В епизод 112 на турския сериал „Плен“: Еда не спира да обвинява Хира, твърдейки, че тя е виновна за това, че Али е останал без майка. Хира се чувства изключително виновна и започва да плаче. Али я вижда и ѝ казва: „Не плачи!“...
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 113 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 29 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Афифе се интересува дали Орхун е намерил учител за Али. Орхун ѝ отговаря, че Хира е новият учител на племенника му.
Междувременно Еда решава да редактира видеото, премахвайки доказателствата за невинността на Хира.
Нуршах се завръща и е шокирана, когато научава, че има племенник.
Мерием посещава брата на Харика в затвора с надеждата да разкрие истината.
Всичко за турския сериал „Плен“
Сутринта слънчевите лъчи проблясват през прозорците на имението, когато Хира слиза заедно с Али. В салона ги очаква Орхун.
– Готови ли сте? – пита той, без да сваля очи от тях.
– Да! – отговаря Хира с уверен тон, докато стиска ръката на Али.
В този момент към тях се приближава Афифе, със строгото си изражение и хладен поглед, който пронизва като кинжал.
– Намери ли учител за детето? – пита тя рязко, с нотка на съмнение в гласа.
– Да, учителят стои пред теб! – казва Орхун и поглежда към Хира, която изненадана го поглежда.
– Какво означава това? – пита изненадана Афифе.
– Аз така прецених – отвръща Орхун със суров тон, който не допуска възражения. – Не искам непознати хора около Али.
Думите му звучат сурово и студено, но Хира усеща топлината в тях. Лека усмивка се появява на устните ѝ.
– Тръгваме! – казва той решително и подканва Хира и Али да го последват.
Афифе остава на място, слисана, наблюдавайки как те излизат. Очите ѝ блестят от смесица от гняв и изненада, контролът ѝ се изплъзва от ръцете, а тя е безсилна да напраави каквото ѝ да било.
Орхун и Хира водят Али в парка. Малкият върви мълчаливо между тях, срамежлив и угрижен. Орхун го наблюдава крадешком, а Хира се усмихва, опитвайки да го предразположи.
– Искаш ли да се качиш на люлката? – пита Хира с ентусиазъм, сочейки цветните люлки в далечината.
Али обаче мълчи и свежда поглед. Орхун въздиша тежко, прокарвайки ръка през косата си, сякаш търси подходящите думи, които да разчупят напрежението.
Хира решава да действа. Тя се приближава до една от люлките, сяда на нея и започва да се люлее, смеейки се като дете.
– Хайде, ела и ти! – казва тя и посочва люлката до нея, надявайки се да предизвика интереса на момчето.
Но Али остава на място. Хира обаче не се отказва. Тя се премества на другата люлка и се опитва да го предразположи с нова игра.
В този момент край тях минава продавач на захарен памук,. Орхун се усмихва и махва на продавача.
Продавачът подава на Али един захарен памук.
– Опитвал ли си някога? Ще ти хареса, сигурен съм – казва Орхун.
Али вдига очи към Орхун, а после към захарния памук
– И аз не съм опитвала – отвръща Хира.
Али подава памука на Хира. Тя го взема и започва да го разглежда, но се затруднява с отварянето на целофана. Орхун се усмихва, взема памука от ръцете ѝ и внимателно ѝ показва как да го отвори отгоре.
– Много е красив, като облак – казва Хира, откъсвайки малко парченце. Тя го опитва и възкликва с възторг: – Ммм… Наистина е много сладко! Така си представям вкуса на облаците!
– Мама не ни разрешаваше да си купуваме нищо от улицата – казва Орхун, докато откъсва парченце за себе си. – Но татко ни носеше тайно. Не си спомням вкуса, но… е по-сладко, отколкото го помня.
Хира подава памука на Али. Той си откъсва парче от него и го хапва, а след това откъсва парче, което подава на Хира, и парче което подава на Орхун.
След сладкия момент тримата се отправят към близкия павилион за кюфтета. Когато получават сандвичите си, Али бавно разтваря своя и внимателно оглежда съдържанието. Щом забелязва лука, оставя сандвича настрана. Орхун забелязва това и се усмихва.
– Майка ти обожаваше тези кюфтета – казва той с носталгия. – Но винаги махаше лука. Мисля, че и ти не го харесваш, нали?
Али не отговаря, но Хира веднага взема инициативата. Тя взема сандвича му, маха внимателно лука и му го подава обратно.
– Опитай сега! – насърчава го тя с усмивка.
Али взема сандвича и този път лакомо се нахвърля върху него.
– Харесва ли ти? – пита Хира, а в очите ѝ проблясва нежност и топлота. – Вуйчо ти беше прав!
Али кимва с глава.
Орхун предлага:
– Да минем през Якуб на връщане.
– Отлична идея! – съгласява се Хира, а после се обръща към Али. – Якуб е стар приятел на вуйчо ти. Много ще ти хареса, сигурна съм.
Връщаме се в имението, където Еда говори по телефона, от другата страна на линията е човек, който срещу прилична сума пари се съгласява да монтира видеото, премахвайки всички доказателства за невинността на Хира.
– Страхотни новини! – крещи Еда с победоносен тон, сякаш вече е спечелила битката.
– Да, точно така!! – доволна е и Перихан.
Междувременно Орхун, Хира и Али пристигат в работилницата на майстор Якуб. Али вижда коте пред вратата и с Хира излизат, за го погалят.
