„Плен“, еп.181: „Хира те обича и ревнува!“ - какво ще се случи…

В епизод 180 на турския сериал „Плен“ Али тръгва на лятно училище, а на Хира не ѝ харесва фактът, че Орхун напоследък е започнал да прекарва много време в компанията на Селин. Тя ги вижда постоянно един до друг и в една и съща стая. Хира решава да поговори с Орхун. Тя разкрива какво е научила за връзката на Орхун и Селин в миналото от Еда.

НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 181 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV

Селин е хитра и нарочно флиртува с Орхун, знаейки, че той е женен за Хира. Тя се надява, че след всичките тези години той ще се върне при нея.

Хира едва се сдържа да не избухне, когато вижда Селин близо до Орхун.

Орхун забелязва, че Хира се държи странно, но не може да разбере причината.

Нуршах отваря очите на Орхун за чувствата на Хира.

Всичко за турския сериал „Плен“

Орхун и Хира се връщат в имението.

– Може ти да прибереш днес Али! – предлага Орхун.

Хира кимва в знак на съгласие. В този момент към тях се приближава Нуршах и ги поздравява.

– Подранили сте? – отбелязва тя.– Ти какво правиш тук? – учудва се Орхун.
– Нали щяхте със Селин да ходите на разходка?
– Ходихме, но се върнахме рано. Малко е хладно за такива разходки. Обещах на Али, че днес аз ще го взема от училище. А вие какво правихте?
– Аз имах работа – казва Орхун, а след като поглежда към Хира, добавя: – А Хира скучаеше в офиса. Беше дълъг ден.

Погледът на Хира е прикован към кутията с бижуто, която Орхун държи в ръката си.

– Жалко! Аз мислех, че имате романтични планове – отвръща тъжно Нуршах. – Тръгвам да взема Аличо, а преди това имам малко работа.

– Идваш ли? – пита Орхун Хира, но тя не помръдва от мястото си.

– Ще се поразходя… – казва с тъга в гласа.

Нуршах, която все още не е излязла, чува думите ѝ. Спира за миг, замисля се, след което вместо да тръгне, се връща и я последва в градината.

Хира се унася в мислите си. В съзнанието ѝ изплуват сцените, в които вижда колко близък е Орхун със Селин, както и думите на Еда, че двамата в миналото са имали връзка. Въздиша дълбоко и без да се усети, казва на глас:

– Значи е вярно… Тя е бившата му.
– За кого говориш? – внезапно се обажда Нуршах.

Хира се обръща рязко, изненадана.

– За… Селин – отговаря Хира.
– С кого е имала връзка? – пита Нуршах с лека нотка на недоумение.
– Ти не знаеше ли?
– Не!– Ми… брат ти и Селин…
– Стига глупости! Батко и Селин?! – не може да повярва Нуршах. – Значи заради това се мотаеше около него…

Тя въздъхва и слага ръка на рамото на Хира.

– Не се ядосвай. Не е било нещо сериозно. Дори аз не знаех за това. Усетих, че има нещо, затова дойдох след теб, но сега трябва да тръгвам. Когато се върна, ще поговорим.

Нуршах се отдалечава, а Хира поклаща глава и казна гневно на себе си:

– Само това ми липсваше… Защо казах на Нуршах?!

В същото време Орхун също мисли за Хира. Стои в кабинета си и я наблюдава през прозореца, докато тя стои навън, замислена, с отнесен поглед.

В този момент Еда влиза.

– Викал си ме? – приближава се тя към него. – Всичко наред ли е?
– Казала си ѝ за Селин?!
– Аз… Грешка ли допуснах? – пита невинно Еда. – Мислех, че Хира знае, затова…
– Колко пъти те предупредих? – Орхун я поглежда гневно. – Не се бъркай в чужди отношения!
– Аз не исках… просто…
– Вярвам, че няма да повториш грешката си?!

Еда свежда глава, без да каже нищо, и бързо напуска кабинета.

Хира тръгва да се прибира в къщата, когато вижда Селин да влиза през портата на имението. Хира бързо се скрива зад един от храстите.

– Как сериозен мъж като него е харесал подобна жена? – чуди се Хира. – Стилът ѝ не му подхожда… Може би Нуршах е права…

Действието прескача. Селин седи в хола с Афифе, Перихан и Еда.

– Толкова се радвам, че дойдох! – казва Селин с широка усмивка. – Страхотно е, че си спомнихме миналото заедно. С Нуршах се разходихме край Босфора. Нямаше да успеем без помощта на Орхун – затрупана съм с работа…

В този момент в салона влиза Орхун и се обръща към нея.

