В епизод 115 на турския сериал „Плен“: Ведат, който е в затвора иска да си отмъсти на Орхун като убие Хира. Той изпраща двама мъже, които да се погрижат за това.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 116 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 4 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Орхун е изненадан колко малко е нужно на Хира, за да бъде щастлива.
Мъжете изпратени от Ведат, за да убият Хира решават да я отвлекат, защото така ще спечелят повече пари.
Орхун разбира, че иконома разпитва за медицинската сестра, която е взела Али като бебе.
Харика плаща на Рашид, за да попречи на Мерием да се запише да учи.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод.
Телефонът на Перихан звъни. Тя вдига със свито сърце, усещайки как напрежението я сковава. От другата страна се чува студен и заплашителен глас, който я кара да потръпне:
– Да кажем, че засега съм си тръгнал, но ще се върна. Очаквайте ме! Завръщането ми ще се запомни. Дръжте си езика зад зъбите, защото знаете какво може да ви се случи!
Перихан сваля телефона от ухото си и въздиша тежко. Промълвява едва чуто:
– Тръгна си!
Еда, която я наблюдава напрегнато, веднага я прекъсва:
– Дали, защото е видял Орхун?
Перихан клати глава, все още под въздействието на чутото.
– Възможно е, но каза, че ще се върне.
Очите на Еда проблясват от гняв. Гласът ѝ звучи острo, изпълнен с ненавист.
– Тази мишка определено има късмет. Отново намери начин да се измъкне! Взела е детето в ръцете си и го използва до последно!
Перихан избухва, неспособна повече да се сдържа.
– Да ти имам проблемите, Еда! За малко да ни убият, а ти още ми говориш за Хира!
Еда я поглежда с разширени очи, лицето ѝ се изкривява от истеричен гняв.
– Не издържам повече, мамо! Сърцето ми се къса, когато ги виждам един до друг! Аз трябваше да бъда до Орхун, не тя!
В същото време Орхун влиза в спалнята и спира за миг, когато вижда Хира на балкона. Тя стои, обгърната от мрака, и наблюдава звездите с едва доловима усмивка. Без да каже нищо, той взима шал и излиза при нея. Вятърът разпилява косата ѝ, докато той нежно поставя шала на раменете ѝ.
– Ще настинеш – казва Орхун със загрижен тон. – Отново ли те изплаших?
– Не – отговаря тя и леко трепва. – Просто бях се отнесла.
– Будна си... Явно си се наспала при Али?
– Май да. Понякога се събужда през нощта. Дали да не спя при него? – пита тя, без да го поглежда.
Орхун замълчава за миг, а в погледа му проблясва нещо трудно разбираемо.
– Не може! – казва твърдо, а Хира го поглежда изненадано, смутена от тона му.
– Тоест... – бърза да се поправи той. – Да не свиква. Трябва да се адаптира към средата.
Хира кима, макар да изглежда малко объркана. Орхун обаче не сваля погледа си от нея. Тишината помежду им се изпълва с някаква странна топлина.
– Мислила ли си... – започва той, след като събира кураж. – Ако нещата бяха по-различни?
Тя го гледа смаяно, неразбираща.
– Тоест аз... Как?... Не те разбрах – промълвява тя объркано.
Орхун отпуска ръце, сякаш търси думите.
– Ако обстоятелствата бяха други... Какъв живот би искала?
– Какъв живот ли? – мисли Хира. – Не искам много... Живот, в който мога да бъда щастлива. Когато се сещам за мама, си спомням за няколко кратки мига, които съм запомнила. Един от тях е, когато тя слагаше цветя във вазата. Мисля, че вазата беше синя, но не я помня ясно.
Тя прави пауза, усмихвайки се с тъга.
– Бих искала да имам ваза! Ваза, в която ще мога да подреждам цветята.
Орхун я гледа озадачено, но и с интерес.
– Можеш да поискаш толкова много, а ти искаш само ваза?
