„Плен“, еп.108: Афифе отказва да приеме, че Али е син на Нихан!

В епизод 107 на турския сериал „Плен“: Еда намира видеото, но не успява да го изгледа до края. Тя е убедена, че Хира е убила Нихан, но е дълбоко разстроена, когато осъзнава, че Орхун е лудо влюбен в Хира. Това го доказва начинът, по който той защитава Хира, въпреки че знае за престъплението ѝ.

НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 107 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 21 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.

Афифе се кара на Али, а Хира прави забележка на Афифе, че плаши момчето. Това още повече разгневява Афифе, която побеснява и нагрубява Хира. В този момент се появява Орхун и защитава както жена си, така и племенника си.

Афифе все още не може да приеме факта, че Али е син на Нихан.

Орхун обаче е замислен – кой би могъл да отдели едно невинно дете от майка му и семейството му? Въпреки неяснотата, той е уверен, че рано или късно ще открие отговора.

Мерием се прибира към дома си, когато изведнъж е нападната. В същото време Кенан е на вечеря с Харика.

Всичко за турския сериал „Плен“

Хира се разхожда с Али в градината. Тя го държи за ръката и нежно му обяснява:

– Това, което се случи на закуска, няма нищо общо с теб.

Те спират до едно дърво, където се разкрива красива гледка към морето. Хира продължава с усмивка:

– Любимото ми място тук е градината. Знаеш ли, като се стопли, можем да вържем люлка на някое от тези дървета. Ще ти хареса, нали?

Али мълчи, наблюдавайки морето.

– Когато дойдох тук за първи път, видях морето. Преди това бях чувала само разкази за него – споделя Хира с мек тон. – Понякога, ако не видим нещо с очите си, не осъзнаваме колко красиво може да бъде. Трябва да се вглеждаме, защото често стойността на нещата се крие там, където не я виждаме.

Орхун излиза на верандата и ги наблюдава от разстояние, без да ги прекъсва.

В същото време Перихан говори на Еда с настойчив тон:

– Тази вечер, когато всички спят, трябва да вземеш копие от видеото.
После ще го изпратим анонимно на Афифе.
Ако направиш това, ще можем спокойно да си пием кафето и да гледаме как Афифе прави Хира на парчета.
Скоро ще се отървем от тази пустинна мишка.

Вечерта в хола Хира чете приказка на Али. Той слуша внимателно, обгърнат от нейното спокойствие. На отсрещния диван Перихан и Еда ги наблюдават злобно.

– Ще ти донеса топло мляко и кекс. Халисе ги направи специално за теб – казва Хира с усмивка на Али.

– Върви и му донеси, ние ще останем тук с него – казва Перихан с престорена усмивка.

Хира се отдалечава, а Перихан подтиква Еда:

– Поговори с него.

– Ох, мамо, не се разбирам с деца – отвръща Еда раздразнено.

– Нали не искаш онази пустинна мишка да стане център на вниманието? – настоява Перихан.

В този момент Афифе влиза и сяда до Еда.

– Милият, толкова е сладък, чете си книжка – казва Перихан лицемерно. – Нуршах сигурно е била много изненадана, когато разбра, че има племенник, нали?

– Все още не знае – отвръща хладно Афифе.

– Как така? Не ѝ ли казахте тази голяма новина? – престорено учудена пита Перихан.

– Това не е въпрос, който се решава по телефона – отсича Афифе с дръпнат тон.

Перихан дава знак на Еда да се сближи с Али. Еда се премества и сяда до него.

– Е, какво четеш? – пита го тя, но Али ѝ обръща гръб.

Али ѝ обръща гръб.

Муса носи кафе, а Али вижда едно перо на масата и иска да го вземе, но Афифе си мисли, че той иска да вземе вазата от масата и със строг тон му казва:

– Не пипай! Не смей!

– Но той нищо не прави – казва Муса в защита на Али.

Али отново посега към перото.

– Казах да не пипаш! – повтаря заплашително Афифе.

В този момент Хира влиза с поднос с топло мляко и кекс.

