Джевика е учителка в училище в град Ришикеш, Индия. Един от колегите ѝ - Ганшям - пристига в училището с нова кола. Той я показва на другите ученици, когато пристига Джевика и я хвали. Той предлага да ги повози, когато Джевика казва, че вече закъснява за часа си. Ганшям отговаря, че хората, които идват с рикши, закъсняват. Той я моли да идва с него на работа от утря. Джевика отказва, а Ганшям казва, че трудно ще си купи кола, защото банките няма да ѝ дадат лесно заем. Джевика се чувства зле, след като чува това, а сестра ѝ Манви се ядосва на Ганшям и решава да му отмъсти.
Когато Манви изпраща на Джевика бележка, че ще даде урок на Ганшям, Джевика напуска час и тръгва да я търси. Тя тича из целия град, за да я търси и накрая намира Манви да пръска кравешка тор по колата на Ганшям. Джевика казва, че Ганшям ще се оплаче на директора и че тя ще пострада от това. Манви е разочарована, защото винаги, когато се опитва да направи нещо добро, се случва нещо лошо. Джевика иска от Манви да обещае, че в бъдеще няма да прави нищо подобно.
Двете сестри се разхождат из града, когато Джевика предлага на Манви да отиде на лекар за изследвания, защото от три дни има температура. Отиват в болница "Редх" и Манви дава кръв след много суетене, докато доктор Манан и Джевика се гледат един друг. Манви излиза под някакъв предлог, а Джевика и Манан се гледат колебливо. Накрая Джевика отива да търси Манви и се притеснява, когато не я намира.
Джевика намира Манви и двете се прибират вкъщи, когато Манви казва, че е време и Джевика и Манан да си споделят чувствата, затова Манви се обажда на Манан и му казва "обичам те". Джевика е изненадана и се извинява на Манан. Двете сестри пристигат вкъщи при строгата си баба.
Бабата съобщава на Джевика, че е получила предложение за брак от известно и заможно семейство на адвокат в Чандигарх и че ще я посетят на следващия ден. Манви веднага казва, че сватбата не може да се състои. Тя иска Джевика да следва това, което е в сърцето ѝ. Бабата ѝ се кара. Джевика казва: "Ще направя каквото кажеш, защото много те уважавам."
Манви се ядосв и бяга. Джевика е заета с мислите си. Тя си спомня как е дала обещание на майка си да се грижи за Манви, как майка ѝ е починала, когато са били малки, и как тя и Манви са разпръснали праха ѝ в река Ганг.
Двете сестри плачат на брега на реката, докато разговарят с мъртвата си майка. Манви я пита защо си съсипва живота, а Джевика казва, че бабата иска нейното щастие. Те продължават да общуват с майка си. Джевика смята, че баба им се е грижила достатъчно добре за тях и в живото има и други неща освен романтична любов. Пита Манви кого ще избереш в бъдеще нея или нейната любов. Манви казва теб, тогава Джевика казва, че и тя вижда, че в живота има и други отношения освен любовта. Те си тръгват и се връщат вкъщи.
Манви се моли за щастието на Джевика, а Джевика се моли за щастието на Манви. Точно в този момент свеща на Манви изгасва, а Джевика казва: "Не се притеснявай, докато съм с теб, животът ти ще бъде изпълнен със светлина." Манви е решена да събере Джевика с доктор Манан.
Бабата разпитва братовчеда на Джевика дали Джевика харесва някого. Дабо най-накрая признава, че Джевика и д-р Манан се харесват и че Маанви иска те да се оженят. Когато Джевика и Манви се връщат вкъщи.
Бабата се среща с Манан близо до храм, където се запознават с гуруто, на когото Манан много се възхищава. бабата твърди, че Манан е сирак без семействи и че не иска той да се ожени за внучката ѝ. Тя вече има много по-добро предложение за Джевика, което не иска да пропусне. Бабата казва, че Джевика и Манви са загубили родителите си, когато са били много малки, затова тя е толкова строга с тях.
Даббо признава на Манви, че е казал на баба им всичко, което знае за Джевика и Манан. Мани обсъжда с приятелите си как да сближи Джевика и Манан. Едно от момичетата предлага да им напише любовни писма. Маанви носи писмо на Джевика и ѝ казва, че е получила писмо от Манан. Джевика прочита писмото, докато Манан чете другото писмо, което Маанви е изпратила. Писмото е пълно с текстове на песни и ги моли да се срещнат утре.
Манви закача Джевика, когато тя я пита защо Манан иска да се срещне с нея. Когато баба им вижда писмото, Манви го грабва и тича из цялата къща. Бабата се кара на Джевика, че няма срам и че е достигнала брачна възраст, но все още се държи неприлично. Тя също така упреква Манви, че винаги защитава сестра си, дава ѝ лоши съвети и я провокира. Тя казва на Джевика, че утре ще се срещне с момчето, което иска да се ожени за нея и че очаква всичко да е мине добре, и предупреждава Манви да се държи прилично.
