
В епизод 106 на турския сериал „Плен“: Най-накрая Еда откри видеото с Нихан и Хира, а Харика се преструва, че излиза от стаята на Кенан, и поразява сърцето на Мерием.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 107 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 21 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Хира мисли, че нещата ще станат много по-лесни за Али, когато Орхун е до него. Но Орхун отбелязва, че Али много обича когато Хира е до него.
Еда намира видеото, но не успява да го изгледа докрай. Тя е уверена, че Хира е убийцата на Нихан, но е много разстроена, защото разбира, че Орхун е лудо влюбен в Хира, след като я защитава, знаейки, че тя е убила Нихан.
На закуска, Еда побеснява, когато Орхун отново подкрепя Хира.
Мерием е много притеснена, защото мисли, че между Харика и Кенан има нещо.
Всичко за турския сериал „Плен“

Действието на новия епизод започва рано сутринта в имението на Девмирханлъ. Слънчевите лъчи едва започват да проникват през плътните завеси, хвърляйки меки отблясъци върху мраморния под. Тишината в имението е почти пълна, нарушавана единствено от рядкото пеене на птиците навън.
Еда се движи внимателно по коридора. Очите ѝ се стрелкат във всяка посока, а дъхът ѝ е толкова тих, че дори тя едва го чува. Когато стига до кабинета на Орхун, за миг спира, преглъщайки напрежението си.
Натиска дръжката на вратата и влиза, затваряйки след себе си толкова тихо, че звукът е почти неуловим.. Еда се отправя право към библиотеката и намира тайното отделение, за което е научил от Гюлнур.
Еда изважда компютъра на Нихан. Поставя го на бюрото и го включва. Екранът светва, а синкавата светлина се отразява върху напрегнатото ѝ лице.
Еда започва да преглежда файловете. Пръстите ѝ треперят над клавишите, а очите ѝ нервно се стрелкат към вратата, сякаш всеки момент някой може да влезе. Сърцето ѝ бие толкова силно, че ѝ се струва, че звукът ще я издаде.
След няколко напрегнати минути попада на видеозапис. Отваря го и екранът оживява. На записа ясно се виждат Нихан и Хира, които разговарят.
– Този сладкиш го направих специално за теб – казва Хира. – Не е защото Джазур ми го поръча.
Очите на Еда се разширяват. Лицето ѝ излъчва едновременно триумф и злобна радост. Тя гледа видеото със затаен дъх…
– Нихан е отровена. Значи отровата е била в този сладкиш!
В съзнанието ѝ започва да се оформя план.

Камерата показва Орхун, който тъкмо се кани да влезе в кабинета си, но в последния момент спира и вместо това влиза в стаята на Али.
Тихата стая е осветена от меката утрина светлина. Хира спи, подпряла главата си с едната ръка, а другата е отпусната близо до главата на Али. Лицето ѝ излъчва умора, но и спокойствие. Орхун се приближава бавно, сякаш не иска да наруши този момент.
Той сяда на леглото и нежно прокарва ръка през косата на Али. В просъница Хира неволно поставя ръката си върху неговата. Орхун замръзва, а погледът му за миг остава прикован към ръката ѝ. Опитва се внимателно да я махне, без да я събуди, но Хира се размърдва. Когато отваря очи и вижда, че Орхун държи ръката ѝ, тя се стряска. Двамата се гледат безмълвно, сякаш времето е спряло.
Хира поглежда към ръката си и я отдръпва рязко, сякаш се е опарила. Орхун също става от леглото почти панически.
– Задрямала си – казва той и я поглежда с такъв поглед, който би могъл да разтопи дори желязо.
– Унесла съм се! – отвръща Хира, започвайки да се суети около Али. Тя докосва челото му и продължава с тревожен глас: – Изпотил се е. Може би съм го облякла твърде дебело.
– Ще го преоблека, защото може да настине – казва тя, като се отправя към скрина. Докато избира дреха за Али, продължава да говори, сякаш на себе си. – Не хапна нищо, а аз не исках да го притискам. Но не може да продължава така. Трябва да хапне!
Орхун я наблюдава с усмивка, докато тя изважда една блузка, оглежда я и замислено казва:
– Това дали е дебело?
Тя изважда друга дреха и отново я разглежда.
– А с това може да му е студено. Трябва да намеря нещо средно. Или пък... може би ще е най-добре да не му сложа нищо на гърба, за да не се събуди.
Накрая избира блузка и въздъхва с облекчение.
– Това ще свърши работа.
Хира се приближава до леглото, но преди да успее да направи каквото и да е, двамата едновременно казват:
– Въпреки всичко, той е силно дете!
Техните погледи отново се срещат и се задържат един върху друг, изпълнени с неизказани чувства. След миг Хира се опитва да постави блузката под гърба на Али, но не успява.
Орхун прави знак с ръка, приближава се и нежно повдига Али. Хира бързо поставя блузката под изпотената.
– Нека да си почине още малко. Сънят лекува – казва Хира с тих, почти шепнещ глас. – Преживя твърде много за годините си.
Орхун я поглежда и казва уверено.
– Всичко остана в миналото. За Али започва нов живот.

