В епизод 130 на турския сериал „Плен“: Хира бълнува от високата температура и се извинява на Орхун за това, което е причинила на Нихан. Орхун ѝ казва, че той е този, който трябва да ѝ се извини, но не е посмял да ѝ каже, че тя не е виновна за смъртта на сестра му. Орхун сяда срещу Хира и казва, че трябва да поговори с нея за нещо важно…
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 131 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 30 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Саадет идва в имението, за да се види с Хира, но Орхун не е много щастлив от това. Хира става свидетел на разговор между двамата, и Орхун е принуден да каже истината на Хира.
Компютърната специалистка идва в имението при Еда и се заема да монтира видеото.
Мерием докато почиства къщата на Вуслат намира годежен пръстен.
Всичко за турския сериал „Плен“
В предния епизод ставаме свидетели на пристигането на Саадет, лелята на Хира, в имението на Демирханлъ. Хира, развълнувана от срещата, я поглежда с усмивка, която излъчва смесица от радост и дълбока тъга.
– Лельо Саадет, толкова ми липсваше! Всеки ден, който прекарахме разделени, беше толкова тежък за мен – казва тя с трепет в гласа.
Саадет отвръща с привидно топъл тон, но очите ѝ проблясват със студена пресметливост, когато Хира обръща глава:
– И аз страдах, скъпа моя. Всяка минута далеч от теб беше мъчение за мен. – Усмивката ѝ обаче крие истинските ѝ намерения.
– Искам да знаеш, че много те обичам. Дори когато сме разделени, ти винаги си в сърцето ми – продължава тя, а думите ѝ звучат сладникаво и фалшиво. – Това няма да се промени. Не го забравяй.
– Какво говориш, лельо? Повече няма да се разделяме! – отвръща Хира с топла прегръдка, искрено вярвайки в думите на Саадет. Леля ѝ отвръща на прегръдката с принудена усмивка, а в очите ѝ проблясва досада.
В същото време, Орхун е в кабинета си. Той крачи из стаята като хищник в клетка, а гневът му нараства с всяка изминала секунда.
– Не, не мога да чакам повече! – казва той уверено, готов да излезе от кабинета. Но внезапно спира и си спомня щастливата усмивка на Хира, когато тя прегърна леля си за първи път.
– Не, не мога да ти сторя още едно зло... – прошепва той с ярост и болка в гласа, борейки се с бурята в душата си. Той стиска юмруците си, като че ли опитва да задържи гнева си заключен, но е на ръба да избухне
Действието се пренася в стаята на Перихан и Еда. Еда влиза притеснена при майка си, очите ѝ искрят от напрежение.
– Мамо, направо ще полудея! Орхун е долу в кабинета си и не мърда оттам – казва тя, гласът ѝ трепери от яд.
Перихан оставя чашата си с чай и я поглежда с тревога:
– Да не би да е разбрал, че компютърът на Нихан липсва?
– Не мисля, мамо! Не вярвам, че проверява всеки ден дали е там. – Еда се опитва да звучи уверено, но в тона ѝ личи несигурност.
– Дано е така, както казваш – отвръща Перихан, но ръцете ѝ неволно се стискат в скута. – Къде по дяволите е онази компютърна специалистка? Нали трябваше вече да е тук, да оправи видеото и да върнем компютъра на мястото му!
– Ще ѝ звънна веднага!
Еда трескаво набира номера на Зелиш, но спира, когато вижда съобщение на телефона си.
– Писала ми е! – обявява тя с облекчение. – Тя е тук!
– Ох, дано не направи някой гаф – промърморва Перихан и става от мястото си. Двете излизат, за да я посрещнат.
В салона ги чака Зелиш – компютърната специалистка, с няколко зелени клонки в ръце. До нея стои Гюлнур, която тъкмо казва, че ще уведоми Еда за пристигането ѝ.
– Еда, мила приятелко! – приветства я Зелиш, подавайки ѝ клонките с широка усмивка.
Еда примигва изненадано, но бързо се окопитва.
– Ах, ти шегобийке! Каква изненада – отвръща тя, престорено весело, като взема клонките и ги подава на Гюлнур. – Остави ги във вода, моля.
Гюлнур, объркана, взема клонките и напуска стаята.
