„Плен“, еп.118: „Ще те намеря където и да си!“ - какво ще се случи…

В епизод 117 на турския сериал „Плен“: Хира е отвлечена, а похитителите изнудват Орхун за откуп. Той научава, че похитителите вече са искали пари в миналото, но след като получат откупа, убиват жертвите си. Разтърсен от тази информация, Орхун изпада в ярост и е напълно объркан как да постъпи в тази опасна ситуация.

НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 118 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.

Когато Хира вижда Орхун и той я освобождава, тя веднага се хвърля в прегръдките му със сълзи на очи.

Орхун я прегръща силно и заявява, че където и да се намира, той непременно ще я намери.

Орхун и Хира се връщат в имението, където са посрещнати от Али.

Али хваща Хира и вуйчо си за ръце и като едно истинско семейство влизат в къщата.

Афифе въобще не е доволна от това което вижда.

Всичко за турския сериал „Плен“

Подробности за това какво ще се случи в епизод 118 на турския сериал „Плен“:

Орхун пристига на адреса, който са му изпратили похитителите. Спира колата, вади чантата с парите и излиза, нервно оглеждайки се на всички посоки. Очите му търсят някаква следа, но мястото е зловещо пусто.

Сцената се пренася при похитителите и Хира. Единият от тях слага внимателно бомбата, която преди малко е подготвил, зад стола, на който е вързана Хира.

– Защо го правите? – пита тя, гласът ѝ трепери

– Любимият ти трябва вече да е тук – отвръща вторият похитител с ледена усмивка.

– Пуснете ме, моля ви – гласът ѝ става умолителен, но те не ѝ обръщат внимание.

– Ще се зарадва на милата ни изненада – добавя другият, докато се усмихва зловещо. Камерата се насочва към бомбата, която вече е почти активирана.

– Не го наранявайте! – Хира се задъхва от страх. – Убийте мен и го оставете! Моля ви!

– Ти ли ще ми кажеш какво да правя? – отвръща похитителят с присмех, без дори да я погледне.

– Готови сме – казва първият мъж и натиска бутона за таймера. Цифрите започват да отброяват.

Двамата си събират нещата и излизат от стаята, без дори да се обърнат назад. Хира крещи след тях:

– Чакайте! Убийте мен! Оставете Орхун! Помощ! – Гласът ѝ отеква в празната стая.

В същия момент действието се връща при Орхун. Телефонът му звъни и той веднага отговаря.

– Къде е тя? – пита със заповеднически тон, без дори да изчака другият да проговори.

– Първо да уредим парите – казва хладнокръвно гласът от другата страна. – Остави ги в контейнера до теб.

Орхун се оглежда, забелязва контейнера и хвърля чантата с парите вътре.

– Готово! А сега кажи, къде е Хира? – настоява той, гласът му кипи от напрежение.

– Виждаш ли стълбите? – отвръща мъжът с подигравателен тон. – Изкачи се по тях и ще влезеш в изоставената сграда. Любимата ти те чака вътре, заедно с… една великолепна бомба! – Смехът му ехти в слушалката. – Побързай, защото времето ти изтича. И, да, внимавай с жиците – шансът е едно към две. Желая ти късмет!

Телефонът прекъсва. Орхун стисва зъби, поглежда нагоре към сградата и се втурва към стълбите, без да губи секунда.

– Къде си? – крещи Орхун, докато претърсва стая след стая в изоставената сграда. Гласът му отеква в празнотата, а очите му търсят отчаяно. – Къде си? Хира!

– Не идвай! Върви си! – отговаря тя, а гласът ѝ трепери от плач. – Моля те, върви си! Не влизай тук! Не отваряй вратата! Недей! – Хира крещи със задавен глас, опитвайки се да го спре.

Орхун, без да се колебае, с един мощен ритник разбива вратата. Тя изхвърча с трясък, и той влиза в стаята. Погледът му мигновено попада върху Хира – вързана за стол, със сълзи, стичащи се по лицето ѝ.