– Плашите го! – казва Хира с тих, но твърд тон, поставяйки ръце на раменете на момчето, сякаш за да го защити.

– Какво каза? – пита възмутена Афифе, повишавайки глас.

– Али се страхува – отвръща Хира плахо, но твърдо.

– Осъзнаваш ли с кого говориш? – настоява Афифе. – Каква дързост! Как не те е срам!

Перихан и Еда се усмихват доволно от създалото се напрежение.

Орхун, който наблюдава сцената отскоро се приближава до майка си.

– В това имение вече има дете – казва Орхун. – Всички ще се държат по-умерено.

Афифе се чувства обидена и напуска стаята. Орхун тръгва след нея.

– Причината за всичко е това перце – казва Муса, като посочва предмета на масата. – Малкият господин искаше да го вземе.

Хира се усмихва топло на Али и му предлага:

– Ела, Али, да отидем в стаята ти.

Той се хваща за ръката ѝ, докато двамата напускат хола.

Останала насаме с майка си, Еда се тръшка на дивана и избухва в ярост:

– Дяволът ми казва да отида и да кажа всичко на леля Афифе! Да видим тогава дали ще се държи толкова високомерно!

Еда скача от мястото си, но Перихан я спира, хващайки я за ръката.

– Сега не е моментът – прошепва тя със стиснати зъби. – Трябва да бъдем търпеливи.

Еда се отпуска обратно на дивана, но злобата в очите ѝ остава.

Действието се пренася в стаята на Афифе. Орхун стои пред нея, видимо ядосан, но се опитва да запази спокойствие.

– Майко, можеше да не бъдеш толкова остра. Али е просто дете.

Афифе го поглежда хладно и отговаря без емоция:

– Дървото се превива, докато е младо. Тук има правила, Орхун.

– Но той дойде тук едва наскоро! Всичко му е чуждо! Не можеш ли да проявиш малко разбиране? – Орхун прави пауза, сякаш обмисля думите си, след което добавя: – Майко, има нещо друго. Защо те притеснява присъствието на Али? Той е син на Нихан!

Афифе се обръща рязко към него, а лицето ѝ се изкривява от ярост.

– Не е! – крещи тя. – Той е син на мъжа, който вгорчи живота на дъщеря ми! Когато го погледна, си спомням за онзи мъж! Животът ѝ беше съсипан заради него! Той е причината Нихан да замине далеч!

Орхун я гледа със смесица от разочарование и разбиране.

– Ядосана си, защото той нарани Нихан? Но не можеш да прехвърляш отговорността върху едно дете! Али няма никаква вина!

Бясна, Афифе го прекъсва със студен глас:

– След като доведе това дете тук, той ще се научи да спазва правилата!

Орхун въздъхва дълбоко, осъзнавайки, че разговорът няма да стигне доникъде и излаза от стаята.

Действието се пренася в стаята на Али. Хира е клекнала до него и му говори с нежен, успокояващ глас:

– Баба ти не е разбрала, че си искал да вземеш перцето. Тя се е притеснила да не бутнеш вазата и случайно да се нараниш.

Али я гледа с леко намръщено изражение, а Хира продължава да обяснява:

– Знаеш ли, тя много те обича, макар и да не го показва. Просто е такава. Не се усмихва често и е строга, точно като героите от приказките, които искаха доброто на всички. Те изглеждаха сурови, но винаги защитаваха онези, които обичат.

На прага на стаята Орхун се спира, готов да влезе, но замръзва, когато чува думите на Хира. Тя продължава:

– Баба ти иска да те направи силен. Иска да стоиш здраво стъпил на краката си, но когато имаш нужда, тя ще бъде там, за да те защити.

Усмивка пробягва по лицето на Орхун. Вместо да прекъсне момента, той се обръща и се отдалечава.

Действието се пренася в спалнята на Орхун и Хире. Хира влиза и го намира замислен.

– Али заспа – съобщава тя. – Но постоянно поглеждаше към вратата. Все още иска да си ходи у дома. Въпреки това съм сигурна, че с времето ще свикне с имението.

Орхун вдига поглед към нея:

– Наистина ли мислиш така?

