„Плен“, еп.168: „Не бих изоставил никого, особено теб!“ - какво ще се случи…

В епизод 167 на турския сериал „Плен“: Хира помага на Орхун да извади куршума от раната, но положението му се влошава. Тя оставя Али да се грижи за вуйчо си и тръгва да търси помощ, но пада в дълбок ров.

НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 168 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 20 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV

Хира случайно пада в дълбока яма. Тя изпада в паника и се опитва да се измъкне от нея. Започва да вика за помощ, но всичките ѝ опити не дават резултат.

Изведнъж Хира вижда Али и започва да се пита какво прави той тук? Тя казва на Али, че това място е много опасно и той трябва да стои далеч от ръба. Но когато Али започва да протяга ръка, за да ѝ помогне да излезе, изведнъж се появява Орхун и сграбчва племенника си.

Орхун скача при Хира в ямата и казва, че няма да остави никого тук. Особено нея.

За Мерием и Кенан филмът тепърва започва…

Всичко за турския сериал „Плен“

В имението Нуршах отчаяно се обръща към Афифе:

– Мамо, моля те, направи нещо! Потърси някого! – казва тя, а сълзите ѝ се стичат по лицето. – Не можем повече да стоим и да чакаме. Ще полудея!

Афифе въздъхва тежко, посяга към телефона си и набира номер.

– Ще звънна на Явуз.

– И аз искам да чуя! – настоява Нуршах, а майка ѝ пуска телефона на високоговорител.

– Явуз, има ли нещо ново? – пита напрегнато Афифе.

– Не, за съжаление, все още нищо…

– Как е възможно?! Толкова време мина, а вие още не сте открили нищо! – избухва тя.

– Намерихме колата на господин Орхун… изоставена. Но следите свършват дотук.

– Какво?! Открили сте изоставена колата на батко ми ли? – очите на Нуршах се разширяват от ужас.

– Не спирайте дори за миг, Явуз! – нарежда рязко Афифе.

– Продължаваме! Претърсваме района и се опитваме да разберем къде могат да бъдат.

– Съобщихте ли в полицията? – пита тя напрегнато.

– Не. Имаме категорична заповед от г-н Орхун да не го правим. Ако се намесят, може да стане още по-опасно за Али. И той е прав.

– Мобилизирай всичките си хора! Ако трябва, вземи подкрепление! Претърсете целия Истанбул! – гласът ѝ е леден, безкомпромисен.

– Вече не мога да мисля – казва Нуршах. – Не е нормално да няма никакви новини, толкова дълго. Станало е нещо лошо.

Афифе рязко се обръща към нея и ѝ крещи:

– Вземи се в ръце, Нуршах! Говорим за брат ти! Каквото и да се е случило, той ще се справи. Ще спаси себе си и хората около него!

– Не издържам вече, мамо… – прошепва Нуршах и се хвърля в прегръдките на майка си.

Афифе също я прегръща и казва:

– Брат ти ще се върне. Те ще се върнат!

Действието се пренася в колибата. Орхун бавно идва в съзнание.

– Вуйчо, искаш ли вода? – пита го Али, гледайки го загрижено.

Орхун леко се надига, а в погледа му проблясва тревога.

– Къде е Хира?

– Отиде да търси помощ – отговаря Али. – Обещах ѝ, че докато се върне, аз ще се грижа за теб.

Очите на Орхун се затварят, а тялото му се отпуска.

– Вуйчо! Вуйчо… Заспа ли? Вуйчо?! – пита Али и безпомощно гледа вуйчо си.

Пренасяме се в рова при Хира. Тя се оглежда тревожно, докато отчаянието в нея нараства.

– Трябва да изляза оттук! – казва си тя и започва да се катери по хлъзгавите стени на рова. – Той има нужда от мен. Трябва да го спася!

Прави няколко опита, но напразно – земята се рони под ръцете ѝ, а височината е прекалено голяма.

– Помощ! Помогнете! – крещи тя с последни сили.

В отговор се чува ужасяващ вой на диво животно. Очите ѝ се разширяват от страх.

Пренасяме се в колибата. Али се опитва да събуди вуйчо си.Али чува шум отвънка.

– Вуйчо! – прошепва Али и се сгушва в него.

Орхун бавно отваря очи.

– Изплаши ли се? – пита с леко дрезгав глас. – Не се тревожи. Най-вероятно някое старо дърво е паднало. Това често се случва. Ако бяхме идвали преди в гората, щях да те науча на всичко.

– Следващият път ще ме научиш – казва Али с надежда.

– Да, следващия път… заедно.

– Вуйчо, помислих, че няма да се събудиш… – признава Али с треперещ глас.

– А какво ти казах?

– Че никога няма да ме изоставиш.

– Точно така! Никога, Демирханлъ! – усмихва се слабо Орхун. Погледът му се напряга. – Хира… Хира върна ли се? – пита Орхун и отново губи съзнание.

Камерата ни пренася към рова. Някой приближава към него.

Хира, изплашена, грабва камък и стиска ръката си около него. В следващия миг очите ѝ се разширяват.

Хира е изненадана да види Али.

– Аличо?! Какво правиш тук? – в гласа ѝ се усеща паника. – Това място е опасно, не се приближавай!

Али кляка на ръба на рова и протяга ръка към нея.

– Не, недей, Аличо! Ще паднеш! – крещи Хира.

