В епизод 116 на турския сериал „Плен“: Орхун е изненадан колко малко е нужно на Хира, за да бъде щастлива. Мъжете изпратени от Ведат, за да убият Хира решават да я отвлекат, защото така ще спечелят повече пари. Харика плаща на Рашид, за да попречи на Мерием да се запише да учи.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 117 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 5 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Хира е отвлечена и похитителите ѝ изнудват Орхун за пари. Отвличането на Хира става пред очите на Али и той е много уплашен. Али моли вуйчо си да спаси Хира.
Орхун е информиран, че похитителите и преди са искали откуп за жертвите си, но когато получат парите, те ги убиват. Орхун изпада в ярост и изобщо не знае как да постъпи в тази ситуация
Ще успее ли Мерием да се запише в университета?
Всичко за турския сериал „Плен“
Орхун седи в кабинета си в имението, съсредоточен върху документи, когато телефонът му звъни. Поглежда дисплея и вижда, че Хира го търси. Без да се колебае, вдига.
– Ало?!
– Къде е жена ти, Демирханлъ? – пита груб мъжки глас отсреща.
Гневът и тревогата се смесват в гласа на Орхун.
– Кой си ти? Защо телефонът на Хира е у теб? – пита той рязко.
Мъжът не отговаря и затваря. Орхун опитва да набере отново номера, но телефонът на Хира вече е изключен. Сърцето му започва да бие тревожно. Паниката го обзема, но той бързо става и се втурва да я търси из имението.
Стига до хола, където Афифе, Перихан и Еда седят и разговарят. Влиза рязко, лицето му издава напрежение.
– Какво става? Защо си притеснен? Хира ли търсиш? – пита Афифе.
Перихан и Еда притеснени се споглеждат.
Орхун се качва и търси Хира първо стаята на Али, а след това в тяхната стая. Няма и следа от Хира.
Действието се премества отново в хола. Афифе вижда Шевкет и го пита, дали е виждал Хира, а той ѝ отговаря, че не.
Орхун слиза в хола, а Афифе го спира:
– Орхун, ще ни обясниш ли какво се случва? Защо търсиш Хира?
Орхун мълчи, но идва Нуршах.
– Хира е в градината – казва тя с увереност в гласа. – Защо я търсите? Излязохме тримата с Аличо и се разходихме. Те ще се върнат след малко. Защо сте се разтревожили?
В този момент Муса влиза в къщата и води Али.
– Намерих го в градината беше сам, разплакваше се – обяснява Муса на развален турски, като се опитва да успокои момчето. – Не се плачи, млади господине, да повикам ли Хира?
– Те я отведоха! – избухва Али през сълзи, гласът му трепери.
Настава тишина. Всички присъстващи замръзват, шокирани от думите му.
– Кой? – пита Афифе.
– Къде са я отвели? – добавя притеснено Нуршах.
Телефонът на Орхун отново звъни. Той вдига, а напрежението в гласа му е осезаемо.
– Претърси къщата, но не намери жена си, нали? – пита подигравателно мъжки глас.
– Кой си ти? – крещи Орхун, изпълнен с гняв. – Къде е тя?
– Не се тревожи, тук е! Засега е добре.
Орхун стиска телефона толкова силно, че кокалчетата на ръцете му побеляват.
– Какво искаш от нея? Какво целиш?
Камерата ни показва Перихан, чието лице е пребледняло. Тя изглежда уплашена, а притесненията ѝ се засилват – явно се страхува, че Орхун може да открие, че синът ѝ Ведат е замесен.
– От нея не искам нищо – продължава гласът. – Но от теб искам само едно: пари! Ако не платиш, няма да видиш жена си никога повече.
– Кой си ти? Къде е тя? – Орхун почти губи контрол над себе си.
– Какво значение има кой съм? Демирханлъ, имаш 12 часа, за да ми донесеш 10 милиона. Ще ти изпратя локация. Даваш парите и взимаш жена си. Ако обаче се обадиш в полицията, ще ти дадем трупа ѝ.
Мъжът затваря, оставяйки Орхун шокиран и неподвижен за момент.
– Орхун, какво става? – пита Афифе, чието спокойствие започва да се пропуква.
Орхун не отговаря. С треперещи ръце се опитва да набере номера на Хира, но телефонът ѝ остава изключен.
– Къде е Хира? – пита притеснено Нуршах, която усеща, че нещо не е наред.
– Отвлечена е! – отвръща Орхун, сякаш с мъка изрича думите. – Искат откуп!
– Откуп ли? – прошепва шокирано Афифе.
Перихан и Еда си разменят изплашени погледи, докато Орхун се навежда до Али, който е уплашен и объркан.
– Не се тревожи – казва той с успокояващ, но твърд тон. – Няма да допусна да я наранят.
– Аличо, хайде да се качим горе! – казва Нуршах, като го хваща за ръката и го отвежда от стаята.
Орхун веднага дава заповеди:
– Шевкет, донеси записите от камерите.
След което се обажда на Явуз да му даде локацията на последното обаждане като подчертава, че е спешно.
Действието се пренася в къщата на похитителите: Двама мъже стоят около Хира, която е завързана за стол. Тя вика за помощ, а един от мъжете ѝ казва да млъкне.
– Мъжът ти много те обича, веднага вдигна телефона! Много искаше да те чуе.
– Кои сте вие? Какво искате? – пита Хира, сълзите се стичат по лицето ѝ.