– Тук има бомба! Не се приближавай! – моли го тя, отчаяна и изплашена. – Бягай! Напусни веднага!

– Не мърдай! – нарежда ѝ Орхун и се приближава към нея бавно, с премерени стъпки. – Спокойно ще се справим.

– Ако стана от стола, бомбата ще избухне! – казва тя през сълзи. – Може да умреш! Моля те, Орхун, върви си!

– Не мърдай! Спокойно! Всичко ще е наред, обещавам! – Гласът му е твърд, но едновременно с това и успокояващ.

– Не искам да пострадаш! – плаче Хира неудържимо. – Моля те, тръгвай! Трябва да се грижиш за Аличо! Той разчита на теб! – Всяка дума е пропита със страх и отчаяние.

– Успокой се! Няма да те оставя тук! – уверява я Орхун, без да обръща внимание на думите ѝ.

Действието се пренася в имението. Афифе иска да се обади в полицията, но Нуршах я спира, като ѝ казва, че брат ѝ ще се справи и трябва да му има доверие.

Сцената се връща при Хира и Орхун. Хира продължава да го моли:

– Тръгвай си, моля те, докато не е станало късно! – Очите ѝ са пълни със страх.

Орхун обаче не я слуша. Сигурен в решението си, той започва да развързва ръцете ѝ. Хира протестира, но думите ѝ са заглушени от твърдата му решимост.

– Ще те спася! – казва ѝ той, докато внимателно развързва въжетата. – Вярваш ли ми?

Хира го гледа с насълзени очи и кима.

– А сега се успокой и не мърдай! – добавя той, гласът му звучи по-уверено от всякога.

Орхун взема ножа от близката маса и се взира в проводниците на бомбата. Червеният или черният? Ръката му трепва, когато посегне към единия, но после спира. След това се насочва към другия, но отново се колебае. Поглежда към Хира – нейното лице е изпълнено със страх, но тя се опитва да му се довери.

С един решителен замах Орхун отрязва червения проводник. Въздухът застива за миг, сякаш времето спира. После… нищо не се случва. Бомбата е обезвредена.

– Готово! Вече всичко е наред! – казва той с облекчение, докато маха устройството от стола.

– Ти си добре, нали? – пита Хира, все още уплашена.

– Опасността премина, спокойно. И двамата сме добре. Трябва да се махаме оттук! – отвръща Орхун, докато продължава да развързва въжетата ѝ.

– Стани! – нарежда той.

Хира се изправя, но залита от слабост. Орхун я хваща навреме. Очите им се срещат – напрежението отминало, но емоциите са все още силни.

Хира го прегръща през сълзи, а Орхун я обгръща силно с ръце. За момент, двамата остават така, неподвижни, сякаш времето отново спира – този път за тях.

Хванати за ръце, Орхун и Хира достигат до колата. Орхун ѝ отваря вратата с решителен жест.

– Качвай се – казва той спокойно, но в погледа му проблясва топлина.

В този момент телефонът на Орхун звъни. На дисплея се изписва името на сестра му.

– Батко, кажи, че си намерил Хира и двамата сте добре! – чува се разтревоженият глас на Нуршах.

– Добре сме. Връщаме се у дома! – отвръща уверено той.

Нуршах въздъхва с облекчение.

– Благодаря на Бог! Аличо тъгува за вас! Бързо се прибирайте! – настоява тя, докато в гласа ѝ звучи радост.

Нуршах съобщава на майка си, че брат ѝ е намерил Хира и двамата пътуват към имението.

Орхун след като приключва разговора поглежда Хира.

– Аличо много тъгува за теб. Искаше е сам да те търси. Едва го удържахме! – казва той, докато потеглят.

Хира не отговаря, но лицето ѝ омеква. Орхун добавя:

– Уплаши се, че ще те изгуби. Всички се уплашихме. Но сега сме заедно. Прибираме се у дома при детето.

Колата влиза в имението. През прозореца Нуршах и Аличо ги забелязват.

