В епизод 104 на турския сериал „Плен“: Афифе е шокирана от новината и не иска да приеме, че Али е син на Нихан.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 105 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 19 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Хира се опитва да се сближи с Али.
Орхун вижда как Хира маже раните на Али и побеснява.
Афифе е скрила бебето на Нихан и има свое оправдание, но се страхува много от гнева на Орхун.
Кенан и Мерием разбират, че техните приятели от детството Есра и Мурат са се разделили и искат да им помогнат.
Всичко за турския сериал „Плен“
Хира подканя Али с усмивка да опита закуската, която специално е приготвила за него. Но момчето седи неподвижно, с поглед, забит в земята. Хира усеща, че трябва да направи нещо, за да го предразположи.
Тогава ѝ хрумва идея. Със закачалката на Орхун и един чаршаф, тя създава импровизирана палатка. Усмихвайки се, му казва:
– Знаеш ли, когато бях малка, обожавах да си правя такива. Там се чувствах сигурна и спокойна, сякаш времето спираше. В тази палатка мечтаех, че съм в друг свят, където всичко беше по-красиво и лесно. Това място беше моето лекарство срещу всяка тъга.
Али я наблюдава с недоверие, но думите ѝ го карат да се замисли. След миг, с неочаквана бързина, се изправя и влиза в палатката. Хира, радостна, поглежда след него, усещайки малка, но важна победа.
Перихан разговаря по телефона с Еда, с глас, изпълнен с недоволство и злоба:
– Момчето, което прилича на просяк, е синът на Нихан – изрича тя със смесица от отвращение и изумление. – Не можах да повярвам!
– Мамо, сигурна ли си? – пита Еда с напрегнат тон.
– Орхун го каза, а той никога не лъже!
Гласът на Еда се променя – тревогата в него бързо отстъпва място на облекчение:
– Ох, мамо, бях се изплашила, че ще се окаже негов син. Но сега ми олекна!
Перихан цъка с език, докато оглежда през прозореца градината на имението:
– Още един излишен човек в тази къща! Все едно онази пустинна мишка – Хира – не ни стига! Сега броят на „опашатите“ в имението само расте.
Еда се усмихва злобно, почти с гордост:
– Не се притеснявай, мамо. Скоро ще отрежем опашката на една от тях!
Гласът на Перихан омеква, преминавайки в заговорнически шепот:
– Намери ли това, което търсеше?
– Намерих нещо, което ще изгони Хира... завинаги! – отговаря Еда с доволна усмивка, докато мислено планира следващия си ход.
Действието се връща в стаята на Хира и Орхун, където Хира внимателно маже раните по гърба на Али. Момчето седи тихо, но при всяко докосване се напряга, а Хира се опитва да бъде много нежна. В стаята влиза Орхун и погледът му веднага пада върху ожуления гръб на Али. Очите му потъмняват, а челюстта му се стяга. Той стисва юмруци от гняв, опитвайки се да се сдържи.
Хира приключва с обработката на раните и се обръща към него.
– Али пак се опита да избяга – казва тя с тих глас, а след това, сякаш за да разведри обстановката, добавя с бодър тон: – Но се изкъпа и облече дрехите, които купи специално за него!
Хира се усмихва леко и посочва импровизираната палатка в ъгъла на стаята.
– Направихме си и палатка! Харесва ли ти? – пита тя.
Орхун замислен, кима бавно с глава. Погледът му е насочен към Али, но мислите му са някъде другаде.
– Приготвих му храна, но засега не иска да яде. Сигурно ще хапне по-късно – продължава Хира, като се опитва да прикрие напрежението си. Тя усеща поглед на Орхун върху себе си и от вълнение отмества очи.
След кратка тишина, Хира се обръща към Али с усмивка:
– Знаеш ли, че вуйчо ти има суперсили? Когато имаме нужда, той винаги се отзовава. Дори няма да разбереш кога и как успява! С времето ще се убедиш и ще се изненадаш.
Али изненадана гледа към вуйчо си.
– Приготвили са му стаята за гости – казва Орхун
Хира радостно добавя:
– Видя ли? Нали ти казах, вуйчо ти се е погрижил! Вече си имаш своя стая!
– Скоро ще я обзаведем, както трябва. Ще я направим уютна – добавя Орхун с тон, който издава едновременно загриженост и сдържана тъга.
-В най-скоро време ще я обзаведем като за него – казва Орхун.
Хира предлага на Али да си почине и да види стаята си. Тя подава ръка на момчето, което се колебае за миг. После бавно я хваща, сякаш в този момент решава дали да ѝ се довери. Двамата излизат заедно.
Орхун остава сам в стаята. Той се взира в празното пространство пред себе си, видимо разстроен. Силният мъж, който обикновено никога не показва слабост, този път е сломен от болка, гняв и вина.
