Актуално Какво ще се случи...

„Плен“, еп.150: Хира иска развод! - какво ще се случи…

Добави коментар

Афифе издебва момент, в който Хира е сама, и ѝ заявява, че ще заличи всички следи, които тя е оставила както в имението, така и в сърцето на Орхун! Хира взема важно решение – няма да приеме предложената ѝ работа, ще остане в имението и... иска да се разведат с Орхун. Разберете още какво ще се случи в епизод 150 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 27 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.

В епизод 149 на турския сериал „Плен“: Хира се надява, че Али скоро ще се възстанови и тя ще може да си тръгне, за да започне новия си живот. Но Орхун признава на Хира, че без нея нищо не се получава...


НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 150 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 27 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV

Орхун признава на Хира, че не може без компаса си – тоест, без нея.

Еда отново тормози Хира, но този път Хира няма да търпи повече обидите, отправени към нея, и решително я поставя на мястото ѝ.

Афифе издебва момент, в който Хира е сама, и ѝ заявява, че ще изтрие всички следи, оставени от нея – както в имението, така и в сърцето на Орхун!

Хира взема решение! Тя няма да приеме работата, ще остане в имението, но настоява да се разведе с Орхун за доброто на всички.

Мерием разбира, че Харика не може да бъде донор на Вуслат.

Всичко за турския сериал „Плен“

Вечерта е тиха и ясна. Хира излиза пред къщата, обгърната от лекия бриз на нощта. Повдига замислен поглед към небето и звездите. Замислена, тя не чува приближаващите стъпки зад гърба си, докато не я стряска гласа на Орхун. Хира се обръща рязко.

– За да разбереш цената на нещо – казва Орхун, вдигайки поглед към звездите, – трябва да го оставиш на тъмно. Едва тогава истинската му красота започва да се разкрива.

Двамата се поглеждат за миг, а след това отново насочват погледите си към небето.

Мълчанието между тях е изпълнено със спомени. Орхун си припомня как Хира му разказваше за Еритрея, за нощите, в които вдига поглед нагоре и се губи сред безбройните звезди, а тук, в Истанбул, те са толкова малко.

– Загуби ли се? – пита Орхун, поглеждайки към нея.

Хира му отвръща с леко учуден поглед, сякаш не разбира въпроса.

– Каза ми, че в Еритрея, като гледаш звездите, се губиш сред тях – пояснява Орхун с топъл глас. – А тук? Загуби ли се и тук?

Хира кима едва забележимо. В очите ѝ проблясва сянка на тъга, примесена с копнеж.

Орхун изважда компаса, който Хира му беше подарила, от вътрешния джоб на сакото си. Взира се в него за миг, после поглежда към Хира и заявява:

– Аз вече не се губя! А, когато се чувствам загубен поглеждам към този компас!

Той повдига компаса, за да ѝ го покаже по-добре.

– Колкото и да е тъмно, колкото и безнадеждно да изглежда, всеки път намирам пътя си с този компас.

Думите му са насочени към нея не само като признание, но и като изповед. Хира отвръща с кратък, колеблив поглед, след което смутено връща погледа си към звездите. Чувствата, които се борят в нея, са изписани на лицето ѝ.

Орхун поглежда към компаса още веднъж, а после го стиска в дланта си, обръщайки се към нея:

– Аз не мога без компаса си. А ти?

Хира мълчи.

– Взе ли решение как ще продължиш пътя си? – пита той, обръщайки се към нея с поглед, пълен с очакване.

Хира поглежда смутено и преглъща притеснено.

Камерата ни показва Еда, която се появява на прозореца и вижда Хира и Орхун заедно и побеснява.

– Ще започна живота си отново – казва тихо, но уверено Хира, след което тръгва към къщата, оставяйки го сам.

Еда наблюдава Хира през прозореца, докато тя влиза в къщата. Хира едва прекрачва прага, когато Еда я посреща с ледено презрение и яд.

– Виж я ти?! – изсъсква Еда с горчивина. – Без никакъв срам влизаш в дома на човека, когото си убила, така ли?

Хира я поглежда спокойно и уверено заявява:

– Доказаха, че съм невинна!
– За леля Афифе ти все още си убийца! – гневно добавя Еда, пристъпвайки крачка напред.

Хира обаче не трепва. Очите ѝ блестят уверено, което сякаш още повече дразни Еда.

– Истината е една – отвръща Хира, без да откъсва поглед от нея. – И ще намери начин да излезе наяве.
– Вярно ли?! – Еда се изсмива саркастично. – Както излезе наяве истинското ти лице! Знаеш ли на какво най-много се радвам..., че маската ти падна! Получи си заслуженото, защото ти и в този…

Но Хира не ѝ позволява да продължи. Спокойствието в гласа ѝ е ледено, а думите ѝ режат като нож.

