В епизод 101 на турския сериал „Плен“: Орхун получава писмо, от което разбира, че има племенник на име Али. Хира, от своя страна, си мисли, че това дете е на Орхун...
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 102 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 14 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Състоянието на жената, която се грижи за Али, се влошава, и Орхун и Хира я откарват в болницата. Лекарите съобщават, че състоянието ѝ е тежко.
Али е много разстроен, че баба му е в болница и я моли да се приберат у дома.
Орхун решава да направи ДНК тест на детето, за да разбере дали Али наистина е дете на Нихан.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Орхун, придружен от Хира, пристига на адреса, написан на пощенския плик, който беше получил. На прага ги посреща възрастна жена с измъчен вид, очевидно не в добро здраве.
– До днес се грижих за Али, справях се някак си, но вече съм много стара! Какво ще стане с Али, ако нещо ми се случи? Няма кой да го вземе, дъщеря ми е безполезна! Не знам защо Али се озова при мен, но той е ваше дете. Моля ви, погрижете се за него! – казва жената с треперещ глас.
– Това са пълни глупости! – ядосано отвръща Орхун. – Който и да ви е накарал да говорите това…
– Аз говоря каквото знам, сине! – прекъсва го жената. – Не можах да се свържа с дъщеря ми, затова се обърнах към вас! Става въпрос за едно дете, което не е виновно за нищо!
– Детето на Нихан умря при раждането – отвръща Орхун студено. – Хайде, тръгваме си! – казва той на Хира и излиза от стаята.
Хира бързо го настига.
– Моля те, върни се! Знам, че е трудно да приемеш това, което чу, но ако думите на жената са истина и това дете наистина е твой племенник… ако си тръгнеш без да разбереш, няма да намериш покой.
Орхун се колебае за миг, но накрая се връща. Той се обажда на Явуз и му нарежда да провери дали дъщерята на възрастната жена е работила в болницата, където Нихан е раждала.
– Готов съм да помогна финансово – казва Орхен на жената. – Но не е възможно Али да е син на Нихан.
– Не искам вашите пари! – отвръща тя твърдо. – Али има нужда от семейство, което да го обича и да се грижи за него.
В този момент Али се прибира у дома с радостно изражение и с гордост споделя на баба си, че е продал 14 носни кърпички, за да купи хляб.
С изненадан поглед Али поглежда първо към Орхун, после към Хира. Баба му го успокоява:
– Тези хора са дошли, за да те видят, не се плаши. Те са добри хора, искат да помогнат.
– Не ни трябва никой! Аз ще се грижа за теб, бабо! – заявява решително Али, стискайки малките си юмручета.
Възрастната жена започва да кашля силно, видимо отслабнала. Орхун, видимо разтревожен, заявява, че трябва да я закарат в болницата.
– Не, аз ще се грижа за баба! – протестира Али с наивната увереност на дете, опитвайки се да я задържи при себе си.
– Казах, че отиваме в болницата! – заявява Орхун със строг тон, отправяйки поглед към Али.
Али отчаяно се обръща към баба си.
– Бабо, аз ще се грижа за теб, не отивай с тях! – моли той, докато тича към нея с лекарство и парче хляб в ръка. След това завива баба си с одеяло, надявайки се, че ще ѝ помогне.
– Бабо, ще направя всичко, за да оздравееш! – прошепва Али, притискайки ръцете си към нейните.
Хира нежно обяснява на детето, че баба му е много болна и ако остане тук, няма да се оправи. Тя му казва, че трябва да я заведат в болницата, за да има шанс да оздравее. След миг колебание Али се съгласява, осъзнавайки, че това е единственият начин да помогне на баба си.
Докторът съобщава на Орхун, че състоянието на възрастната жена не е добро, но ще ѝ направят нужните изследвания, за да установят точно как да я лекуват.
– Искам също така и детето да бъде прегледано, както и да му направите ДНК тест! – настоява Орхун.
– С кого да сравним резултатите? – пита докторът.
– С мен! – отговаря Орхун, без колебание.
След като жената е настанена в болнична стая, Али започва да я моли да се приберат у дома, но тя нежно го успокоява, че лекарите са казали, че трябва да остане в болницата още известно време, за да се възстанови.
Орхун също така настоява, че бабата на Али трябва да бъде под грижите на лекарите.
Няколко часа по-късно Орхун е информиран, че резултатите от ДНК теста са готови – и те потвърждават, че Али наистина е негов племенник.
Новината го разтърсва.
С бавни стъпки Орхун се приближава към Али, който стои пред болничната стая на баба си заедно с Хира, и завладян от емоции и вълнение го прегръща, очите му се пълнят със сълзи, докато го държи в прегръдките си.
Хира, наблюдавайки тази неочаквана сцена, започва да осъзнава истината – Али е синът на Нихан.
Орхен пуска момчето и то отива до вратата на стаята на баба си.
– Истина е, нали? – прошепва развълнувано тя, поглеждайки Орхун.
Орхун кима с глава, а в очите му проблясва смесица от радост, болка и решителност.
– Но как е възможно? – пита тя, недоумявайки. – Нихан ми каза, че бебето е починало.
– Не знам как се е случило – отговаря Орхун с мрачно изражение. – Знам само едно: никога няма да изоставя детето на Нихан! Когато тя роди, аз бях в чужбина. Когато се върнах, я заварих съсипана… Отне ѝ много време да се съвземе. Който е причинил това на сестра ми и детето ѝ, ще си плати по най-жестокия начин! – заявява Орхун.
Виждайки уплашеното лице на Али, Хира разбира колко объркано и несигурно се чувства момчето. С нежност и увереност тя се приближава до него, коленичи и го гледа в очите.
– Али, каквото и да се случи оттук нататък, аз и Орхун винаги ще бъдем до теб – казва тя, хванала ръцете му в своите. – Никога няма да пуснем ръката ти, обещавам ти. Затова не се страхувай.
В кантората Кенан подготвя специално място и поставя бюро за Харика. Присъствието ѝ в офиса става все по-забележимо, а това кара Мерием да се чувства неспокойна. Ревността ѝ расте, особено когато вижда как Харика се навърта около Кенан, използвайки всеки възможен момент, за да му привлече вниманието. Кенан забелязва емоциите на Мерием.
От своя страна, Харика прави всичко възможно да държи Кенан далеч от Мерием, нарочно прекъсвайки техните разговори и моменти на близост. Атмосферата в офиса става все по-напрегната, а Мерием усеща, че губи връзка с Кенан.
Вуслат идва в кантората. Тя е видимо доволна, че Харика ще работи рамо до рамо с брат ѝ и се държи така, сякаш Мерием не съществува. Коментарите ѝ, изпълнени с небрежно пренебрежение, карат Мерием да се чувства още по-лошо.
Внезапно бащата на Мерием, Рашид, се появява в кантората. Усмихнат и ентусиазиран, той се обръща към Кенан и с бодър тон казва:
– Хубавите неща не трябва да се отлагат! Очакваме те с Вуслат скоро у дома.
Мерием го поглежда озадачено.
– Какви хубави неща, татко? За какво говориш? – пита тя, опитвайки се да разбере.
Рашид се засмива с широка усмивка и, сякаш очевидно, отговаря:
– Как за какво? За сватбата ти с Кенан!