Хира показва новата стая на Али, която е семпла, но топла. Тя го кара да се почувства специален. Момчето се отпуска, а Хира нежно го слага да спи. Тя сяда до него, галейки го по косата, докато той бавно затваря очи.
Али заспива, а Хира го гали по косата и казва със сълзи на очите: – Майка ти можеше да бъде тук и да те гали по косата – прошепва тя със сълзи на очи. Гласът ѝ е изпълнен с обич и болка. – Искаше ми се да я познаваш. Прости ми, Али…
На прага на стаята Орхун се кани да влезе, но чува думите на Хира. Той замръзва, слушайки я, а погледът му омеква. В този момент тежестта на загубата и вината, че не е казал истината на Хира става непосилна.
Без да каже нито дума, той тихо затваря вратата, оставяйки Хира сама с момчето.
Шевкет влиза в стаята на Афифе, лицето му излъчва напрежение и отчаяние. Той иска да се оправдае, да ѝ обясни всичко, но Афифе не му дава шанс. Тя се изправя рязко и го удря с всичка сила по лицето. Шамарът отеква в стаята, а гневът в очите ѝ гори като пламък.
– Как си позволил това да се случи? – изкрещява тя. – Как не си знаел за това?
Шевкет се опитва да каже нещо, но думите заседват в гърлото му. Изглежда смазан, сякаш иска земята да го погълне.
Изведнъж вратата се отваря и Орхун влиза в стаята. Появата му изненадва както Афифе, така и Шевкет. Тежката атмосфера сякаш става още по-напрегната. Афифе замръзва, пребледняла, а Шевкет се отдръпва крачка назад, не смеейки да погледне Орхун в очите.
Орхун веднага забелязва бледото лице на майка си и бързо се приближава към нея.
– Майко, добре ли си? – пита той с тревога в гласа.
Афифе кимва, но е очевидно, че не е добре. Очите ѝ издават смут и дълбока болка. Орхун нежно взема ръката ѝ в своята, опитвайки се да я успокои. Гласът му е топъл, но изпълнен с решителност:
– Знам, че това те е разтърсило, защото и аз се чувствам така. Но, племенникът ми е жив, мамо!
Афифе сяда на дивана и казва, че много я боли главата. Орхун нарежда на Шевкет да ѝ направи чай. Афифе поглежда към Шефкет и нервно казва, че няма нужда нищо да прави.
– Не имаш нужда! – казва Орхун като нежно слага ръка на рамото на майка си. -Но, за ще се погрижа! Човекът, който им го е причинил ще се плати за всичко.
Афифе изглежда видимо разтревожена. Орхун напуска стаята, а Шевкет тръгва след него, сякаш иска да се измъкне, но Афифе го спира с остър тон.
– Няма да ходиш никъде! Не сме приключили! – казва тя и очите ѝ проблясват от гняв.
Шевкет спира на прага и се обръща към нея, видимо притеснен и се връщ ав стаята като затваря вратата.
– Как е възможно това дете да е живяло в такава мизерия, а ти да не си знаел нищо? – пита Афифе, гласът ѝ трепери от ярост.
– Аз… изпращах пари на Сузан всеки месец – заеква Шевкет, опитвайки се да се оправдае.
– Пращането на пари не е достатъчно! – изкрещява тя, едва сдържайки емоциите си. – Що за грешка? Ти ми каза, че тази медицинска сестра е надеждна жена, че ще се грижи за детето! А сега погледни какво е станало! Как е възможно да не си я контролирал? Как е възможно да си пренебрегнал всичко това?
Шевкет опитва да обясни, гласът му едва се чува:
– Често ѝ звънях… тя всеки път казваше, че всичко е наред…
– Тя те е лъгала! – прекъсва го Афифе. – И ти си ѝ повярвал без да провериш?! Намери тази Сузан веднага!
Шевкет въздъхва дълбоко и признава:
– Когато детето се появи, веднага ѝ се обадих, но телефонът ѝ беше изключен. Не можах да се свържа с нея…
Афифе се вглежда в него, лицето ѝ излъчва смесица от страх и гняв. Тя поема дълбоко въздух и казва с тих, но напрегнат глас:
– Да се благодариш, че майката на Сузан не е знаела… Орхун още не знае цялата истина, но това няма да остане така. Познавам го – той ще направи всичко, за да разбере. Ако това се случи, няма да ми даде шанс да му обясня! Няма да ме изслуша, няма да ми прости…
Шевкет се опитва да я успокои:
– Вие го направихте за доброто на госпожа Нихан. Не искахте да страда…
Но думите му само разпалват още повече гнева ѝ.
