В епизод 121 на турския сериал „Плен“: Орхун официално заявява любовта си към Хира, като ѝ подарява скъп за семейството пръстен. Афифе побеснява, когато вижда скъпоценния пръстен на ръката на Хира. Оказва се, че Хира е сестра на Вуслат и Кенан. Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 122 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Празнуването на рождения ден на Хира пропада, защото Орхун научава къде се намира сестрата, която е взела Али като бебе от Нихан.
Еда и Перихан отново търсят човек, който да монтира видеото, и са изненадани, когато се оказва, че този човек е жена.
Нуршах разказва на Хира историята на пръстена, който Орхун ѝ подари за рождения ѝ ден. Това кара Хира да се замисли дали Орхун наистина изпитва чувства към нея.
Сестрата на Кенан припада и е откарана в болница.
Всичко за турския сериал „Плен“
Орхун и Хира пътуват, за да отпразнуват рождения ден на Хира, както снощи Орхун ѝ обеща.
По средата на пътя телефонът му звъни, Орхун вижда, че е Явуз и отговаря.
– Най-накрая успяхме да намерим медицинската сестра Сузан – казва Явуз.
– Къде е? – пита Орхун с напрегнат тон. – Близо съм. Изпрати ми локация – нарежда той и затваря.
Орхун се обръща към Хира, чието изражение се променя веднага щом вижда напрегнатия му поглед.
– Открихме сестрата, която е скрила Али. Тъкмо бяхме на път да празнуваме – казва той, съжалявайки.
– Нищо не е по-важно от Али! Хайде да отидем веднага! – отвръща Хира.
Орхун ускорява колата, насочвайки се към локацията, която Явуз му изпраща.
В същото време Перихан и Еда отиват при поредният човек, който им е обещал да монтира видеото.
– Дано не си намерила отново някой глупак като предишните – подхвърля тя с яд.
– Мамо, цяла нощ го търсех без да мръдна – отговаря Еда раздразнено. – За наш късмет намерих човек. Трябваше да е вече тук!
– Може би няма да дойде – казва Перихан. – Не може да им се вярва много.
Перихан и Еда са шокирани, когато пред тях застава жена.
– С вас ли разговарях снощи? – пита Еда предпазливо.
– Да, всъщност съм студентка и така си изкарвам допълнителни пари – отговаря момичето.
Еда пристъпва напред, готова да обясни задачата.
– Това, което искаме, е много просто. Имаме видеозапис, част от който искаме да бъде изтрита и да не може да бъде възстановена.
– Може да се уреди, но първо трябва да видя записа – казва момичето. – Видеото във вас ли е?
Еда се поколебава за миг, после изважда флашка и обяснява коя част трябва да се изтрие. Момичето предлага да гледат записа заедно на лаптопа ѝ. След като го зарежда, внимателно изслушва инструкциите.
– Оригиналното видео е на един лаптоп. Ще ти го донесем, за да го изтриеш директно от там – добавя Еда.
– Няма проблем – отвръща момичето
– Колко искаш за това? – пита Перихан.
– За 20 хиляди лири – отговаря момичето.
Еда и Перихан се споглеждат, доволни от ниската цена. Уговарят се да ѝ се обадят, за да ѝ донесат лаптопа и парите, след което си тръгват.
Перихан и Еда си тръгвате, но разбираме, че момичето е записало видеото на компютъра си.
– Я да видя, какво не искате да се вижда? – говори си момичето и гледа видеото. – Я, това не беше ли онази богата лекарка, която беше убита в Африка. Да! Нихан Демирханлъ. – сеща се тя.
В същото време Хира и Орхун пристигат на адреса, който Явуз им е изпрати. Мястото е зловещо – порутени къщи и бездомни кучета, които скитат около тях. Хира оглежда наоколо с недоверие, лицето ѝ издава смесица от изумление и тревога.
– Боже, наистина ли някой живее тук? – пита тя.
– Тя е наркоманка. Не живее нормален живот – отвръща Орхун, като хвърля бърз поглед към Хира. След секунда добавя с притеснен тон: – Може би трябваше да останеш в колата.
– Нищо ми няма – казва Хира твърдо, но точно тогава от близкия двор се разнася оглушителен кучешки лай. Хира подскача уплашено и инстинктивно се вкопчва в ръката на Орхун.
Той я поглежда нежно, но тя бързо пуска ръката му, смутена от своята реакция и погледа на Орхун.
