В епизод 199 на турския сериал „Плен“: След напрегнатата игра на котка и мишка със Селим, Орхун най-после се досеща къде може да е майка му. И се оказва прав! Но когато с Хира стигат до мястото, Афифе е на ръба между живота и смъртта. Кръвта на „една робиня“, както самата Афифе я нарича, спасява живота ѝ.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 200 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 8 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Афифе се завръща в имението. Вместо да я посрещне с пожелание за бързо оздравяване, Муса я изненадва с думите: „Бог да ви прости греховете!“ Афифе отговаря, че все още не е умряла.
Орхун съобщава на Еда и Перихан, че им е намерил нов дом. Но идеята да напуснат имението изобщо не им се харесва…
Въпреки всички трудности, Кенан и Мерием най-накрая си казват „Да“ пред близките, приятелите и целия квартал. На сватбата присъстват и Хира и Орхун.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Нуршах влиза в болничната стая и прегръща майка си.
– Мамо? Мамо? – казва тя. – Как издържа на тази болка? Ти си толкова силна!
– Да! Така е! – отвръща Хира, а в гласа ѝ се прокрадва притеснение. – Най-добре да изляза!
Хира напуска стаята, а Орхун излиза след нея. Доближава се до нея и я поглежда, без да каже нищо. Просто взема ръката ѝ и я погалва с нежност.
– Всичко това се случи заради мен! – казва Хира, обвинявайки себе си.
– Лекарката беше права – казва Орхун, взирайки се в очите ѝ. – Ако не беше ти… майка ми нямаше да е жива. Радвам се, че беше до мен!
– Г-н Орхун? – в този момент се появява Явуз. – Помислих, че ще искате да знаете веднага. Заловихме Селим!
– Нямаше друга опция! – отвръща с хладна решителност Орхун.
Действието се пренася в имението. Афифе се връща, подкрепяна от Орхун.
– Бързо оздравяване, госпожо Афифе! – казва Халисе с усмивка.– Бързо оздравяване! – добавя и Гюлнур с вълнение.
– Бог да ви прости греховете ви! – неочаквано изстрелва Муса.– Все още съм жива! Слава Богу! – отвръща Афифе.
– Не му обръщай внимание, мила Афифе! – включва се Перихан. – Той просто не знае какво говори. Важното е, че се върна у дома. Всичко останало няма значение.– Много ни изплаши, лельо Афифе – добавя Еда.– Искам да си почина! – казва уморено Афифе.
Преди да стигнат стълбите вратата на стаята на Али се отваря и момчето излиза пред вратата. Афифе го поглежда, без да каже нищо, Орхун се усмихва на детето. Али се прибира в стаята си, а Афифе подкрепена от сина си и придружена от Нуршах, Хира и Шевкет се качва по стълбите.
Шевкет бързо отваря вратата на стаята на Афифе, а след това оправя леглото ѝ.
– Бавно… внимателно… Хайде… – казва Орхун, докато ѝ помага да легне. – Добре дошла у дома!
– Онзи мъж… - Афифе иска да каже нещо, но Орхун я прекъсва:– Докторът ти каза да почиваш, Афифе Демирханлъ. Няма да говорим за лоши неща. Вече си у дома. Почини си! Хайде, ние да излезем, за да си почине! – Почини си добре! – казва Нуршах и нежно целува майка си по бузата.– Госпожо, с какво мога да ви бъда полезен? – пита икономът, навеждайки се леко.
Афифе не отговаря. Седи замислена в леглото си, загледана в една точка.
Действието се пренася пред стаята на Афифе. Перихан и Еда искат да влязат при нея.
– Мама си почива! – спира ги Нуршах със спокоен, но решителен глас.– Ние просто… – започва Перихан, но Нуршах не ѝ дава възможност да довърши.– Много е уморена! Добре ще ѝ се отрази малко почивка!– Разбира се, скъпа! – съгласява се Перихан. – Тя преживя тежки неща… Истинско чудо е, че още е сред нас!