Действието се връща в кабинета на Орхун, където Еда продължава да гледа видеото. На екрана образите оживяват, а очите ѝ следят всяка подробност.
– Това ще ми бъде от голяма полза – прошепва тя на себе си, докато по лицето ѝ се появява злокобна усмивка.
Внезапно от салона долитат звуци. Еда замръзва за миг, а погледът ѝ се стрелва към вратата. Осъзнавайки опасността, тя затваря компютъра и с ловки движения го връща в тайното отделение. Ръцете ѝ треперят леко, но тя успява да запази хладнокръвие.
Застава неподвижно в кабинета, напрягайки слуха си. Стъпките в салона са отчетливи. Без да губи време, Еда отваря вратата и излиза, опитвайки се да изглежда невъзмутима.
Когато се озовава в коридора, забелязва, че източникът на шума е Гюлнур, която подрежда нещо. Еда въздъхва с облекчение.

Действието се пренася обратно в стаята на Али. Хира подрежда дрехите му и казва на Орхун:
– Ако знаехме какво обича, може би щяхме да го накараме да хапне малко.
Орхун я наблюдава.
– Имаме нужда от време – отвръща той спокойно. – Точно като него, с времето ще разберем какво харесва и какво не. Ще свикнем да живеем заедно, а той ще свикне с нас.
Хира го поглежда за миг, очите ѝ изразяват колебание.
– Дано... Мисля, че след като ти си до Али, всичко ще му е по-лесно.
Орхун леко поклаща глава, усмихвайки се едва забележимо.
– Всъщност за него е добре, че ти си до него – казва уверено.
Хира се изчервява и веднага свежда поглед.
– Ще занеса блузката му в пералното – казва тя бързо и напуска стаята, преди Орхун да успее да добави нещо.
Останал сам, Орхун се приближава до леглото на Али. Поглежда го с нежност и внимателно го завива.

Хира, смутена от всичко, което се случва между нея и Орхун, влиза в спалнята. Лицето ѝ е напрегнато, а мислите ѝ не ѝ дават покой. Отново и отново си спомня как Орхун държи ръката ѝ.
Тя посяга към чашата с вода на нощното шкафче, отпива няколко глътки и сяда на леглото. Очите ѝ се спират върху завивките на Орхун, оставени небрежно на дивана. Сякаш търсейки занимание, за да се разсее, тя решава да ги прибере.
В този момент вратата се отваря, и Орхун влиза.
– Станало ли е нещо с Али? – пита Хира веднага, като оставя завивките.
– Не, нищо му няма – отвръща Орхун спокойно. – Но дойдох да ти кажа, че се събуди.
– Реших да му направя палачинки – казва Хира. – Всички деца обичат палачинки, нали? Но какво сладко харесва? От вишни? Ягоди? А може би с шоколад? – пита тя, но внезапно спира. – Много ли говоря? Или идеята за палачинки...?
Орхун се усмихва леко.
– Палачинките звучат добре.
– Тогава отивам в кухнята – казва тя, тръгвайки към вратата, но внезапно спира. – Да направя ли и за теб? О, да вярно, ти не закусваш?
Орхун се обърква за миг, но после отвръща:
– Да... Да на палачинките... за Али!

Действието се пренася в стаята на Перихан и Еда.
Еда седи на леглото с телефона си в ръка, а сълзи текат по лицето ѝ. Тя ридае тихо, но достатъчно, за да събуди майка си.
– Какво става? – пита Перихан, намръщена и сънена.
– Орхун е влюбен в онази мишка! – казва Еда с глас, задавен от сълзи.
– Що за глупости говориш? – не се съгласява Перихан, сядайки до нея.
– Намерих видеото! – отвръща Еда, като продължава да плаче.
– Намерила си го и не ме събуди?! И защо плачеш тогава?
– Видях всичко с очите си! – казва Еда, избърсвайки сълзите си. – Хира наистина е убийца на Нихан. Няма друго обяснение, освен това че Орхун е влюбен в нея, за да я защитава така!
Перихан поклаща глава с възмущение.
– Стига, Еда! Не съм те възпитала така! Най-накрая намери видеото и вместо да се радваш, ти плачеш! Най-после ще се отървем от нея! Взе ли копие от видеото?
– Непохватната Гюлнур вдигна шум пред вратата, и аз умрях от страх! Мислех, че е Орхун, и веднага излязох! – оправдава се Еда.
Перихан въздъхва тежко.
– Оф, Еда! Но няма да падаме духом. Сега ще трябва да направим копие на видеото и да го дадем на Афифе.
– Не, няма ние да ѝ го дадем – добавя тя бързо. – Това видео ще преобърне всичко, а ако Орхун разбере, че ние сме ѝ го дали, повече няма да те погледне.
– Тогава какво ще правим, мамо?
Перихан се усмихва студено.
– Ще направим план.
Очите ѝ проблясват от решителност, докато Еда я гледа с надежда.

