В епизод 135 на турския сериал „Плен“: Колкото и Орхун да повтаря на Хира, че тя не е виновна за смъртта на Нихан, тя отказва да повярва. Компютърният специалист не успява да пусне компютъра на Нихан. Еда и Перихан тържествуват.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 136 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 7 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Лелята на Хира идва отново, за да види Хира, но Орхун не ѝ позволява.
Орхун получава съобщение от компютърната специалистка, която Еда и Перихан бяха наели.
Афифе не може да приеме да живее под един покрив с убиеца на дъщеря си и е решена да накаже Хира. Използвайки отсъствието на Орхун, Афифе потапя ръцете на Хира във вряща вода. След това я затваря в горещия хамам.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Орхун изпраща съобщение на Хира, че тръгва, за да я вземе. Излизайки от къщата, той среща Саадет – лелята на Хира.
– Какво правите тук? – пита той.
– Дойдох да видя племенницата си! – отвръща Саадет.
– Казах ви, че няма да я виждате!
– Няма да оставя Хира на чакалите! – тонът на Саадет се повишава. – Кой знае какво е преживяла? Обещах да я пазя от вас!
– Много сте се увлекли в ролята на леля, но нищо няма да се промени! Хира ще остане тук, а вие няма да я видите!
– Още не сме приключили! – заявява Саадет.
– Казах последната си дума! – уверено отвръща Орхун и без да дочака отговор, се качва в автомобила си.
В момента, в който Орхун завива към пътя, телефонът му вибрира.
На екрана свети съобщение: „Видеото, което търсите, е у мен!“
Сърцето на Орхун пропуска удар. Погледът му потъмнява. „Как е възможно?“
Той незабавно набира Явуз и му нарежда:
– Проучи веднага кой стои зад това! Провери специалиста, който се занимаваше с компютъра. Може да има пръст в цялата работа!
След като затваря, Орхун набързо пише ново съобщение на Хира: „Изчакай ме там, ще закъснея.“
Телефонът му вибрира отново. Ново съобщение: „Искаш ли видеото?“
„Как да се уверя, че видеото е у теб?“ – връща отговор Орхун.
Отговорът пристига веднага – скрийншот от видеото.
Очите на Орхун проблясват от гняв. „Кой стои зад всичко това?“ – мисли той. Чувството за контрол се изплъзва като пясък между пръстите му, но едно е сигурно – никой няма да играе игри с него безнаказано.
Действието се пренася в имението. Хира очевидно не е видяла съобщението на Орхун или съзнателно го е пренебрегнала, защото се прибира сама.
Хира влиза директно в стаята на Афифе.
– Ти... как изобщо посмя?! – гневът на Афифе изригна като вулкан, когато я вижда в стаята си.
В този момент и Шевкет се появява на прага на стаята на Афифе.
Хира поглежда право към свекърва си:
– Откакто се помня, съм робиня... Но това никога не ме е обиждало. Бях смирена. Но когато направих това на кака Нихан... когато подпалих семейството ви... станах убийца! – гласът ѝ се пречупва за миг, но тя продължава. – Сега стоя пред вас... с тялото и духа си! Ще сведа глава... Можете да направите с мен каквото поискате. Съгласна съм!
Хира стои с наведена глава пред Афифе. Лицето на Афифе е като каменна маска – не трепва нито един мускул. Никой не би могъл да отгатне какво се случва в душата ѝ. Но погледът ѝ бавно се насочва към ножа, лежащ на масата. В съзнанието ѝ проблясва мрачна картина – тя си представя как вдига ножа и пробожда Хира. За миг пулсът ѝ се ускорява.
Афифе нарежда на Шевкет да събере всички в салона и да изпрати персонала и Али навън.
Шевкет кимва и излиза без да каже дума.
Действието прескача. Еда, Перихан и Нуршах са в салона. След малко идва и Шевкат.
– Защо ни е събрала тук? – шепне Еда на майка си.
Перихан отваря уста да отговори, но замлъква, защото Афифе влиза в салона с Хира.
Афифе застава пред Хира, а очите ѝ горят от гняв. Без предупреждение я блъска силно напред, карайки я да залитне. Хира запазва равновесие.
