава, че Орхун е на сантиметри от нея.
В този миг, нажежената тишина е прекъсната от звъна на телефона на Орхун. Хира, с учестено дишане и притеснено изражение, се опитва да отклони вниманието му:
-Телефонът ти звъни!
Но Орхун не обръща внимание. Вместо това, продължава да се приближава още по-близо до нея, като напрежението между тях става почти осезаемо. Тя затваря очи, не знаейки какво да очаква.
С лека усмивка на лицето, Орхун накрая вдига телефона, сякаш това е игра, в която той е пълен господар на ситуацията. Хира, усещайки вълната от напрежение, която я залива, дишайки все по-учестено, се опитва да се съвземе. Веднага щом Орхун е разсеян от разговора, тя намира сили да се измъкне от ситуацията. Бързо, почти панически, излиза от стаята, усещайки как сърцето ѝ бие в гърлото.
Мерием и Кенан са в полицейското управление, където Кенан казва, че е сигурен, че адвокатката е отвлякла Нефес, защото те са спечелили делото, при това благодарение на Мерием. Преди са предложили пари на Мерием, а сега искат да я изплашат преди делото.
-Спаси я Кенан, нямам друг, освен теб, когато да помоля! Нефес много ти вярва, тя смята, че ти си нейният герой! – казва Мерием.
Тези думи проникват дълбоко в сърцето на Кенан. Той не само е готов да намери Нефес, но и да защити Мерием от всички опасности. В този момент той знае, че няма да се спре пред нищо, за да спаси момиченцето, което го обожава, и да докаже, че е героят, на когото и двете разчитат.
– Обещавам ти, ще я намеря. Няма да позволя никой да я нарани!
Пренасяме се при Афифе, която е обхваната от паника след това, което ѝ заяви Орхун. Думите на Орхун все още отекват в съзнанието ѝ, разкъсвайки я отвътре: той не само е направил Хира своя съпруга, но сега иска и дете от нея. Всичките ѝ опити да контролира ситуацията се сриват пред очите ѝ.
Шевкет идва при нея, за да ѝ донесе поканите за събитието, което Афифе организира.
-Добре ли сте? – пита той.
-Въпреки моите предупреждения Орхун направи момичето своя съпруга! А сега иска и дете! – бясна е Афифе, защото мисълта за бъдещето, което не може да контролира, я изпълва със страх. Но най-големият удар е, че сега може да стане баба на дете, родено от една проста робиня, без потекло – нещо, което тя се е зарекла, никога да не допусне.
Хира се е изкъпал и седи замислена на леглото като от време на време бърше косата си. След малко тя става, решена да свали бельото от леглото, когато вратата внезапно се отваря и Орхун влиза и ѝ казва да не го прави, защото това не е нейна работа.
-Няма проблем, ще го направя за минутка – настоява Хира.
-Не е твое задължение – повтаря Орхун, като се приближава към нея. – Кажи на Гюлнур да го свърши.
- Гюлнур е заета в кухнята, помага на майка си за вечерята – отговаря Хира. - Ще се справя за две минути.
В този момент Хира изпуска кърпата, с която бършеше косата си на пода. Хира се навежда да я вземе, но докато се навежда, почти се блъска в ръба на леглото. Орхун мигновено реагира и се навежда, за да я предпази. Ръката му спира нейното движение, а тя се озовава на сантиметри от него. Погледите им се срещат – в очите на Хира се чете объркване, докато Орхун я гледа със загриженост.
-Щеше да се удариш – обяснява Орхун действието си, сякаш търсейки успокоение за двамата.
Хира замира, смутена от близостта им. Орхун, сякаш без да осъзнава, нежно хваща кичур от мократа ѝ коса. Този интимен жест кара Хира да се изчерви, а дишането ѝ да се учести. Моментът между тях е толкова напрегнат, че сякаш времето е спряло…
-Изсуши си косата – казва Орхун, не откъсвайки поглед от нея.
Хира кимва и бързо и се изнизва към банята, където едва успява да си поеме въздух. След секунди Орхун чува трясък в банята и притеснен, влиза веднага.
