В епизод 136 на турския сериал „Плен“: Афифе не може да приеме да живее под един покрив с убиеца на дъщеря си и е решена да накаже Хира. Използвайки отсъствието на Орхун, Афифе потапя ръцете на Хира във вряща вода. След това я затваря в горещия хамам.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 137 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 8 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Еда и майка ѝ са в прекрасно настроение след всичко, което Афифе направи с Хира, но радостта им трае прекалено кратко, защото компютърната специалистка се обажда на Еда и започва да я изнудва.
Орхун е шокиран, когато вижда какво майка му е причинила на Хира. Той се изправя пред Афифе и ѝ заявява, че ще ѝ докаже, че Хира е невинна, а до тогава я предупреждава да не се доближава до нея.
Хира не може да повярва, че не е виновна за смъртта на Нихан и повтаря, че всичко, което Афифе ѝ е причинила, си го е заслужила.
Али намира флашката с видеото в двора на имението.
Афифе моли Шевкет да отмъсти за дъщеря ѝ.
Кенан и Мерием са изненадани, когато разбират коя е Кериман – дъщерята на възрастната им клиентка.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Пред вратата на хамама, където стоят Афифе и Шевкет. Шевкет прехапва устните си и хвърля притеснен поглед към вратата. Парата започва да излиза изпод нея, сякаш предупреждава за надвисналата трагедия.
– Вътре е много горещо... Вече става опасно – казва Шевкет с нарастваща тревога. – Колко време смятате да я държите вътре?
Афифе се обръща към него с поглед, способен да прониже дори камък.
– Да остане, докато изгори! – отсича тя със студен глас. – Нека да изгори... като мен! Както е страдала дъщеря ми, така ще страда и тя! Ще се мъчи до последния си дъх!
Вътре в хамама горещината обгръща всичко Хира и тя едва си поема въздух. Потта се стича по лицето ѝ, а дробовете ѝ изгарят при всяко вдишване. Зениците ѝ се разширяват и погледът ѝ става замъглен. Пред очите ѝ започват да се появяват познати лица. Нуршах, Али, Орхун, които я обвиняват ѝ търсят сметка за това, че е виновна за смъртта на Нихан.
Парата започва да излиза из под вратата.
– Госпожо, моля ви... – казва Шевкет, видимо притеснен.
Афифе го поглежда с убийствен поглед.
В този момент при тях идва Нуршах.
– Хира вътре ли е? – пита тя, опитвайки се да запази спокойствие. – Не може да направиш това! Това вече е прекалено!
– Не влизай вътре! – заповядва Афифе строго.
– Г-це Нуршах, моля ви! – Шевкет застава на пътя ѝ и вдига ръце в отчаян опит да я спре.
– Махни се оттук! – крещи Нуршах и блъсва иконома с такава сила, че той залита назад.
Гъстата пара я обгръща и за миг и Нуршах в първия момент не вижда Хира, но след това вижда силуета ѝ кляка до нея.
– Хира! Моля те, отвори очи! – крещи Нуршах, гласът ѝ отеква в каменините стени на хамама. – Хира, погледни ме! Чуваш ли ме?
Хира не реагира. Главата ѝ е отпусната, а ръцете ѝ висят безсилно.
– Помощ! Помогнете! – крещи Нуршах с цяло гърло
Тишина.
Отвънка Шевкет поглежда към Афифе, , която остава непоклатима като статуя.
От хамама кънтят отчаяните викове на Нуршах:
– Помощ! Помогнете, ще умре!
Действието се пренася в стаята на Перихан и Еда.
– Най-накрая късметът ни се обърна! – възкликва щастлива Перихан. – Вече няма нужда да правим нищо. Всичко си дойде на мястото!
Еда примигва със сияещо изражение.
– Мамо, видя ли как леля Афифе удари шамар на „пустинната мишка“? – Очите ѝ проблясват от задоволство. – На мен чак сърцето ми се разтопи от кеф!
Но, радостта им трае много малко. Еда получава съобщение от Зелииш.
– Какво иска? – пита Перихан като вижда как лицето на дъщеря ѝ помръква.
Еда чете на глас, гласът ѝ трепери:
– „Орхун Демирханлъ пита откъде имам видеото.“ – Спира за миг и преглъща нервно. – „Предложи отворен чек за него! Ти колко предлагаш?“
Притеснена Еда сяда на леглото си.
Действието се пренася в салона. Орхун на бегом изкачва стълбите към втория етаж и тръгва да влезе в стаята на майка си.
Нуршах излиза разплакана от спалнята им с Хира.