– Така е, и всичко това стана благодарение на Хира – добавя Орхун. – Ако тя не беше дала кръв, майка ми може би нямаше да е сред нас!
– Поне това е направила! – подхвърля Еда.
– Какво каза? – пита остро Орхун
– След като тя ѝ навлече всички тези проблеми, беше редно да помогне за разрешаването им! – отвръща Еда.
– Как смееш да говориш така? – Орхун заплашително се приближава към Еда.
– Тя нямаше това предвид! – опитва се да изглади нещата Перихан. – Еда, кажи, че не си имала това предвид!
– Просто казвам истината – отвръща Еда.
– Ти, беше ли там? – крещи Орхун.
– Не… не бях… но…
– Радвам се, че не беше. Радвам се, че Хира беше до мен! Ако не беше тя… сега щяхме да говорим за съвсем друго! – заявява Орхун.
– Ако бях там, щях да направя същото! Без да се замисля! – отвръща Еда, пламнала от гняв.
– Само истински всеотдайни хора се жертват така. А ти… ти не си от тези хора, Еда!
– Значи изобщо не ме познаваш, Орхун!
– Познавам всеки един от вас! Но ти не си ме опознала добре! Но съвсем скоро ще разбереш!
Еда тичешком се прибира в стаята и тряска вратата след себе си.
– Не се разстройвай! – прошепва Нуршах на Хира. – Тя си го заслужава!
По-късно… Нуршах влиза в кабинета на Орхун.
– Батко? Удобно ли е?– Да, какво има?– Знам, че не е най-подходящият момент… но онзи разговор отпреди няколко дни…– Вече съм се погрижил за това – отговаря спокойно Орхун.– Наистина ли? Благодаря ти! – на лицето на Нуршах се появява усмивка.
Малко по-късно Орхун събира Еда и Перихан в салона. Нуршах също е там, седнала мълчаливо до него.
– Орхун, ако си ни повикал заради думите ми по-рано… искам да знаеш, че нямах лоши намерения – казва Еда, плахо, с леко наведен поглед.
– Седнете! – нарежда Орхун.– Искате ли нещо, г-н Орхун? – пита Гюлнур.– Направи кафе за всички! – нарежда Орхун.– Веднага, господине! – казва Гюлнур и се връща в кухнята.
– Намерих подходяща къща за вас. Мисля, че ще се чувствате по-удобно там. Всеки заслужава собствен дом. – казва Орхун.– Но… ние… тук се чувствахме като у дома си… - казва Еда като накъсва думите.– Можете да обзаведете новия си дом както пожелаете, Сигурен съм, че ще ви хареса. Когато сте готови ще се преместите.– Много ти благодарим, Орхун! – казва Перихан. – Много си мил!
В този момент идва Гюлнур с кафетата.
– Аз изпих твърде много кафе днес ще пропусна! Благодаря! – казва Еда и излиза от стаята.
– Моля да ме извиниш, Орхун! Благодаря ти за всичко! – казва Перихан. – Нуршах, скъпа, никога няма да забравя добрината ти!
Действието прескача по-късно в стаята на Перихан и Еда.
– Това… това не може да е истина! – избухва Еда.– Истина е! – отвръща Перихан хладно. – Оттук нататък ще се справяме сами. Ще си решаваме проблемите без ничия помощ!– Буквално ни изритаха от дома ни! Заради онази… пустинна мишка! – изрича Еда с гняв в гласа и сълзи в очите.– Не, не е заради нея! – клати глава Перихан.– Тогава… заради онази кокошка! Заради нея сме на улицата!– Не, и това не е! – избухва Перихан.– Е, тогава заради кого, мамо? – Заради теб, глупавото ми момиче! Ти ни докара до тук!– Аз?! Но какво съм направила?– И все още питаш?! Колко пъти те молих – не взимай решения сама! Ама не – ти не слушаш, знаеш си знаеш своето! И ето ти резултатът – на улицата сме. – Значи всичко е моя вина?!– Да, точно така!– Мамо? – Млъкни! И недей да ревеш!
