В епизод 156 на турския сериал „Откраднати мечти“ Улвийе чува признанието на Хюля за престъпленията, които е направила. Сърцето ѝ не може да понесе това! Но, преди да изпадне в безсъзнание, моли Мерием да не оставя Левент.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 157 на сериала „Откраднати мечти“, който може да гледате на 9 декември 2022 по Diema Family от 17:00 часа
Левент подозира, че Мелис има нещо общо с инфаркта на Улвийе. Левент обвинява и себе си за случилото се. Той не може да си прости за начина, по който се е държал с майка си.
Мерием се опитва да го утеши и обещава да не си тръгва, докато г-жа Улвийе не се възстанови.
Мелис дочува разговор между Мерием и Айше. Тя разбира, че Улвийе е записала някъде всичко, което е чула от разговора на Мелис и Хюля.
-Мерием, как се случи това? - пита Мелис.
-Не знам! Опита се да ми каже нещо, но аз не разбрах нищо - отговаря объркано Мерием.
-Боже мой, какво стана толкова внезапно? - пита Хюля, като се преструва на дълбоко загрижена.
-Не се притеснявай, како. Мама Улвийе ще се оправи! – казва Мелис.
Малко по-късно Мерием се обажда на Аслъ, за да провери как е Йомер, защото в суматохата е забравила да го погледне, дали не се е събудил.
Камерата ни показва Мелис и Хюля, които са сами.
-Все още се чудиш дали не грешим - казва Мелис шепнешком, така че този път никой да не ги чуе. -За какво говорихме, когато Улвийе припадна? -За това, че Ефе е жив - шепнешком отговаря и Хюля. -И за това, че си поръчала да убият Рана – добавя Мелис.-Замълчи! Ако тя оживее и ни е чула и го повтори, с нас е свършено – отвръща Хюля. Мелис убедено ѝ казва, че със сигурност Улвийе ги е чула, а Хюля ѝ казва, че може и Мерием също да знае. -Не мисля така, тогава тя не би се държала така пред нас. Тя щеше да се възползва от възможността да разкаже всичко на Левент – отвръща Мелис.
-Добре, нека се успокоим. Може би наистина е получила инфаркт без причина! – казва Хюля.-Надявам се да е така, како. Надявам се...! – съгласява се Мелис. -Но, ти си виновна за всичко! Крещеше с пълно гърло. Ако се контролираше поне малко, сега нямаше да седим тук и да не правим нищо – обвинява я Хюля. -Престани да ме обвиняваш. Ти започна всичко това. Позволи на всички да видят видеото с Текин и съсипа живота ми!-Млъкни! Мерием сега ще дойде! – казва Хюля.
Идват Бахадър и Левент. Бахадър пита Хюля, дали има новини, а тя му отговаря, че все още чакат. Идва и Мерием. Левент я моли да им разкаже, какво се е случило. Мерием им обяснява, че е намерила г-жа Улвийе в стаята на Йомер в много лошо състояние и се е опитала да я изведе, за да подиша свеж въздух, но тя се строполила в краката ѝ.
-Явно нещо я е притеснило – отбелязва Бахадър.
След известно време лекарят излиза от стаята. Близките на Улвий се събират около него.
-Госпожа Улвийе е получила тежък инфаркт! Когато дойде при нас, тя беше в много лошо състояние - съобщава той.
-Добре, а в какво състояние е сега? - пита Левент.
-Рано е да се каже каквото и да било. Ще я държим под наблюдение.
-Докторе, майка ми е имала подобен пристъп и преди. Нашият семеен лекар искаше да се свърже с вас, но... - взема думата Бахадър.
-Знам, информиран съм - обявява докторът. - Но това не е венозна тромбоза. Смятаме, че е имало някаква извънредна ситуация, шок, може да е причинен от съвкупност от притеснения, напрежение и огорчение. Сега ще я настаним в интензивното отделение и ще изчакаме до сутринта – казва лекаря.
Левент се обвинява, че той е виновен за станалото, защото преди да излезе лошо се е държал с нея. Бахадър му казва да не се обвинява, че всички заедно ще се справят с това. Левент му казва, че ще отида да подиша чест въздух.
Мелис се доближава до Мерим и я пита, какво е казала на Улвийе, че е стигнала до тук?! Мерием ѝ отвръща, че никога не би обидила г-жа Улвийе и я пита, дали се чува какво говори? Мелис не спира да я обвинява, че тя не е искала да ги остави с Левент, затова Улвийе е в това състояние и нищо освен нещастие не носи в имението. Бахадър, който е близо до тях и чува разговора им и прави забележка, да внимава какво говори, че преминава чертата.
-Мерием, мила, ние сме тук, ти не се притеснявай за нея – казва Хюля. В този момент се връща Левент и пита Мелис, дали има проблеми? И тъй като тя мълчи, пита брат си, какво става?
Бахадър си премълчава какво каза Мелис, а тя лъже Левент, че Мерием си е спомнила за Йомер и просто ѝ е казала да отиде в имението.
-Мелис, да прекратим темата, без това си цялата на нерви – казва Мерием.
Хюля казва на сестра си, че ще е добре, ако малко излязат отвън.
Левент пита Мерием, дали Мелис с нещо я е обидила?
-Всичко е нормално, тя нищо не ми каза! – отговаря Мерием.
-Аз никога няма да те оставя сам, Левент. Никога няма да забравя, какво ми каза г-жа Улвийе – мисли си Мерием.