– Батко, първо виж Хира! Никак не е добре!
Орхун поглежда към сестра си и се приближава, вперил напрегнат поглед в нея.
– Какво стана, Нуршах? Какво пак направи майка ни?
Нуршах едва си поема дъх, а думите ѝ се давят в сълзите:
– Мама... я затвори... в хамама... – казва тя с усилие. – Ръцете на Хира... са...
Нуршах не успява да довърши, защото Орхун моментално влиза в спалнята при Хира.
Виждайки го, Хира крие ръцете си зад гърба.
– Не ги крий! Дай да ти видя ръцете ти! – казва Орхун.
Хира поклаща глава, а очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Добре съм... Нищо ми няма!
Той не ѝ вярва. Посяга и внимателно издърпва ръката ѝ. Когато вижда зачервените и подпухнали ръце, дъхът му спира.
– Не мърдай оттук! – нарежда Орхун.
Той бърза към шкафа, изважда аптечката и се връща. Хира се опитва да се отдръпне.
– Няма нужда... – казва Хира.
– Не, ръцете ти не изглеждат добре – настоява той и отваря мехлема. – Трябва да ги намажа!
Пръстите му треперят, докато нанася мехлема по раните ѝ. Болката пронизва Хира, но тя не се оплаква. Вместо това прошепва с отчаяние:
– Моля те, не се дръж добре с мен... Аз си го заслужих...
От очите ѝ се стичат сълзи, а гласът ѝ е изпълнен с горчивина.
– Тя направи това, което трябваше... Преди и ти казваше, че... с тези ръце аз...
Орхун я прекъсва като продължава да разнася внимателно мехлема по ръцете ѝ.
– Разбери! Ти нищо не си направила! – гласът му е дрезгав от емоция. – Ще докажа на всички... и на теб! Ти си невинна! – заявява Орхун.
– Знам, че не ми вярваш... – продължава той. – Мислиш, че го правя само за да те предпазя, но не е така! Ще се увериш, че не е така! Това мъчение ще приключи... и най-сетне ще си поемеш въздух. Моля те... довери ми се!
– Иска ми се това да е истина… Да има друго обяснение... – плаче Хира.
– Истина е! – казва с настойчивост. – Ще видиш... ще ти го докажа!
В същото време Али събира камъчета на двора и намира флашката, която вчера падна от чувала с боклук, който Муса изхвърли.
Орхун с гръм и трясък влиза в стаята на Афифе.
– Дойде да защитиш жената, която уби сестра ти ли? – гласът на Афифе прорязва въздуха като нож.
– Това, което направи, е непростимо!
– Все още нищо не съм ѝ направила! – заявява Афифе спокойно. – И не чакам прошка от никого!
– Ти нищо не знаеш... Когато научиш истината... – Орхун пристъпва към нея, сякаш ще избухне всеки момент.
– Знам това, което трябва! – прекъсва го Афифе рязко. – Нямам намерение да разбирам повече!
– И все пак ще чуеш! – крещи Орхун. – В началото и аз мислех, че е убила Нихан! Щях да я убия още в Еритрея...
– Какво? Искаш да ми напомниш колко е безпомощен един Демирханлъ?
– Не я убих, защото смъртта нямаше да е достатъчно наказание! Смъртта щеше да бъде спасение... Човекът, който уби сестра ми, трябваше да се мъчи години наред! Затова я доведох тук... – очите му проблясват от спомена за всички страдания, които е причинил. – Нещата, които ѝ причиних тук... Сега искаш да си отмъстиш? Повярвай ми, ако беше видяла какво направих с нея, дори ти щеше да проявиш милост! Дори ти не можеше да ме спреш! – Това, което ме спря, е видеото... Видеото, което намерих в лаптопа на Нихан. То промени всичко! Тогава разбрах, че не тя е убила Нихан. Когато изгледаш видеото ще разбереш, тя няма вина!
Изражението на Афифе остава непроменено.
– Разказвам ти това, защото измъчваш невинен човек! Аз направих същото, дори по-лоши неща! Грешка, правиш голяма грешка, но на края ще съжаляваш!
-Свърши ли? – в гласа ѝ няма и следа от колебание. Тя не вярва на нито една дума на сина си.
Орхун тръгва да излиза, но се обръща и като се доближава до майка си заявява:
– Не ми вярваш... но аз ще ти докажа!
Орхун поглежда майка си в очите.
– А дотогава няма да я докосваш! Няма да се доближаваш до нея! Разбра ли?! Тя е невинна! Каквото и да става, ще го докажа! –
За твоите грешки обаче няма прошка! – продължава той със студени на в гласа. – Скри детето на дъщеря си... Раздели собствените си деца от баща им!