– Времето е най-точната везна – казва Хира, гледайки я право в очите. – То показва излишъците и недостатъците. Аз знам истината и съвестта ми е спокойна. А ти? Ако те сложат на тази везна, ще бъде ли спокойна съвестта ти? Или ще те е страх от собствените ти недостатъци?Лека нощ!

Хира няма да търпи повече обиди от страна на Еда отправени към нея.

Действието прескача сутринта. Орхун отваря тихо вратата на стаята на Али и се спира за миг, когато вижда сцената пред себе си. Хира е заспала до Али, а малкото момче, вече будно, го посреща с усмивка.

Али вдига пръста си към устните си, правейки знак на Орхун да пази тишина, за да не събуди Хира. Орхун кимва с разбиране. Той пристъпва тихо до леглото и с нежно движение поставя ръката си на челото на Али, за да провери дали има температура. Орхун му показва с вдигнат палец, че всичко е наред. След това се навежда, взема една завивка и внимателно я поставя върху раменете на Хира, която продължава да спи. Поглежда още веднъж към Али и с тих жест му показва, че ще бъде в кабинета си, преди да излезе безшумно от стаята.

След известно време Хира се размърдва и отваря очи. Поглежда към Али, който я наблюдава с широка усмивка.

– Добро утро, Али! Кога се събуди? Ти ли ме зави? – пита тя с топъл глас, а в очите ѝ проблясва нежност.

Али поклаща глава в знак на отрицание, но преди да каже нещо, Хира започва да го гъделичка.

Малко по-късно Халисе влиза в стаята с поднос със закуската. Усмихва се, виждайки щастливото лице на Али, и подава подноса на Хира.

– Добре направи, че дойде, дъще! Най-после да се усмихне детето! – казва тя

Хира се обръща към нея и отговаря тихо:

– Дойдох, за да се излекува Али. После, знаеш…

Халисе въздъхва дълбоко, но не казва нищо повече.

– Късмет, дъще! – отвръща тя, поглеждайки Хира с обич.

Докато Хира храни Али, неволно изпуска лъжичка сладко, която пада върху полата ѝ.

– Ходи да се преоблечеш, а аз ще остана при Али – казва Халисе, подавайки ѝ чиста салфетка.

Хира се качва в стаята си, за да се преоблече, но е много изненадана, когато вижда, че в гардероба няма нито една нейна дреха.

В този момент в стаята влиза Афифе.

– Не намери ли? – пита Афифе.

Хира се обръща бавно, изненадана от внезапната поява на жената.

– Моля?
– Ако мислиш, че ще намериш всичко така, както си го оставила, лъжеш се! – заявява Афифе.

Хира тръгва да излиза, но Афифе затваря вратата пред нея.

– И без това получи повече, отколкото заслужаваше! Много повече! – избухва Афифе. – Вече всичко свърши! Всичко приключи! Върни се където ти е мястото! И живей както ти се полага! Няма място за теб в дома ми! – заявява бясна Афифе. -Изхвърлих всичките ти вещи, не търси напразно! В това имение няма нищо твое, в това число и синът ми! Ще изтрия всички следи в теб в имението! Няма да остане и най-малка следа от теб в сърцето на Орхун!

Очите на Хира срещат тези на Афифе, но в погледа ѝ няма страх, няма слабост.

– Не се съмнявам! – отговаря спокойно Хира. – Няма да ви затрудни особено. – добавя Хира и с гордо вдигната глава и уверена стъпка напуска стаята.

В коридора тя спира, за да си поеме дълбоко въздух. Ръката ѝ трепери, докато изтрива издайническите сълзи!

Хира седи в стаята на Али и се опитва да изчисти петното от полата си. Пръстите ѝ механично трият плата, но мислите ѝ блуждаят някъде далеч. Лицето ѝ е напрегнато, а погледът – разсеян. В един момент усеща, че някой я наблюдава. Сепва се и вдига очи към Али. Малкото момче седи кротко на леглото и я гледа с онзи невинен, но изпълнен с въпроси поглед.

– Време е за лекарство – казва Хира, усмихвайки се. Тя взема чашата с вода и лекарството и ги подава на Али, който поклаща глава в знак на отказ.
– Хайде, като го изпиеш, ще оздравееш! – моли го Хира.
– Не искам да оздравявам! – заявява момчето. – Защото, като оздравея, ти ще си заминеш!

Думите му пронизват сърцето ѝ като нож. За миг тя остава безмълвна, а после, без да казва нищо, силно го прегръща.

В този момент телефонът ѝ звъни. Хира излаза от стаята, за да говори. Обаждат ѝ се отново за работата и я питат, дали може да започне работа още днес.

