„Плен“, еп.110: Али е намерен, а Орхун казва на Афифе да се държи като баба!

В епизод 109 на турския сериал „Плен“: Афифе наема гувернантка за Али. Тя обаче се държи грубо с детето, което го кара да избяга. Хира се чувства виновна, защото е обещала на Орхун да се грижи за детето. Какво ще направи Орхун, когато разбере, че Али е изчезнал?

НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 110 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 26 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.

Орхун и Хира са разстроени от изчезването на Али и правят всичко възможно, за да го намерят.

Скоро Али е намерен, което изпълва Хира с голяма радост. В състояние на възмущение Афифе казва на Орхун, че цялото имение е било мобилизирано, за да намерят момчето, и че всичко се е обърнало с главата надолу.

Орхун я прекъсва и казва на Али, че баба му също много се е притеснила за него. След това той се обръща към Афифе и добавя, че сега тя може да въздъхне с облекчение и да започне да се държи като истинска баба.

Всичко за турския сериал „Плен“

Явуз пристига с четири екипа по десет души, въоръжени с професионално оборудване.

– Няма да остане място в имението, което да не бъде претърсено – заявява Явуз.

Хира поглежда Орхун с надежда в очите.

– Къщата на баба му… той искаше да отиде там! Да потърсим в къщата! – предлага тя.

– Вече го търсиха там – отговаря Орхун.

– Какво ще правим ние? – пита Хира със загриженост.

– Аз ще претърся гората – решава Орхун.

– Добре, да вървим! – настоява тя.

Орхун поглежда към нея и забелязва притеснението ѝ. С леко кимване я подканя да вървят.

В този момент камерата се премества към прозореца в хола, където Еда ги наблюдава със злобно изражение.

В гората Хира върви до Орхун, но се спъва и пада. Орхун веднага се навежда и внимателно я вдига, държейки я за ръката.

– Али все още имаше рани по гърба си… – казва тя със задавен от сълзи глас. – Намазах го само веднъж. Сигурно го боли!

Сълзите ѝ се стичат по бузите, а Орхун я гледа със смесица от загриженост и болка.

– Не се измъчвай! – моли я той.

– Аз ти обещах, че ще се грижа за него… – продължава Хира, хлипайки.

– Вярваш ли ми? – пита я Орхун и нежно стиска ръката ѝ.

– Вярвам ти! – шепне тя.

– Ще го намерим! – уверява я той, поглеждайки я право в очите.

В този момент телефонът на Орхун звъни. Той включва високоговорителя, за да чува и Хира.

– Г-н Орхун, изгледахме всички видеозаписи – докладва Явуз. – Не намерихме кадри, които да показват как Али напуска къщата.

– Може ли да пропускате нещо? – пита Орхун с нотка на нетърпение.

– Не, господине. Прегледахме и камерите на съседите. Съжалявам – отговаря Явуз.

Хира се оглежда, отчаяна и объркана. Вятърът довява нещо в ръцете ѝ – малко птиче перо. Тя го хваща и спомен нахлува в съзнанието ѝ. Хира си спомня, как Муса ѝ обясни, че Али не е искал да пипа вазата на Афифе, а е искал да вземе перото, което е паднало до вазата.

– Пропускаме нещо! – заявява Хира.

– Какво? – пита я Орхун, повдигайки вежди.

– Али е различен. Той мисли като майка си… и като теб. Трябва да мислим като него.

Орхун спира за момент, осмисляйки думите ѝ. Двамата се поглеждат и едновременно казват:

– Да се върнем в имението!

Действието се връща в къщата. Перихан стои с ръце на кръста пред Еда, погледът ѝ остър като бръснач.

– Излизаш извън контрол! Как можа да кажеш, че не се знае дали Орхун и Хира търсят детето, или просто са излезли на разходка? И то пред Афифе! – казва тя с възмущение. – Трябва да си благодарна, че не те чу.

– И какво ако чуе? И без това спи права! – отвръща ядосана Еда, присвивайки очи.

– Осъзнай се! – нарежда Перихан, повишавайки глас.

– Мамо, правя каквото ми казваш, но май твоята тактика е грешна! – крещи Еда, като нервно размахва ръце.

– Престани и ме чуй! В имението е хаос. Сега е най-подходящият момент да се вмъкнеш и да направиш копие на видеото! – настоява Перихан, понижавайки глас до остър шепот.

Еда замълчава за миг, после кимва решително.

– Права си. Ще го направя, преди детето да се появи! – заявява тя, а в погледа ѝ проблясва решимост.

Орхун и Хира се връщат в къщата. Вратата още не се е затворила зад тях, когато Афифе ги пресреща с леден поглед, следвана от Перихан и Еда.

– Открихте ли нещо? – пита тя, опитвайки се да запази спокойствие, но в гласа ѝ личи напрежение.