– Не се страхувай – казва той.
Влизат в двора на една от бараките, където виждат мъж на средна възраст. Орхун пристъпва напред с увереност.
– Ти ли си Рустем? – пита той с твърд тон.
– Да, и какво? – отвръща той, сякаш не се впечатлява от присъствието им.
– Къде живее сестра Сузан? – пита Орхун.
– Сузан ли? Вчера умря от свръхдоза.
– Къде е гробът ѝ? – пита Орхун
– Нищо повече не знам! – отвръща Рустем рязко и се прибира в бараката, тръшвайки вратата след себе си.
Орхун веднага се обажда на Явуз и му нарежда да провери, дали наистина сестра Сузан е починала.
Орхун и Хира се връщат в имението. Нуршах изненадана ги посреща.
– Защо се върнахте толкова бързо? – пита тя, като се опитва да разбере какво се е случило.
– Наложи се заради нещо непредвидено – отговаря Орхун
Камерата се насочва към Афифе, която наблюдава отстрани с характерния си леден поглед.
– Отивам в кабинета си – казва Орхун.
Нуршах хваща Хира под ръка и я повежда към дивана в хола. Двете сядат точно срещу Афифе, която, забелязвайки пръстена на ръката на Хира, демонстративно напуска стаята, без да каже и дума.
– Не ѝ обръщай внимание – казва Нуршах, опитвайки се да разведри обстановката. – Не може да го приеме, но ще свикне. Тя е обсебена от този пръстен. Пашата го е донесъл от Кавказ. Донесъл го е, за да го сложи на ръката на любимата си. Оттогава пръстенът се предава от поколение на поколение. Войни, раздели… какво ли не са преживели жените, които са го носили. Но винаги са били обичани и браковете им са продължавали цял живот.
Хира слуша внимателно, но изражението ѝ издава леко притеснение.
– За последно пръстенът е бил предаден от дядо на мама, но тя нарочно не го е носела, защото семейството ѝ не е одобрявало брака ѝ. Искала е ценното ѝ наследство да остане чисто и увенчае брака на сина ѝ, защото брат ми ще продължи рода Демирханлъ. Години наред пръстена чакаше своя собственик – съпругата на брат ми, тоест теб.
Нуршах се усмихва топло.
– Ти и брат ми сте прекрасна двойка. Заради вас и аз заобичах историята на пръстена, която винаги ми се струваше преувеличена. Батко цени пръстена също като мама. Батко цени пръстена също като мама. Преди години ми каза: „Пръстенът трябва да се носи с любов“. Този пръстен е знак за любовта на батко!
Хира се усмихва сдържано, но вътрешно се чувства все по-объркана.
В същото време Шевкет идва при Афифе и ѝ съобщава, че медицинската сестра, която е похитила бебето на Нихан, е починала. Вече е отминала всякаква опасност. В крайна сметка никой друг не знае истината освен Сузан. За Афифе това е единствената добра новина, която е получила напоследък.
-Г-жо и г-н Орхун е научил – казва Шевкет.
-Значи ако жената не беше умряла, Орхун щеше да разбере всичко? Разбери къде е погребана сестрата, трябва да се подсигурим. – нарежда Афифе. -Не трябва да се издаваме, след като Орхун е стигнал до тук.
Междувременно Хира се качва в стаята си. Хира продължава да гледа пръстена и си спомня какво ѝ е каза Нуршах за него. „Батко цени пръстена също като мама. Преди години той ми каза: „Пръстенът трябва да се носи с любов!“. Този пръстен е знак за любовта на батко!“
Хира сваля пръстена с думите, че не може да продължи да го носи и го оставя на скрина и бързо напуска стаята. В салона среща Еда, която веднага забелязва липсата на пръстена
– Значи си свалила пръстена?! – изрича злобно Еда, устните ѝ се изкривяват в подигравка. – И без това не ти подхождаше. Не можеш да понесеш тежестта му. Добре си направила!
В този момент зад гърба ѝ се чува строгият глас на Орхун.
– Никой да не коментира неща, които не го засягат… – казва той с леден тон и поглежда към Еда, чието лице помръква. След миг добавя с неприкрита острота: – Ако обичаш!
Орхун и Хира влизат в стаята си. Тишината е осезаема, а атмосферата – напрегната. Хира поглежда към пръстена, който остави на скрина. Погледът ѝ издава съмнения и тревога. Орхун проследява погледа ѝ, лицето му остава неразгадаемо. След миг отива до скрина, взема пръстена и го оглежда.
