„Отечествен фронт” разказва три истории от 2010-та, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но са част от онова, което ни се случваше и в което се налага да живеем.
Тази събота, 8 януари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” разказва три истории от 2010-та, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но са част от онова, което ни се случваше и в което се налага да живеем.
. На 22 януари 2010-та там се случи нещо уникално, което бързо гръмна като сензация и също толкова бързо се забрави. По време на изпит в училище квесторката, която трябва да пази учениците да не преписват, излиза да пие кафе и не се връща. Последна остава тринадесетокласничката Ивона. Докато тя си дописва, в стаята влизат три момчета и я изнасилват – четвърти пази на вратата. Това става в класна стая в училище между 16:00 и 16:30 часа. След подробни разпити в полицията Ивона признава, че не е точно изнасилена и чудото свърши за три дни. “Защо ви показвам тази история?” – коментира Карбовски. – “Защото в нея квесторката е държавата. Ивона сме всички ние, които плачем, че ни изнасилват. По-късно обаче си признаваме, че сме пострадали доброволно. По-добра метафора на околността не се сещам!”
Втората история започва с писмото на Надежда от Видин с молба да намерим изчезналата ѝ дъщеря. “Ние работихме повече от година по този случай.” – разказва Карбовски. –
“Без да се хвалим, постигнахме резултати по-бързо от полицията, но и по-отчайващи за майката. Няма да ви разказвам как намерихме дъщерята на Надежда - Мария.
По-важно е дали наистина майката на Мария, Надежда от Видин, е готова да знае истината. Тя трябва да е наистина щастлива, защото дъщеря ѝ е жива...”
Първите две истории са стряскащи и женски. Третата обаче не е. “Третата история от 2010-та е като противотежест на това, което се случва на нашите момичета.” – коментира Карбовски. – “Упрекват ме, че разказвам само мрачни и тежки неща. Затова днес ще ви дам да се разберете – показвам ви единствения светъл и чист човек около нас. Единственият, който не иска да бъде щастлив на всяка цена. И единственият, който иска да ни каже, че да си щастлив на всяка цена е основният грях, в който живеем... Дядо Добри е последният безсребреник на това географско място. Той е най-големият дарител на катедралата у нас и на още няколко манастира. Дядо Добри е прекрасен, чист и светъл. Но е и обречен на самота. Последният жив християнин, който си спомня какво точно беше християнството. Спомнете си и вие, само опитайте! Утре бай Добри от Байлово ще изчезне. Все някой ще трябва обаче да върши това, което бай Добри правеше най-добре. А то беше просто – да не е като другите. Да не е като всички нас.”
”Отечествен фронт”, събота, 8 януари 2011 г., 18:00 по Нова телевизия
