„Обещание“, епизод 24 с.4 (bTV) – какво ще се случи...

В епизод 23 (сезон 4) на турския сериал „Обещание“ Емир дава телефон на Гюлпери и си правят селфи. Кемал разбира, че Нарин е жива благодарение на бързите действия на Мерт, за което е благодарен на момчето.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 24 (сезон 4) на „Обещание“ който може да гледате от 16:00 часа на 8 март 2022 по bTV.

Състоянието на Нарин се влошава.

Ийт казва на баща си, че Гюлпери е отишла в гората, за да им направи кукла на щастието.

Тюляй казва на брат си да каже на Тургай, че Гюлпери е в гората.

Тургай напада Гюлпери, но Емир я спасява.

Нарин е вече по-добре и моли да я изпишат.

Емир и Гюлпери се връщат у дома. Гюлпери получава паник атака.

Състоянието на Нарин се влошава.

Кемал цяла вечер е прекарал в болница и изведнъж чува, че устройството, което следи състоянието на Нарин, започва да пищи тревожно.

-Помощ! Нещо се случва с жена ми! - вика той. В стаята се втурват лекар и медицинска сестра. Отвън Кемал се моли Нарин да не го оставя!

Мерт идва пред стаята на Нарин с две чаши кафе. Кемал не е в коридора и през стъклото вижда празното легло. Изплашен, той изпуска чашите от ръцете си. След малко до него се появява Кемал.

-Случило ли се е нещо с докторката? - пита момчето.

-Взеха я за спешна операция. Тя вече е добре, няма нужда да се притесняваш. Скоро ще я върнат в стаята – обяснява Кемал.

Ийт казва на баща си, че Гюлпери е отишла в гората, за да им направи кукла на щастието.

Ийт влиза в хола, където са Оя, Джавидан и Емир.

-Татко, какъв красив телефон си купил на феята - казва момчето развълнувано.

-Използва ли го? - пита Емир.

-Не, но ми позволи да го разгледам. Много хубав телефон. Мисля, че и тя го харесва – казва Ийт. Емир си спомня за снощи, когато обясняваше на Гюлпери как да използва телефона.

-Татко, знаеш ли, че феята отиде в гората, за да ни направи кукла на щастието – обяснява хлапето, а Емир е учуден, но телефонът му звъни и казва на сина, че трябва да отиде да се обади.

Тюляй казва на брат си да каже на Тургай, че Гюлпери е в гората.

Ерджан се обажда на сестра си и ѝ съобщава новината, че Емир е купил телефон на полската мишка. Тюляй се ядосва: - Защо и е на тази дивачка телефон? Излиза ли изобщо от бараката?

-Не знам. Кой знае какво е намислил зетят. Това няма да завърши добре. Ти работиш бавно, а тук нещата се случват бързо. Имаме нужда от бързо решение – казва Ерджан.

Тургай се появява в двора. Ерджан отдръпва телефона от ухото си и му казва, че днес няма работа за него.

-Не дойдох заради работата. Ти ми каза за това момиче – отвръща Тургай.

-Какво момиче? Не говори глупости и си върви, не ме безпокой – казва му Ерджан и поставя слушалката обратно на ухото си.

-Не трябваше да го отпращаш - инструктира брат си Тюляй. - Кажи му къде е тя.

-Но...- опитва се да възрази Ерджан.

-Направи това, което ти казах! Нали искаше бързо решение! - Ерджан приключва разговора и се обажда на Тургай.

Тургай напада Гюлпери, но Емир я спасява.

Гюлпери се разхожда в гората. Тя се навежда и взема една голяма шишарка, а след известно време намира още една.

Изведнъж до нея се появява Тургай.

-Най-сетне се срещнахме! Не се страхувай, няма да те нараня – казва маниакът.

-Махай се от пътя ми - заповядва Гюлпери, но гласът ѝ е слаб. Тя се мъчи да изрече думите, спомняйки си за обидите, които е претърпяла в миналото: - Махни се от пътя ми! Върви си!

-Какво става? Не ме харесваш ли? Дори не ме гледаш в лицето. Ако ме погледнеш, ще видиш, че не съм ядосан – казва Тургай и хваща Гюлпери. Тя го удря с шишарката в лицето и тръгва да бяга.

