В епизод 14 на турския сериал „Плен“ Афифе пристига в болницата и разбира, че вече нищо не може да направи, защото Орхун е разбрал, че баща му е жив. Саид казва цялата истина на сина си и умира. Орхун се натъжава, че днес за втори път е трябвало да загуби баща си..
НА КРАТКО какво се случва в еп.15 на турския сериал „Плен“, който може да гледате от от 15:00 часа на 12 юли 2024 по bTV.
Мерием е шокирана да разбере, че баща ѝ се е върнал от затвора. Тя се страхува за детето си и за себе си.
Орхун пита майка си защо е крила толкова много години от децата си, че баща им е жив. Афифе смята, че е постъпила правилно и би направила същото, ако имаше друга възможност. Орхун слага пръстена на баща си и се изправя пред майка си хванал Хира за ръка и ѝ заявява, че ще се ожени за нея.
Мерием се връща у дома с Нефес, където е шокирана да види, че баща ѝ се е върнал от затвора.
-Какво ме гледаш все едно си видяла призрак? – пита баща ѝ. -Така ли посрещаш баща си, веднага се зарадвай! – нарежда той. -Затворът свърши… - хили се баща ѝ.
Нефес уплашена се сгушва в майка си.
-Майка ти ми разказа. Излязла си от клетката, твоят е хвърлил топа – казва баща ѝ като се хили доволно.-Честито и на теб и ти доста страда! Това ли е детето? Ела, момиче при дядо?
-Татко?!
Мерием казва на дъщеря си да не се страхува и като я взема на ръце излиза от стаята.
Рашид , така се казва бащата на Мерием, започва да крещи след тях да се върнат, а Асие го моли да не вика, защото детето се е уплашило.
-Нека бягат, да видим! Аз тепърва започвам! – заканва се Рашид.
Мерием се страхува за себе си и Нефес.
Рашид вика дъщеря си и я пита, къде са парите на мъжа ѝ. Мерием му отговаря, че Енгин е фалирал и нищо не ѝ е оставил.
Рашид не вярва на дъщеря си.
-Няма пари! Иначе щях ли да се върна! Щях да прибера и мама! – заявява Мерием. -Всичко отиде за погасяване на дълговете му!
Рашид се ядосва, че Мерием не е скътала някоя пара от богатството на мъжа си и отново се е върнала бедна в неговата къща. Мерием казва, че ще си намери работа.
-Да ще работиш! Стига вече си лежала! Ще работиш 7 дни в седмицата, за да носиш пари в този дом, няма аз да те издържам! – заявява Рашид и ядосан излиза от къщата.
В същото време Кенан е на мястото, където са се срещали с Мерием, той е запалил огън и има намерение да изгори шалът, който Мерием му е подарила, която не е удържала на обещанието си, че ще го чака до края на живота си.
Кенан ядосан захвърля шала в огъня.
Сестрата на Кенан казва на Фериха, че брат ѝ заминава. Фериха казва това на Мерием и ѝ казва, че ако Кенан разбере истината ще остане и моли приятелката си да говори с него. Мерием отива да говори с Кенан.
-Какво искаш? – пита Кенан виждайки Мерием.
-Не искам да заминаваш! Всичко е в миналото! Не исках да става така, но се случи! Не искаш да си в един квартал с мен, но няма нужда, аз повече няма да се мяркам пред очите ти. Моля те, не променяй живота си, заради мен!
Кенан я пита, защо е решила, че е заради нея. Той заминава по работа за няколко дни и няма връзка с нея и добавя:
-Дори и пръста си няма да мръдна, заради теб, защото ти за мен си едно нищо, и до края на живота ми ще си останеш едно нищо!
Орхун се връща в имението и застава пред майка си.
-Татко умря! Ти го погреба приживе! Години наред го държа далече от нас! Защо ни излъга, мамо? Говори!
Афифе отговаря, че той не познава баща си. Орхун ѝ отговаря, че благодарение на нея не го е опознал и отново я пита, защо ги е излъгала.
-Истината ли искаш да знаеш? Добре! Баща ти ми изневери със слугиня!
-Затова ли ни остави без баща? Това ли беше цената, която той трябваше да плати, да го разделиш с децата му ли? Така ли го наказа, но не помисли за децата си?
Афифе отговаря, че го е направила заради тях, защото той е предал не само нея, но и тях. Затова е трябвало да потърси сметка на баща си, а на нея само да благодари, че е извадила от живота им такъв човек. Ако не го е направила, Орхун е нямало да бъде същият човек.
-Да, нямаше да бъда човек с откраднато детство и порасна с жестока лъжа! Нямаше по-цял ден да чакам татко да се върне! Защо ни го причини на мен и сестрите ми? Не се ли усъмни, че постъпваш грешно!
Афифе заявява, че въобще не се е съмнявала и е постъпила правилно, а единствената ѝ грешка е била да се омъжи за него, но поправила грешката си, като ги е държала далече от негодника, който ѝ е изневерил.
Орхун я пита откъде е сигурна, че баща му и е изневерил и ако ги е лишила от баща, заради своето его. Афифе държи на своето, че е сигурна, че баща му и е изневерил.
-Той каза, че не ти е изневерил!
-Отново същата лъжа!
-Защо му е на човек да лъже в предсмъртния си час?
-За да те направи мой враг! Точно това подобава на човек като него! Кръвта вода не става! Лошата кръв рано или късно се проявява, така стана и с баща ти!
-Не!
Афифе отговаря, че е така, защото баща му е бил обикновен човек и е направил грешките на обикновените хора и е нямало на какво да научи децата си, защото във вените му е течала калта на класата му.
-Стига! Днес загубих татко за втори път. Сбогувах се с родния си баща като с чужд човек! Ти ми отне дори скръбта! Така ли една майка пази децата си? Кръв, род, чест, благородство няма смисъл да се криеш зад тях! Защото в постъпката ти има безчестие и лъжа!
Афифе смята, че е постъпила правилно и би направила същото, ако имаше друга възможност.
Действието прескача. Орхун слага пръстена на баща си и взема решение.
Орхун хваща Хира за ръката и се изправя пред майка си.
-Значи потеклото е всичко за теб, така ли? – пита той. -Татко почина, но не с калта на класата си, не с безчестие, а с болка от несправедливостта! Не един път, а ти го уби два пъти! За теб е важно, че си внучка на паша и имаш благородна кръв.
Орхун блъска Хира пред майка си и заявява:
-Ето ти благородна кръв! Подготви се за сватба Афифе Демирханлъ! Ще се оженя за нея!