–Ако онзи нещастник, за когото Нихан се омъжи, беше разбрал, че синът им е жив, щеше да съсипе живота ѝ! Щеше да използва детето, за да я държи в капан, да отрови живота ѝ и да я завлече в собственото си блато! Не само Нихан, но и Орхун щеше да пострада. Аз нямах избор, Шевкет! Бях принудена да прекъсна връзката им! Накарах Нихан да повярва, че детето ѝ е мъртво… за нейно добро!
Гласът ѝ се пречупва, но тя бързо се съвзема и продължава:
– Но за Орхун това няма да има значение. Ако разбере, че съм скрила не само баща му, но и детето на Нихан, няма да ме погледне повече. Той никога няма да ми прости.
Тя се приближава към Шевкет, а очите ѝ блестят от отчаяние:
– Намери тази медицинска сестра преди Орхун да го направи! Иначе всичко е загубено!
Орхун пристига при майстор Якуб, а лицето му излъчва напрежение и решителност. Майстор Якуб поглежда Орхун, усещайки бурята, която кипи в душата на мъжа.
– Всичко е скрито зад завесата на тайната, майсторе – започва Орхен. – Докато не открия Сузан, няма да разбера истината.
Якуб кимва бавно, осъзнавайки сериозността на ситуацията.
– Полагам всички усилия да намеря и бившия съпруг на Нихан – продължава Орхун. – Може и той да е замесен. Не ми дава мира мисълта, че Нихан беше съсипана след загубата на бебто, а сега се оказва, че детето е било живо през цялото време!
Гласът му се повишава, издавайки гнева, който дълго време е сдържал.
– Но каквото и да става, ще намеря човека, който е направил това! И ще го накарам да си плати за всичко!
– Али… Той ли е в имението? – пита Якуб
Орхун кимва.
– Да. Хира е до него през цялото време.
Якуб въздъхва и поклаща глава.
– Трудно ѝ е, нали? Тя си мисли, че е причината за смъртта на майка му.
Орхун навежда поглед, лицето му омеква, но в очите му проблясва болка.
– Да, чувства се още по-виновна… И аз го осъзнавам – признава той. – А с всеки изминал ден вината ми също се увеличава.
Майсторът го гледа с разбиране, но мълчи, позволявайки му да продължи.
– Много ми е трудно да ѝ кажа истината – добавя Орхун с пресечен глас. – Не мога да я оставя в ръцете на леля ѝ. Заради тази жена Хира е останала сираче. Не мога да позволя тя да страда повече.
– И сега не можеш да ѝ разкажеш всичко, нали? – подхвърля Якуб с мек, но разбиращ тон.
Орхун поклаща глава.
– Не мога. Истината ще я съсипе.
Майстор Якуб поставя ръката си върху рамото на Орхун, сякаш иска да му даде опора.
– Прав си – казва той. – Хира няма да може да понесе тежестта на истината. Понякога мълчанието е единственото, което можем да направим, за да защитим тези, които обичаме.
Случайно от свой клиент Кенан и Мерием разбират, че Есра и Мурат – двойката, която преди дни ги покани на сватба – са се разделили. Двамата решават да им помогнат да се сдобрят, преди ситуацията да се влоши още повече.
Мерием се среща с Есра и внимателно я изслушва. Разбира, че тя е върнала пръстена и се е ядосала, защото Мурат е поканил бившата си приятелка на сватбата им.
Междувременно Кенан се среща с Мурат, който изглежда тъжен и объркан.
– Какво стана между вас? – пита го Кенан директно.
Мурат въздъхва тежко:
– Поканих бившата си на сватбата. – казва тъжен Мурат. – Есра се ядоса, върна ми пръстена и каза, че всичко е свършило.
Кенан го поглежда изумено:
– Мурат, сериозно ли? Това е огромна грешка! Никой не би приел такова нещо спокойно.
Мурат се защитава:
– Аз не съм я приканил специално. Изпратих ѝ покана, защото са ни съседи. А и това е стара история, какво съм разбирал тогава от любов?
-Аз не съм я приканил специално. Изпратих ѝ покана, защото са ни съседи! А и това е стара история, какво съм разбирал тогава от любов? – Мурат се ядосва сам на себе си, но думите му издават и наранена гордост:
– Есра ми вдигна скандал, върна пръстена и повече не иска да ме чуе. Но знаеш ли, може би така е по-добре. Ако за такова дребно нещо ме напусна, значи все някога щеше да го направи.
Кенан поклаща глава и му отговаря спокойно:
– Не говори така. Ако я обичаш, трябва да се бориш. Ако не говорите сега, ще съжалявате цял живот.
Същото казва и Мерием на Есра:
– Знам, че си ядосана, но си дайте шанс да се изясните. Не позволявай на един спор да сложи край на любовта ви.
Благодарение на Мерием и Кенан Есра и Мурат се сдобряват.
В същото време Харика казва на брат си, че много добре я познава, че когато иска нещо го получава, а сега тя иска Кенан.