Момичето се крие в храстите, изважда телефона си и набира номера на Емир. -Давай, вдигни - прошепва тя, но в слушалката се чува само прекъснатото пиукане на обаждането.

-Вижте кой е тук! - казва Тургай, който бързо успява да открие момичето - Толкова пъти ти виках, а ти не излизаше. Казах ти, че няма да можеш да ми избягаш. - Той хваща Гулпери за раменете и започва да я дърпа. Телефонът на момичето пада на земята.

В същото време Емир влиза в кабинета и отговаря на звънящия телефон.

-Пусни ме! Казах ти да ме пуснеш! – Емир чува, че Гюлпери крещи от другата страна на слушалката. Той веднага осъзнава ситуацията и се втурва да спаси момичето. След малко той вече е в гората и ги открива. Емир се нахвърля върху Тургай с юмруци. Когато Тургай спира да се движи, Емир се навежда над сгушената, шокирана Гюлпери.

-Всичко свърши, не се страхувай! Добре ли си? Стани, вече си в безопасност – казва Емир като стиска ръката на Гюлпери и взема телефона ѝ от земята. Емир се обажда в полицията.

Нарин е вече по-добре и моли да я изпишат.

В болницата Нарин вече е в съзнание. Кемал е до леглото ѝ, а Мерт стои до отворената врата.

-Бях много уплашен, когато докторът и сестрата дотичаха, помислих, че нещо се е случило – казва Кемал.

-Мога ли да те оставя? Мислиш ли, че е толкова лесно да се отървеш от мен? – пита Нарин.

-Между другото, някой друг иска да ви види. Той не си е тръгвал оттук, много се е притеснява за теб. Мерт! - Кемал вика момчето, но той вече не е на вратата. - Той беше тук преди малко. Ще отида да проверя къде е отишъл.

В същото време виждаме Мерт, който си говори с младежа, на когото беше казал да ограби имението!

-Какво правиш тук? Искаш ли неприятности? - пита Мерт.

-Интересува ме в какво състояние е жената. Обаждах ти се няколко пъти – обяснява младежа.

-Радвай се, че тя е добре, иначе... – казва Мерт.

-Иначе какво? Да не би сам да исках да вляза в тази къща? Ако търсиш виновник, погледни се в огледалото – отвръща му младежа.

По-късно Мерт, Кемал и полицаят са в стаята на Нарин.

-Тя лежеше на пода. Имаше рана на главата - Мерт дава показания.

-Видяхте ли крадеца? - попита униформеният. Мерт поклаща отрицателно глава.

- Госпожо Нарин, видяхте ли крадеца? Можете ли да го опишете?

-Спомням си го смътно - отговаря жената. - Мерт... Мерт спаси живота ми. Това е всичко, което помня.

Нарин е вече по-добре и моли доктора ако може да я изпишат.

По-късно Нарин се прибира вкъщи придружена от Кемал и Мерт.

-Този човек вече е зад решетките! Не се страхувай, той вече не може да ти направи нищо – казва Емир.

Момичето безмълвно се отдалечава към бараката. Мелике излиза от къщата и казва: - Чух колата! Бях много притеснена, когато казахте, че сте в полицейското управление. Какво се е случило? Защо бяхте в полицията? Как е Гюлпери? Отново ли е чичо ѝ? – задава притеснена въпроси Мелике.

-Един човек, който идваше да върши някакви работи от време на време - Тургай. Той я напада в гората. Ако не бях пристигнал навреме, всичко можеше да завърши много зле. Той е предаден на дежурния съд, но тя... Тя се чувства много зле. Ще бъде добре, ако известно време не е сама – казва Емир, Мелике му отговоря да не се притеснява, защото тя ще се погрижи за Гюлпери и тръгва към бараката.

Мелике моли Гюлпери да си почине, а тя ще стои до нея. Момичето постоянно си спомня случката в гората и получава паник атака, в един момент усеща, че не може да диша. Притеснена Мелике вика на помощ Емир. Той помага на Гюлпери и тя си възстановява дишането, но казва на Мелике да повика лекар.

Идва лекарка, която преглежда Гюлпери и ѝ предписва лекарства, който трябва да взема. Тя казва на Емир да не я оставят сама и да има човек около Гюлпери.

Емир казва на Мелике, че тя се изморила много да си отиде и почине, а той ще остане при Гюлпери. Емир остава цяла вечер да наблюдава момичето.