В епизод 103 на турския сериал „Плен“: Жената, която досега се е грижела за Али, го поверява на Орхун и умира. Орхун и Хира се връщат в имението заедно с Али. Афифе е изненадана и започва да пита кое е това дете?
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 104 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 18 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Орхун съобщава на Афифе, че Али е неин внук.
Афифе не го приема, но Орхун ѝ дава резултата от ДНК теста, който го доказва.
Орхун съобщава на всички в имението, че оттук нататък Али ще живее с тях и детето е много важно за него.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Орхун, Хира и Али пристигат в имението и влизат в къщата. Афифе и Перихан стоят в хола, напрежението помежду им е осезаемо. Очите им се стрелкат към непознатото дете, което държи Хира за ръка. Лицата им отразяват смесица от изненада и подозрение.
– Кое е това дете? – пита Афифе с хладен и строг тон, прикривайки нервността си.
Орхун прави крачка напред и гледайки майка си в очите, отговаря:
– Това дете е… твоят внук!
Думите му отекват в стаята като гръм. Лицето на Афифе остава безизразно за момент, но трепването в очите ѝ издава шока, който изпитва. Тя се хваща за облегалката на един стол, сякаш търси опора.
– Какво говориш, Орхун? Какво означава това? – пита тя с леко прегракнал глас, който не може да скрие надигащата се тревога в нея.
Орхун поглежда към Хира и Али и предлага на майка си да поговорят насаме.
Афифе изправя рамене и тръгва с гордо вдигната глава към кабинета на Орхун.
Орхун тръгва след нея, но Хира, която до този момент стои мълчалива, прави крачка напред и го хваща за ръката.
– Али има нужда да се изкъпе - казва тя с несигурен, но решителен глас. -Нямаме дрехи за него.
Очите на Орхун се смекчават за миг. Той кимва.
– Ще се погрижим за това, – казва той със спокоен тон, преди да се обърне и да последва майка си.
Хира гледа как Орхун изчезва зад вратата на кабинета, а Али хваща здраво ръката ѝ. Перихан се приближава с вдигната вежда, очевидно изпълнена с любопитство.
– Хира, какво става тук? Това дете наистина ли е…? – започва тя, но Хира я прекъсва със спокоен, но твърд глас.
-Орхун ще ви обясни всичко!
Перихан, със скръстени ръце и лице, изкривено от възмущение, не може да скрие раздразнението си. Погледът ѝ преминават от Хира към Али, сякаш се опитва да намери отговор на въпросите, които се въртят в главата ѝ.
– Не е ясно на кой е това дете! Какво прави тук? – изсъсква тя.
Хира запазва самообладание и повтаря:
– Орхун ще ви обясни всичко.
След тези думи тя кляка до Али, който стои все така притеснен, и с нежен и топъл глас му предлага първо да се изкъпе, а след това ще се преоблече.
Перихан ядосана казва, че детето не трябва да влиза в банята, защото мръсотията, която е по него е за хамам, а същото така изказва притеснение, че може да има бълхи, които да плъзнат из имението и добавя ядосана:
– Какво му става на Орхун? Води всеки срещнат тук!
Хира не отговаря. Тя се изправя и подканя Али да я последва, игнорирайки острите думи на Перихан. Тя знае, че детето вече се чувства достатъчно некомфортно и няма нужда да го излага на повече на стрес.
Шевкет казва на Хира, че ще приготви банята.
Хира предлага на Али да изчакат в стаята, докато банята стане готова.
Когато Хира и Али се отдалечават, Перихан остава на мястото си. Лицето ѝ все още е напрегнато, а мислите ѝ бушуват. Тя се обръща към прозореца и мрачно размишлява:
– Да не би това дете да е извънбрачно дете на Орхун? Само това липсва!
Тези мисли я изпълват с още по-голямо негодувание, но в същото време и с чувство на тревога.
Действието се пренася в кабинета на Орхун. Афифе стои изправена, с гордо вдигната глава, но очите ѝ издават бурята от емоции, която кипи вътре в нея. Тя поглежда сина си с хладен, но изпитателен поглед.