– Навън претърсихме, но детето не е излизало – казва Орхун със сериозен тон. – Ще проверим още веднъж къщата.

Без да чакат отговор, двамата отиват в кухнята, където Халисе и Гюлнур са заети с домакинска работа.

– Прегледахте ли килера и шкафовете? – пита Хира.

Халисе поглежда виновно.

– Забравихме да погледнем в килера. Ще го направим сега.

– Ние ще проверим хамама – предлага Хира, а Орхун кима в съгласие.

Хамамът е пуст, обвит в тишина и лек аромат на билки. Хира оглежда внимателно, докато Орхун стои до нея, замислен.

– Али не се чувстваше в безопасност тук – прошепва Хира. – Искаше да си тръгне, а откакто дойде гувернантката, започна да се тревожи още повече.

Орхун въздъхва тежко.

– Гувернантката не беше добра идея. Али още не е свикнал с нас. Но майка ми винаги прави каквото си иска.

Хира го поглежда с разбиране, но преди да успее да каже нещо, Орхун махва с ръка, сякаш иска да се съсредоточи върху по-важното – намирането на Али.

В същото време пред кабинета на Орхун Еда крачи нервно, а Перихан я следи с напрегнат поглед.

– Хвана ме страх… да го отложим! – шепне Перихан.

– Не можем да го отложим! – категорична е Еда.

В този момент Хира и Орхун излизат от хамама. Стълбите им ги извеждат право пред кабинета, където стоят Еда и Перихан.

– Проверихме в гостната, но Али не е там – казва Еда, без да дава възможност за въпроси.

Орхун не казва нищо. Вместо това отваря вратата на кабинета и влиза заедно с Хира. След няколко минути двамата излизат и се качват по стълбите за втория етаж.

Докато Еда и Перихан продължават да стоят пред кабинета, Муса се появява зад тях.

– Търсих Али в кабинета – съобщава той.

– Ще го претърсим отново – отвръща Еда.

В този момент пристига Шевкет и ги поглежда с обичайното си строго изражение.

– Госпожи, отидете в гостната. Ще поръчам да ви донесат чай. Г-жа Афифе е на терасата – казва той с твърд тон.

Еда и Перихан се споглеждат, кимат с неохота и се отправят към гостната.

Орхун и Хира стоят в стаята на Нуршах. Хира оглежда всяко кътче с напрегнато изражение, но в очите ѝ се чете отчаяние.

– И тук го няма… – прошепва тя, гласът ѝ трепери.

Орхун я поглежда с меко, но твърдо изражение.

– Отчаянието не ти отива – казва той.

Хира се замисля и си спомня как направи палатка от чаршафи за Али, за да го накара да се поотпусне и почувства защитен. Тогава му беше казала, че когато е била дете и е искала да се скрие, сама си е правила такава палатка. Изведнъж в очите ѝ проблясва надежда.

– Мисля, че знам къде е! – казва тя и поглежда Орхун. – Влезе в палатката, която му направих. В нея се чувстваше в безопасност. Може да е отишъл там, където отново се чувства защитен.

– Възможно е!

– Хайде, да погледнем в стаята! – предлага Хира. -Може да се пропуснали! Да му кажем, че го разбираме, че знам защо го е направил. Той трябва да знае, че няма да го насилваме повече. Ако разбере това, няма да се чувства притиснат. Ще се опита да ни се довери.

Орхун я наблюдава внимателно, впечатлен от искреността и разбирането ѝ.

– Ти го разбираш.

Хира кимва, а в очите ѝ се чете решителност.

– Старая се. За мен нямаше кой да се грижи. Но той… той имаше баба, а после я загуби. Целият му свят се обърна с главата надолу. Ще отнеме време, докато свикне с нас. Но този път съм сигурна, че не греша.

Орхун ѝ подава ръка, за да тръгнат заедно.

– Да го намерим – казва той, с нотка увереност в гласа.

Орхун и Хира претърсват стаята си, обръщат всяко ъгълче, но няма и следа от Али.

Внезапно погледът на Хира се спира върху чинията със сушени плодове на масата. Тя забелязва, че част от плодовете липсват. Със затаен дъх оглежда отново стаята, и когато се обръща към пердето и тогава ги вижда – малките обувки на Али, които се показват изпод него. Хира щастлива сочи с поглед на Орхун към пердето. Орхун поглежда в посочената посока и моментално разбира. Двамата се споглеждат щастливи. Али е открит!

– Всички планове се объркаха! – казва Орхун, обръщайки се към Хира, но думите му всъщност са насочени към Али. – Първо щяхме да обядваме, а после да те заведем в музея за коли.

– Щеше да бъде прекрасен ден! – добавя Хира, улавяйки играта. – В края на седмицата планирахме пикник. Щях да донеса хвърчило, можехме да играем на топка... Щеше да ти хареса. Само да беше останал.

Те наблюдават внимателно пердето, очаквайки реакция.

