В епизод 102 на турския сериал „Плен“: Орхун прави ДНК тест на детето, за да разбере дали Али е наистина дете на Нихан.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 103 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 15 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Жената, която досега се е грижела за Али, го поверява на Орхун и умира.
Орхун и Хира се връщат в имението заедно с Али.
Афифе е изненадана и започва да пита кое е това дете.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието се развива пред болничната стая на бабата на Али. Хира, загрижена, носи сандвич на детето и му подава като казва, че сигурно е гладен и може би иска да хапне нещо. Али отказва.
Но Али поклаща глава и отказва. Миг по-късно състоянието на баба му се влошава. Лекарите се втурват към стаята ѝ, а детето с треперещи ръце прави крачка напред, иска да бъде до нея. Хира го спира внимателно:
– Не можеш да влезеш сега, Али. Остави лекарите да се погрижат за баба ти, те ще ѝ помогнат.
– Оставете ме на мира! – казва Али през сълзи. – Искам при баба! Защо ме спирате?
Детето не спира да нервничи, трепери и плаче, а сърцата на Орхун и Хира се късат да го гледат така.
Лекарят излиза от стаята и моли Орхун да поговорят. Той му казва, че състоянието на възрастната жена остава тежко, но нищо не могат да направят повече от това и не ѝ остава много.
Али влиза при баба си и я прегръща, като я моли да не го оставя.
– Али, синко, състоянието ми е ясно. До тук бях – прошепва тя и се обръща към Орхун, поглеждайки го в очите. – Всичко, което ти казах, е истина. Искам да знаеш това.
– Знам, не се притеснявайте – отвръща Орхун. -Вярвам ви!
Жената въздъхва облекчено:
– Слава Богу! Много ми олекна... През цялото време мислех само за Али. Но сега знам, че няма да остане сам. Али, миличък, искам да ме чуеш – въздъхва тя, опитвайки се да задържи сълзите си. – Виждаш, че съм болна и не мога да се грижа повече за теб.
– Не, не може, бабо! – Али се вкопчва в нея. – Ще остана тук с теб.
– Не тъжи за мен, миличък – казва жената, а погледът ѝ се спира на Орхун и Хира. – Те не са ти майка и баща, но Орхун е твоят вуйчо. И сега, знам, че няма да останеш сам.
Али поглежда изненадано към Орхун
По-късно баба на Али умира.
Хира се опитва да го утеши, като го прегръща и му шепне нежно:
– Знам, че ти е тежко, но ти успя да се сбогуваш с нея. Аз не успях с моите родители... А ти не си сам, защото вуйчо ти е тук и каквото и да се случва, ние винаги ще сме до теб и няма да те оставим.
Орхун сяда до момчето и нежно му казва:
– Знам колко много я обичаше, Али. Знам, че те боли, но отсега нататък... – Орхун замлъква, защото осъзнава, че детето не го слуша, изгубено в мъката си.
Хира се приближава до Орхун и му казва тихо:
– Трябва да го разберем. Баба му беше всичко за него. А сега... го очаква нещо ново, което го плаши. Трябва да бъдем до него, трябва да го подкрепим.
Орхун поглежда към вратата с хладен, мрачен поглед и с глас, пропит от гняв и решителност, заявява:
– Този, който ни причини това... ще си плати!
Действието се пренася в имението на Димрханлъ. Нуршах, с леко тъжен поглед, оглежда багажа си, готова да замине за Париж. В салона я изпращат майка ѝ, Еда и Перихан.
– Странно... – казва Нуршах с леко притеснение. – Опитах се да се свържа с батко и Хира, но нито един от двамата не ми вдига.
Перихан свива рамене с неопределен израз:
– Един бог знае къде са сега…
– Е, ще тръгвам! – въздъхва Нуршах, опитвайки се да се усмихне. След като си взема довиждане с всички, тръгва към летището.
Щом тя напуска салона, Еда се обръща към майка си със студена усмивка:
– Да знаеш, мамо, Нуршах го направи напук, за да не дойде с мен в чифлика.
Майка ѝ въздъхва и отвръща с лека досада:
– Не преувеличавай, Еда. Вероятно нещата не стоят точно така.
Перихан и Еда правят така, че Афифе предлага на Еда да отиде и да си почине в чифлика. Еда веднага си събира багажа и заминава.
Орхун и Хира се връщат в имението заедно с Али.
-Добре дошъл у дома Али! Това е голяма и хубава къща, но с теб ще бъде още по-хубава – казва Хира.
-Да влизаме! - предлага Орхун.
Шевкет веднага съобщава на Афифе.
-Г-жо г-н Орхун пристигна, но има едно дете с тях!
-Дете ли?
Мерием извежда баща си навънка и го пита, защо я излага.
Рашид свива рамене с небрежна усмивка.
– Просто исках да ускоря нещата – отвръща той.
Мерием поклаща глава и се обръща към него с решителност в погледа.
– Между нас с Кенан няма и не може да има нещо! – заявява тя категорично.
Рашид се усмихва и повдига вежди.
– Няма ли? Не се ли поболяхте навремето, че не се оженихте? А аз като баща сега съм съгласен. Какво повече да направя?
Той прави пауза и добавя с леко ироничен тон:
-Онази Харика в офиса, гледа Кенан като гладен вълк и докато ти го гледаш така объркано, ще загубиш Кенан. Не казвай, че не съм те предупредил! А, сега ще вървя, защото имам работа.
Мерием се връща в кантората мислейки си, че нищо няма да се промени, затова трябва да работи за Нефес и майка ѝ.
Мерием моли Кенан да поговорят и му се извинява от името на баща си, като казва, че не знае защо баща ѝ е казал това.
-Няма защо да го обсъждаме! – казва Кенан. -Аз много добре познавам баща ти, затова няма проблем.
По-късно в кантората пристига двойка, която се познава с Кенан и Мерием от детството им. Те носят на Мерием и Кенан покани за сватбата им. Харика се чувства излишна.