Дори Перихан и Еда изненадани стават от местата си. За миг в салона настава гробна тишина.
– Разкажи! – заповядва Афифе. – Разкажи им как я уби! Разкажи как уби дъщеря ми!
Очите на Хира се пълнят със сълзи, но тя не помръдва. Перихан и Еда се споглеждат доволно, едва прикривайки триумфа си.
– Мамо, недей! Батко… – опитва се да се намеси Нуршах с разтреперан глас.
– Мълчи! – отсича Афифе, без да откъсва поглед от Хира. – Не се месете!
– Казах ти да им разкажеш! – настоява Афифе с леден глас. – Разкажи за убийството, което си извършила! Хайде!
Действието се пренася в градината, където Али си играе, а Халисе и Гюлнур стоят встрани от него.
– Защо г-жа Афифе ни изпрати на двора? – пита притеснена Халисе.
– Мамо, ами ако стори нещо лошо на Хира? – прошепва Гюлнур.
– Опази ни, Боже! – въздъхва тежко Халисе.
В този момент към тях се приближава Муса, който носи торба с боклук.
– Защо сте тук? – пита той.
– Г-жа Афифе така нареди – отговаря строго Халисе. – А ти не се мотай, изхвърли боклука, защото икономът те наблюдава!
Муса свива рамене и тръгва към контейнера. Торбата в ръцете му подрънква при всяка стъпка. Внезапно едно малко нещо пада от нея и тупва на пътеката.
Камерата се приближава към предмета – това е флашката, която Еда изхвърли. Лъскавата ѝ метална повърхност проблясва на слънцето, останала незабелязана... поне за момент!
Действието се връща в къщата. В салона всички мълчат, обстановката е напрегната Хира стои в средата на стаята с бледо лице, а сълзите се стичат по бузите ѝ. Гласът ѝ е пресипнал от емоции.
– Кака Нихан се противопостави на мръсната работа на Джезар... а той много ѝ се ядоса... – А после... един ден Джезар ми каза, че иска да ѝ се извини. Помоли ме да приготвя храна… Помислих... че искат да се сдобрят...
Гласът на Хира се разпада в плач.
– Аз... много съжалявам... Не мога...
Тишината е нарушена от рязък шум. Звукът от плесницата на Афифе отеква като гръм. Хира залита назад, а бузата ѝ почервенява.
– Мамо! – извиква ужасена Нуршах.
– Направила си го вече! – извиква Афифе с глас, пълен с болка и омраза. – И след това... какво стана? Какво ѝ направи?!
-Приготвих… храна за нея! – не спира да плаче Хира. -Аз я сготвих, но Джазар е сложил отрова… Аз не знаех….
Афифе отново я удря с всички сила. Тя смята, че Хира умишлено разказва неистини, само за да се спаси. Нуршах се опитва да спре майка си, но усилията ѝ са напразни и Афифе продължава да бие Хира. Афифе е обзета от гняв и е готова да убие Хира.
– Махай се! – крещи тя, обзета от желание за мъст.
Хира излаза от стаята, а след нея излизат и останалите.
Афифе стои насред салона.
– Затопли банята! – нарежда тя на Шевкет, който стои в готовност до вратата. – И след това... я доведи!
Шевкет кимва мълчаливо и излиза от салона.
Действието се пренася в компанията на Орхун. При Орхун е Явуз, който казва, че гарантира, че компютърният специалист няма нищо с видеото, защото преди това е преминал много строг тест.
– Тогава кой е? – пита Орхун. – Как това видео се озова в ръцете на някой друг? Аз трябва да получа тези записи... единственият начин да докажа, че тя е невинна!
В този момент телефонът на Явуз вибрира. Той бързо прочита съобщението и вдига очи към Орхун с мрачно изражение.
– Съобщенията... – започва той колебливо. – Изпратени са през сървър в чужбина. Нямаме достъп до него и е почти невъзможно да проследим източника.
В този момент Орхун получава отново съобщение.
– Това е той! – изрича през зъби. – Питат ме колко съм готов да платя за видеото!