-Изпуснах сешоара... Съжалявам – казва Хира виновно.
-Няма нужда да се извиняваш за всяко нещо – отвръща Орхун с мек тон, доближавайки се до нея.-Понякога се случва.
Хира посяга да включи сешоара в контакта, но Орхун бързо я спира, хващайки ръката ѝ.
-Не го включвай, след като е паднал, може да те хване ток – предупреждава я той, като нежно задържа ръката ѝ.
Хира, смутена, кимва бързо и казва, че ще вземе друг сешоар. Но точно когато се опитва да излезе, Орхун я спира отново, посочвайки кърпата.
-Косата ти е все още мокра – казва той, грижливо.
Хира грабва кърпата бързо излиза, а сърцето ѝ ще излезе от гърдите.
По-късно, вечерта, Нуршах и Хира седят в дневната, потънали в разговор за книги. С времето обаче Нуршах започва да се унася.
– Май ми се доспа, ще се качвам в стаята си – казва тя.
Хира се опитва да я задържи, за да си поговорят още малко, но в този момент Орхун се прибира. Нуршах се усмихва дяволито:
– Оставям те в ръцете на брат ми – казва тя, като бързо става и отива в стаята си.
След като тя си тръгва, Орхун се обръща към Хира с нежен, но решителен тон:
-Може би и ние трябва да си лягаме.
Притеснена от думите му, Хира бързо намира извинение:
– Май има пълнолуние, ще проверя – казва тя и се насочва към вратата. Но когато опитва да я отвори, установява, че е заключена. Тя започва да се суети, опитвайки да я отключи.
Орхун се приближава с тихи, сигурни стъпки и с едно движение отключва вратата, докосвайки ръката ѝ леко. Тя стои вцепенена за миг, преди бързо да излезе навън, усещайки как напрежението от тяхната близост все още пулсира в тялото ѝ.
В полицейския участък идва адвокатката, за да даде показания по повод изчезването на Нефес. Мерием със сълзи на очи я моли да ѝ върне детето, което е много мъничко и сигурно се е изплашило.
-Аз не съм отвлякла никого! Семейството ми не би посегнало на едно невинно дете! Мислех, че Кенан е сериозен адвокат, но съм се излъгала! След като е обвинил в това мен и семейството ми.
Кенан настига адвокатката и я заплашва, че ако нещо стане с Нефес, той ще съсипе фирмата, на която се осланя.
Докато Кенан се заканва на адвокатката, Коркут се обажда на Мерием и ѝ казва, че Нефес е при него. Мерием е шокирана
Орхун и Хира стоят на терасата на имението, обгърнати от мрака на нощта. Вятърът леко разрошва косите им, а напрежението във въздуха е почти осезаемо.
-Няма! – казва Орхун с твърд, но спокоен глас, прекъсвайки тишината между двамата.
-Какво няма? – пита Хира.
-Пълнолуние – отговаря той, като продължава да наблюдава небето. На мрачното небе не се вижда никаква светлина, звездите са скрити зад тъмни облаци.
Хира проследява погледа му, осъзнавайки, че той е прав.Нощта е толкова тъмна, че сякаш скрива всякаква надежда. Тя кима, съгласявайки се безмълвно, а Орхун я поглежда загрижено.
-Да се прибираме – казва той тихо. – Ще настинеш.
Хира се обръща към него, усещайки топлината на загрижеността му, и двамата се насочват към стаята. Влизайки вътре, Хира спира за миг пред леглото, очите ѝ се разширяват от вълнение и страх.
Сърцето ѝ започва да бие по-силно, а мислите ѝ се завръщат към думите, които Орхун изрече пред майка си: „Може да не го приемаш като свой внук, но аз ще имам дете!“
Тези думи отново отекват в съзнанието ѝ, предизвиквайки вихър от емоции. Орхун затваря внимателно вратата, която се затварят с леко щракване, изолирайки ги от всичко и всички.
Орхун се приближава бавно към Хира, която се страхува от неизвестността.