– Добре ли си, Демирханлъ? – пита майстор Якуб.
– Да! – отговаря Орхун с усмивка.
– Виждам! – отвръща майстора.
– Онази врата от сънищата ми… Най-накрая я отворих… – казва Орхун.
В този момент Якуб хвърля поглед към входа на работилницата. Хира се появява точно както в съня на Орхун. За миг той сякаш се връща в онзи момент от съня си. Тя застава пред него със спокойствие, носещо му невидима утеха.
– Дойдох за шала на Али – казва тя с обичайния си мек тон. Тя бързо взема шала и отново излиза навън при Али.
Майстор Якуб се усмихва загадъчно, обръщайки се отново към Орхун.
– Най-накрая намери правилния път. Радвам се за теб, Демирханлъ.
В същото време Нуршах се връща в имението. Афифе ѝ разказва за Али. Нуршах е шокирана, че някой е взел племенника ѝ и са го скрило от тях.
– Вече няма значение, важното е, че най-накрая намерихме Али – казва Афифе.
Появяват се Перихан и Еда, който са тръгнали да излизат. Те поздравяват Нуршах, а на Афифе казват, че отиват на гробищата, а всъщност отиват да се срещнат с мъжа, който ще им монтира видеото.
Нуршах е изненадана от майка си, която ѝ казва, че не трябва да се държи твърде мило с детето, защото ще се разлигави.
Действието прескача. Орхун, Хира и Али се връщат в имението. Когато Нуршах вижда племенника си, лицето ѝ светва от радост.
– Али, здравей! – казва тя с трепет. – Добре дошъл! Аз съм твоята леля и се казвам Нуршах!
Тя се приближава, готова да го прегърне, но Али, очевидно притеснен, се сгушва в Хира.
Хира кляка до Али и му казва:
– Али, помниш ли как ти разказвах за леля ти? Лелите са почти като майките. Тя много те обича!
Малкото момче хвърля плах поглед към Нуршах, после пристъпва към нея. Нуршах, развълнувана, го прегръща, а сълзите ѝ от радост се стичат по бузите ѝ.
– Али, имаме толкова много неща да наваксаме – казва тя през сълзи. – Ще отидем на много места, ще направим толкова хубави неща заедно! Ще преживеем всички пропуснати моменти заедно!
Камерата ни пренася към Афифе, която стои отстрани и наблюдава сцената. В очите ѝ проблясват сълзи, макар че лицето ѝ остава почти каменно. Само повдигнатата вежда издава изненадата и емоцията, които бушуват вътре в нея.
Мерием, която разбира, че братът на Харика иска среща с Кенан, е решена да не остави нещата така. Харика се опитва да разубеди Кенан, настоявайки, че брат ѝ ще го излъже отново. Въпреки това, Мерием посещава брата на Харика в затвора.
– Къде е Кенан? – пита братът на Харика, виждайки я вместо него.
– Няма да дойде. Ще говориш с мен! Сестра ти, Харика, крие нещо, и аз искам да знам всичко за нея. Мога да ти помогна да разкриеш истината.
Мъжът се поколебава, но после избухва:
– Харика иска да ме изхвърли от фирмата! Не е човекът, за когото се представя. След като е безмилостна към собствения си брат, няма да има милост и към вас! Заради нея гния в този затвор! Обадих се на Кенан, защото искам справедливост!
Когато Мерием излиза от затвора, пред входа я пресреща Харика. Виждайки Мерием лицето на Харика се изкривява от гняв.
– Какво правиш тук? – изсъсква тя.
– Брат ти всичко ми разказа! А ти какво търсиш тук? – отвръща Мерием със студен глас. – Нали вече нямаше брат?
– Нямам! Но исках да разбера защо е повикал Кенан!
– Виж какво, Харика. Аз ще направя всичко, за да предпазя Кенан, и няма да допусна да го нараниш! – отсича Мерием.
– Не дрънкай глупости! Брат ми се опита да убие Кенан! Защо му вярваш? Спри да се бъркаш, това не те интересува!
Мерием не отговаря, но решимостта в очите ѝ казва достатъчно.
Мерием не отговаря, но решимостта в очите ѝ казва достатъчно. Мерием се връща в кантората, влиза уверено и се отправя към бюрото на Кенан. Без да се замисли, тя взема молбата си за напускане и демонстративно я къса.
– Няма да напусна! – заявява твърдо тя.
Кенан повдига вежди изненадано, но преди да успее да реагира, Шебнем възкликва радостно:
– Супер!
Мерием разказва на Кенан за срещата си с брата на Харика. Тя споделя думите му, но Кенан остава скептичен.
– Не мога да вярвам на човек, който се опита да ме застреля – казва той.
Но-късно, когато Мерием не е в кантората се връща Харика.
– Брат ми успя да убеди Мерием – започва тя. – Сега тя ме обвинява във всичко.
– Защо си ходила при брат си? – пита той подозрително.
– Мислех, че съжалява. Надявах се да ти иска прошка. Но сгреших – признава Харика с престорена тъга. – Той не се е променил. Крайно време е всички да разберат какъв е! Искал е да те настрои срещу мен.
Шебнем не издържа и се намесва:
– Кенан, имаш среща с клиент! Вече закъсняваш!
– Ще те придружа – казва Харика.