Орхун излиза от кабинета си и чува само това от разговора:

– Още днес ли трябва да започна? – пита Хира.

Орхун си мисли, че Хира ще приеме работата и съсипан се връща в кабинета си.

Зрителите не разбират какъв е нейният отговор – дали приема работата или не..

Действието се пренася в кабинета на Орхун. Той седи зад бюрото, замислен, а в ръката си държи халката на Хира и пръстена, който подари на Хира, който е също така много важен за неговата фамилия.

В този момент Хира влиза в кабинета.

– Взех решение! – казва тя спокойно, но уверено.
– Знам! Кога започваш? – пита той, опитвайки се да звучи небрежно, но в гласа му прозира напрежение.

Хира го поглежда объркано.

– Прие ли работата? – уточнява Орхун.
– Да – отвръща Хира с равен глас. – Една французойка ме потърси да работя като бавачка

Думите ѝ го пронизват. Орхун става рязко и се отправя към прозореца. Гледа навън, но мислите му са изцяло съсредоточени върху нея. Разочарованието го обзема, но той се старае да го прикрие.

Хира, сякаш не забелязва промяната в изражението му, продължава:

– Обмислих всичко. И взех решение!

Тя спира за момент, а след това добавя:

– Няма да замина. Оставам тук. Никъде няма да ходя!

Тези думи го карат да замръзне на място. Той бавно се обръща към нея, а в очите му проблясва нещо между надежда и облекчение.

– И за двама ни… – започва той.

Но Хира го прекъсва, а гласът ѝ е твърд и хладен:

– Двама ни не съществува!

Сякаш времето спира. Орхун я гледа, неспособен да реагира, докато Хира продължава уверено:

– Оставам само заради Али. Докато се почувства по-добре. След това ще се разведем.

С тези думи Хира сякаш събаря стената на надеждата, която Орхун се е опитвал да изгради. Пръстите му се отпускат, и пръстените, които стискаше толкова силно, падат на пода с приглушен звън.

Орхун е шокиран от чутото. Той изпуска на пода пръстените, които стискаше в ръката си.

– Основата на всичко беше отмъщението – казва Хира, докато погледът ѝ се замъглява от скритата болка. – Искам този брак да приключи. Това е най-доброто за всички!

Орхун стои неподвижно за миг, но след това рязко напуска кабинета. Вратата се затръшва с трясък, отеквайки в тишината.

Объркан вечерта преди сватбата си, Кенан отива при майстор Якуб.

– Ти утре не се ли жениш? – пита майсторът.

Кенан го поглежда, без да каже нищо.

– Тогава какво правиш тук?
– Дойдох да помълча – отговаря Кенан.
– Наричат ги мълчаливите! Чувал ли си за тях? Пише го на входа на гробището. Мъртвите са мълчаливи, затова ги наричат така. Късно е да кажат каквото и да е. За покаяние и съжаление там няма място. Те само чакат мълчаливо съдния ден, за да възкръснат. Ти от кои си, синко? От мъртвите или от живите? Ако си от мъртвите, какво правиш тук? Ако казваш, че си от живите, тогава защо мълчиш? Но, по-важното е – кой е този човек, който очаква сватбата си като погребение?

Кенан не знае какво да отговори на майстора.

В същото време в кантората Мерием търси документ и попада на изследванията на Кенан и Харика. Тя вижда, че Харика е с кръвна група В положителна, която не е съвместима с тази на Вуслат – А положителна. Донор на Вуслат може да стане само човек с кръвна група А или 0.

Мерием е много учудена и снима резултатите на Харика. Тя не казва на Кенан, защото иска да се увери, че Харика наистина не може да бъде донор на Вуслат с тази кръвна група. Мерием се обажда на своя приятелка лекар, за да я попита, но приятелката ѝ не е много сигурна, защото е друга специалност и обещава да пита колегите си и ще ѝ се обади. Мерием ѝ казва, че информацията ѝ е спешна за сутринта.

Късно вечерта, притеснена Харика отива в кантората на Кенан и тайно взема резултатите от изследванията от бюрото му. Тя много добре знае, че ако Кенан разбере, че не е била донор на Вуслат, никога няма да се ожени за нея.

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Плен

„Плен“, еп.158: Хира прави голямата крачка заради Али! - какво ще се случи…

„Плен“, еп.157: Орхун иска от Хира веднага да напусне имението!

„Плен“, еп.156: Орхун подписва молбата за развод с Хира! - какво ще се случи…

„Плен“, еп.155: Хира прощава на Орхун! - какво ще се случи…

„Плен“, еп.154: Орхун се извинява на Хира – ще получи ли прошка?

В програмата:

15:00 07.02.2025
Тв програма bTV
Премиера: „Плен“
сериал, с.1, еп.159