– Хайде, върви горе! – нарежда Еда тихо на Зелиш, но в този момент в хола идва Нуршах.
– Еда, гостенка ли имаме? – пита Нуршах любопитно, докато оглежда Зелиш.
Еда се овладява бързо и с привидна непринуденост представя приятелката си:
– Нуршах, това е моята приятелка Зелиш. – Еда хваща ръката на Зелиш приятелски, за да затвърди лъжата.
– Приятно ми е – казва Нуршах, усмихвайки се. – Не си споменавала за нея.
Перихан се намесва бързо:
– Зелиш живее в чужбина. Дошла е на почивка и не е искала да си тръгне, без да види Еда.
– О, защо не казахте? Щяхме да се подготвим – пита Нуршах.
– Няма нужда, Зелиш не е чужд човек – уверява я Еда. – Ще я заведем в нашата стая.
– Добре тогава! Аз ще отида да видя Али – казва Нуршах и влиза в стаята на племенника си.
Еда се обръща към Зелиш и Перихан с нетърпелив поглед.
– Хайде, качваме се горе. – Гласът ѝ е твърд, а Перихан кимва, без да каже дума.
Действието се пренася при Хира и Саадет, когато в стаята влиза Орхун. Саадет веднага усеща напрежението и се обръща с престорена усмивка.
– Време е да си вървя, Хира. Стана късно – казва тя, но в гласа ѝ се прокрадва нотка на нервност.
– Но е още рано! Исках да те запозная с Али – отвръща разочарована Хира.
– Така е, но… как да направим? – пита Саадет, хвърляйки бегъл, изпитателен поглед към Орхун. Погледът му е студен и категоричен – тя трябва да се махне.
– Имам да свърша нещо важно. Ще се видим по-нататък – оправдава се Саадет.
– Кога отново ще се видим? – пита Хира.
Саадет поглежда за миг Орхун, търсейки някакъв знак, но той остава безмълвен.
– Ще подредя някои неща и после ще се виждаме по-често – отговаря Саадет.
– Да ви изпратя до вратата? – намесва се Орхун, едва сдържайки гнева си.
Саадет се сбогува с Хира и бърза да напусне стаята. Орхун затваря вратата рязко, преди Хира да успее да я последва, и тръгва след Саадет.
В салона той я спира и с твърд глас заявява:
– Предупредих ви! Казах ви да не се сближавате с нея! Да не идвате тук!
– Какво да направя? Тя ми е племенница! – възразява Саадет.
– Лъжи! – отвръща ядосан Орхун. – Зарязахте я в Еритрея, когато най-много се нуждаеше от вас. Причинихте смъртта на близките си заради алчност, а след това я оставихте сама, за да се спасява както може! Моля! – Орхун показва вратата на Саадет.
Саадет стои мълчалива, но очите ѝ проблясват с напрежение. В този момент Хира вижда забравения шал на леля си и тръгва да ѝ го даде.
Междувременно Орхун хваща грубо Саадет за ръката и като я извежда от къщата, казва, че днес е денят. Саадет ще трябва да върне цялото наследство на Хира и след това да изчезне от живота ѝ завинаги.
– Трябва ми още време! – отвръща Саадет.
– Времето ви изтече! – отвръща Орхун, гласът му е твърд като стомана. – Ако не го направите, ще се погрижа последствията да са по-тежки!
– Добре – съгласява се неохотно Саадет.
– Няма да се виждате и да поддържате връзка! Никога! – казва Орхун.
Хира става случаен свидетел на този разговор и е шокирана от това, което ѝ се налага да чуе.
– Защо? – пита Хира. -Ти намери леля ми и я доведе при мен! Защо сега я гониш? Не мога да повярвам! Защо? Има ли нещо?
Саадет се опитва да замаже ситуацията:
– Хира, мило дете, явно зетят така е преценил…
– Стига толкова! – завява Орхун. – Време е да научиш истината! Леля ти няма място в живота ти и не защото аз искам, а защото тя така пожела!
Хира поглежда към Саадет, очите ѝ са пълни с объркване и болка.
– Аз не разбрах – отвръща объркана Хира. – Какво значи това? Лельо!