– Докога ще продължаваш така, Орхун? – пита тя с глас, пълен с укор. – Заради гнева си към мен се ожени за жена, която не подхожда на нашето семейство, а сега доведе това мърляво дете и го нарече мой внук!
Орхун, облегнат на бюрото си, я наблюдава спокойно, без да се поддава на провокацията. Афифе продължава, с глас, изпълнен с насмешка:
– Измисли си любовна приказка и всички ти повярваха. А това дете, Орхун… осинови ли го? Няма да приема нито брака ти, нито това дете!
Орхун изчаква думите ѝ да затихнат в тишината на кабинета, преди да проговори със спокоен, но твърд тон:
– Приключи ли, мамо? Казва се Али! Той не е мой син, но е от моята кръв.
Афифе застива за момент. Шокът е видим дори през ледената ѝ маска.
– Какво означава това? – пита тя с напрегнат глас.
Орхун се изправя, вдигайки глава с увереност, и обяснява:
– Преди дни получих писмо. В него пишеше, че Али е Демирханлъ. Отидох на адреса и намерих жената, която го е отгледала. Мамо, Али е мой племенник. Той е синът на Нихан.
Тези думи карат Афифе да пребледнее.
– Това дете е мъртво! – отвръща тя с отсечен тон. – Повярвал си на едно писмо? Не можеш ли да разбереш, че много хора искат да се възползват от престижа и богатството на нашето семейство?
Орхун не помръдва, гласът му остава твърд:
– Мамо, ти много добре знаеш, че аз никога не действам емоционално.
С тези думи той изважда документ от джоба на сакото си и го подава на майка си.
– Това са резултатите от ДНК теста.
Афифе взема листа с треперещи ръце. Очите ѝ се плъзват по написаното, а гневът ѝ се надига.
– Ще те попитам само веднъж, мамо. – казва Орхун със студен и властен тон. – Имаш ли пръст в това?
Афифе вдига поглед, изумена от въпроса.
– Защо ми задаваш такъв въпрос? – пита тя, опитвайки се да запази самообладание.
– Спомняш ли си какво преживя Нихан, когато загуби детето си? – гласът на Орхун се изпълва с решителност.
Афифе кима механично, но в очите ѝ проблясва нещо скрито.
– Нихан не би оставила детето си. Това е ясно. Някой я е излъгал.
Афифе въздъхва дълбоко, опитвайки се да се защити:
– Мислиш, че аз съм я излъгала? Защо бих го направила? Това е нелепо! Някой ти е скроил номер!
Но думите ѝ звучат неубедително. Докато говори, тя мачка документа с резултатите от ДНК теста в ръката си.
– Не може да е истина! Има грешка!
Орхун пристъпва напред, поглежда я право в очите и заявява:
– Лично направих теста в сигурна болница с доверени лекари. Няма грешка! Тестът е верен.
В този момент гневът в очите на Орхун се заменя със студена решителност.
– Някой е разделил Нихан от детето ѝ. Но ще намеря кой го е направил и ще го накарам да си плати. Ще плати скъпо!
Тишината в кабинета става тежка. Афифе отклонява поглед, а напрежението в нея е очевидно. Тя обаче запазва маската на невинност, макар изражението ѝ да подсказва, че знае повече, отколкото казва.
Действието се пренася в спалнята на Орхун и Хира. Просторната стая е изпълнена със светлина, която навлиза през отворения прозорец. Хира и Али стоят до него, гледайки към градината отвън.
– Али, поеми си дълбоко въздух. Усещаш ли как ти става по-леко? – пита Хира с нежна усмивка, опитвайки се да го предразположи. – Знаеш ли, вуйчо ти също обича да стои така на прозореца и да гледа. Ти приличаш на него.
Али я поглежда с любопитство, но не отговаря. Хира усеща, че момчето има нужда от време, за да свикне с новата среда. Решава да го остави за момент и отива да вземе кърпи за банята. Но щом излиза от стаята, Али бързо излиза от стаята, а след това и от къщата.