„Отворен чек. Но при едно условие – ще ми кажеш как си се добрал до записа.“ – връща отговор Орхун и почти веднага получава отговор. На екрана изскача сумата: „1 милион долара!“
Действието се пренася в стаята на Хира. Тя е взела снимката на Нихан и се самообвинява като плаче безутешно:
– Прости ми, како Нихан! Заради мен едно дете остана без майка! Заради мен... семейството ви е съсипано!
Шевкет нахлува в стаята.
–Г-жа Афифе нареди да дойдеш с мен! – казва той с тон, който не търпи възражения.
Хира избърсва сълзите си и тръгва след Шевкет.
В салона Нуршах пита Шевкет:
– Къде водиш Хира? – пита тя, като прегражда пътя на Шевкет.
Шевкет дори не я поглежда и продължава да върви право напред.
– Къде водиш Хира?! – повтаря въпроса си Нуршах, този път по-настоятелно.
– Нуршах, моля те... Госпожата така нареди – отвръща с въздишка Шевкет.
Афифе стои пред вратата на хамама. Лицето ѝ е каменно, но очите ѝ пламтят от гняв.
– Влизай вътре! – нарежда ѝ Афифе с леден глас.
Хира не казва нищо и безропотно изпълнява заповедта. Влиза в хамама, а горещината веднага обгръща тялото ѝ. Въздухът е влажен и тежък, но тя не обръща внимание.
Афифе влиза след нея и с внезапен изблик на гняв я блъска грубо към мивката, която е пълна с вряща вода. Парата се издига като зловещ воал около тях.
В същото време Нуршах веднага набира брат си.
– Батко, къде си? Веднага си ела! – гласът ѝ звучи напрегнато и притеснено.
– Защо? Какво се е случило? – пита Орхун от другата страна на линията, усещайки, че нещо не е наред.
– Мама... затвори се с Хира в хамама! – прошепва Нуршах, едва сдържайки сълзите си.
Афифе се изправя пред Хира с поглед, изпълнен с омраза и болка. Хваща ръцете ѝ грубо, стискайки китките ѝ с цялата си сила.
– С тези ли ръце даде отрова на дъщеря ми?! – крещи тя с раздиращ глас. – С тези ръце ли я уби?! Казвай! Недей да мълчиш!
Очите на Хира се замъгляват от сълзи, но тя не се съпротивлява. Вдига поглед и тихо, едва чуто, казва:
– Да...
Афифе извиква яростно и без да се поколебае, потапя ръцете на Хира във врящата вода. Парата се вдига в лицето на Хира, но тя не издава нито звук, дори не трепва.
– Достатъчно ли е горещо, за да потече кръв от тях? – пита Афифе с глас, пълен с презрение. – Ще изчисти ли това ръцете ти от греха?
Хира стиска зъби и не отмества поглед. В очите ѝ няма нищо друго освен болка и примирение. Тя вярва, че заслужава това наказание.
Афифе изсумтява и пуска ръцете ѝ, които са зачервени и покрити с мехури.
– Не е достатъчно, за да измие черната ти съвест! – казва тя и без да погледне назад, излиза от хамама
Вратата се затваря с трясък.
Хира остава сама. Тялото ѝ потръпва от болка, но душата ѝ страда още повече.
Вратата на хамама се отваря рязко. Гъстата пара излиза навън и се разпръсва като призрачен дим. Афифе излиза с гордо вдигната глава и леден израз на лицето. Гневът в очите ѝ все така гори.
– Увеличи температурата докрай! – нарежда тя на Шевкет.
Шевкет ѝ хвърля несигурен поглед, но кимва и тръгва да изпълнява заповедта.
В този момент идва Нуршах разтревожена и зачервени очи.
– Мамо, къде е Хира? – пита тя с треперещ глас, приближавайки се към Афифе. – Къде е Хира?
Афифе присвива очи и се обръща към дъщеря си с лице, изкривено от ярост.
– Казах ли ти да не се месиш?! – изкрещява тя, а гласът ѝ отеква в коридора. – Качвай се в стаята си веднага!
Но Нуршах остава на място. Сълзите ѝ се стичат по бузите, но тя не помръдва.
– Мамо, моля те... – ридае тя. – Не ѝ причинявай нищо лошо!
