В епизод 110 на турския сериал „Плен“: Али е намерен, но преди да успее да каже каквото и да било Афифе, Орхун затваря устата ѝ, като казва на майка си, че трябва да се държи като баба.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 111 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 27 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Орхун освобождава гувернантката, която Афифе нае и заявява, че само той ще взема решенията, свързани с Али.
Орхун прави комплименти на Хира, с което разпалва ревността на Еда.
Хира моли Орхун да ѝ позволи да се грижи за Али, вместо да търси нова гувернантка.
Афифе продължава да стресира Али с правилата в имението.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Хира, Орхун и Али излизат в градината.
– Всичко, което виждаш – къщата, градината – колкото е наше, толкова е и твое – казва Орхун, гледайки момчето с топлина. – Това беше домът на майка ти, а вече е и твой дом. Ти си част от нашето семейство.
Али мълчи, вперил поглед в земята, сякаш се опитва да осмисли чутото. Хира се колебае, готова да каже нещо, но Орхун я спира с кратък жест. Той се навежда и коленичи пред момчето, за да бъде на нивото му.
– Сигурно в главата ти има много въпроси – продължава той с мек, но сериозен тон. – Сигурно ни обвиняваш, питаш се къде сме били толкова време... Но, повярвай ми, ние не знаехме за теб! – Гласът му трепва за миг. – Ти си спомен от сестра ми. Ако знаех, нямаше да те оставя сам. Можеш да се съмняваш във всичко, но в това – никога.
Той нежно оправя няколко от къдриците на Али, които се спускат над челото му.
– Май гувернантката не ти хареса? Не се тревожи, няма да те карам да прекарваш времето си с човек, когото не харесваш. След като изяснихме това, кажи ми – какво мислиш за музея за автомобили?
Али не казва нищо. Мълчанието му кара Орхун да въздъхне, но той запазва спокойствие и се изправя.
– Добре, ще отидем друг път, когато ти сам поискаш. Няма нужда да бързаме.
Орхун се приближава до Хира и тихо ѝ казва:
– Погрижи се за Али, докато пристигне психологът. Аз имам малко работа вътре.
Действието се пренася в къщата. В хола Перихан, Еда и гувернантката седят в тягостна тишина. Афифе стои до прозореца, наблюдава навън и явно забелязва Орхун, който се прибира и тихо се отдръпва от прозореца и също сяда на дивана.
Перихан нарушава тишината:
– Много се радвам, че Али се намери. Честно казано, страхувах се, че няма да го открием.
В този момент Орхун влиза в хола с твърда походка и сдържано изражение. Тежестта на присъствието му изпълва стаята. Гувернантката веднага скача на крака и започва да се извинява.
– Ще преведем заплатата ви по банковата сметка, но повече няма да работите за нас – казва Орхун студено, без да ѝ дава възможност за възражения.
– Господин Орхун, моля, позволете ми да опитам още веднъж. Ще подхожа към Али по различен начин – опитва се жената да спаси работата си.
Орхун я поглежда строго, погледът му е пронизващ като лед. Гувернантката отправя мълчалива молба към Афифе с очи, но Афифе само извръща глава, отказвайки да се намеси. Това е достатъчно за жената – тя разбира, че няма смисъл да настоява повече, и бързо напуска къщата.
Орхун хвърля твърд поглед към всички в стаята. Гласът му е твърд и категоричен:
– Отсега нататък аз ще вземам всички решения, свързани с Али! Никой няма да предприема нищо без мое знание!
Казаното от Орхун внася още по-силно напрежение в стаята, но никой не посмява да възрази. Афифе леко свива устни, но остава безмълвна. Еда и Перихан си хвърлят по един поглед, изпълнен с несигурност.
Орхун изляза от стаята.
Действието се пренася в градината. Хира оживено се опитва да привлече Али в игра, предлагайки различни забавления, но момчето стои неподвижно, загледано в земята, и не отронва нито дума. Усмивката на Хира обаче не помръква. Тя се приближава до него, сякаш за да разтопи стените, които Али така старателно издига.
