
В епизод 154 на турския сериал „Плен“: Най-накрая Орхун Демирханлъ събира смелост и за първи път в живота си се извинява. Той признава вината си и моли Хира за прошка за всичко, което я е накарал да преживее. Дали Хира ще може да му прости?
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 155 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун споделя с майстор Якуб, че Хира не е приела извинението му. Какво ще му каже мъдрият Якуб?
По-късно майстор Якуб и Нуршах казват нещо на Хира, което я кара да се замисли.
Майката на Мерием научава от Вуслат истината за това, което Рашид е причинил на дъщеря ѝ.
Хира най-накрая приема извинението на Орхун.
За да спаси Мерием от ръцете на Рашид, Асие се намесва, но нещата излизат извън контрол.
Всичко за турския сериал „Плен“

Али отново отказва да се храни.
– Какво става? Защо не искаш да ядеш? – пита Хира, а в гласа ѝ се усеща тревога.
Детето мълчи и дори не поглежда към нея.
– Да ти приготвя ли нещо друго? Само кажи! – – продължава тя с надежда.
Хира става и оставя подноса на масата, и усеща как сълзите ѝ напират. Вижда се, че тя много се притеснява за момчето.
Изведнъж Али става от леглото, приближава се бавно към нея, хваща я за ръката и прошепва:
– Не бъди тъжна… Ще изям супата.
Хира се навежда и със сълзи на очите прегръща детето силно, сякаш се страхува да не го изгуби.

В същото време Нуршах намира брат си, Орхун, да седи сам в стаята си, изгубен в мрачни мисли.
– Батко… Докога ще страдате така? – пита Нуршах и се доближава до него. – Държите се като двама непознати.
Той вдига поглед, очите му са помътнели от болка.
– Така трябваше да стане – казва Орхун.
– Наистина ли го мислиш? Не си прав. Виждам ви и двамата – вие страдате! – възкликва Нуршах.
– Нуршах, стига! – прекъсва я Орхун ядосано.
– Добре, щом искаш, ще си мълча. – Нуршах се обръща да излезе, но после се спира на прага и се обръща пак към брат си. – Помисли за Али! Опитвате се да криете конфликта си, но детето усеща всичко. Ние отраснахме в напрегната среда… Сам знаеш колко е тежко това. Али е чувствително момче – не го наранявайте!
С тези думи Нуршах излиза и отива в стаята на Али. Там заварва Хира, която ѝ казва, че Али най-после е изял супата си и е изпил лекарствата. Облекчението на Хира е видимо, но умората и тъгата – също. Тя моли Нуршах да остане при детето, докато занесе подноса в кухнята.
– Хира, почакай! – спира я Нуршах. – Не знам какво става между вас, но не съм виждала батко толкова тъжен. И ти си нещастна… Дано се сдобрите.
Хира я поглежда с тъжните си, уморени очи, но не казва нищо. Просто обръща гръб и излиза.

Действието прескача напред. Хира с табла с храна отива при Орхун.
– Направих супа за Аличо и реших, че и ти може да си гладен – казва тя тихо и оставя подноса на масата. Готви се да излезе без да го притеснява.
Орхун се изправя и я спира с поглед, в който се чете умора и мъка.
– Не си длъжна да го правиш. – Гласът му звучи студено, макар в очите му да има болка. – Ти вече се погрижи достатъчно за мен. Моля те, грижи се само за Али. Няма нужда от нищо друго. Ясно ли е?
Хира кимва мълчаливо и излиза от стаята, без да каже дума. Вратата се затваря след нея и тишината остава да тежи между двамата.

Майстор Якуб идва да провери как е Али, а след това отива при Орхун.
– Когато Али се оправи, може да дойдете при мен, за да изобретим нещо. Децата обичат такива неща – казва Якуб с усмивка.
Орхун кима замислено, но в погледа му се чете тревога.
– Какво има, Демирханлъ? – пита майсторът.
– Не ми прости… – отговаря Орхун.
– Ти се извини, сине, но извинението си има своето време – отвръща Якуб. – Всичко става с търпение. Нужно е време, за да разберем колко дълбоки са раните ни. А и извинението понякога дълбае точно там, където боли най-много. Прав ли съм?
Орхун не отговаря, но очите му говорят достатъчно.
– Ти направи това, което трябваше – продължава Майстор Якуб. – Постъпи правилно. Сега просто изчакай. Нека човекът с разбитото сърце осъзнае колко точно го боли. Другото… Бог знае. Той решава. Ще тръгвам!
– Остани за вечеря, майсторе! – предлага Орхун.
– Друг път!
– Да те изпратя? – настоява Орхун.
– Няма нужда. Хира ще ме изпрати – отвръща Якуб.

