В епизод 181 на турския сериал „Плен“ Хира едва се сдържа да не избухне, когато вижда Селин близо до Орхун. Орхун забелязва, че Хира се държи странно, но не може да разбере причината. Нуршах отваря очите на Орхун за чувствата на Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 182 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 13 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Хира не е на себе си след действията и решенията на Орхун.
Селин крои план, в който включва Орхун, уверена, че той ще се съгласи.
Мерием е щастлива, защото успява да направи първите си крачки.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Орхун се връща в спалнята при Хира.
– Станало ли е нещо? – пита тя несигурно, долавяйки напрежението в погледа му.
– Не! Всичко е наред! – отвръща той и се приближава. – Дойдох да говоря с жена си.
Хира го поглежда изненадано.
– Сърдит си, затова говориш така… – предполага тя, усещайки, че нещо го притеснява.
– Не! Напротив! – заявява твърдо Орхун. – Мисля, че си права! Обещахме да се държим като съпрузи… а аз не спазих обещанието си.
Хира го гледа със затаен дъх, усещайки топлината в гласа му, която я смущава.
– Няма да повторя тази грешка! – продължава Орхун с непоколебим тон. – Не стой така, сякаш си на изпит! Хайде, моля те, седни! Ако някой ни види, няма да повярва, че сме двойка.
– Тук сме само двамата… няма нужда от преструвки… – отвръща смутено Хира.
– Права си, но… Понякога се обърквам… свиквам с ролята.
– Искаш ли чай или кафе? – опитва се да смени темата Хира. – Кафе?! Ти обичаш кафе!
Тя прави крачка към вратата, но Орхун я спира.
– Няма нужда! – казва той решително. – Достатъчно кафета изпих днес.
– Както прецениш… – Хира нервно приглажда роклята си, неспокойна от близостта му. – Съвсем забравих накъде съм тръгнала! Отивам при Али, прибрал се е от училище.
– Той обядва – отвръща спокойно Орхун. – Халисе е с него, ще отидеш по-късно.
– Нищо, ще му правя компания! – измъква се Хира, неспособна да понесе напрежението.
Бързо напуска стаята, сякаш някой я гони.
Щом затваря вратата, спира за миг, поемайки си дълбоко въздух. Сърцето ѝ бие лудо.
Действието прескача Селин е при Али.
– Виж, Аличо, купих ти син робот! – казва тя, застанала с играчката в ръце. – Ти си момченце и обичаш синьо, нали?
– Не, аз обичам жълто – отговаря Али без особен ентусиазъм.
– Нищо, роботът е много интересен! Може да го движиш, да го превърнеш в кола – опитва Селин да грабне вниманието му, но момчето не проявява голям интерес.
В този момент влиза Хира.
– Аличо, как беше училището? Хареса ли ти? – пита тя.
Али кимва с глава.
– Купих му подарък, но май не му хареса… – отбелязва Селин, преструвайки се на разочарована.
Хира поглежда Али и му прави знак.
– Благодаря! – казва Али.
Селин му подава робота, но играчката пада на пода.
– Лоша работа, счупи се! – възкликва Селин.
В този момент на вратата се появява Орхун. Тримата все още не го забелязавт.
– Нищо, Али! Вуйчо ти ще го оправи! – казва Селин и се обръща към Хира. – Днес съм толкова непохватна! В офиса си скъсах гривната, а Орхун беше така добър да я изпрати за поправка. Такъв е той – грижи се за всичко!
–Така ли? – усмихва се Хира, която си мислеше, че Орхун е подарил гривната на Селин.
–Добре дошъл, младежо! – провиква се Орхун.
– Купих робот за Али, но май го счупих… Ще го поправиш ли? – пита Селин.
Орхун вдига робота, разглежда го и спокойно заявява:
– Не е счупен… просто променя формата си – констатира Орхун и поглежда Хира.