– Прибраха се! – радостно извиква Нуршах. Двамата излизат навън да ги посрещнат, следвани от всички останали.

Аличо тича към Хира и я прегръща силно.

– Нали ти обещах – казва Орхун с топъл глас.

– Когато вуйчо ти даде дума, той винаги я изпълнява – добавя Хира и му се усмихва нежно.

– Хайде влизайте вътре, че е студено – подканва ги Орхун.

Аличо хваща ръката на Хира, а след това протяга другата си към Орхун. Орхун и Хера се споглеждат изненадано. Орхун хваща племенника си за ръка, и тримата влизат заедно.

– Вече са истинско семейство! Прекрасни са! Бог да ги пази! – възкликва Нуршах, наблюдавайки сцената със сълзи на щастие в очите.

Камерата се насочва към Еда, която яростно тръгва към стаята си. Очите ѝ горят от гняв, а след нея нервно върви майка ѝ Перихан.

– Видя ли ги? Как си играят на семейство с онова хлапе?! – изсъсква Еда. – А как Орхун я гледаше! Не, писна ми, мамо! Трябва да се погрижим за записа!

– Нали търсеше нов човек да монтира видеото? – пита предпазливо Перихан.

– Намерих. Утре ще се срещна с него.

– Дано не е някой мошеник като предния!

– Не ме интересува! Ще платя, каквото и да струва! – отсича Еда със студен и решителен тон.

Действието се пренася в кабинета на Орхун. Явуз казва на Орхун, че са предали координатите на устройството, което е било в чантата с парите в полицията и похитителите са заловени.

– Искам да разбера кои са тези хора и защо изобщо решиха да се занимават с нашето семейство. Искам отговори, и то преди полицията да стигне до тях. Увеличи охраната на имението, не искам изненади – нарежда Орхун.

В същото време Хира е в стаята на Али. Нуршах носи сандвич на Али и казва на Хира, че докато я е нямало той нищо не е ял. Хира подава сандвича на Аличо и той веднага започва да яде, но на Хира ѝ прилошава. Нуршах я моли да отиде и да си почине малко след целият този стрес, който е преживяла, а тя ще се погрижи да Аличо.

Хира се качва в спалнята. След малко при нея идва Орхун. Хира тръгва да стане от леглото, но ѝ се завива свят. Тя му казва, че мисли отново да слезе при Али, защото може да откаже отново да се храни. Орхун не ѝ позволява, като ѝ казва, че има нужда от почивка и тръгва да излиза, но думите на Хира го заковават на място:

– Ами ако беше пострадал?

Орхун се обръща, поглежда я право в очите и отвръща твърдо:

– Ти беше по-важната!

Хира отклонява погледа си, очите ѝ се изпълват със сълзи.

– Аз… се бях отказала. Не мислех, че ще оцелея. Докато…

– Докато какво? – пита Орхун.

– Докато не се появи ти! – отговаря тя, гласът ѝ трепери.

Орхун пристъпва към нея, думите му звучат като клетва:

– Ще те намеря, където и да си!

Хира избърсва сълзите си.

– Бях сигурна в това… Наистина. Но се молех да не дойдеш.

– Да не дойда ли? – изненадата в гласа му е очевидна.

– Страхувах се. Страхувах се, че може да пострадаш заради мен!

Орхун я прекъсва меко, но твърдо:

– Не мисли за това. Почини си.

Хира се предава, поклаща глава и тръгва към леглото. Въпреки това, гласът ѝ отново изпълва стаята, тих, но изпълнен с емоция:

– Молих се да не дойдеш, но ти все пак дойде. Благодаря ти!

Мерием получава документи, които уличат Харика в лъжа, че е скъсала всякакви връзки със семейството си. Тя ги показва на Кенан, но Харика отново се измъква, като казва на Кенан, че е искала да помогне на сестра си, която е останала сама във фирмата, но не му е казала, за да не се ядоса, защото се чувства тук много спокойна и сигурна с него.