Хира изпраща майстора.
Преди да напусне имението Якуб казва на Хира.
– Бог е създал осем рая и седем ада, дъще! Сякаш иска да ни покаже, че милостта Му е по-голяма от гнева. А и тук на земята има ад, защото човек сам го създава за себе си. Не знаем кой ще отиде в рая и кой ще гори в седемте ада – това само Бог го знае. Но всички познаваме хора, които създават собствения си ад. Адът на някой хора е изграден от страх, други се борят в калта на собствената си алчност, трети са извършили предателство след предателство. Всеки е в своя собствен ад. Един поглед стига, за да разберем, къде е човекът.
Якуб въздъхва тежко и продължава:
– Най-страшният ад е адът на вината. Човек може да бяга от страховете си, но от чувството за вина не може да избяга. То дълбае в съвестта и се настанява дълбоко в човека. Едва когато е простено, човек е спасен. Но ако някой не го хване и издърпа човекът потъва, завинаги! Пази се, момичето ми! Доскоро!
Майсторът си тръгва, а Хира остава замислена. В съзнанието ѝ отекват думите на Орхун:
„Така сме възпитани… Майка ни се постара да ни научи на строгост. Първото правило: никога да не искаме прошка. Никога не съм искал прошка от никого… Но сега… сега те моля! Най-искрено те моля да ми простиш! Прости ми! Прости ми за всичко!“

След известно време Хира влиза в кабинета на Орхун.
– Има ли нещо? – става Орхун от стола виждайки Хира.
– Да. Има! – отговаря тя. – Когато те погледна, виждам, че си тук. Чувам гласа ти, когато говориш. Понякога го усещам и в начина, по който ме гледаш. Не мога да се преструвам, че не го забелязвам. Не мога! Знам, че съжаляваш. Затова приемам извинението ти!
Орхун я поглежда изненадано. Хира продължава:
– Не искам никой да изпитва това, което изпитах аз… Не искам!
– Не си длъжна да го правиш – казва Орхун.
– Знам – отвръща Хира.
– Тогава? – пита той.
– В една книга, която много обичах, пишеше, че когато човек се извинява, дава и думата си. Не мисля, че имам тази власт – но ако пренебрегна извинението ти, ще е несправедливо. Приемам го не защото трябва, а защото вярвам, че е от сърце!
В очите на Орхун за миг проблясва облекчение, а устните му се извиват в едва забележима усмивка.

Асие излиза с Нефес в парка, а в същото време Мерием удря отчаяно по заключената врата и моли баща си да я пусне.
– Ако те пусна, пак ще хукнеш след Кенан! – отвръща Рашид. – Няма да стане! Ще останеш в тази стая, докато не ти дойде акълът в главата!
В този миг телефонът на Мерием, който е у Рашид, отново звъни.
– Ето, пак е Кенан – изсъсква бащата, докато вади телефона от джоба си. – Ядосва се, защото не те пускам при него. Този мръсник си пада по теб, да го знаеш!
– Не говори глупости! – крещи Мерием. – Той се тревожи, защото не отидох на работа. Поне ми позволи да му се обадя!
– Не се тревожи, аз се погрижих! – заявява Рашид с усмивка. – Той вече знае, че няма да отидеш!
– Какво?! – изненадана е Мерием. – Татко, какво му каза?
– Млъквай! – крещи Рашид. – Или ще се вразумиш, или ще прекараш живота си заключена!
След това той набира Харика и ѝ съобщава, че е спазил уговорката им – Мерием остава вкъщи и не е отишла на работа.
– Кажи ѝ, че никога няма да се върне там! – нарежда Харика със злоба в гласа.
– Спокойно. Само не забравяй уговорката ни за парите! – отвръща Рашид. – Докато ми плащаш, Мерием няма да напуска къщата. Ясно ли е?
– Дръж Мерием далеч от Кенан и ще бъда щедра – обещава Харика. – Няма да живееш бедно, повярвай ми!
Щом разговорът приключва, Харика се заканва:
– Сега е мой ред, Мерием! След като ми отне Кенан, аз ще ти отнема всичко!