В момента, в които Али е на път да падне в рова се появява Орхун и ловко го хваща и отдалечава от ръб на ямата.

Хира ахва, когато вижда Орхун.

– Ти?! – очите ѝ се разширяват от изненада. – Но… ти си ранен! Не трябва да си тук!

– Точно тук трябва да бъда – заявява Орхун с решителност. Навежда се и подава ръка към нея. – Хайде, ще се справиш!

Хира се опитва да достигне ръката му, но ровът е прекалено дълбок.

– Няма да мога… – прошепва тя, а отчаянието ѝ расте. – Моля те, не се измъчвай повече. Раната ти ще се влоши!

– Не мисли за мен, аз съм добре!

Орхун прави няколко опита да я издърпа, но разстоянието между тях остава твърде голямо.

– Оставете ме! Вървете! – моли ги тя, сълзите напират в очите ѝ.

– Не може ли да излезе? – пита Али с тревога.

– Ще излезе – отговаря Орхун уверено.

Той не се колебае. Скача в рова.

– Не бих изоставил никого, особено теб! – заявява Орхун. – Ще те измъкна оттук!

С последни сили я повдига нагоре и помага на Хира да се изкатери.

– А ти? – пита го разтревожено.

– Тръгвай! – нарежда Орхун.

– Никъде няма да отида без теб! – заявява Хира.

– Вземи Али и тръгвай веднага! – заповядва той.

Хира се навежда и му подава ръка.

– Казах ти да тръгваш! – повтаря Орхун. – Вземи Али и веднага напуснете това място!

Действието прескача. Орхун седи в ямата като време от време поглежда раната си, която не спира да кърви.

В главата му ехтят мислите за хората, които зависят от него. Хората, които го чакат.

С мъка се надига, преглъща болката и прави опит да се измъкне, но без успех.

Тъкмо когато надеждата започва да го напуска, нещо пада в краката му.

Въже.

Очите му се насочват нагоре. Там, на ръба на рова, стои Хира.

– Казах ти да тръгваш! – изненадан е Орхун..

– И аз не бих изоставила никого, особено теб! – заявява тя с твърдост. – Въжето е вързано за дърво. Ще можеш ли да се изкачиш или да сляза при теб?

Орхун не откъсва поглед от нея. Въпреки болката, по лицето му се появява едва забележима усмивка.

Той хваща въжето. И започва да се изкачва.

Вуслат звъни на Шебнем и притеснено я пита къде е Кенан, защото телефонът му е изключен.

– С Мерием отидоха при лекаря на Харика, за да съберат доказателства за развода на г-н Кенан – обяснява Шебнем. – Сигурно водят лекаря при прокурора, но ти не се тревожи, очаквай новини от мен.

Шебнем приключва разговора с Вуслат и изпада в паника.

– Така казах, но… на кого мога да звънна? Боже, дано не ги е сполетяло нещо лошо!

Действието се пренася при Мерием и Кенан.

Мерием с тревога гледа към Джанер, който лежи на картона.

–Температурата на Джанер спадна, но как ще го изведем от тук? – притеснява се Мерием.

–Всъщност аз имам идея – отговаря Кенан. –Но е малко рисково… Ще вдигнем врява и ще привлечем вниманието им, а като влязат, аз ще вдигна скандал, а ти ще вземеш децата и ще избягаш.

Мерием веднага поклаща глава.

– Не! Изключено! Не мога да те оставя тук!

– Това е единственият начин да спасим децата! – настоява Кенан.

– Не, не мога! Ако се спасим, ще се спасим всички! – категорична е тя.

Кенан хваща ръцете ѝ и я поглежда успокоително.

– Няма нищо страшно. Имай ми доверие.

– Имам ти доверие… но не мога без теб! – казва Мерием, без да се замисля.

Кенан я гледа изненадано.

– Исках да кажа… няма да те оставя – поправя се тя, а по бузите ѝ плъзва лека руменина.

– И аз няма да те оставя – отвръща Кенан.

Сутринта бандитите влизат и вземат едно от момчетата, Мерием и Кенан не успяват да им попречат.

Малко по-късно мъжете отново влизат при тях, за да вземат телефона на Кенан. Настава борба между бандитите и Кенан. Чува се изстрел. Мерием замира.

– Кенан! – казва тя уплашено и излиза в салона.

Тя е шокирана вижда Кенан да лежи на пода, а бандитът се е проснал върху него.

След секунди Кенан се прокашля и блъска тялото на бандита от себе си. Мерием бързо помага на Кенан да стане от пода.

– Кенан добре ли си? – пита притеснена Мерием.

– Аз съм добре, ти добре ли си? – пита той.

Двамата спонтанно се прегръщат.

– Няма нищо страшно! Взех му пистолета и го ударих в главата. Хайде, да се махаме, преди да се е съвзел. Ходи и вземи Джанер, а аз ви чакам тук.

Мерием отива да вземе детето и тъкмо с Кенан да напуснат сградата, когато чуват гласа на един от бандитите. Започва престрелка между него и Кенан. Патроните на Кенан свършват.

– Полицията ще дойде скоро, трябва да издържим – казва Кенан на Мерием.

Мъжете тръгват към Мерием и Кенан и когато са на крачка от тях се чуват сирените на полицейските коли.

– Успяхме Мерием! – казва Кенан.

– Всичко свърши! – отвръща Мерием.

– Не, нищо не е свършило! Филмът едва сега започва! – заявява Кенан.