– Защо си тръгна? – пита Орхун. – Можехме да намерим решение, но той нищо не каза.

– Може би… не ни е обикнал – казва Хира.

– Само ако ни беше опознал – въздъхва Орхун. – Как мислиш, дали ще се върне?

– Не знам – казва Хира. – Но си представям рождения му ден. Голяма шоколадова торта със свещи, подаръци, изненади... Не успях дори да му дам перото. Не видя и птичите гнезда. Дано да се върне! Ако се върне, ще му кажа, че може да ти се довери, че винаги ще го защитаваш и ще намираш решение на проблемите му. Да можеше да ни чуе, да го прегърна още веднъж и да му кажем колко го обичаме!

В този миг пердето се размърдва, и Али излиза изпод него.

– Благодаря! – прошепва Орхун на Хира, но в очите му личи искрена благодарност и много, много любов.

Заради детето Хира се преструва на изненадана.

– Али?! – възкликва тя. – Тук ли си бил? Не си си тръгвал? Ние помислихме, че ни изостави!

Али стои мълчаливо, но изражението му показва, че думите ѝ го докосват.

– Значи си бил тук?! – добавя Орхун, като също се преструва на изненадан.

Хира се приближава до Али, коленичи и го поглежда в очите.

– Али, много се натъжихме. Моля те, довери ни се. Аз и вуйчо ти сме тук за теб, до края на дните си – казва тя нежно, обгръщайки го с топла прегръдка.

Момчето се сгушва в нея, сякаш най-сетне намира спокойствието, което търси.

В този момент вратата се отваря и в стаята влиза Афифе. Погледът ѝ е строг, а гласът – изпълнен с раздразнение.

– Заради него вдигнахме накрак цялото имение. След като сте го открили, защо не казвате? – пита тя остро. – Къде е бил?

Али се плаши и моментално се вкопчва в Хира. Тя го прегръща още по-плътно, сякаш го предпазва от гнева на баба му.

– Баба ти се е притеснила за теб – казва Орхун, опитвайки се да смекчи ситуацията. – Спокойно, бабо, Али е тук. Можеш да се успокоиш.

– Аз съм долу – отвръща Афифе с хладен тон.

– След малко ще дойда, но първо трябва да направим нещо! Орхун коленичи до Али и му подава ръка.

– Хайде, ела. Ще видим птичите гнезда и ще си поговорим – казва той с топъл глас.

– Да тръгваме! – добавя Хира с усмивка.

Тримата излизат от стаята заедно, оставяйки Афифе сама с мислите ѝ и гнева ѝ.

Харика и Кенан се връщат от обяд, вървейки бавно през малките улички на квартала. Харика разказва, преструвайки се на искрена:

– Имам странното усещане, че съм живяла тук преди. Познавам улиците, дори децата, които играят навън, ми изглеждат познати – казва тя, усмихвайки се с престорена топлина. – Хората вече ме поздравяват. Мисля, че ме харесват. Единствено Мерием не свиква с мен.

Кенан спира за миг, изненадан от споменаването на Мерием.

– Какво? Мерием ли? – пита той с леко недоумение. – Тя не е такъв човек. Напротив, тя винаги опознава човека добре, преди да говори за него.

Харика въздиша театрално, опитвайки се да изглежда ранима.

– Кенан, споделям това с теб, защото чувствам, че мога да ти се доверя. Опитвам се да се сприятеля с нея, но не става. Мисля, че има проблеми с доверието.

Кенан поглежда Харика с лека усмивка и поклаща глава.

– Грешиш относно Мерием. Тя не е такъв човек. Напротив, тя прави всичко за приятелите си. Дори няма нужда да са ѝ приятели – тя помага на всеки, който е в нужда. Много е търпелива и добра. Когато я опознаеш, ще разбереш какъв прекрасен човек е – казва той с топъл и искрен тон.

Харика усеща как кръвта ѝ кипва, докато Кенан говори за Мерием с такава нежност. Усмивката ѝ замръзва, но тя се контролира и не издава раздразнението си.

По-късно на улицата Харика среща Мерием пред кантората.

– Мерием, искам да поговоря с теб за нещо важно – започва тя, а в гласа ѝ прозира привидна сериозност. – Кенан не може да продължи напред. Докато ти си около него, той просто няма да бъде щастлив.

Мерием вдига поглед към нея, объркана от думите ѝ.

– Какво искаш да кажеш? – пита тя тихо.

– Казвам го за негово добро. Той се нуждае от пространство, за да преодолее миналото и да продължи живота си. А ти... ти си част от това минало. Разбираш ли? – Харика въздиша тежко, сякаш ѝ е трудно да изрече тези думи.

Мерием замълчава. Думите на Харика я пронизват, но тя не иска да показва слабост. Мерием не казва нищо и влиза в кантората.

По-късно под влияние на разговора ѝ с Харика Мерием дава на Кенан молбата си за напускане.