Тези думи са като остриета насочени към Афифе, но каменното ѝ лице не издава никакви емоции.
– Не забравяй тази истина! Защото това е твоята истина! - завършва Орхун и излиза от стаята, така както влезе с гръм и трясък.
В същото време, в банята, Хира се свлича на хладния под, но тя не усеща нищо освен огъня в душата си. Сълзите ѝ се стичат като безкрайна река, а раменете ѝ се тресат от ридания.
Плачейки, тя жестоко изтрива мехлема от ръцете си, сякаш иска да се самонакаже, да си причини ужасни болки...
-Не, тази рана няма да зарастен!
Ръцете ѝ треперят, докато търка кожата си с такава сила, че я разранява още повече. Сълзите замъгляват погледа ѝ.
– Аз си го заслужих, заслужих си го! – обвинява се Хира. – Не трябва да забравям, аз убих човек! Аз съм убийца! – плаче горчиво Хира.
Действието се връща при Еда и Перихан.
– Край с нас, мамо! Край! – тръшка се Еда.
– Не се притеснявай, ще измислим нещо – отвръща Перихан.
– Как да не се притеснявам?! Виж какви игрички върти Зелиш! Орхун ще разбере всичко! – вика тя истерично. – Край с нас!
Перихан присвива очи и поклаща глава, сякаш контролира всичко.
– Всичко по реда си! – заявява хладнокръвно. – Първо се обади на Зелиш. Ще ѝ дадем колкото поиска!
Еда я гледа невярващо.
– И как ще стане това? – пита със задавен глас. – Ние имаме ли толкова пари?
– Ще измислим нещо, Еда! Сега трябва да печелим време! Хайде, обади ѝ се веднага, за да не изпрати видеото на Орхун!
Еда се обажда, а Зелиш ѝ казва, че я чака в три часа с парите на същото място в парка и ако не дойде ще изпрати видеото на Орхун.
В същото време Орхун изпраща съобщение на Зелиш и я пита, защо не му е изпратила сметката си, за да ѝ преведе парите.
„Първо ще оскуба Еда и майка ѝ, а след това теб! “, мисли си Зелиш и изпраща съобщение на Орхун: „След три ще ти я изпратя!“
Действието се пренася в стаята на Афифе.
При нея влиза Шевкет.
– Ще отмъстиш ли за дъщеря ми? – пита го Афифе.
– Както пожелаете. На вашите заповеди! – отговаря Шевкет
В същото време Мерием и Кенан отиват при възрастната жена и разбират, че съседът е отвлякъл дъщерята ѝ. Кенан заплаша съседа и му казва, че ще заведе дело, ако не върне дъщерята на жената.
Съседът отива и се връща... с една кокошка в ръцете си.. Възрастната жена радостна я взема и започва да я прегръща.
– Но това ли е вашата дъщеря?! – пита Кенан, все още невярващ.
– Да, това е Кериман! – казва жената, сякаш е най-естественото нещо на света. – Предния път не успях да ви запозная с нея.
Жената ги моли да занесат Кериман в кокшарника, а тя през това време ще ги почерпи с чай, за това, че са върнали дъщеря ѝ.
В кокошарника Кенан и Мерием избухват в смях.
– Какво ще каже Шебнем, когато ѝ разкажем, че сме спасили кокошка? – пита Кенан през смях.
– Не е просто кокошка, а Кериман! – поправя го Мерием със закачлив тон. – Шебнем ще се шегува с нас дълги години!
Възрастната жена ги черпи с чай. Докато те отпиват първите си глътки, тя ги поглежда хитро и пита хитро:
– Кога е?
Мерием оставя чашата си и я поглежда изненадано.
– Кога какво е?
– Сватбата кога е! Ще взема и Кериман със себе си – казва жената с широка усмивка.
Кенан и Мерием замълчават, изненадани от думите ѝ. Възрастната жена ги наблюдава с блеснали очи и поклаща глава.
– Защо замълчахте? – добавя тя с топла усмивка. – Още предния път разбрах, че се обичате. Вече не се намират такива жени! Мерием дори знае с колко захар си пиеш чая. Няма какво да чакаш... сложи ѝ пръстена на ръката!
Мерием се изчервява и свежда погледа си. Кенан обаче въздиша дълбоко и решава да не бяга повече от истината.
– Лельо... ние не можем да се оженим... – започва той.
Жената го гледа недоумяващо.
– Защото съм сгоден за друга... – признава Кенан.
