В епизод 100 на турския сериал „Плен“: Орхун разобличава лелята на Хира, като ѝ казва, че знае, че тя е виновна за смъртта на родителите на Хира и че е знаела, че Хира е жива, но въпреки това я е изоставила. Той предупреждава Саадет да стои далеч от племенницата си и ѝ заявява, че Хира ще получи всичко, което ѝ се полага.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 101 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 13 ноември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Афифе е бясна защото Орхун никога няма време за нея, но винаги намира време за Хира.
Орхун получава писмо, от което разбира, че има племенник на име Али. Хира, от своя страна, си мисли, че това дете е на Орхун...
Защо Харика предаде брат си? Какво цели с това?
Всичко за турския сериал „Плен“
Гюлнур носи писмо на Орхун в кабинета му. Той все още е зает с почистването на документа, върху който Хира, без да иска, е разсипа кафето си. След като прибира документа настрани, Орхун въздъхва тежко и отваря писмото. От вътрешността изпада снимка на дете.
– Кое е това дете? – пита се той, оставяйки снимката настрана, след което изважда писмото, придружаващо снимката.
…Кръстих го Али… Носи твоята кръв… - чете части от писмото на глас Орхун и се замисля, загледан в лицето на детето на снимката.
В този момент в кабинета влиза Афифе. Орхун бързо обръща снимката с лицето надолу.
– Ако си свободен, можем ли да поговорим за малко? – предлага тя с надежда в гласа си.
– Би било добре, но в момента имам спешна работа – отговаря Орхун
– Добре. Казах го само защото отдавна не сме разговаряли. Ще те изчакам, когато се освободиш – казва Афифе с нотка на разочарование, и напуска кабинета.
В този момент Хира се е запътила към кабинета на Орхун.
– Не може да влезеш! – казва строго Афифе. -Орхун е много зает!
Орхун чува казаното от майка му и става от бюрото си и излиза то кабинета.
– Дойдох заради леля, но разбрах, че си зает – казва притеснена Хира.
– Ела! Влез! – казва Орхун.
Камерата показва Афифе, която в този момент се качва по стълбите, но спира, когато чува поканата на Орхун към Хира. В очите ѝ пламва гняв, и тя прошепва ядосано:
– Няма време за майка си, но за нея винаги намира време!
Действието се пренася в кабинета на Орхун. Той сяда на бюрото и поглежда към Хира с леко повдигнати вежди.
– Какво искаше да ми кажеш за леля си? – пита Орхун
Хира, леко притеснена, започва да обяснява, че се е опитала няколко пъти да се свърже с леля си, но тя не ѝ е отговорила на обажданията, а сега телефонът ѝ е изключен. Тя се надява Орхун да знае нещо повече, защото леля ѝ си е тръгнала малко странно.
Докато Хира говори, Орхун неволно насочва погледа си към снимката на малкото момче, която преди малко получи. Снимката го кара да изглежда замислен и дълбоко разтревожен.
– Кое е това дете? Много прилича на теб – казва Хира, изненадана от странната прилика.
– Да, прилича на мен… – отвръща Орхун, без да откъсва поглед от снимката.
Хира е изненадана от странния му отговор. Тя става, готова да напусне кабинета, но забелязва напрегнатия му поглед. Връща се, сяда срещу него и внимателно оглежда снимката.
– Много красива снимка. И каква усмивка… – отбелязва тя.
Орхун мълчи, потънал в мисли, които сякаш му тежат. Разтрива челото си, видимо напрегнат.
– Изглежда, че те боли глава. Ще ти донеса лекарства – казва Хира.
– Няма нужда – отвръща Орхун, но Хира го поглежда загрижено и излиза от кабинета.
Останал сам, Орхун взема телефона и се обажда на Явуз.
– Искам да провериш един адрес, който ще ти изпратя. Разбери кой живее там и дали има дете на пет години. Това е спешно, разбираш ли? Защото това дете е моят… – казва той, прекъснат от шума на вратата, която се отваря.
Хира влиза с чаша вода и хапче за главоболие. Тя чува последните думи на Орхун и застива за миг, събирайки смелост да му подаде лекарството. В главата ѝ започват да се въртят мисли, а съмненията ѝ нарастват – дали това момче е син на Орхун?
Орхун я забелязва и изглежда леко изненадан, но взема чашата с вода и изпива.
– Не си изпи лекарството – подсеща го тя със загрижен глас.
– Няма нужда – отвръща той и се отпуска уморено на стола.
– Не, не си никак добре – добавя Хира, видимо притеснена.
– Така е… – промълвява Орхун с примирение.
Хира настоява той да изпие лекарството, за да облекчи главоболието си, но Орхун отказва. Тогава тя решава да отвори прозореца, пускайки свеж въздух в стаята.
– Свежият въздух ще ти помогне – казва тя, опитвайки се да му помогне по всякакъв начин.
Хира е объркана и не знае какво повече може да направи, затова се обръща и тръгва към вратата.
– Не излизай! – изведнъж се провиква Орхун. – Остани!
