В епизод 108 на турския сериал „Плен“: Афифе заявява пред Орхун, че не може да приеме, че Али е син на Нихан!
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 109 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 25 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Афифе обвинява Хира, че се опитва да се възползва от слабостта на Орхун към Али.
Афифе наема гувернантка за Али, но тя се държи грубо с детето, което го кара да избяга. Хира се чувства виновна, защото е обещала на Орхун да се грижи за Али. Какво ще направи Орхун, когато разбере, че Али е изчезнал?
Мерием споделя с Кенан, че Харика крие нещо от тях.
Всичко за турския сериал „Плен“
Късно вечерта Хира се връща от стаята на Али. Когато влиза в спалнята, тя вижда, че Орхун е буден.
– Аз ли те събудих? – пита тя с притеснение.
– Не – отговаря той, като я поглежда внимателно. – Ти къде беше?
– Ходих да проверя Али – отвръща Хира.
– Защо? Какво има? – пита Орхун леко напрегнат.
– Няма проблем. Просто исках да го нагледам – успокоява го тя.
Орхун въздъхва и с тъжен тон добавя:
– Не погледна снимката на майка си.
Хира за миг се замисля, след което се усмихва.
– Какво прави човек, който вижда морето за първи път? – пита тя, поглеждайки към него. – Обърква се. Страхува се. Не скача веднага във водата. Според мен за Али е същото. Изведнъж видя снимката на майка си, а след това теб, този дом, цялото това е едно ново начало за него. Не му е лесно да го приеме. Просто му трябва време.
Орхун кима в знак на съгласие, замисляйки се върху думите ѝ.
– Първо ще потопи краката си във водата – продължава Хира. – После може да направи няколко крачки. И когато свикне напълно, ще се остави на морето.
Очите на Орхун блестят от разбиране и благодарност.
– Хайде, лягай. Сигурно си уморена – казва той загрижено.
– Не съм уморена – отвръща тя с усмивка. – Даже очаквам утрото с нетърпение. Сигурно Али ще стане рано…
Сцената се сменя и камерата ни отвежда при Еда и Перихан, които внимателно слизат по стълбите към кабинета на Орхун, за да направят копие на видеото.
– Ти стой тук на пост – казва Еда на майка си, когато стигат до вратата на кабинета. – Аз ще вляза вътре. Мамо, моли се всичко да мине по вода.
В този момент, сякаш от нищото, се появява Муса с обичайната си усмивка.
– Да ви донеса вода? – пита той услужливо.
– Боже, как ме изплаши! – възкликва Периха.
– Ние ще се оправим сами! – избухва Еда, явно изнервена. – Ти си гледай работата!
Муса обаче не си тръгва, а прави крачка към кабинета.
– Какво ще правиш там? – пита го Перихан ядосано.
– Икономът ми нареди да го почистя – отговаря Муса спокойно и влиза в кабинета.
Еда се обръща към майка си с паникьосан поглед.
– Е, мамо, какво ще правим сега? – шепне тя.
– Връщаме се в стаята. Тази вечер няма да стане нищо – отвръща Перихан, сдържайки раздразнението си.
Действието прескача на сутринта. Орхун и Хира възлизат в стаята на Али.
– Той още спи – прошепва Орхун.
Хира му прави знак да погледне по-внимателно. Орхун забелязва, че Али всъщност се преструва, че спи.
– Хрумна ми днес да отидем в музея за автомобили – казва той.
Али, чувайки тези думи, леко отваря очи, но бързо ги затваря отново.
– Мислех да отидем тримата. Али дали ще иска? – пита Орхун, поглеждайки към племенника. – Но не можем да го попитаме, защото спи.
– Според мен Али ще иска – казва Хира с усмивка. – Сигурно там има червени коли, нали?
– Разбира се, че има – потвърждава Орхун.
– Али много ще се зарадва – добавя Хира, като поглежда закачливо към "заспалия" Али.
– Добре тогава. Аз отивам на работа, а вие закусете. Когато се върна, ако сте се нахранили добре, ще ви заведа в музея. Разбрахме ли се?
– Разбрахме се! – отговаря Хира.
Двамата напускат стаята, а веднага след това Али се изправя в леглото
Следващата сцена ни отвежда до входната врата. Хира помага на Орхун да си облече палтото.
– Не се притеснявай за Али. Аз ще съм до него – уверява го тя.
– Не се тревожа, след като си тук – казва Орхун и я поглежда нежно.