– Да, не се съмнявам – отговаря тя.

– Не говоря за това. Говоря за майка ми. Наистина ли вярваш в това, което каза за нея, въпреки всичко досега?

– Всичко, което прави г-жа Афифе, е с цел да защити децата си. Понякога може да изглежда рязка, дори жестока, но това е, защото е майка. Според мен е ценно да имаш майка като нея. Каквото и да се случи, тя никога няма да изостави децата си. На човек му стига дори само да знае това. Аз вярвам, че г-жа Афифе е още в шок, но когато всичко се успокои, тя ще обикне Али. Убедена съм в това!

Орхун я слуша внимателно, но лицето му остава напрегнато.

– Колкото и да мисля, не мога да разбера кой би причинил това зло на едно невинно дете, отделяйки го от семейството му. Как не забелязах? Как допуснах това да се случи?

Хира го поглежда със съчувствие.

– Как можеше да го предотвратиш, като не знаеше? – пита тя.

– Трябваше да знам – казва той твърдо. – Но който и да е направил това, ще го намеря!

Хира обмисля думите му, след което пита:

– Знаеш ли къде е баща му?

Орхун кимва:

– Проучвам.

– Нихан почти никога не говореше за брака си – добавя Хира. – Но си личеше, че беше много разстроена след загубата на бебето си.

Орхун замълчава за миг, сякаш спомените го връщат назад.

– Точно това беше причината да замине за Африка – казва той. – Посвети се да лекува хората, особено децата. Само това я задържаше в този живот... след бебето.

Харика кани Кенан на вечеря. На него не му се ходи, но след известно настояване приема. Тя му припомня с усмивка, че му дължи една вечеря, което го кара да се съгласи.

Междувременно Харика отново се преструва пред Мерием. Говорейки по телефона с "приятелка", тя нарочно споменава:

– Ще вечерям с Кенан. Утре ще ти разкажа всичко... Знаеш ли, нощта може да бъде дълга.

Тя хвърля поглед към Мерием, чийто израз се променя за миг, но младата жена бързо прикрива емоциите си. Харика се усмихва самодоволно и напуска стаята.

По-късно Кенан се връща с Шебнем в кантората, а Харика е готова да тръгнат.

– Хайде, да вървим – настоява тя с ентусиазъм.

– Тази седмица ще вечеряме всички заедно – казва Кенан небрежно, намеквайки, че би предпочел компанията на целия екип.

– Кенан, сигурна съм, че много ще ти хареса този ресторант – отвръща Харика, хвърляйки поглед към Мерием.

Шебнем, остава насаме с Мерием и я информира с искрено съчувствие:

– Знаеш ли, Кенан всъщност искаше да вечеряме всички заедно. Но онази вещица Харика... какво ли не направи, за да го убеди да отидат само двамата.

Мерием се опитва да се усмихне, но в очите ѝ се четат разочарование и тъга.

Мерием и Шебнем напускат кантората и се разделят като си пожелават хубава вечер.

.Изведнъж към Мерием се приближава непознат мъж, който се опитва да открадне чантата ѝ.

Мерием се съпротивлява, а крадецът я блъсва на земята. Шебнем, която не се е отдалечила много, започва да вика силно. Изненадан, нападателят побягва.

Двете жени веднага отиват в полицията, за да подадат жалба. Докато седят в участъка, Мерием се опитва да запази спокойствие, но треперещите ѝ ръце я издават. Малко след това Кенан и Харика влизат в полицията.

– Мерием, не ми се сърди, че се обадих на батко Кенан – оправдава се Шебнем.

– Мерием, как си? – пита притеснен Кенан, загледан в нея с тревога.

– Добре съм – отвръща тя тихо. – Не беше нужно да прекъсвате вечерята си заради това.

Кенан обаче забелязва ожулванията по ръцете ѝ. Той веднага се обръща към Шебнем и Харика:

– Вие можете да се прибирате. Аз ще остана тук с Мерием.

Харика поглежда към Мерием с нескрита ревност, но се съгласява неохотно. Тя напуска участъка с видимо нежелание.