В епизод 111 на турския сериал „Плен“: Хира моли Орхун да ѝ позволи да се грижи за Али, вместо да търси нова гувернантка. Орхун прави комплименти на Хира, с което разпалва ревността на Еда.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 112 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 28 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Еда не спира да тормози Хира. Еда я обвинява, че тя е виновна, че Али е останал без майка.
Хира се чувства виновна за това, че Али е останал без майка. Тя започва да плаче и Али вижда това. Той се приближава до Хира и ѝ казва „Не плачи!“. Това са първите думи, които Али изрича, откакто е дошъл в имението.
Най-накрая Еда прави копие на видеото от компютъра на Нихан, но е много разочарована, когато го гледа и разбира, че Хира наистина е невинна.
Рашид признава, че той е виновен, че Кенан и Мерием не са се оженили навремето
Всичко за турския сериал „Плен“
Вечерта Хира слиза в кухнята, за да налее вода в каната. Докато сипва, пред нея внезапно застава Еда. В погледа ѝ се чете злоба и неприязън.
– Мислиш ли, че по този начин ще опростиш греха си? – пита Еда, гласът ѝ е студен като лед.
Хира се обръща изненадано.
– Какво искаш да кажеш? – прошепва тя, опитвайки се да скрие надигащото се напрежение.
– Говоря ти за Али! – изстрелва Еда с яд. – Играеш си на семейство, държиш се като негова майка, само за да успокоиш съвестта си и да се харесаш на Орхун, нали?
– Не! – протестира Хира, но думите ѝ звучат несигурно.
Еда се приближава към нея, очите ѝ блестят от гняв.
– Ако днес Али е сирак, причината за това си ти! Ти уби майка му! – изсъсква тя. – А сега най-нагло се държиш като негова майка. Нямаш ли съвест? Не те ли боли, когато погледнеш Али в очите?
Хира стои безмълвна. В си мисли, че в думите на Еда има истина, която тежи като окови. Сълзите започват да се стичат по бузите ѝ.
Еда не спира. Гласът ѝ става все по-остър и безмилостен.
– Как ли би се почувствал Али, ако знаеше, че убийцата на майка му го докосва с окървавените си ръце? Той ще научи! Знам, че ще научи. И тогава ще се отврати от теб. А ти… ти ще понесеш греха си пред това невинно дете. – Последните думи на Еда звучат като проклятие.
Орхун се чуди, къде е Хира и тръгва да я търси.
Хира седи на стълбите, разтърсена от думите на Еда. Сълзите ѝ се стичат по лицето, а сърцето ѝ е като натежало от камък. В един момент усеща нежно докосване по рамото. Вдига поглед и среща големите, тъжни очи на Али.
– Не плачи! – прошепва Али, а детската му ръка треперливо избърсва сълзите по бузите ѝ.
Хира замира, потресена. Това са първите думи, които чува от него, откакто е дошъл в имението. Усмихва се през сълзи, опитвайки се да събере сили. В този миг на стълбите се появява Орхун, който наблюдава сцената мълчаливо.
– Няма да плача, обещавам ти – казва Хира, докато избърсва лицето си. Усмихва се по-широко, макар в очите ѝ все още да блестят сълзи. – Ти ме зарадва толкова много, че дори да искам, не мога да плача повече.
Али я гледа с доверие, а Хира протяга ръката си към него.
– Хайде, да отидем в стаята ти. Време е за сън – казва тя с нежност. Али хваща ръката ѝ и двамата се отправят към стаята.
Малко по-късно Хира се връща в стаята им при Орхун. В лицето ѝ се чете радост, която не може да скрие.
– Али проговори! – съобщава тя с вълнение.
– Много се радвам – казва той искрено. – Знаех, че ще се справиш. Али ти има доверие.
– Сигурна съм, че скоро ще изгради връзка и с теб – отвръща Хира, поглеждайки го окуражаващо.
– За какво си говорихте с Али? – пита Орхун
– За нищо особено – отговаря Хира, но погледът ѝ става мрачен. – Той просто каза: „Не плачи“. Но тези думи ми стигат. Заради мен той няма да може да прегърне майка си никога повече. Знам какво е да нямаш майка… в сърцето ти остава празнота, която нищо не може да запълни. Аз съм причината за празнотата в сърцето на Али. Когато го погледна, тежестта става непоносима. – Гласът ѝ се пречупва, но тя успява да се овладее.
Думите ѝ разтърсват Орхун. Той си спомня думите на майстор Якуп, че на Хира също не ѝ е лесно, защото тя се чувства виновна за смъртта на майката на Али и кой знае как се тормози всеки път, когато погледне детето.
Сега Орхун вижда казаното от майстор Якуб, вижда колко виновна се чувства Хира.
Орхун се страхува да признае истината, защото не може да остави Хира на леля ѝ, заради която тя е останала сираче. Той е замислен и напрегнат.