– Приятна работа! – пожелава му Хира.
Той кимва с благодарност, излиза и се отправя към колата. Тя го изпраща до стълбите и остава да го гледа, докато не се качи. В един момент Орхун се обръща, за да я погледне. След това, седейки зад волана, я наблюдава и през огледалото за задно виждане. Лицето му издава нещо, което не може да скрие.
Орхун е влюбен в Хира.
Хира влиза в къщата, но преди да влезе в стаята на Ари среща строгия поглед на Афифе. Тонът на госпожата е леден, а думите ѝ – като камшик.
– Никога повече да не се повтаря вчерашното ти поведение! – казва тя с ярост, която се вижда през леденото ѝ изражение. – Без значение какво се случва, ти нямаш право да поставяш под въпрос моите действия! Ако още веднъж забравиш мястото си, ще бъда принудена да ти напомня по начин, който няма да ти хареса.
Хира я поглежда спокойно, но в очите ѝ се чете решителност.
– Не исках да поставям действията ви под въпрос – казва тя с тих, но твърд глас. – Дори и не ми е хрумвало, особено когато става дума за вашия внук. Но Али е беззащитен. Той наскоро загуби светът, който познаваше. Тук всичко му е чуждо. Той има нужда от помощта ни, за да свикне с новия си живот.
Афифе присвива очи и пристъпва крачка напред.
– Не съм те питала за мнение! – изсъсква тя. – Ти дори не си и последният човек, който ще ми казва как да се държа!
Камерата ни показва Али, който подслушва на вратата.
– Това дете няма нужда от състрадание, а от дисциплина! – крещи Афифе. – Ако ще живее в имението на Демирханлъ, ще трябва да се научи да се държи като Демирханлъ! В това състояние е невъзможно да живее с нас под този покрив.
Хира изправя рамене и говори с още по-голяма решителност:
– Госпожо Афифе, Али ще се научи на всичко. Но точно сега той има нужда от емоционална подкрепа. Видях какво преживя, когато загуби жената, която го отгледа.
Афифе скача като ужилена, лицето ѝ пламва от гняв.
– Достатъчно! – крещи тя. – Мислиш ли, че не знам какви са истинските ти намерения? Не ти стигна да се правиш на господарка на имението, криейки се зад Орхун! А сега искаш да използваш слабостта му към това дете!
В този момент пристига Шевкет и съобщава, че гувернантката е дошла.
– Гувернантка ли?! – Хира поглежда изненадано към Афифе. Очите ѝ се разширяват от тревога.
Афифе говори с гувернантката пред Али и Хира и казва, че иска от нея да научи детето да се държи като един Демирханлъ, защото досега то е живяло в среда различна от тази.
– Не се тревожете, г-жо Афифе, ще направя всичко необходимо – казва жената.
Хира се намесва, опитвайки се да облекчи напрежението:
– Тук е нов свят за Али, всичко му е чуждо. Затова е малко срамежлив…
Но думите ѝ биват прекъснати от ледения глас на Афифе.
– Нямаме нужда от насоки! – заявява тя, хвърляйки поглед, който казва всичко. После се обръща към гувернантката. – Вие имате пълни правомощия. От тук нататък се заемате с детето. Никой няма право да се намесва. Можете да започнете веднага!
Жената става и казва на Али да дойде с нея. Али се дърпа, но тя го хваща насила за ръка
Виждаме колко е доволна Афифе и как лека усмивчица се появи на каменното ѝ лице.
Хира тръгва след гувернантката и Али, но на вратата жената я спира и казва, че провежда уроците си насаме.
-Али, дамата ще те научи на много хубави неща, а когато свърши урока аз ще те чакам тук и ти ще ми кажеш какво си научил – казва Хира.
Али не казва нищо. Очите му търсят Хира с отчаяние, но гувернантката го вкарва в стаята насила.
Хира се качва в стаята си, но напрежението и притеснението не ѝ позволяват да си намери място. В главата ѝ се въртят думите, които даде като обещание на Орхун.
„Не, не мога да го оставя сам! Али има нужда от мен!“ – мисли си тя. Тръгва към вратата, но изведнъж спира, връща се и взема телефона си.
Сцената се пренася в компанията. Орхун седи зад голямото си бюро, но мислите му са далеч от работата. Пръстите му нервно барабанят по телефона, докато в ума му се редуват образите на Хира и Али. Накрая не издържа и набира Хира.
Хира веднага вдига, изненадана от обаждането.