– Знаеш ли, Али – започва тя топло, гласът ѝ изпълнен с мекота. – Нихан, майка ти, докато бяхме в Африка, ми разказваше за тази градина. Каза, че тук тя и вуйчо ти често се състезавали, кой е по-бърз. Тя беше невероятен човек, Али. Беше добра, мила и много смела. Беше лекар, лекуваше хората с такава отдаденост... – Хира прави кратка пауза, после добавя с усмивка: – Знаеш ли, виждам малко от нея в теб. Погледът ти е неин – топъл и внимателен. Но криеш сърцето си, също като вуйчо ти.
Али мълчи, но не откъсва очи от Хира, май думите ѝ докосват сърцето му. Вятърът нежно раздвижва листата, а на фона на този момент, камерата бавно сменя фокуса.
През прозореца на кабинета си Орхун наблюдава сцената. Очите му са приковани към Хира и Али, той се възхищава на Хира, която с такава любов разказва нещо на племенника му.
Градината, прозорецът, тихият и мил разговор между Хира и Али – всичко се преплита в кадър, който казва повече, отколкото думите могат да изразят.
След малко пристига психологът, който Орхун е повикал. Хира и Орхун го оставят насаме с Али. Хира изглежда много разтревожена за състоянието на Али, но Орхун я успокоява с мек и уверен глас:
– Всичко ще мине добре, не се притеснявай.
Докато двамата разговарят, внезапно се появява Еда. Очите ѝ светват от гняв, когато вижда колко близки са Хира и Орхун. Тя не може да скрие раздразнението си.
– Али има късмет с теб в този дом – отбелязва Орхун с топла усмивка към Хира
Еда се приближава бързо, сякаш иска да прекъсне този момент. Поглежда ги изпитателно и задава въпрос:
– Психологът още ли е с Али?
Хира кима, но преди да успее да каже нещо, вратата се отваря и психоложката излиза. Жената изглежда уверена и професионалист в областта си.
– Как е Али? Добре ли е? – пита Хира с тревожен глас.
– Няма нужда да се тревожите – казва психоложката с успокояваща усмивка. – Нека поговорим на по-удобно място.
Орхун кимва и я кани в кабинета си. Еда, изгаряща от ревност и неудовлетворение, се отправя към хола, където заварва майка си, Периха, и Афифе. Когато Афифе чува, че психологът е приключил разговора с Али, тя напуска стаята, без да каже нищо.
Еда кипи от гняв. Тя сяда до майка си и я поглежда напрегнато:
– Всички се държат с нас, сякаш сме невидими! – изсъсква тя.
Периха се опитва да я успокои с хладнокръвен тон:
– Бъди търпелива. Скоро всички ще ни оценят.
Еда не е убедена. Сърцето ѝ прелива от злоба и завист.
– Надявам се това „скоро“ да е преди да съм убила оная мишка! Трябваше да я видиш пред вратата, все едно е майка на Али! Какво ли не прави, за да спечели Орхун!
Периха се усмихва коварно.
– Каквото и да прави, това са последните ѝ дни в имението. След като се сдобием с видеото, ще ѝ устроим такъв кошмар, че дори Орхун няма да може да я спаси.
Еда изглежда доволна. На лицето ѝ се появява самодоволна усмивка, която подчертава тъмните ѝ намерения.
Междувременно действието се пренася в кабинета на Орхун. Там психоложката говори спокойно и уверено, обяснявайки ситуацията на Орхун и Хира.
– Али е имал изключително труден живот – казва тя. – За него всичко е травмиращо – загубата на баба му, вашата поява. Напълно нормално е да изживява шок.
Хира слуша с напрегнато внимание. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Но, ще мине, нали? – пита Хира с притеснен глас.
Психоложката се усмихва окуражително.
– Разбира се. С вашата подкрепа Али постепенно ще се съвземе. Макар и да не сте негови биологични родители, той ще ви възприеме като такива. Вие ще бъдете неговият модел за подражание. Затова е много важно тримата да прекарвате време заедно. Чувството, че е част от щастливо семейство, което се разбира добре, ще ускори възстановяването му.
Орхун, който досега е слушал мълчаливо, вдига глава с решителност.
– Това е неговият дом. Ние сме неговото семейство и ще направим всичко възможно Али да се чувства добре.
Хира го поглежда с благодарност. Този момент затвърждава решимостта им да се грижат за Али, независимо от трудностите.
Останали насаме Орхун пита Хира, какво ще правят, дали да не наемат нова гувернантка за Али.
Хира му казва, че е още рано и моли Орхун да ѝ позволи тя да се занимава с Али.