– Донесох ти гривната.
– Страхотен си, много ти благодаря, Орхун! – възкликва Селин. – Не очаквах, че ще я поправят толкова бързо! Станала е като нова!

– Какво означава това, Орхун? – намесва се Афифе. – Обясни ни!
– Гривната ми се закачи в една папка – обяснява Селин. – Опитах се да я откача, но се скъса… Беше ми много скъпа, а Орхун веднага я изпрати за поправка.

– Истински герой! – подмята жлъчно Еда. – Той винаги помага на хората, когато имат нужда!
– Разбира се, Еда! Аз го познавам отлично! – усмихва се доволно Селин.

В този момент Шевкет влиза и съобщава, че ще сервират чая.

– Селин не пие чай, пригответе ѝ кафе без захар – нарежда Афифе.
– Много сте мила, лельо Афифе, не сте забравили… – подмазва се Селин и после се обръща към Орхун. – Ще ми помогнеш ли да закопчая гривната? Притеснявам се, че отново може да се скъса…

Камерата показва Еда, която кипи от гняв.

В този момент в салона влиза и Хира. Очите ѝ веднага попадат върху Орхун, който закопчава гривната на Селин. Сърцето ѝ започва да бие учестено. Гледката я сковава, стомахът ѝ се свива болезнено. Иска да се обърне и да излезе, но в бързината се блъска в Муса.

– Сестричке, добре ли си? –пита загрижен Муса.

Всички в салона се обръщат към Хира.

– Извинявай… – казва Хира.

– Хира, мислех, че не си вкъщи. Ела при нас! – усмихва се Селин, престорено учтиво.

Хира се приближава бавно и сяда до Орхун.

– Благодаря ти, Орхун! Много мило от твоя страна! – казва Селин, гледайки го с блясък в очите.

За човек като Хира, който не знае, че Орхун е помогнал на Селин да ѝ поправят гривната, изглежда така, все едно Орхун е подарил гривната на Селин и тя мило му благодари.

„Стегни се, Хира! Успокой се! Миналото не те интересува!“, казва си Хира наум, опитвайки се да овладее бушуващите в нея емоции.

– Какво правихте днес? – обръща се Селин към нея.– Орхун заведе ли те някъде?
– Моля?! – Хира не чува въпроса.
–Нямаше как… Бях много зает – отговаря Орхун, без да ѝ даде възможност да каже нещо.

– Не си тръгвай след кафето, остани за вечеря – предлага Афифе.
– Толкова мила покана! Бих отменила всичките си планове заради вас! – казва Селин, престорено развълнувана.

Орхун поглежда към Хира и ѝ прави знак да го последва.

– Приятно кафе! – добавя Орхун хладно и става.

Хира го следва, без да каже и дума. Двамата напускат салона и се отправят към кабинета му.

– Добре ли си? – пита Орхун, забелязвайки, че Хира се държи странно. – Всичко наред ли е?
– Да, добре съм! Защо? – отвръща тя, опитвайки се да прикрие объркването си.
– Изглеждаш умислена, сякаш нещо те измъчва – казва Орхун, вперил изпитателен поглед в нея.
– Не, наистина съм добре! – настоява Хира, а гласът ѝ леко трепери.

Орхун вади един плик и ѝ го подава.

– Открих сметка на твое име – обяснява той. – Използвай я както намериш за добре.

Хира го поглежда изненадано и веднага връща плика.

– Нямаше нужда!

– Може да ти потрябват. Парите са твои – настоява Орхун. – Използвай ги както решиш.

Ядосана, Хира оставя плика на бюрото и без да каже нищо повече, напуска кабинета.

„Защо ми е сметка? Защо да има нужда от пари? За какво да ги харча?“ – мисли си разстроено, спирайки пред вратата на кабинета на Орхун. В съзнанието ѝ отново изплува моментът, в който Орхун слагаше гривната на ръката на Селин.

„Али оздравя… Селин се върна… Може би той иска да ме отпрати.“

Сърцето ѝ се свива болезнено при тази мисъл.

В този момент към Хира се приближава Селин усмихната до ушите.

– Хира, ела да пием кафе! Донесоха страхотни сладки! – казва весело.
– Ще се кача до горе… – отговаря Хира, без желание да продължи разговора.
– Какво си говорихте с Орхун в кабинета? – пита Селин, наблюдавайки внимателно реакцията ѝ.

Преди Хира да каже нещо, вратата на кабинета се отваря и Орхун излиза. Селин мигновено се втурва към него и го хваща за ръка.

– Имам страхотна изненада за теб! – казва с игрива усмивка.

Действието прескача. Хира седи между Орхун и Селин, която не спира да говори, като че ли нарочно се опитва да привлече цялото внимание върху себе си.