Когато Манви ѝ казва да се поне види веднъж с Манан, Джевика отказва и казва, че не може да се противопостави на баба им. Чичо им пристига и пита Джевика дали харесва Манан, Джевика мълчи. Той я съветва да помисли добре, преди да вземе решение за брака, защото това е най-важното решение в живота ѝ. Джевика пита дали Манви е казала на чичо им за Манан, след което Манви моли сестра си да отиде се срещне с Манан. Джевика най-накрая се съгласява. Късно вечер Джевика отново чете писмото на Манан, без да е сигурна какво да направи. Манан чака на следващия ден, докато Манви се опитва да изпрати Джевика за да се срещне с Манан, точно тогава баба им ги вижда да излизат.
Бабата ги вижда във всекидневната и ги пита закъде са тръгнали. Манви казва, че Джевика е твърдо решена да почисти градината, вместо да се облече. Бабата казва на Джевика да се облече. Бабата излиза, а Манви изкарва сестра си навън. Бабата ги вижда да тръгват и разбира, че са замислили нещо съмнително. Двете сестри бягат от къщата, докато Манви продължава да повтаря, че ще се справи с всичко, а Джевика усеща неприятности.
Бабата получава телефонно обаждане от г-н Бхагат. Той съобщава, че семейството на момчето, което иска да се ожени за Джевика ще дойде с кола, за да се срещне с Джевика поради промяна в плановете и ще пристигне следобед, а не вечерта. Дади изпада в паника и нарежда на сина си да отиде да купи някои неща. Тя се обажда и на Джевика.
Джевика и Манан се срещат. Манви и приятелите ѝ шпионират. Джевика и Манан си разменят празни погледи. Накрая Манан се извинява, че е закъснял, тъй като моторът му не е запалил. Джевика казва, че всичко е наред. Манви и децата започват да се изнервят, защото не чуват нищо. Манан и Джевика обсъждат времето.
Бабата влиза в стаята на Джевика и я пита дали е готова. Там Дабу и се представя за Джевика. Той казва с момичешки глас, че се приготвя, а когато бабата пита за Манви, той използва друг момичешки глас и казва, че тя кара Джевика да се приготвя. Бабата забелязва разликата в гласа му, но Дабу ѝ казва, че това е, защото е пил студена вода.
На Дабу му е омръзнало да се преструва на момичетата, затова се обажда на Манви и настоява тя да дойде веднага. Манви се дразни. Дабу заявява, че не може да се преструва на три различни човека, за да ги спаси. Манви отвръща: "Разбира се, че може да се държи като жена", припомняйки си момент от младостта им, когато той се е преструвал на съпруга и е сервирал чай в сари. Той обещава да се продължи да се преструва, но сами за още 30 минути. Манви обещава, че дотогава ще се върнат.
Манан отваря уста, за да каже нещо, точно когато Джевика казва нещо. Джевика заговаря първа, като му казва деликатно, че е дошла да говори за сватбата си, че се омъжва и че семейството на мъжа ще ѝ дойде на гости днес. Манан се вбесява. Заявява, че това е прекрасна новина, и пита какво работи мъжът. Според нея той е собственик на голям бизнес в Чандигарх. Манан, объркан, пита за нейното щастие. Джевика заявява, че баба ѝ е доволен от нея и че тя ще направи всичко, което баба ѝ нареди да направи. Манан се съгласява и се чуди дали това е причината тя да иска да се срещне с него, за да му съобщи за сватбата си. Джевика изпада в недоумение и двамата показват писмото един на друг, докато Манви гледа уплашено отдалеч.
Джевика разбира, че Манви е тази, която е написала писмото. Манан смята, че Манви е постъпила правилно, защото са имали възможност да разговарят. Твърди, че тя е добро момиче. Обръща се да си тръгне, а след това се връща, за да ѝ каже, че най-добрите му пожелания са винаги с нея и че тя трябва да изпълни молбата на баба си. Манви, която наблюдава всичко това от разстояние, не е доволна. Джевика си тръгва.
На връщане Джевика се кара на Манви и тя ѝ съобщава, че момчето, за което ще се жени е на път. Те бягат, но спират на моста, за да хвърлят монета. Двете момичета бягат и се връщат у дома. Дабу им хвърля въже, по което да се изкачат. Манви се опитва да се изкачи, но Джевика отказва. Тогава се появява кола. Всички са изненадани от автомобила.