В същото време на Асие ѝ прилошава пред дома на Вуслат. Вуслат ги забелязва с Нефес и бързо ги кани в къщата си. После пита Асие какво се случва. Асие отвръща, че ѝ е омръзнало от тормоза на Рашид над Мерием.
Без да иска, Вуслат се изпуска и признава, че Мерием е била омъжена насила от баща си.
– Какво говориш, Вуслат?! Вярно ли е това? Аз не знаех! – възкликва Асие, шокирана от чутото.
– Как можах да се изпусна… Фериха ме предупреди, че не знаеш! – ядосва се Вуслат на себе си.
– Не, не… Добре, че ми каза – отвръща Асие. – Само да бях научила по-рано! Щях да я предпазя, нямаше да позволя да се омъжи за него. Ах, Рашид! – Асие се изправя решително.
Вуслат се опитва да я успокои и задържи.
– Свикнала съм той да ме тормози, но това, което е направил, съсипа живота на Мерием. Няма да си мълча повече! – казва Асие, изпълнена с гняв.
– Бабо, искам да дойда с теб – моли я Нефес с треперещ глас.
– Вуслат, Нефес ще остане при теб – казва Асие, след което излиза от къщата.
Нефес разказва на Вуслат, че дядо ѝ е заключил майка ѝ в стаята, майка ѝ е казала, че това е игра, но тя много добре знае, че не е затова моли леля си Вуслат да я заведе при майка ѝ.

Асие нахлува в дома си като ураган. Очите ѝ горят, а болното ѝ сърцето бие като лудо.
– Рашид! – крещи още от прага. – Как можа да продадеш дъщеря си?!
Рашид вдига поглед, намръщен.
– Какво глупости говориш, жено!
– Ключовете! Дай ми ключовете, веднага! – заповядва Асие и тръгва към него.
– Няма да стане! – отрязва я той, но още преди да успее да реагира, Асие се хвърля към него, опитвайки се да бръкне в джоба му. В суматохата го блъсва силно.
Рашид залита назад, удря главата си в ръба на масата и рухва безжизнено на пода.
Асие замръзва за миг, но после бързо грабва ключовете от джоба му и се втурва към стаята на Мерием и отключва вратата.
Мерием излиза уплашена и веднага се навежда над баща си, за да провери дали е добре. В този момент Рашид идва в съзнание, надига се, грабва нож и го насочва към дъщеря си и Асие.

Мерием успява да удари ръката му и ножът пада на пода. Рашид се вбесява още повече. С един мощен замах удря Мерием толкова силно, че тя политва и пада на земята.
– НЕ! – крещи Асие и се хвърля върху него.
Рашид я отблъсква грубо. Асие пада на земята, но не се отказва.
Мерием се опитва да се изправи, но Рашид вече е над нея. С огромни, груби ръце я хваща за гърлото и започва да я души.
– Ще ме слушаш! Ще правиш каквото ти казвам! Разбра ли?!
Очите на Мерием се разширяват. Тя се мята отчаяно, но хватката му е твърде силна. Въздухът ѝ свършва.
Асие се изправя разтреперана, оглежда се и погледът ѝ пада върху ножа.
Тя го грабва.
– Пусни я, Рашид! – изкрещява, но той не реагира.
Без да мисли повече, Асие забива ножа в гърба му.
Рашид крещи от блока. Отпуска хватката си и бавно се свлича на пода.
Мерием поема рязко въздух, започва да кашля и се държи за гърлото.
В този момент Кенан влиза в стаята и застива.
Погледът му попада върху сцената пред него: Рашид, се привива от болка на пода… Асие, все още държи окървавения нож в треперещата си ръка… А Мерием, седи на земята, опитваща се да си поеме въздух.