В епизод 118 на турския сериал „Плен“: Когато Хира вижда Орхун и той я освобождава, тя веднага се хвърля в прегръдките му със сълзи на очи. Орхун я прегръща силно и заявява, че където и да се намира, той непременно ще я намери.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 119 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 9 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Орхун отново сънува странния си сън с компаса и Хира, но този път той е по-различен от останалите. Орхун отива за съвет при майстор Якуб, където се запознава с Кенан.
Компасът, най-ценната вещ, останала на Хира от баща ѝ, е поправен, но когато Орхун опитва да ѝ го върне, тя отказва, заявявайки, че за нея е важно, че той е до нея.
Пред майстор Якуб Орхун откровено признава, че не иска да изгуби Хира.
Междувременно Харика провокира Мерием, но инцидентът завършва със злополука – Харика пада по стълбите.
Всичко за турския сериал „Плен“
Подробности за това какво ще се случи в епизод 119 на турския сериал „Плен“:
Орхун отново сънува странния сън с компаса. Този път обаче, сънят е различен – той стига до Хира, силно я прегръща и прошепва:
– Не си отивай!
Орхун се събужда. Сърцето му бие ускорено, а сънят изглежда толкова истински, сякаш е бил реалност. Поглежда към леглото, където спи Хира. Той става, взема компаса от джоба на сакото си и вижда, че той отново сочи към Хира.
Действието прескача. Орхун е при майстор Якуб.
– Бог ти дава знаци! – казва майсторът. – Първият сън те смути, а сега какво? Сънищата ти те водят напред. Понякога трябва да се изгубиш, за да се намериш. Ти намери пътя си, Демирханлъ. Тръгни по него!
В този момент при майстор Якуб пристига Кенан.
– Добро утро – поздравява той.
– Добре дошъл, синко – отвръща Якуб.
– Донесох топли симиди, но не знаех, че имаш гости, извини ме! – казва Кенан.
– Демирханлъ ще ни прави компания, а това е защитникът на нашия квартал, адвокат Кенан – обяснява майсторът.
Кенан и Орхун се запознават.
Действието прескача. Кенан и Орхун си тръгват заедно. Разговорът между двамата започва с лекота.
– Отдавна ли познавате майстор Якуб? – пита Кенан.
– Той беше добър приятел на дядо ми. Един от най-добрите дърводелци. Дядо го ценеше, а аз често съм идвал при него за съвет.
Кенан кимва разбиращо:
– И аз. Майстор Якуб е мъдър човек. Моите съболезнования, каза ми, че си загубил сестра си. Сигурно е трудно?
Орхун замълчава за миг, после тихо отвръща:
– Много е трудно. Не го пожелавам на никого.
Кенан въздъхва и добавя:
– Братята и сестрите са част от нас. Аз също имам сестра. Тя ми е почти като майка. Ако ѝ се случи нещо, не знам как бих го преживял.
– Загубил си майка си рано, нали?
– Да, тя почина при раждането на сестра ми.
– Значи имаш още една сестра?
– Не, бебето почина при раждането. Понякога тъжа и за нея, въпреки че никога не съм я познавал. Жалко е, че не е жива. Не мога да си представя болката ти. Моите съболезнования.
– Благодаря.
Кенан внезапно сменя темата:
– Майстор Якуб ми каза, че си се оженил. Моите поздравления.
Орхун кима.
– Благодаря. А ти? Няма ли да се задомиш?
Кенан се засмива леко, но в смеха му има горчивина:
– Не всеки има този късмет. Отдавна изпуснах момента.
В същото време Хира се притеснява къде може да е отишъл Орхун преди закуска.
Хира е в кухнята, където слага мляко на котлона. Докато го наблюдава, мислите ѝ се връщат към прегръдката на Орхун след като я спаси от похитителите. Усещането за сигурност и топлина от онзи момент изпълва съзнанието ѝ.
– Тук ли си? Имаш поздрави от майстор Якуб – прекъсва мислите ѝ Орхун, който влиза в кухнята.