Погледите им се срещат – искра преминава между тях. Хира бързо отклонява поглед, опитвайки се да скрие вълнението си.
Действието прескача. Хира е в кухнята и топли мляко за Али. Идва и Нуршах и се обръща към Харисе.
– Ще имаме гост, затова сложете още един прибор на масата. Мама покани Селин и тя прие веднага..
Нуршах хвърля поглед към Хира и въздъхва.
– Отново затвори батко в кабинета! Не спира да го занимава! Дразня се, дори повече от теб!
– Аз не се дразня – отвръща Хира като се опитва да запази спокойствие. – Тя има нужда от помощ, работят заедно.
– Е, стига толкова работа! – отвръща ядосана Нуршах. Отивам да спася батко от нейните глупости! Сигурна съм, че и той ще се зарадва!
Нуршах се насочва към кабинета и нахълтва вътре с широка усмивка.
– Батко, забравихме, че си у дома!
Орхун вдига поглед от документите, а Селин се усмихва.
– Права си! Ти не ми се сърдиш, че го карам да работи, нали? – пита тя, хвърляйки бегъл поглед към Орхун.
– Започвам да се сърдя! – отговаря Нуршах. – Но ако ми помогнеш, ще ти простя!
– Разбира се, само кажи!
– Един приятел иска да се научи да кара сноуборд, търси си учител. Мисля, че си най-добрата!
Селин се засмива.
– Нуршах, брат ти е истинският сноубордист тук!
– Брат ми може и да е добър, но не е добър в обясненията! Трябва ми по-добър учител – точно като теб!
Нуршах слага ръце на раменете ѝ, леко я побутва да стане, а Селин с нежелание се изправя.
– Върви, върви – подканя я Нуршах с доволна усмивка.
Когато Селин напуска стаята, тя се обръща към брат си.
– Сигурно се чудиш какво прави жена ти? Хира е в кухнята. Върви при нея!
Орхун отива в кухнята. Халисе го вижда и пита, дали иска нещо. Орхун отговаря, че чаша вода. Халисе му подава, а Хира в този момент бързо напуска кухнята.
Хира пожелава лека нощ на Али, когато вратата се отваря и влиза Орхун.
– Как мина училището?- пита Орхун.
Хира тръгва да излиза.
– Остани и ти да чуеш, Хира! – казва Орхун и добавя тихо, така че само тя да чуе: – Както се разбрахме.
– Аличо ми разказа! Било е много хубаво и има много нови приятели – обяснява Хира.
Орхун сяда на леглото до Али.
– Вуйчо, искам да те попитам – какви спортове си тренирал? В училище има много възможности, а аз се чудя на какъв да се запиша.
Орхун хвърля кратък поглед към Хира, преди да отговори.
– Аз се занимавах с борба, тенис, рафтинг, скачане с парашут… и, разбира се, сноуборд през зимата.
Али ахва.
– Това са много спортове! Намираше ли време за всички? Не ти ли беше трудно?
– Ако си постоянен, всичко става лесно – казва Орхун и добавя като поглежда Хира. – Носи се по течението!
„Вместо да се отдадеш на тъгата, трябва да се отпуснеш, да се носиш по течението и да следваш сърцето си! Така няма да се удавиш – ще намериш правилния път!“, спомня си Хира думите, които Халисе каза в кухнята на Муса.
– Трябва да се оставиш сърцето да те води! – продължава Орхун. – Когато скачаш с парашут, се оставяш на вятъра, когато плаваш с кану – на реката. Ако се съпротивляваш, ще загазиш! Но ако се оставиш на течението ще намериш пътя! Не е ли така, Хира?
– Така ли е? – пита тя смутено. – Не знам… Не съм спортувала, ти знаеш по-добре.
После се обръща към Али, гласът ѝ леко трепери.
– Време е за сън, Аличо! Лека нощ!