– Тя е знаела, че си жива, но те е оставила на произвола на съдбата, зарязала е без да се замисли сама в Еритрея! Без да се замисли какво може да се случи с едно дете загубило родителите си? – отговаря Орхун.
– Истина ли е това? – пита Хира и си отговаря сама. – Но, след като ти го казва, значи е вярно!
„Не мога да ти кажа цялата истина, че зад смъртта на родителите ти стои също тази жена!“, мисли си Орхун. „Не можеш да понесеш такава тежка истина, не още!“
– Веднага се махай от тук! – казва гневен Орхун. – Вие нямате племенница! Повече не идвайте при нас!
Саадет мълчи.
– Нищо ли няма да кажеш, лельо? – пита Хира. – Защо?
– Не исках да те оставя – оправдава се Саадет. – Но, се случиха…
– Стига! – прекъсва я гневен Орхун. – Няма да говорите повече с нея! Сбогувай се с леля си и се прибери! – нарежда Орхун на Хира и обръщайки се към Саадет ѝ казва през зъби, че не заслужава и толкова.
Орхун се прибира в къщата.
– Не е така както изглежда, дъще! – казва Саадет. – Ако ме изслушаш ще ти обясня… Всичко ще ти разкажа…
– Изчакай ме тук – казва Хира и влиза в къщата.
Действието се пренася в стаята на Еда и Перихан.
Еда дава лаптопа на Нихан на Зелиш и ѝ казва, че трябва да монтира видеото преди да е заминала леля ѝ Афифе.
Зелиш им казва, че ще ѝ трябва време, за да монтира видеото така, че никой да не разбере, че е пипано, а след това ще изпрати съобщение на Афифе през сървър в чужбина, за да не може никой да разбере, че те са го направили.
Еда се усмихва самодоволно и шепне на себе си:
– Малко остана, пустинна мишко. Скоро всички в имението ще те намразят.
Перихан хвърля бегъл поглед към дъщеря си, но запазва мълчание. Зелиш продължава да работи, а напрежението в стаята нараства с всяка минута.
Действието прескача напред. На вратата се чука, а Еда поглежда раздразнено към майка си.
– Това ще е Муса. Спокойно, лесно ще го отпратя – казва тя, уверена в своята способност да се справи с неканени гости.
– Вие какво правите? Сериал ли гледате? – любопитен е Муса.
– Стига! Да! Гледаме сериал – отвръща ядосана Еда.
– Може ли да погледам и аз малко? – пита Муса и любопитен иска да погледне в лаптопа.
Перихан му пречи, а Еда крещи да ѝ даде вазата. Двамата се сдърпват и водата от вазата се излива върху лаптопа.
Междувременно Хира влиза в кабинета на Орхун. Той ѝ признава, че е знаел отдавна истината, но нищо не ѝ е казал, защото не е можал, защото не е било каква и да е истина, а много тежка.
Хира избърсва сълзите, които се стичат по лицето ѝ, и прошепва:
– Леля… тя не отрече.
Хира едва се държи на краката си, а Орхун ѝ прави знак да седне на стола. Хира сяда на стола, а разочарованието, болката и гневът сякаш я изгарят отвътре.
– Ако тя не ме беше изоставила… ако просто не ме беше оставила сама… животът ми щеше да е различен – започва тя, гласът ѝ се къса от емоция. – Щях да имам близък до себе си, някой, който да ме защити. Бях толкова малка… Толкова страдания преживях, а можеше всичко да е различно!
– Нямаше да бъда робиня. През цялото време мислех, че съм сама, но не съм била… Просто съм била изоставена. Мислех, че самотата е най-лошото, което може да ми се случи. Но не е така. Да бъдеш изоставен… това е по-лошо. Защо би го направил някой? – Хира избухва в неудържим плач.
Орхун сяда на стола срещу нея и сяда на стола срещу нея и внимателно посяга към ръката ѝ.
– След като ти се плаче поплачи си, не се сдържай! Такъв е животът! Доброто и лошото вървят ръка за ръка. Тази жена ти е причинила зло в миналото, не ѝ позволявай отново да ти навреди! Ако така ще ти олекне, поплачи си, но тя не заслужава!
– Казах на леля да почака, ако ми позволиш искам да говоря с нея – казва Хира. – Моля те нека да говоря! Поне веднъж искам да чуя какво ще ми разкаже! Трябва да разбера защо го е направила? Може би така ще намеря утеха.
– Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре…
– Да ще се почувствам! Трябва! Иначе как ще живея с тази истина? Не знам! - казва Хира, а Орхун ѝ кима в знак на съгласие, че може да говори с леля си.
Хира става от стола и избърсва сълзите си. Орхун също става и заявява:
– Може и да си била изоставена, но сега не си сама. Имаш мен.
Хира кима, благодарността ѝ е видима, но тя не казва нищо. Просто избърсва сълзите си и излиза от кабинета.
Орхун гневен удря с юмрук по бюрото, звукът на удара изпълва стаята, но в очите му се чете не само ярост, а и обещание – обещание да защити Хира, независимо от цената.
Действието прескача. Ядосан Орхун излиза с намерението да прекъсне разговора на Хира и Саадет. В салона вижда Шевкет, който му докладва, че са събрали багажа на майка му и тя довечера ще е готова да напусне имението.
Идва и Нуршах, която го моли да поговорят. Орхун кани сестра си в кабинета си, за да поговорят. Нуршах пита брат си, дали е наложително майка им да замине в чифлика.
– Майка ни цял живот не е отстъпвала от принципите си и в момента е същото! – казва Орхун. –Трябва да замине и ще замине!
– Добре! -съгласява се Нуршах. – Къде е Хира? На вас с мама не мога да обясня, само тя ме разбира!
– С леля си е, но след малко тя ще си отиде, тогава ще говорите – обяснява Орхун.
– Добре батко, аз съм в стаята си – казва Нуршах и напуска стаята.
Саадет седи до Хира и се оправдава.
– Когато разбрах за смъртта на брат си, бях толкова разстроена… Не можех да мисля трезво, Хира. Заминах от Еритрея, без да се погрижа за теб. Но когато се прибрах, осъзнах грешката си. Върнах се, за да те намеря, но теб вече те нямаше. Оттогава се разкайвам всеки ден.
Хира я слуша мълчаливо, очите ѝ са изпълнени с объркване и болка. Саадет добавя с лека усмивка, която цели да спечели доверието ѝ:
– Но, красивото ти сърце дори не знае какво е разкаяние.
Хира поглежда леля си в очите.
– Не е така, лельо. Аз знам какво е разкаяние, но моето е различно от твоето. Ти се върна… Ти си тук. А аз…
Тя се спира, сякаш думите не ѝ достигат. Погледът ѝ се замъглява, а болката в очите ѝ става още по-ясна.
– Аз извърших нещо… толкова ужасно, че болката от него никога няма да стихне… – казва тя тихо, като че ли говори повече на себе си, отколкото на леля си.
Преди Хира да довърши мисълта си, лицето ѝ пребледнява и тя рязко се изправя. Притискайки ръка към устата си, се отправя към банята.
Саадет я проследява с поглед, изненадана и видимо заинтригувана.
– Какво толкова крие? – прошепва тя на себе си, в очите ѝ проблясва алчност и желание да разкрие тайната.
Тя остава на място, замислена, готова да използва всяка слабост на Хира в своя полза.
Мерием докато чисти в къщата на Вуслат намира годежен пръстен, но не казва за това на Кенан. Тя се усмихва като си мисли, че той е предназначен за нея.
Действието прескача Вуслат е изписана и заедно с Кенан и Харика се пристигат в къщата на Вуслат.
Преди да влязат Кенан казва на Харика, че стаята ѝ е готова и ще спи в стаята, която преди е била негова.
– Много съм щастлива. След толкова време най-после не съм сама – отвръща Харика с доволна физиономия.
Вуслат се намесва, като се обръща към нея с признателност:
– Без теб семейството ми щеше да се разпадне. Ти ме върна при брат ми. Затова, Харика, ти вече си част от това семейство.
В този момент вратата на къщата се отваря и на прага застава Мерием. Усмихва се леко, но лицето ѝ е леко напрегнато.
– Добре дошли – поздравява тя учтиво.
Кенан бърза да я похвали:
– Мерием ми помогна да разчистя къщата и също така сготви за вас.
Вуслат хвърля хладен поглед към Мерием и отвръща с равен тон:
– Благодаря. Но нямаше нужда.