Когато Хира се връща и вижда, че Али го няма, сърцето ѝ подскача от тревога. Без да губи време, тя тича след него. Слава Богу, успява да го настигне пред портата на имението и го връща обратно.
– Али, тук е твоят дом сега. Не можеш да се върнеш при баба си. – казва му тя с топъл и уверен глас. – Тук те чакат хубави дни. Ще бъдеш много щастлив, обещавам ти.
Момчето я поглежда, сякаш иска да ѝ повярва, но в очите му все още проблясва страх.
Малко по-късно в стаята влизат Гюлнур и Шевкет. Шевкет, със сериозно изражение, казва:
– Г-жо Хира, Гюлнур ще изкапе детето, защото знаете, че г-жа Афифе държи на правилата.
Но Хира поклаща глава и заявява:
– Аз ще изкъпя Али!
Хира с Али слизат в хамама. Просторното помещение е изпълнено с мека топлина, а парата леко замъглява въздуха. Докато го приготвя за баня, Хира внезапно забелязва следите от удари по гърба му. Дъхът ѝ спира, а очите ѝ се изпълват със сълзи. Хира се досеща, че е получил, раните, докато е работил на улицата.
Хира го прегръща и прошепва:
– Всичко ще мине, Али. Тези дни ще останат само в спомените. Тук си в безопасност и ще забравиш всичко.
Момчето притиска лицето си в рамото ѝ, а тя го държи така, сякаш никога няма да го пусне. След като го изкъпва внимателно, тя му облича чисти нови дрехи, които са приготвени специално за него. Изражението на Али става малко по-спокойно, макар че все още изглежда предпазлив.
Хира слиза да му направи нещо за ядене. Но, преди това праща Муса да купи мехлем за раните на Али от аптеката.
Камерата ни показва Афифе, която върви по коридора с бавни, премерени стъпки, насочвайки се към стаята си. Но вниманието ѝ е привлечено от леко открехнатата врата на стаята на Орхун и Хира. Тя се спира, а погледът ѝ се насочва към вътрешността на стаята. Там, на леглото, седи Али.
Афифе се приближава до вратата. Очите ѝ омекват за миг, сякаш някакъв спомен нахлува в съзнанието ѝ. Тя прошепва едва чуто:
– Нихан…
Гласът ѝ трепери, а лицето ѝ изразява смесица от болка и копнеж.
В този момент по стълбите се качва Хира, която носи поднос със закуска за Али.
Хира веднага забелязва Афифе. Лицето ѝ се изненадва, но Афифе се обръща рязко, сякаш се опитва да прикрие емоцията, която се беше появила на каменното ѝ лицето. Афифе тръгва към стаята си, но изведнъж се спира. Краката ѝ омекват, а ръцете ѝ търсят опора в стената. Изглежда ѝ прилошава.
– Г-жо Афифе?! – казва Хира, видимо разтревожена, оставяйки подноса на близката маса. Тя се приближава към свекърва си, готова да я подкрепи.
Афифе обаче вдига ръка, сякаш иска да покаже, че няма нужда от помощ. С усилие изправя раменете си, потискайки слабостта, която очевидно изпитва, и с твърда стъпка влиза в стаята си, без да каже и дума.
Хира остава в коридора, гледайки след нея, и за момент се замисля. Нещо в поведението на Афифе ѝ се струва странно, но тя се връща обратно при Али, решена да не оставя детето само.
В същото време, в другата част на имението, Орхун стои в хола. Лицето му е сериозно, а в очите му проблясва решителност. Той се обръща към Шевкет, който стои до него в очакване на заповеди.
– Шевкет, събери всички. Освен майка ми и Хира. Искам да им съобщя нещо важно!
Шевкет кимва и излиза да изпълни нареждането.
Орхун съобщава на всички, че оттук нататък Али ще живее с тях и те ще се грижат за него.
– Оттук нататък Али ще живее с нас! – заявява той твърдо. – Искам всички да направите необходимото, за да му помогнете да се адаптира по-бързо. Това е от изключителна важност за мен. Той е син на покойната ми сестра Нихан.