В същото време Мерием и Кенан се подготвят за най-важния ден в живота си. Кенан чака Мерием да облече булчинската си рокля. След малко Мерием излиза, а Кенан не може да откъсне поглед от вея – очите му светват, а думите сякаш губят сила пред тази красота. Той се приближава и нежно целува ръката ѝ.
– Толкова си красива!… Сватбеният служител скоро ще пристигне… Готови ли сме?
Мерим е на път да заплаче.
– Недей така!
– Искаше ми се кака Вуслат и мама да са тук… – казва Мерием.
– Те пожелаха да бъде така – казва Кенан. – Ние направихме всичко, което можахме!
– Прав си… А къде е Шебнем?
– Сега ще ѝ се обадя – казва Кенан, вадейки телефона си.
– А аз ще звънна на кака Фериха.
Нито Шебнем, нито Фериха си вдигат телефоните.
– Не вдига… Не разбирам. Тя трябваше да доведе и Нефес… – притеснява се Мерием. – И Шебнем не отговаря, но ще се обадя на майстор Якуб! – каза Кенан.– Той винаги вдига… – казва уверено Мерием.
Кенан поглежда дисплея и поклаща глава.
– Не вдига! – казва Кенан след като се опита да се свърже с него. – Любимите ни хора не са до нас! – казва тъжно Мерием.
– Аз съм тук! – заявява Кенан, хващайки ръката ѝ.
– И аз съм тук – отвръща тя, като се усмихва през сълзи.
– Не е ли достатъчно?
– Достатъчно е… – отговаря Мерием.
Кенан отново целува ръката ѝ и я поглежда с увереност.
– Тогава няма причина да се натъжаваме. Скоро ще дойдат, ще видиш.
Връщаме се в имението. Орхун влиза при Хира, която седи тъжна на леглото
– Трябва спешно да вървим! – казва Орхун.
– Нещо с госпожа Афифе? Добре ли е? – пита притеснена Хира.
– Всичко е наред с нея, не се притеснявай! Ти можеш ли да се приготвиш веднага?
Малко по-късно – в кантората. Кенан и Мерием чакат сватбения служител. След малко едно дете от квартала, запъхтяно, влиза в кантората и казва, че чичо Рашид не пуска сватбения служител. Ядосани Кенан и Мерием излизат от кантората и тръгват към дома на Мерием. След минути стигат пред къщата… и замръзват на място.
Всички близки, роднини и целия квартал са се събрали, за да присъстват на сватбената им церемония. Орхун и Хира също са там.
Рашид изтупан в костюм им се усмихва хитро.
– Какво? Мислихте, че ще се ожените без нас?! Ето тока се прави! – смее се Рашид.
Камерата си приближава до Орхун и Хира.
– Когато каза, че трябва да излезем спешно си помислих друго – казва Хира на Орхун.– Стига негативни мисли! Оттук нататък всеки наш ден ще бъде красив! – отвръща той с усмивка. – Помислих си, че са отменили сватбата… Значи изненадата е не само за Мерйем, а и за мен! – Майстор Якуп ми се обади и каза да тръгнем веднага – обяснява Орхун.
Кенан и Мерием се приближават. Мерием и Хира се прегръщат силно.
– Добре дошли! – казва Кенан с усмивка.– Добре дошли! – добавя Мерием, греейки от щастие.
След това Мерием и Кенан сядат на сватбената маса и си казват „Да“. Хира не може да сдържи емоциите си. Просълзява се и казва на Орхун:
– Не можах да се сдържа…
Сватбеният служител застава пред младоженците. Гласът му е тържествен, пропит с мъдрост:
– Бракът не е просто подпис. Бракът не е и само съвместен живот под един покрив! Бракът означава да бъдете заедно – в здраве и болест! Ще има дни, в които ще се ядосвате един на друг, но най-важното е винаги да намирате начин да поправите счупеното.
Камерата се спира на Орхун и Хира, които се поглеждат. Те вече са имали такъв момент.
– А когато не можете… – продължава служителят, – обръщате нова страница. Започвате отначало. Защото такава е истинската любов.