– Отново същия въпрос! Защо не млъкнеш? Наду ни главите! – ядосва се бандита. -Не искаме нищо от теб. Мъжът ти трябва да ни направи една услуга. Но, ти не трябва да се страхуваш, защото ще пострадаш само ако той не ни послуша!
Един от тях изпраща снимка на Хира до Орхун. На екрана се вижда как тя е завързана, с изплашен поглед. Орхун разглежда снимката и лицето му потъмнява от ярост.
– Още ли нямаме имена? – пита той Явуз.
– Имаме. Един от похитителите е идентифициран – отговаря Явуз. – Обвиняван е за изнудване и убийства. Стратегията му е да вземе парите, а после да убие жертвите.
Думите пронизват Орхун, а в този момент Муса, станал свидетел на разговора, се обажда:
– Милата ми сестричка... Как ще я спасим? Само парите няма да помогнат – трябва и сърце!
Сцената се връща при Хира. Похитителите, студени и безмилостни, планират да прикрепят бомба към стола ѝ. Един от тях обяснява с цинична усмивка:
– Независимо кой кабел ще отрежат, бомбата ще избухне.
Хира трепери от страх, но не губи присъствие на духа. Със стиснати зъби тя наблюдава всяко тяхно движение, търсейки начин да се измъкне.
Междувременно Орхун е сам в кабинета си. Гневът и безсилието му го поглъщат. Той се разхожда нервно, блъскайки всичко по пътя си.
– По дяволите, не я опазих! – изкрещява, докато събаря предметите от бюрото си на пода.
Телефонът му звъни и той веднага вдига. Гласът на похитителя звучи със зловещо спокойствие:
– Сигурно вече видя адреса. Вземи парите, сложи ги в чанта и тръгвай.
В този момент се чува викът на Хира:
– Тук е много опасно, внимавай! – но думите ѝ са прекъснати, когато един от похитителите грубо ѝ запушва устата.
– Ако и косъм падне от главата ѝ... – предупреждава Орхун с глас, натежал от гняв.
– Ела сам, ясно ли е? Донеси парите, иначе ще я убием, Демирханлъ! – отвръща безмилостно похитителят и затваря.
Миг по-късно Явуз влиза в кабинета с чантата с парите, готова за размяната. Орхун я взема и излиза от стаята, стиснал челюсти от напрежение.
В хола заварва Нуршах, която се опитва да задържи Али. Момчето е решено да тръгне да търси Хира.
– Али, спри! – казва Орхун, коленичейки до него. Прегръща го силно и обещава:
– Ще върна Хира жива и здрава у дома.
Али вади от джоба си шала, с който вчера завързваха очите на Хира, докато си играеха на сляпа баба. Поднася го на Орхун с треперещи ръце.
– Спаси я! – казва момчето със сълзи в очите.
– Не се тревожи, ще я доведа! – отговаря уверено Орхун и тръгва към вратата.
Афифе го спира.
– Орхун, обади ли се в полицията?
– Не! Няма да рискувам живота ѝ! – заявява категорично той, без да се спира.
Явуз предлага да го придружи, но Орхун поклаща глава.
– Не. Трябва да отида сам.
Преди да напусне имението, Орхун се обръща към всички:
–Пригответе всичко за довечера, всички ще се съберем тук заедно!
Той излиза, решен на всичко, за да спаси Хира. В очите му гори яростта на човек, който няма какво да губи и който е готов да предизвика целия свят, за да върне това, което обича.
Междувременно Мерием, която е пред университета и чака Кенан, поглежда часовника си и си казва, че вече е прекалено късно и тръгва да си ходи, когато зад гърба си чува Кенан да я вика по име.
– Мерием!
Тя спира, обръща се изненадано и вижда как Кенан я настига, запъхтян и с папка в ръка.
– Всички документи са тук – казва той, задъхан. – Взех и снимката от кантората. Да подадем документите!
Мерием го поглежда с недоверие.
– Вече е твърде късно, Кенан. Погледни часовника.
– Няма значение! Хайде! – настоява той и, без да чака отговор, я хваща за ръката.
Двамата тръгват тичешком към университета, привличайки погледите на малкото останали хора наоколо.
Действието прескача. Мерием и Кенан вървят мълчаливо един до друг. Лицето на Мерием е сериозно, а погледът ѝ – замислен. Изглежда, че нещата не са се получили. Но внезапно тя нарушава тишината:
– Успяхме! – казва тя с лека усмивка, която озарява лицето ѝ. – Благодарение на теб подадохме документите. Без твоята помощ нямаше да се справя. Истината е, че ти се появи точно, когато бях напълно готова да се откажа!
Кенан се усмихва скромно.
– Всеки би постъпил така – отвръща той, но погледът му става сериозен. – Въпросът е, кой се е опитал да обърка документите ти?
Думите му карат Мерием да замръзне. В ума ѝ проблясва образът на баща ѝ и неговата остра реакция, когато разбра, че тя отново ще учи.
– Татко! – прошепва тя, сякаш сама на себе си.
Кенан я поглежда внимателно, но не пита повече. Той леко докосва ръката ѝ и казва:
– Все едно. Важното е, че успяхме да те запишем. Сега остава само едно – да се дипломираш!
Мерием го поглежда, усмивката ѝ става по-уверена. Думите му сякаш вдъхват сила и вяра в собствените ѝ възможности. Тя кимва, а в очите ѝ проблясва решителност.