– Не издържам… Ще ѝ избода очите! – прошепва Еда на майка си, стиснала зъби от гняв.

– Орхун, виж какво ще ти покажа! – възкликва Селин и му подава телефона си пред очите на Хира.

На екрана е снимка от студентските му години.

– Орхун беше най-добрият спортист на випуска! – продължава с ентусиазъм.

В този момент Муса влиза, носейки чиния със сладки.

– Селин донесе сладки с бадеми. Знае, че са любимите на Орхун – съобщава Афифе с доволна усмивка.

Думите ѝ са последната капка, която прелива чашата на търпението на Хира. Тя рязко и шумно поставя чашата си с чай на масата. Всички, включително Орхун, я поглеждат изненадани.

– Извинете… Без да искам… – казва тя с пресилена усмивка. – Добър апетит!

След което Хира става и напуска салона.

Хира крачи нервно в спалнята, мислите ѝ се блъскат една в друга, а сърцето ѝ бие учестено. В този момент в стаята влиза Орхун.

– Станало ли е нещо? – пита той, забелязвайки напрежението ѝ.
– Не! Нищо! – отвръща бързо Хира, но гласът ѝ я издава.

„Спокойно, спокойно! Не дрънкай глупости! Замълчи! Тихо!“ – повтаря си наум, опитвайки се да се овладее.

– Сигурна ли си? – Орхун я наблюдава внимателно. – Изглеждаш ядосана. Защо се държиш така? Какво става? Кажи ми!

Хира стисва устни. Дълбоко в себе си знае, че трябва да замълчи, но думите напират.

– Али! – изплюва първото, което ѝ хрумва. – Опитвам се да поддържам връзката ни заради него, но ти…
– Аз какво? – подканя я Орхун, присвивайки леко очи.
– Ти… Ти… Ти не си прав! Не се държиш както трябва! Ние не изглеждаме като двойка! – изстрелва бързо Хира и продължава, без да спре да диша: – Селин! Трябваше да ми кажеш, че сте имали връзка. Трябваше да го чуя от теб, а не от Еда!
– Какво значение има, Хира?
– Прав си! Няма значение! – отвръща тя с горчивина, но погледът ѝ издава друго.

Орхун я гледа объркано.

– Наистина не те разбирам… – въздъхва той и излиза от стаята.

Точно пред вратата Орхун вижда Нуршах. Тя е чула края на разговора и явно няма намерение да остане безучастна.

– Хира е права! – заявява твърдо. – Тя ти е съпруга, трябваше да ѝ кажеш за миналото си. Познаваш Селин, знаеш как се държи – твърде освободено. Тя не показва уважение, нормално е Хира да е неспокойна!
– Защо да е неспокойна?! – не разбира Орхун.

Нуршах го поглежда невярващо.

– Моля?! Наистина ли не разбираш?!
– Наистина!
– Хира ревнува!
– Не, няма начин! – заявява Орхун, сякаш опитвайки се сам да се убеди.
– И защо, батко?! Тя те обича и ревнува! Това е толкова просто! – възмущава се Нуршах. – Не разбирам защо си изненадан! Тя ти е съпруга! Всяка жена на нейно място би ревнувала!

Орхун замълчава, сякаш преработвайки чутото.

– Искаш ли да говоря с нея? Нищо не ми пречи!
– Аз ще се погрижа! – отговаря той решително.
– Добре. Ако ти трябва помощ, аз съм в стаята си.

В същото време Хира си мисли, че този път е прекалила с приказките.

– Браво, Хира! Отново се изложи пред него! – порицава се та на глас.

Орхун замислен излиза на терасата.

– Дали е възможно? – пита се той.

Спомените нахлуват в съзнанието му като парчета от пъзел, които най-накрая започват да се напасват.

– Нуршах… може би е права… - казва си Орхун.

Орхун се връща в спалнята при Хира.

– Станало ли е нещо? – пита Хира несигурно.
– Не! Всичко е наред! – отвръща той, като се приближава. – Дойдох да говоря с жена си.

Хира го поглежда изненадано.

– Сърдит си, затова говориш така… – предполага тя.
– Не! Напротив! – заявява Орхун твърдо. – Мисля, че си права! Обещахме да се държим като съпрузи… а аз не спазих обещанието.

Хира го гледа със затаен дъх.

– Няма да повторя тази грешка! – продължава Орхун. – Не стой права като на изпит! Хайде, моля те, седни! Ако някой ни види, няма да повярва, че сме двойка!

В същото време Кенан и близките на Мерием ѝ правят изненада, за да ѝ съобщят, че травмата ѝ е временна и тя ще се оправи.