Изненадана, Хира се връща и сяда срещу него. В този момент телефонът на Орхун отново звъни – Явуз е успял да събере информацията.
– Намерих адреса. Там живее дете, ако искаш, ще изпратя някого да го провери отблизо – докладва Явуз.
– Няма нужда. Аз ще се погрижа – казва Орхун твърдо. Прибира снимката и писмото в джоба на сакото си и тръгва да излиза от кабинета.
Преди да затвори вратата зад себе си, той се обръща за миг към Хира, сякаш колебаейки се дали да ѝ каже нещо, но в крайна сметка излиза, оставяйки я в пълно недоумение и объркване.
Хира настига Орхун и като му казва, че е студено му подава палтото. Хира също тръгва с него. Двамата пристигат на адреса пред много бедна постройка.
– Това дете… то твой син ли е? – прошепва Хира, нарушавайки тишината. Въпросът ѝ е директен, но в гласа ѝ се долавя колебание и болка.
Орхун я поглежда, видимо изненадан.
– Не! Не е мой син. Този, който ми изпрати писмото, твърди, че момчето е син на Нихан.
– Нихан някога ми спомена, че е била омъжена за кратко. Каза, че е изгубила детето при раждането…
Орхун присвива очи, гневът му започва да се надига.
– Сега ще разбера кой стои зад тази лъжа и с каква цел е разпространил тези думи. Ще плати за това! – отвръща той твърдо, решен да стигне до истината.
Орхун чукат на врата. Посреща ги възрастна жена.
– Орхун Демирханлъ? Добре дошли – поздравява ги тя и ги кани вътре.
Тя ги приканва да седнат, като им обяснява, че Али е излязъл, но скоро ще се върне.
Орхун не губи време и задава директния си въпрос:
– Вие ли написахте писмото?
Жената кимва с глава и признава:
– Не мога да чета и пиша, затова помолих съседката ми да го направи вместо мен. Аз ѝ диктувах какво да напише.
– Какво означава всичко това? Какво пише в писмото? – настоява Орхун, погледът му е напрегнат и изпитателен.
Възрастната жена въздъхва дълбоко и опитвайки да подтисне кашлицата си започва да разказва историята си. Обяснява, че дъщеря ѝ, която работела като медицинска сестра, довела Али у дома, когато бил бебе. Жената добавя, че дъщеря ѝ впоследствие се отказала от работата си, но разполагала с много средства, за да води охолен живот.
– Когато дъщеря ми дойде последния път, я притиснах. Казах ѝ, че дните ми са преброени и скоро ще умра, че се притеснявам, че няма на кого да оставя Али. Тя ми отвърна да не се тревожа, защото това дете е от рода Демирханлъ и те никога няма да го оставят в беда.
Харика и Кенан се връщат в кантората.
Мерием ги посреща и пита как е минало. Харика отвръща хладно, че е направила необходимото и че брат ѝ ще си понесе заслуженото наказание. Точно тогава телефонът ѝ звъни. Тя се извинява, обяснява, че я търсят по работа, и излиза да говори навън.
Останали сами, Мерием се приближава до Кенан и му напомня, че не са довършили разговора си – сега е неин ред да говори. Тя, видимо напрегната, казва, че съжалява за всичко, което е направила в миналото. Кенан я гледа, но лицето му остава непроницаемо.
– Чу ме, нали? – пита Мерием тихо. – Но какво ще се промени, дори да съжалявам? Нищо.
– Свърши ли? – пита Кенан с леден тон. – Защото си права… нищо не може да се промени.
Мерием изглежда съсипана от тези думи, осъзнавайки, че разкаянието ѝ няма да промени миналото и че може би е изгубила доверието на Кенан завинаги.
Сцената се пренася пред кантората, където Харика говори по телефона с другия си брат. Усмивка проблясва на лицето ѝ, когато му съобщава, че всичко върви перфектно и че с влизането на брат им в затвора компанията ще остане за тях. Тя предвижда, че така ще завладеят цялата власт над компанията и ще впечатли мъжа, когото харесва, макар че за известно време ще трябва да се преструва на бедна.
– Ще успееш ли да го задържиш? – пита брат ѝ с притеснение. – Не забравяй, че батко се опита да го убие.
– Винаги има трудности, братко – отвръща Харика със самодоволна усмивка, – но е важно да знаеш кога и къде да кажеш, че съжаляваш! Кенан беше бесен на бившата си, защото тя не можа да му каже, че съжалява. А аз? Казах му точно това, което искаше да чуе! Хората са лесни за манипулиране, ако знаеш какво да им кажеш в точния момент – ставаш неустоим.
– Браво! Всичко си планирала, сестричке!
Харика затваря телефона с доволна усмивка и се връща в кантората, където заявява на Кенан, че за момента ще остане в хотел, но се нуждае от място, където да работи.
– Няма нужда да търсиш – отвръща ѝ той. – Можеш да работиш тук, в моята кантора.
Харика се усмихва доволно. Планът ѝ се подрежда перфектно, точно както е замислила.