Тишината между тях става осезаема, но Хира я нарушава с тих и решителен глас:
– Вчера бях в Африка, днес съм тук… не знам какво ще стане утре. Единственото, което знам, е, че ще живея за Али. Ще направя всичко, за да бъде щастлив. Ако трябва, ще дам живота си, за да му осигуря спокойствие и обич.
Орхун усеща как сърцето му се свива. Той не може да изрече истината, която носи.
В същото време Еда и Перихан се промъкват в кабинета на Орхун. Еда, с вълнение, включва лаптопа му и бързо започва да копира файла, който толкова дълго търси. Ръцете ѝ треперят, докато говори тихо, но със злорадство.
– Всички ще научат истината – шепне тя, докато погледът ѝ гори от задоволство. – Всичко ще приключи. Тази пустинна мишка ще бъде изгонена завинаги от имението!
Перихан наблюдава дъщеря си с известно напрежение, но не казва нищо. Двете бързо напускат кабинета и се връщат в стаята си, носейки флашката като най-ценния си трофей. Щом затварят вратата, Еда избухва в радостен вик.
– Всички ще видят! – крещи тя. – Никой няма да се съмнява! Онази мишка ще бъде изритана!
– Тихо! – срязва я Перихан, оглеждайки се нервно. – Всички ще те чуят!
– И какво като чуят? – отвръща Еда с подигравка. – Дори да разберат, вече е късно. Уморих се толкова, докато взема копие от това видео, но си заслужаваше!
Еда с трепет включва флашката в лаптопа си и отваря файла. Очите ѝ блестят от нетърпение, докато вика майка си:
– Готова ли си да видиш как тази мишка лично носи отровния хляб на Нихан? – Гласът ѝ капе от злоба.
На екрана се появява сцена, в която Хира подава хляба на Нихан. Еда гледа със задоволство, а след секунда се чуди, защо ако Орхун е гледал това видео, смята, че Хира е невинна.
– Но, Еда, видеото продължава! – казва Перихан, с нотка на напрежение в гласа.
Еда спира за миг и поглежда към майка си с изненада.
– Още ли има?
Двете сядат отново, вперили погледи в екрана. След няколко минути лицата им застиват в изумление. На видеото ясно се вижда как Нихан, изхвърля хляба. След това камерата улавя медицинската сестра, която добавя нещо в кафето на Нихан.
– Това е отровата… – прошепва Перихан, все още невярваща.
– Сестрата е отровила Нихан – добавя тя, вече уверена.
Еда, която досега гледа безмълвно, изведнъж удря ръката си в масата. Очите ѝ проблясват от разочарование и ярост.
– Значи тази мишка наистина е невинна! – изрича с неприязън. Разкриването на истината я оставя без думи, а цялото ѝ удовлетворение се изпарява за секунди.
Мерием и Кенан довеждат пияния Рашид в дома му. Той едва се държи на краката си, но ентусиазмът му е в пълна сила. Щом прекрачва прага, започва да крещи:
– Асие! Асие! Мъжът ти се прибра! – Гласът му отеква из цялата къща, а очите му блестят от алкохолното опиянение.
Асие излиза от стаята, ръцете ѝ са скръстени, а лицето ѝ е пълно с гняв. Гледа го мрачно, докато той едва се задържа прав.
– Какво ме гледаш, не ме ли позна? – смее се Рашид. – Аз съм мъжът ти, Рашид! Честно казано, когато човек има зет като Кенан, никога не пада по гръб! Ето, дойде и ме измъкна от там! Браво на теб, Кенан!
Кенан остава безмълвен, но изражението му е напрегнато. Асие не издържа и се намесва:
– Отново много си се разприказвал, Рашид! Говориш без да мислиш. Винаги е така, когато си пил!
– Лъжа ли е? – възразява Рашид и се обръща към Кенан и Мерием с поглед, пълен със злонамерен хумор. – Без това всички знаят, че те двамата са влюбени. Лошото е, че само аз го казвам на глас!
– Татко, стига! – настоява Мерием.
– Не, не стига! Аз съм виновен, да, виновен съм! – провиква се той. – Аз съм този, който ви попречи да се ожените!
Кенан рязко вдига глава, шокът ясно се изписва по лицето му. Той поглежда Мерием, но тя не може да срещне очите му.
– Татко, моля те, престани! – повтаря Мерием, този път с нотка на отчаяние в гласа.
– Не стига! Имам още какво да кажа! – Рашид се олюлява, но упорито продължава. – Повярвах на онзи негодник Енгин и те дадох на него! Мислех, че ще бъде от полза и за теб, и за нас! А ти… ти и без това нямаше намерение да си намериш богат мъж!
– Какво говориш, Рашид?! – намесва се Асие, очите ѝ пламтят от гняв и срам.
– Ти мълчи! – изкрещява той, сочейки я заплашително с пръст. – Искам да говоря с Кенан!
Рашид се обръща към Кенан, сякаш иска да каже още нещо, но алкохолът, който е погълнал си казва думата и заспива.
Кенан си тръгва, а Мерием му благодари за помощта.