– Научих историята на пръстена – казва Хира с приглушен глас. – Може би майка ти е права. Не искам да страда повече.
Орхун не отговаря веднага. Вместо това приближава към нея, държейки пръстена в ръка.
– Да, много е ценен за семейството ми. За мен също – казва той. Взема ръката ѝ, внимателно поставя пръстена обратно на пръста ѝ и добавя: – Затова искам да остане у теб.
Думите му звучат като обещание, а не просто като жест. Те се гледат в очите, сякаш времето е спряло. Орхун все още държи ръката ѝ, а Хира усеща топлината на дланта му. Пулсът ѝ се ускорява, мислите ѝ се объркват.
Сякаш внезапно осъзнала близостта им, Хира отдръпва ръката си рязко, като се опитва да прикрие смущението си.
– Аз… аз не знам какво да кажа… – изрича тя объркано и се оглежда нервно. – Ще отида да занеса дрехите на Али.
Тя грабва купчинката с детски дрехи от леглото и бързо напуска стаята, сякаш някой я гони.
В стаята на Али Хира оставя дрехите и се опитва да успокои учестеното си дишане. Тя притиска ръка към гърдите си, сякаш да спре лудото биене на сърцето си.
– Какво ми става? – прошепва тя, разтревожена. – Защо сърцето ми сякаш ще изскочи? Възможно ли е… наистина да има чувства към мен? Не, не е възможно. Аз съм се объркала. Не, не е вярно! – Тя поклаща глава, сякаш иска да изгони тези мисли. – Не може да бъде… но ако е истина? Ако е така? Какво ще правя тогава? Това не е истински брак… така е от самото начало… Не забравяй причината… Нихан!
Думите на Орхун отекват в съзнанието ѝ: „Да, много е ценен за семейството ми. За мен също! Затова искам да остане у теб.“
– Боже… ако това, което казват за пръстена, е истина, какво ще правя? – шепне тя отчаяно. – Трябва да стоя далеч от него… Но как? Как ще го гледам в очите? Как ще говоря с него? Как ще спя в същата стая?
Внезапно тя чува стъпки в коридора. Паниката я обзема и тя се скрива зад вратата. Орхун влиза в стаята, поглежда наоколо, но не вижда никого. Тъкмо да излезе, когато една от дрехите на Али пада на земята.
Той спира и забелязва Хира, която стои зад вратата с изражение на човек, хванат в капан. Орхун се усмихва леко, но не казва нищо.
– Всичко наред ли е? – пита той.
– Да… Чаках Али – изрича тя неуверено.
– Тук ли? – пита той, повдигайки вежда.
– Ами… да… исках да го изненадам, но не дойде – обяснява тя набързо, избягвайки погледа му.
Орхун кима с глава, като се опитва да скрие усмивката си. Хира обаче се чувства все по-неловко.
– Най-добре да вървя – казва тя бързо, оставя дрехите на леглото и излиза от стаята почти тичайки.
Рано сутринта Харика отива в полицията и оттегля жалбата си срещу Мерием.
-Не искам никой да страда и най-вече ти! – казва Харика след като се връща в кантората на Кенан пред Мерием и Шебнем. -Все пак ми направи много добрини. Оттеглих жалбата!
-Е, така или иначе щеше да го направиш – казва Шебнем.
-Постъпила си правилно – казва Кенан.
Харика злобно гледа към Мерием като си мисли: „Дори не ѝ пука, поне да ми беше благодарила!“
Кенан предлага на Мерием да поставят ново начало и да си казват нови нещо. Мерием изглежда изненадана от думите му.
-Но, понякога хората не могат на говорят – казва Кенан. -Понякога човек чувства едно, а казва нещо съвсем различно.
Мерием смутена напуска стаята. След което казва, че ще отиде да върне чинията на Вуслат, в която им е дала халва за помена на майка им.
Мерием излиза, а след минути се обажда притеснена на Кенан:
-Кенан тичай! Сестра ти…
Кенан тичешком стига до къщата на сестра си, къде тя е припаднала пред входната врата. След малко идва линейка и Вуслат е откарана в болницата.
В болницата Кенан е много притеснен за сестра си, а Мерием го успокоява, че сестра му е силна и много скоро ще се оправи. Харика се обажда на Кенан и предлага да дойде при него.
-Няма нужда! Мерием е до мен! – отсича Кенан.