– Какво правите? – пита Орхун. – Как е Али?
– Добре е… – отговаря тя, но следва кратка пауза.
– Замълча… Проблем ли има? – пита той.
– Всъщност не е проблем. Дойде гувернантка за Али – отвръща Хира, опитвайки се да прикрие тревогата си.
– Точно в стила на Афифе Демирханлъ – въздъхва Орхун. – Не съм изненадан. След малко ще дойда. Ще излезем заедно на обяд… – добавя той. – Заради Али.... А след това може да отидем в музея за автомобили, както говорихме сутринта.
– Добре! – съгласява се тя, но гласът ѝ звучи леко смутено.
– А ти как си? – пита Орхун внезапно.
– Аз ли? Ами… добре. А ти как си? – отвръща тя.
– Вече съм по-добре! – отговаря той с топъл глас, който кара Хира да се изчерви. – Довиждане!
– Довиждане! – прошепва тя и затваря.
Действието се пренася в стаята на Али. Гувернантката стои пред момчето и говори със строг тон.
– Ще отговориш ли най-после? Или ще седиш и ще мълчиш като пън? – пита тя с раздразнение, но Али не казва нищо.
Жената поставя пред него лист хартия.
– Повтори това! – нарежда тя. – Ще се върна след малко и искам всичко да е готово. Ясно ли е?
Али мълчи. Гувернантката излиза от стаята, оставяйки детето само.
Малко по-късно Хира носи поднос със закуски и среща гувернантката пред врата и ѝ казва, че е направила нещо да си хапват, докато учат с Али, но жената казва, че в момента имат урок и Али трудно се концентрира, затова не бива да го разсейва.
Гувернантката излиза от стаята с притеснен поглед и заявява със запъване:
– Али го няма!
Хира изпада в паника. Тя излиза на двора, но точно в този момент вижда Орхун, който тъкмо се прибира. Тя се затичва към него, цялата разтреперана.
– Али го няма! – изрича с треперещ глас.
– Какво? – пита Орхун с остър и изненадан тон, очите му се свиват в напрежение.
– Али е избягал! – повтаря Хира, вече почти разплакана.
– Как така е избягал? – пита той, недоумявайки. – Как е възможно?
Плачейки Хира отговаря, че не знае. Тя започва да му обяснява, че гувернантката му възложила задача, но спира и му казва, че после ще му обясни, а сега трябва да намерят Али.
Орхун я хваща за ръката и я моли да се успокой и да му разкаже какво е станало. Хира си поема дълбоко дъх и казва:
– Гувернантката... му възложила задача, но... но после го оставила сам... Трябва да го намерим, Орхун!
– Търсихте ли навсякъде?
– Да!
– Продължават да търсят в къщата. Муса и Гюлнур претърсват задния двор, но Али го няма никъде! Моля те да не губим време! – Хира трепери от притеснение.
Орхун я прегръща и ѝ казва, че в това състояние не може да помогне и я моли да се успокой, като я уверява, че ще намерят Али.
Орхун и Хира влизат в хола, където са Афифе, гувернантката, Еда и Перихан.
– Какво става тук? Искам обяснение! – гласът на Орхун звучи твърдо, всяващо респект.
– Няма нищо за обяснение – казва Афифе хладно. – Той е дете, скрил се е някъде. След малко ще се покаже.
-Мамо ти… -Орхун е на път да ѝ отвърне, когато Муса и Гюлнур влизат в хола.
– Претърсихме задния двор – казва Муса, – но няма и следа от него.
След тях идват Халисе и Шевкет, които докладват, че горният етаж също е проверен.
– Шевкет, веднага прегледай записите от камерите – нарежда Орхун. – Искам да знам дали Али е напуснал имението.
Той се обръща към гувернантката.
– Преди колко време го оставихте сам? – пита я строго.
Жената не може да отговори.
– Започнаха урока преди един час – казва Хира.
Орхун нарежда да се прегледат записите от в последния един час, а след това се обажда на Явуз да дойде с екипа си в имението, за да се опитат да намерят Али.
Еда се приближава до него и хваща ръката на Орхун за ръката като му казва: – Знам, че ще намериш племенника си – казва тя с престорена загриженост. Орхун поглежда към нея с презрение и рязко дръпва ръката си.
Шевкет се връща и докладва:
– Охраната преглежда записите, но камерите към горичката нямат добра видимост заради клоните.