Орхун се съгласява веднага.
В същото време Афифе влиза внезапно в стаята на Али. Момчето я забелязва и отстъпва назад, докато стига стената, очите му изпълнени със страх.
– В това имение има правила, които всички трябва да спазват! Никой не може да ги пренебрегва, като се опитва да бяга! Ако искаш да останеш да живееш тук, ще трябва да спазваш правилата! – заявява тя със студен и властен глас.
Афифе се обръща да си тръгне, но погледът ѝ попада върху снимката на Нихан, която стои на малка масичка до леглото. Очите ѝ рязко потъмняват, а дъхът ѝ замира. Тя спира на място.
Сълзи проблясват в очите ѝ. Тя се обръща бавно към Али, който я гледа объркано и с очи пълни със страх, но вместо да каже нещо, Афифе напуска стаята.
Нощта настъпва, а Али вече спи, но тишината в стаята му е нарушена, когато вратата се отваря и Афифе влиза и се приближава до леглото. Тя протяга ръка, за да го завие, но спира в последния момент. Очите ѝ се замъгляват от сълзи, а в главата ѝ се блъскат мисли.
– Колко много приличаш на него... – мисли си тя. – Всеки път, когато те погледна, виждам баща ти – човекът, който съсипа живота на дъщеря ми!
Гласът ѝ се пречупва, а тя бързо излиза от стаята, опитвайки се да задържи сълзите си. Веднага след това гневът ѝ избухва като буря, която не може да бъде овладяна върху Шевкет, който среща в салона.
– Още ли не си намерил медицинската сестра? Колко още ще чакаме? Ако Орхун я намери преди нас, ще настане истински ад! – казва Афифе. – А бащата на детето? Къде е той? Ако разбере, че детето е живо, ще ни създаде огромни проблеми. Не искам никакви грешки!
Шевкет само кимва, но лицето му издава напрежението.
Кенан е бесен, когато пристига в дома на сестра си Вуслат. Погледът му е остър, а гласът – пълен с напрежение.
– Како, какво каза този път на Мерием, че изведнъж реши да напусне работа? – пита той без заобикалки.
Вуслат, хладнокръвна както винаги, го поглежда и отговаря:
– Нищо не съм ѝ казала. Но ти знаеш какво мисля за нея.
После добавя, сякаш за да го предизвика:
– Постъпила е правилно. Най-накрая е разбрала, че е грешка да работи при теб.
Кенан се връща все така ядосан в кантората. Мерием също е там, защото въпреки решението ѝ да напусне, тя трябва да остане още един месец, според клаузите на договора си.
Неочаквано телефонът на Кенан звъни. На екрана изписва номер от полицията. Той вдига, а отсреща мъжки глас обяснява:
–Кенан, тъстът ти е тук при нас, арестуван след сбиване в една заведение.
– Какво? Кой? Рашид? – пита Кенан, видимо изненадан.
– Каза, че зет му е адвокат, затова ти се обаждам – уточнява полицаят.
Кенан се мръщи и отговаря:
– Ей сега идвам!
Мерием, която не пропуска нито дума, веднага пита:
– Какво е станало с татко и защо ти се обаждат?
– Сбил се е. А на мен се обаждат, защото съм му адвокат – обяснява Кенан, докато бързо грабва палтото си.
Мерием също започва да се приготвя и му казва, че идва с него.
Камерата ни показва лицето на Харика в този момент, което е застинало в израз на злоба и завист.
Кенан и Мерием пристигат в полицейското управление. Там ги посреща неприятна гледка – Рашид, видимо пиян, лежи на пейка в салона и си припява стара песен. Той е толкова пиян, че е напълно откъснат от реалността.
Полицаят обяснява ситуацията:
– Г-н Рашид се е напил в едно заведение. След това е предизвикал скандал, защото не е искал да си плати сметката. Собственикът подаде жалба, но може да я оттегли, ако си получи парите.
Кенан кимва с разбиране и казва:
– Ще поговоря със собственика. Ще се разберем.
Мерием пристъпва напред:
– Идвам с теб.
– Няма нужда – отвръща Кенан. – По-добре се погрижи за баща си.
Мерием хвърля поглед към Рашид, който продължава да си припява, и въздъхва тежко. Кенан се обръща към полицая и двамата тръгват да говорят със собственика на заведението.