– Ако в един дом има ваза, а в нея цветя, това означава, че там има мир – обяснява тя, а гласът ѝ потрепва от емоция. – Там има любов. В този дом има живот. Ако отидеш на почивка или някъде за кратко, би ли взел вазата? Не! Не би я взел със себе си. Ще я оставиш у дама. В твоя дом, където принадлежиш!
Очите ѝ се изпълват със сълзи.
– Аз никога не съм принадлежала никъде... Просто присъствах. В живота на хора, които не ме познаваха.
Орхун не откъсва поглед от нея.
– Отново говоря твърде много... – извинява се тя, смутена от погледа му и бързо се прибира в стаята.
В същото време хората на Ведат променят плана и решават да отвлекат жената на Демирханлъ, защото така ще спечелят много повече пари, от тези, които Ведат им е обещал.
На следващият ден Орхун разбира, че икономът е разпитвал за медицинската сестра, която навремето е взела Али като бебе от Нихан и пита майка си, какво цели с това.
– Чудех се при какви условия е възпитавано и израсло това дете – отговаря Афифе.
В очите на Орхун проблясва гняв, но той запазва самообладание.
– Нямаше нужда да ангажираш хора. Можеше просто да попиташ мен.
– Можех да те попитам, но исках да проверя – казва Афифе.
Орхун пристъпва напред, тонът му става по-остър.
– Добре, вече знаеш всичко за миналото на Али. Надявам се това да те направи по-толерантна. Той е бил наранен много, майко. Това, което е преживял, е белязало съзнанието му завинаги. Не очаквай да свикне с нас лесно! – казва Орхун и тръгва да излиза, но се връща и завява: – Човекът, който е обрекъл Али на подобно детство, ще отговаря пред мен!
Орхун излиза, а Афифе ядосана казва на Шевкет, че трябва да намери сестрата преди Орхин да го е направил.
Действието се пренася в къщата на Мерием. Нефес разглежда документите, които Кенан е дал на майка ѝ, за да може тя да се върне и да завърши образованието си като адвокат. Малката любопитно пита:
– Ще ходиш ли на училище, мама?
Мерием се усмихва и с леко притеснение отговаря:
– Да, ще ходя.
Нефес плясва с ръчички и радостно казва:
– Тогава трябва да ти купим тетрадка и химикалка! Мога да ти дам моите, но те са прекалено шарени за теб.
Мерием мило я прегръща, а Нефес добавя с блясък в очите:
– Батко Кенан е много добър човек! Виж, записал те е на училище!
– Да, миличка. Ако не го беше направил той, аз нямаше да се осмеля сама – отговаря Мерием, докато приглажда косичката на дъщеря си.
– Той е нашият герой, добре че го има! – възкликва Нефес с ентусиазъм.
В същото време Харика звъни на Рашид. Гласът ѝ звучи нетърпеливо и студено:
– Имам предложение за теб. Мерием има папка с документи, които са ѝ нужни за университета. Ще сложиш ненужни листа вътре, без никой да те види.
Рашид отговаря с лека усмивка:
– Аз съм Рашид, ще се погрижа за това. Но... колко ще ми платите?
През нощта Рашид внимателно влиза в стаята на Мерием. С треперещи ръце разменя документите с празни листа.
На следващия ден Мерием отваря папката, за да подаде документите си в университета. Ужас и отчаяние се изписват на лицето ѝ, когато вижда само празни листа. Сълзи замъгляват погледа ѝ, а ръцете ѝ започват да треперят. Кенан ѝ звъни точно в този момент.
– Мерием, всичко наред ли е? – пита той с нотка на загриженост в гласа си.
– Документите... ги няма – казва тя през сълзи. – Не мога да се запиша, Кенан! Всичко свърши!
Мълчание. Кенан стиска зъби, а гласът му се изпълва с решителност:
– Не плачи, Мерием. След малко ще дойде при теб! Чакай ме!
В същото време Харика наблюдава сцената от разстояние, доволно ухилена:
– Какво пък толкова? Толкова време е чакала, ще почака още!
Но Кенан не е от хората, които се отказват. Той заявява твърдо:
– Не, това ще приключи днес!
Със спокойна решителност се заема да възстанови изгубените документи и да осигури на Мерием втори шанс.