Вирен излиза от автомобила. Оглежда се и отива при своята леля. Точно тогава получава телефонно обаждане и лелята и другият човек влизат в къщата. Джевика се държи за въжето, надявайки се никой да не я забележи. Вирен говори по телефона и обяснява, че не може да изпрати нищо по пощата, защото го няма. Той продължава да върви, докато Джевика с въжето е почти на върха на къщата. Но тъкмо когато е на път да го стигне до стаята, тя се пада в краката на Вирен. Вирен я гледа изумен и шокиран. Той вдига поглед, объркан, и се чуди как е станало това. Вирен се усмихва и предлага да я вдигне. Джевика е доста смутена и гледа надолу, докато се изправя. Вирен продължава да ѝ се усмихва. Когато вятърът се усилва, Джевика се хваща за въжето, направено от шалове, и се издига нагоре, докато Вирен се усмихва.
Вирен наблюдава издигащата се Джевика, която не може да откъсне поглед от него. Дабу, Маанви и Джевика пристигат на първия етаж и се втурват към стаята си, като Джевика казва, че Вирен я е видял и може да се оплаче на баба им. Маанви отговаря, че това няма значение, защото Джевика така или иначе няма да се омъжи за Вирен.
Вирен пристига в къщата, поздравява и заема мястото си, докато Пинки говоеи за богатството на Вирен. Смутена от липсата на маниери у Пинки, бабата набързо нарежда на Пинки да донесе напитки за гостите. Бабата започва да говори за Джевика и потвърждава, че тя работи като учителка и е ценен актив за училището.
Джевика и Манви пристигат на терасата и са посрещнати от Вирен и Вират. Маанви пита кои са те. Вират отговаря на запитването ѝ, като ги моли те да се представят. Манви заявява, че тя е Джевика, а сестра ѝ е Манви. Вират отговаря, че той се казва Вирен, а брат му - Вират. Долу лелята на Вирен хвали Вирен и неговите постижения. Бабата слуша това тихо.
Джевика благодари на Вирен, че я е спасил и не я е издал семейството, Вирен отхвърля благодарността ѝ и загрижено съобщава на Джевика да не се занимава с такива опасни задачи. Манви бързо се намесва и казва, че ако той не е бил там, друг човек, вероятно лекар, е щял да спаси Джевика. Маанви дори се хвали, че не се страхува от никого, но Вират бързо се намесва, питайки ядали трябва да информират семейството им. Маанви е шокирана. Скоро двойките се разделят, за да разговарят на четири очи. Маанви говори с Вират, а Вирен - с Джевика.
Вирен изказва съболезнования на Джевика за загубата на родителите ѝ. Джевика отговаря философски, което изненадва Вирен, който коментира, че ако не е знаел кой е учителя, е щял да предположи, че е тя. Междувременно долу лелята на Вирен и бабата на Джевика смятат, че е минало много време и младите трябва да слязат долу. Дабу е изпратен да ги извика.
Манви е на път да разкаже, че сестра ѝ е влюбена в д-р Маннан , когато е прекъсната от Дабу, който съобщава на Манви, че бабата ги е извикала. Бързият ум на Манви измисля друг план; тя пита Вират дали някога са посещавали туристическите забележителности на Ришикеш; когато те казват, че не, тя измисля план да прекара още няколко часа с момчетата, като отиде на пикник.
Манви, Джевика, Вирен и Вират отиват да разглеждане на забележителности. Манви наема две рикши; Манви и Вират се возят в едната, а Вирен и Джевика - в другата. Рикшата започва да се движи, когато са спрени от Дабу, който им съобщава, че е избран от семейството да изпълнява функциите на придружител. Манви му нарежда да ги следва на крака. Дабу започва да върви, докато те започват да се возят. Вират смята, че е било безсърдечно от нейна страна да накара Дабу да ходи. Манви се възползва от шанса да направи ужасно впечатления в ролята на Джевика. Междувременно Вирен и Джевика са много тихи и срамежливи в другата рикша. На устните на Вирен се появява деликатна усмивка, която показва, че той е развил чувства към Джевика.
Вирен и Джевика са на път да преминат по мост. Вирен прави комплимент за спокойствието на Ришикеш и възкликва, че никога досега не е срещал такова спокойствие, на което Джевика тихо отговаря, че мирът и спокойствието могат да бъдат открити вътре в нас и че този район е силно духовен. Вирен е впечатлен и хвърля бърз поглед към Джевика. Двамата бързо преминават по моста. Манви и Джевика поемат по противоположни посоки, а обърканият Дабу решава да последва Манви.
Две деца, които съобщават на Джевика, че баща им е дал разрешение да ходят на училище. Вирен с изненада чува как те съобщават това на Джевика. Джевика показва радостта си и обещава на децата, че ще се погрижи за униформите и книгите им. Децата си тръгват, а рикшата продължава пътуването си. Вирен тържествено заявява, че истината никога не може да бъде скрита и че като адвокат в крайна сметка ще открие истината. Изражението на Вирен съобщава на Джевика, че той е разбирал истината...
Гледайте индийския сериал „Неразделни“ всеки делничен ден от 13:30 ч. по NOVA.