Хира бързо напуска стаята, а Орхун се усмихва доволно
Нуршах вижда Хира и я вика да се присъедини към тях със Селин. В този момент Селин говори по телефона, а когато приключва разговора, сяда при тях с широка усмивка.
– Получих нов проект и веднага казах „да“! – възкликва развълнувано Селин. – Ще бъде страхотно, а и Орхун ще се зарадва!
Нуршах присвива очи и я поглежда с любопитство.
– Защо брат ми ще се зарадва?
– Защото ще ходим заедно – отговаря Селин с увереност, която не търпи съмнение.
Камерата улавя лицето на Хира – напрегнато и замръзнало. Очите ѝ потъмняват, но тя мълчи.
– Не искам да те обидя, но брат ми има достатъчно работа и няма време да се занимава със сноуборд! – възразява Нуршах.
– Орхун, когото познавам, няма да се откаже! – настоява Селин самоуверено. – Екипът и организацията са перфектни, ще бъде невероятно преживяване!
Хира не издържа повече. Усеща как в гърдите ѝ се надига нещо тежко и задушаващо.
– Отивам при Муса – казва кратко и става от мястото си, без да обръща внимание на въпросителния поглед на Нуршах.
В същото време Еда е бясна.
– Хира се е оплакала на Орхун, че аз съм ѝ казала за Селин! – обяснява тя, хвърляйки нервен поглед към майка си. – А той ми се скара като на малко дете! Толкова ме обиди!
Перихан я наблюдава с присвити очи и говори с предупредителен тон:
– Внимавай с плановете си, Еда! Не искам да ни изгонят от имението.
Еда рязко се обръща към нея, гневът ѝ не стихва.
– Подцених Селин, мамо! Не ми стигаше Хира, а сега и тя се появи! От трън, та на глог!
Хира влиза в кухнята. Вижда как Халисе рендосва моркови и без да се замисли, посяга към рендето.
– Дай на мен! – казва уверено.
Муса и Халисе разменят изненадани погледи, докато Хира с яростни движения рендосва морковите, сякаш излива целия си гняв върху тях.
– Какво става с нея? – прошепва Муса.
Халисе само поклаща глава, без да откъсва поглед от Хира.
В този момент влиза Гюлнур и изненадана пита:
– Още ли рендосва? Дали да не ѝ вземем рендето?
Халисе се усмихва и потупва Хира по ръката.
– Щях да правя само един кекс…
Хира спира и поглежда купчината настъргани моркови.
– Жалко… рендосах твърде много – казва Хира.
– Нищо, нищо! – успокоява я Халисе. – Утре ще ги сложа в супата!
Хира излиза от кухнята и се сблъсква с Орхун. Погледите им се срещат за миг, но той не казва нищо, само леко повдига вежди. Двамата влизат в салона, където всички вече са се събрали и чакат да бъде сервирана вечерята.
– Нека ти кажа добрите новини, Орхун! – започва уверено Селин.
„Остави се на течението…“ – в съзнанието на Хира отеква гласът на Орхун.
– Екипът, който сформирах, е готов за първия си старт! – продължава Селин въодушевено. – Другата седмица, страхотна програма!
Камерата ни показва колко е неспокойна Хира. Пръстите ѝ нервно въртят пръстена на едната ѝ ръка.
– Вече се погрижих за хотела и резервациите! – заявява Селин с увереност. – Идваш с мен, ще си вземеш лаптопа и ще работиш оттам!
Всички погледи се насочват към Орхун, който хвърля бърз поглед към Хира.
– Няма да дойда! – заявява Орхун уверено.
Настъпва тишина.
Селин примигва, сякаш не вярва на чутото.
В следващия миг Орхун протяга ръка и хваща нежно Хира за ръка и добавя.
– Не съм ерген. Имам съпруга!
Хира застива. Очите ѝ се разширяват, а сърцето ѝ забива лудо.