В същото време Афифе заповядва на Шевкет да открие бащата на Али. Очите ѝ блестят от студена решителност, докато говори.
– Разбери къде е бащата на това дете. Ако научи, че е живо, отново ще им създаде проблеми! Не искам той да влезе в живота им, използвайки детето.
Шевкет кимва и напуска стаята. Афифе остава сама, потънала в мисли.

Действието се пренася на закуската. Хира води Али към масата, където вече закусват Афифе, Перихан и Еда. Детето изглежда несигурно, стискайки ръката ѝ. Хира го оставя за момент, за да донесе закуската, но в този миг Али уплашено отстъпва назад.
Орхун се появява точно навреме. Той се навежда към Али и с тих, успокояващ глас го насърчава:
– Всичко е наред. Ела, сега ще закусим.
Внимателно го слага на стола до себе си, а Али гледа към него с благодарност. В този момент пристига Хира, която носи палачинките, приготвени специално за детето.
– Погледни, Али – казва тя с топла усмивка. – Направих ги специално за теб.
Тя слага чинията пред него и се опитва да го убеди да хапне. Али се колебае, но преди да може да отговори, Еда се намесва:
– Може би той просто не иска да яде от твоите ръце. Знаеш, че децата усещат всичко – казва тя с усмивка, която прикрива злобата ѝ.
Еда се обръща към Али и добавя:
– Искаш ли аз да те нахраня?
Орхун хвърля строг поглед към Еда и казва ясно:
– Някои ръце дават не само храна, но и щастие.
После се обръща към Али и продължава:
– Според мен Али би предпочел да яде от ръцете на Хира. Нали, Али?
Али не отговаря, но очите му се насочват към чинията с палачинки.
– Може ли и на мен? – пита Орхун с лека усмивка, обръщайки се към Хира.
Хира, леко изненадана, сервира палачинки и на него. Орхун хапва с удоволствие, а Али, виждайки това, следва примера му. Той внимателно взема една палачинка и започва да яде, сякаш опитва да подражава на вуйчо си.
Орхун и Хира се споглеждат с доволни усмивки, радвайки се на малкия напредък на Али.
В този момент Еда, която наблюдава сцената, не може да скрие гнева си. Лицето ѝ почервенява, и без да каже дума, тя рязко става от масата и излиза от стаята, тропайки с токчета по мраморния под.

В кантората на Кенан напрежението е осезаемо. Мерием седи зад бюрото си, но не може да се съсредоточи върху работата. Образът на Харика, която излиза от стаята на Кенан тази сутрин, не ѝ дава мира. Всеки детайл се е запечатал в съзнанието ѝ – самодоволната усмивка на Харика, начинът, по който подреди косата си, преди да излезе.
Тя не знае, че всичко това е внимателно планирана постановка от Харика, целяща да внесе раздор между нея и Кенан.
Мерием отново хвърля крадешком поглед към вратата на кабинета му. Събира кураж да го попита, но в последния момент се отказва.
Кенан я наблюдава за миг. Изражението ѝ не му убягва. Тя изглежда разсеяна, а дълбоката ѝ въздишка само засилва подозренията му.
– Мерием, добре ли си? – пита той с тих, но загрижен глас.
Тя веднага изправя гърба си и се насилва да се усмихне.
– Нищо ми няма, всичко е наред.
Кенан не изглежда убеден.
– Май нещо е станало?
– Не, нищо! – отрича тя, този път с по-твърд тон, сякаш иска да сложи край на разговора.
Кенан продължава да я гледа, сякаш опитва да разчете мислите ѝ. Мерием усеща погледа му и веднага се преструва, че преглежда документите пред себе си.
Камерата пренася вниманието към Харика, която наблюдава сцената. Тя се усмихва доволно, сякаш вече е постигнала целта си. В погледа ѝ проблясва победоносна искра.