Орхун му казва, че след малко ще дойде Явуз и му нарежда да направи всичко необходимо, за да улесни работата им.
– Трябва да ускорим нещата! – казва Орхун.
– Хира опитай се да бъдеш силна, всички сме разстроени, но Орхун е тук и ние му се доверяваме – казва Еда.
Хира само свежда глава, без да отвърне. Орхун, обаче, я защитава с твърд глас:
– Всеки изживява болката си по свой начин, Еда. Няма време за излишни приказки!
Еда едва скрива гнева си, сядайки до Афифе.
Орхун отново се обръща към гувернантката.
– Какво точно стана, че Али изчезна? – пита той с глас, който не търпи възражения.
– Господине, посветих 15 години на професията си! Знам как да работя с деца! Не съм искала… – започва тя с треперещ глас.
– Ако вие сте виновна за това, ще понесете последствията! – прекъсва я Орхун, вече бесен. – Аз ще огледам района. Уведомете ме, когато Явуз пристигне.
Орхун и Хира тръгват да излизат, когато Еда казва, че и тя ще дойде с тях.
– Ако наистина искаш да помогнеш, продължавай да търсиш в къщата – отговаря ѝ той с категоричен тон.
Едва скривайки яда си Еда сяда до Афифе.
Орхун и Хира излизат да търсят Али в градината. Хира се обвинява и плаче, че тя е виновна, че детето е изчезнало, защото не е трябвало да го оставя само.
Орхун се опитва да я успокой като казва на Хира, че ще намерят Али.
В същото това време Мерием лежи будна в леглото. Очите ѝ се взират в тавана, а мислите ѝ препускат като луди в главата ѝ . Образът на Харика не ѝ дава мира. „Наистина ли има нещо между нея и Кенан?“ – пита се тя отново и отново.
Телефонът ѝ изведнъж вибрира, прекъсвайки мълчанието на нощта. Съобщението е от Кенан: „Виж на прозореца!“
– Боже, какво ли означава това? – прошепва Мерием и бързо се изправя.
С треперещи ръце отваря прозореца. Тя вижда чантичка с мехлеми, оставена на перваза.
„Той е мислил за мен…“ – минава през ума ѝ, а вълна от топлина обгръща сърцето ѝ.
На сутринта Мерием пристига в кантората. Вратата е вече отворена, а отвътре се чуват гласовете на Шебнем, Харика и Кенан. Шебнем веднага я забелязва и се усмихва.
– Мерием! Как е кракът ти? – пита тя, а в гласа ѝ звучи истинска загриженост.
– Можеше да си останеш у дома, за да се възстановиш – добавя Кенан, като я поглежда изпитателно.
Мерием отвръща с леко кимване и усмивка.
– Благодаря, но мехлемът, който ми донесе снощи, много ми помогна. Нямам нужда от почивка – казва тя, срещайки погледа му. Очите им се задържат за миг по-дълго, отколкото е нужно.
Малко по-късно Мерием случайно чува как на Харика казва на някой по телефона.
– Никой в кантората не трябва да разбира за това – казва Харика с настойчив тон.
Мерием се спира, замръзнала на място. Сърцето ѝ бие лудо. „Какво крие тя?“ – пита се тя, докато продължава да слуша. Но Харика приключва разговора бързо, а Мерием няма време да чуе повече.
По-късно тя се изправя пред Кенан, решена да му каже това, което е чула.
– Кенан, трябва да ти кажа нещо – започва тя, гласът ѝ е сериозен. – Харика не е такава, за каквато се представя. Тя крие нещо от нас. Притеснявам се за теб. Моля те, бъди внимателен.
Кенан въздъхва и поклаща глава.
– Мерием, разбирам загрижеността ти, но Харика е добър човек. Когато я опознаеш по-добре, ще видиш това – отговаря той спокойно.
Малко по-късно Кенан и Харика излизат заедно на обяд. Мерием е замислена, а Шебнем, която стои срещу Мерием, която явно споделя мислите ѝ.
– Не мислиш ли, че Харика си е поставила за цел да спечели Кенан? – казва Шебнем с тих, но рязък тон. – Тя има достатъчно пари, за да си наеме собствена кантора. И ако трябва да сме честни, откакто е тук, само се преструва, че работи.
Мерием въздъхва дълбоко.
– Кенан ѝ се е доверил. След като той вярва в нея, и ние трябва да ѝ дадем шанс – отвръща тя, макар думите ѝ да звучат повече като опит да убеди самата себе си.