– Благодаря. Той как е? Добре ли е? – пита разсеяно Хира, но толкова е смутена от внезапната поява на Орхун, че не забелязва как млякото на котлона започва да кипи.
– Млякото кипна! – казва Орхун и сочи към котлона.
– Мили Боже! Как го изпуснах! – възкликва Хира, грабва тенджерата и я маха от огъня.
Орхун я наблюдава с интерес, без да каже нищо.
„Що за жена си ти? Не приличаш на другите“, мисли си той, докато Хира се опитва да се справи със ситуацията.
– Правя закуска за Аличо. Млякото е полезно – казва тя, опитвайки се да оправдае разсеяността си, и започва да търси хартия, за да попие разлятото мляко.
– Това ли търсиш? – пита Орхун и подава парче от хартията, която е пред очите ѝ.
– Да – казва Хира, леко смутена, взима хартията и бързо забърсва печката, сякаш иска да избяга от вниманието му.
Орхун продължава да я гледа със смес от изумление и възхищение.
„Какво правиш?“, пита се наум Хира, която крадешком хвърля поглед към него.
Орхун хваща погледа ѝ за миг, но вместо да каже нещо, се усмихва едва доловимо. Неловката тишина, обаче, не е тягостна, а напротив – изпълнена е със странна, неописуема близост.
Действието прескача на верандата. Муса носи компаса на Орхун и му казва, че го е поправил.
Орхун вижда Хира да се приближава към него и изненадан забелязва как стрелката на компаса отново сочи към нея. Тази мистерия го смущава, но в същото време разпалва неясна надежда в сърцето му.
– Някакъв проблем ли има? Всичко наред ли е? – пита Хира, забелязвайки изражението на лицето му.
– Наред е – отвръща Орхун, сякаш опитвайки се да овладее мислите си. – Вече работи! Показва точно! А когато компасът е поправен, трябва да се върне при точния човек.
Орхун изненадва Хира, като ѝ подава компаса.
– Компасът е твой! Моля те, аз няма да търся нови пътища! Ти си до мен! – казва Хира с непринудена искреност, която кара Орхун да застине за миг.
Очите ѝ срещат неговите, смутена Хира бързо казва:
– Аличо ме чака… трябва да отида при него.
Тя се отдалечава бързо, а Орхун остава с компаса в ръка. Пръстите му го стискат здраво, докато в ума му се въртят хиляди мисли.
„Показа правилната посока… а сега ми покажи и начина!“
По-късно Орхун отново посещава майстор Якуб.
– Много неща се случиха, майсторе – започва Орхун. – Но съм сигурен в едно: не искам да изгубя Хира!
– Понякога съдбата ни се разкрива постепенно. Никога не знаем напълно какъв е планът ѝ. Трябва обаче да действаме в нейна полза – казва Якуб.
– Да ѝ кажа ли? – пита Орхун, разкъсван между страховете и желанията си. – Да ѝ кажа, че е невинна? Че не е убила Нихан? Трябваше да го направя отдавна, но не можах! Не знаех как ще реагира… Дали ще си тръгне… Дали ще остане… Затова мълчах! Но сега съм сигурен. Това е моят път. Това е моето желание. Нейният живот е по-важен от всичко, но казваш, че нищо от преди няма значение? Прав си, аз съм ѝ длъжник!
– Казах ти, Демирханлъ, само намеренията не са достатъчни! – отвръща Якуб. – Угризенията ще те сломят, но трябва да изчакаш. Ще го направиш заради Хира, не заради себе си.
– Аз ще понеса всичко! Важно е само Хира да е добре! – казва Орхун.
Действието прескача в кантората на Кенан.
Харика вижда през прозореца, че Кенан се прибира в офиса и се опитва да предизвиква Мерием, но Мерием не иска да говори с нея и тръгва да излиза. Харика се опитва да я спре, но в един момент Харика изкълчва крака си и пада по стълбите.
Действието прескача в болницата. Мерием се опитва да каже на Кенан, че тя няма вина, че не е блъснала Харика.
– Мерием, не те познавам от вчера, знам, че не си я блъснала – прекъсва я Кенан.