Нуршах се усмихва доволно, наслаждавайки се на шока по лицето на Селин.
Орхун се навежда леко напред и добавя:
– Вече не е като едно време. Ако жена ми желае, може да се включим заедно!
Селин се опитва да се усмихне, но лицето ѝ е напрегнато.
– Имаш право… – казва тя, но този път в гласа ѝ липсва предишната увереност. – Тогава ще си потърся друга компания.
Този път усмивката на Селин напълно изчезва от лицето ѝ.
Действието прескача. Хира се е приготвила за сън, но вместо да легне, ходи нервно напред-назад из стаята. Мислите ѝ се блъскат една в друга.
„Защо ли не отиде? Дали е заради мен? Ако не се бях изказала така може би щеше да замине! Не съм сигурна в нищо!“
Орхун излиза от банята и е учуден да види Хира.
-Защо не спиш? Не мислиш за пътуването, нали? В крайна сметка постъпих както ти искаше!
Хира вдига поглед към него, но бързо го отклонява.
– Ами… не мисля за това. Просто се притесних.
Орхун я наблюдава внимателно.
– Защо? Мисля, че изглеждахме добре тази вечер. Всички ни смятат за мъж и жена!
– Не става въпрос за това! – поклаща глава Хира. – Заради мен няма да отидеш на сноуборд… Затова се притесних. Не искам да ти преча!
– Ние сме женени. Никой не трябва да се съмнява в това – така ми каза. В такъв случай, редно ли беше да замина?
Хира мълчи, а сърцето ѝ бие все по-силно.
– Трябваше ли да отида? Какво мислиш? - повтаря въпроса си Орхун.
Тя вдига глава и преди да се осъзнае, от устата ѝ се изплъзва:
– Не отивай!
Щом осъзнава какво е казала, очите ѝ се разширяват от шок.
„Боже, какво казах?! Казах „не отивай“!“
Орхун я гледа със загадъчна усмивка.
– Аз така прецених – казва спокойно Орхун. – Не е редно да оставя жена си.
Думите му я разтърсват. Хира неволно стиска ръката си към сърцето, което сякаш ще изскочи от гърдите ѝ.
Погледът на Орхун веднага пада върху ръката ѝ. Щом го забелязва, тя бързо я сваля и се отдръпва.
– Ами, аз… ще отида в банята! – казва развълнувано и светкавично се затваря вътре.
Вътре в банята, Хира се подпира на мивката и поглежда отражението си в огледалото.
– Какво казах? Как ми се изплъзна от устата?! – шепне разтреперана.
Отвън се чува гласът на Орхун, който почуква леко по вратата.
– Добре ли си?
Хира преглъща тежко и бърза да отговори:
– А… да! Добре съм! Излизам след малко!
Опитва се да си поеме дълбоко въздух и да се успокои.
Щом излиза от банята, Орхун отново я поглежда с леко присвити очи.
– Сигурна ли си, че си добре?
– Да! Да! – отговаря тя прибързано и се насочва към леглото, но в бързината блъсва каната с вода.
Водата се разлива по нощното шкафче и пода.
– Оф… разля се! – възкликва тя, като паникьосано се оглежда.
Без да чака, тичешком влиза в банята и се връща с парцал, с който започва да попива водата. След като приключва, излиза от стаята и слиза в кухнята, за да налее нова вода.
Докато пълни каната, мислите ѝ отново препускат.
„Какво ми става? Защо се държа така?!“
Вдига поглед, стиска устни и прошепва на себе си:
– Не, не! Няма да бягам! Ще бъда силна! – казва си тя като налива вода и като си повтаря, че няма да бяга и ще бъде силна влиза в спалнята.
В същото това време Кенан чува как Мерием вика името. Той е притеснен, че може да ѝ се е случило нещо и тичешком влиза в стаята. Мерим стои права, като се придържа за леглото.
-Успях! Изправих се на крака! – казва щастлива тя.