Малко по-късно Левент пита Мелис -Ти, казали нещо на майка ми, защото преди да изляза, тя е каза, че ще те потърси, за да ти каже, че Мерием заминава, защото се ядоса, че аз не ти казах!
-Мерием заминава – изненадана е Мелис. -Левент, аз не знаех за това мама Улвийе не е говорила с мен.
-Тогава, какво е ставало, защо мама е в това състояние? – ядосан е Левент. Влиза Бахадър и пита брат си, какво става, а Левент му казва, че не е на себе си и ще излезе да се разсее.
Мерием отива до прозореца на стаята на Улвийе и ѝ казва, че никъде няма да ходи, и няма да остави Левент сам, че тя много добре знае, защо ѝ го е казала!
Мерием излиза от болницата и сяда на една пейка до Левент. Тя му носи кафе и сандвич.
Тя го моли да хапне нещо, за да не му прилошее. Левент ѝ отговаря, че той не само не е гладен, но не иска и да диша.
-Преди да изляза от къщата, думите, които казах, начинът, по който се държах... Всичко ме задушава. Ако не се бях държал така, може би мама нямаше да е сега тук - казва Левент, обзет от чувство за вина.
Мерием слага ръка на рамото на Левент, за да го утеши. В същия момент Мелис се появява на изхода на болницата, откъдето ги наблюдава.
-Вижте през какво преминаваме. Мама лежи там, свързана с апарати, и се бори за живота си. Тя не чува нищо, не вижда нищо. Как да ям? – пита Левент.
Майка ми беше на легло три месеца, преди да умре. Понякога не ядеше, защото беше болна, а понякога от тъга. Аз също не можех да преглътна нищо, когато я видях в този вид. Един ден тя ми каза, че когато детето не яде, майката е разтревожена. Ето защо майките знаят кога децата им са гладни, дори когато спят. Майка ми беше тъжна, защото бях гладна. Но когато ядях, дори в съня си тя беше спокойна. Знаеш ли, че мама започна да яде, когато започнах да се грижа за себе си? Цветовете се върнаха в лицето ѝ. Затова, Левент, не се обвинявай. Ако го направите, г-жа Улвийе също ще го почувства. Тя е майка ти! Ако дишаш, и тя ще диша. Ако ти не се предадеш, и тя няма да се предаде, повярвай ми.
На лицето на Левент се появява лека усмивка. Той избърсва сълзите от бузите си и казва: -Утре е твоят полет!
-Знам, не мисли за това. Няма да ходя никъде, докато госпожа Улвийе не се възстанови!
Мелис се връща пред стаята, в която е сестра ѝ.
-Какво стана? Каза ли нещо на Левент? - пита Хюля.
-Не, Мерием седи до него и го утешава!
-О, слава Богу!
- Слава Богу? - повтаря Мелис с ирония. -Годеникът ми, който ме обвиняваше за състоянието на майка си, се утешава в прегръдките на друга. Благодариш на Бога за това ли?
-Чуй ме, сега не е време за ревност. Ако не беше крещяла в стаята ми, годеникът ти щеше да е до теб, точно сега. Не знаем кой друг е чул. Успокой се и дръж очите си отворени!
Действието прескача на следващия ден. Близките на Улвийе се събират около лекаря, който току-що е излязъл от стаята ѝ.
-Какво е състоянието на мама? - пита Левент.
-За съжаление, няма подобрение. Наблюдаваме я от вчера. Пулсът и кръвното ѝ налягане не са такива, каквито бихме искали. Атаката, която преживя, е по-силна, отколкото си мислихме. Поради това трябва да сте подготвени за всичко. Правим всичко по силите си, но ситуацията е много сложна.
Доган пристига в ресторанта. Намира Джемил, който е прекарал цялата нощ на пейка до една от масите.
-Ти си спал тук, как не те е срам! - пита Доган. -Не чу ли какво каза Айше? Имаш ли проблем със слуха? -Не съм дошъл да споря. Просто искам да поговорим. - Джемил се надига и добавя, като гледа Доган право в очите: -Със съпругата си. -Добре, влез вътре. Ще говориш, когато Айше дойде. Не дай си, Боже да се разболееш от пневмония. - Доган каза това с интонация, сякаш именно това желае на Джемил!
Айше се обажда на Мерием. -Не съм си тръгнала, Айше – казва веднага Мерием. -Какво имаш предвид, какво се е случило? -Вчера г-жа Улвийе припадна пред мен. Веднага я закарахме в болницата. Тя получи инфаркт.
-Добре ли е вече? – пита Айше. -Тя е в тежко състояние. Не мога да я оставя в това положение. -Как се случи това? Тя беше здрава жена?! – пита Айше -Точно това е причината, поради която не си тръгвам. Преди да изгуби съзнание, тя ми каза да остана. Тя беше много уплашена – отвръща Мерием. -Защо? -Опита се да ми каже, но не можа. Тя просто каза, че е написала всичко и че не бива да си тръгвам. -Какво е написала? Къде е написаното? Този инфаркт може да е бил свързан с него.
-Не знам, Айше, наистина не знам. Лекарят каза, че инфарктът може да е бил причинен от внезапен стрес. Не съм спокойна! Не мога да кажа нищо на Левент, докато не се уверя, но не мога и да седя безучастно. Написаното от нея е много важно. Това съобщение се намира някъде в имението. Трябва да го намеря.