Нуршах не помръдва. Афифе заповядва на Шевкет да заведе Нуршах в стаята. Разплакана Нуршах отива в стаята си.
Хира седи в горещият хамам, ръцете ѝ са червени и покрити с мехури, но тя сякаш не усеща физическата болка. От високата температура дишането ѝ е накъсано и тежко. Всяко вдишване е като глътка огън. Главата ѝ се върти, но тя не помръдва – приема всичко като заслужено наказание.
Парата се сгъстява и обгръща тялото ѝ като задушаващ воал. Въздухът става толкова плътен, че всяко вдишване е борба за оцеляване
Действието се пренася пред вратата на хамама, където са Афифе и Шевкет.
Шевкет прехапва устните си и хвърля притеснен поглед към вратата. Пара започва да излиза изпод нея, сякаш предупреждава за предстоящата трагедия.
– Вътре е много горещо... Вече става опасно – казва Шевкет с нарастваща тревога. – Колко време смятате да я държите вътре?
Афифе се обръща към него с поглед, който може да прониже дори камък.
– Да остане, докато изгори! – отсича тя със студен глас. – Нека да изгори... като мен! Както е страдала дъщеря ми, така ще страда и тя! Ще се мъчи до последния си дъх!
Клиентка на Кенан и Мерием се обажда на Кенан и го моли да отидат с Мерием при нея, за да заведат дело срещу съседа, който е отвлякъл дъщеря ѝ и я заключил в дома си.
Кенан моли жената да се успокои като ѝ казва, че след малко с Мерием тръгват.
– Беше жената, която даде тетрадките на Хоаки, иска да види и теб – казва Кенан на Мерием.
– Боже мой, дано да няма нищо лошо – отговаря Мерием.
– Какво може да е станало, да кажат на полицията и да решат проблема – намесва се Харика.
– Жената се е обадила, но нищо не са направили – отвръща Кенан. -Жената не звучеше добре! Мерием, трябва да тръгнем веднага!
– Добре ще дойда с вас – казва веднага Харика.
– Не, Харика, наскоро излезе от операция, все още имаш шевове – казва Кенан и се обръща към Мерием. -Отивам да приготвя колата, а ти ела, когато си готова.
Харика е бясна, че Кенан и Мерием ще пътуват заедно.
– Шебнем направи ми кафе – нарежда Харика.
Мерием става да върви. Харика се изправя срещу нея.
– Нормално ли е, да пътуваш с човек, който скоро ще се жени? – пита побесняла Харика.
– Не гледаш правилно ситуацията – отговаря спокойно Мерием. -Отиваме, за да помогнем на клиент.
– Няма да се уча на морал от теб! Трябва да знаеш, кога да спреш!
– Много добре знам кога да спра – отвръща Мерием. -Върша си работата, а ти се дръж по-професионално! Това е работа, нищо повече!
Камерата ни показва Кенан, който се връща защото е забравил ключовете за колата.
– Няма да се вържа на номерата ти! – продължава да се заяжда Харика. -Преструваш се на невинно ангелче, всеки ти се връзва, но не и аз! Вече и Кенан не ти вярва! Аз спечелих Мерием! Кенан избра мен!
– Това е абсурдно! Държиш се все по-грозно! Кенан взе решение ще се ожените! Грешка е да гледаш на себе си като избор! Имай малко уважение към себе си!
– Няма да вземам уроци, точно от теб! – отвръща Харика.-Омъжила си се, имаш си дете, а все още преследваш бившето си гадже! Ти уважавай себе си, Мерием!
Камерата ни показва Кенан който е станал свидетел на разговора им.
– Кенан, защо се връщаш? – пита с притеснен глас Харика.
– Забравих ключовете си – отговаря Кенан и се обръща към Мерием. -Мерием, добре ли си? Има ли нещо?
– Всичко е наред! – отговаря Харика вместо Мерием. -Тя ми разказваше за жената, колко много ви е помогнала.
– Мерием, хайде да вървим, за да не се връщам до тук с колата – подканя Кенан Мерием.
Мерием тръгва след Кенан, а Харика ядосана ударя по бюрото.
