В епизод 15 на турския сериал „Не пускай ръката ми“ Фатма и Мерием не могат да се справят с Мерт и се обаждат за помощ на Сумру, която лъже Мерт, че Азра го е зарязала и той трябва да остане при Фатма. След разговора с Азра, разочарован Дженк решава да се върне в Америка и с парите, който спечели за Азра си купува билет. Джансу след като разбира, че Дженк заминава му каза, че го обича, но Дженк е безразличен.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 16 на сериала „Не пускай ръката ми“ , който може да гледате от 21:00 часа на 8 ноември 2021 по Diema Family:
- Г-жа Фериде разбира, че Дженк иска да си вземе акциите от компанията, което много я натъжава.
- Хюлия подозира, че Сумру стои зад новата секретарка на Месуд.
- Дженк предупреждава сестра си, да бъде внимателна с Ефкан, защото има нещо, което не му харесва в този човек.
- Джансу споделя на Азра, че е влюбена безответно.
- Дженк се сбогува с Азра.
- Ефкан и Мелис пият кафе в едно заведение, но са изненадани от уж бившата приятелка на Ефкан.
Г-жа Фериде разбира, че Дженк иска да си вземе акциите от компанията, което много я натъжава.
След като Хюлия разбира, че Сумру си е счупила крака отива да я види. Джансу ѝ отваря и ѝ, казва, че майка ѝ е на терасата, а Хюлия вижда, че Сумру не е сама, а със секретарката на Месуд.
Хюлия отива при тях, а Сумра се прави на изненадана, че Хюлия познава Зерин, а Хюлия ѝ казва, че тя е новата секретарка на Месуд и на свой ред я пита, къде се запознала със Зерин, а Сумру ѝ казва, че на една среща с приятели и много си общуват от тогава.
Дженк предупреждава сестра си, да бъде внимателна с Ефкан, защото има нещо, което не му харесва в този човек.
Арда се нервира на брат си и му казва, че всеки път, когато се появи проблем, той си заминава. Дженк и Арда се карат, но г-жа Фериде се прибира и Арда се прибира в стаята си.
- Дженк, за Америка ли заминаваш? - пита го баба му.
- Кога?
- Утре!
- Добре! Късмет, синко!
- Утре всички да са си вкъщи, за да изпратим Дженк! - казва Фериде на снаха си.
Късно вечерта Серап вижда Дженк в градината и му казва, че ако знае, че в Америка, ще е по-добре, няма да е толкова тъжна, но тя го губи, заради баба му.
Дженк ѝ казва, че не трябва да обвинява никой, защото баба му постъпва така, както смята за правилно, а той е поел по път, който свята за верен. Серап отново го моли да не тръгва, да не ги оставя и му казва, че Арда е в това състояние, защото той заминава...
Дженк ѝ казва, че знае... и прегръща майка си и ѝ казва, че това не е краят на света, когато ѝ стане мъчно, винаги може да долети при него...
Плачеща Джансу се обажда на Азра и ѝ казва, че не се чувства добре, и има голяма нужда да поговори с нея. Джансу идва при Азра и ѝ казва, че е признала за чувствата си пред човека, в който е влюбена, но той си тръгнал без да каже и дума. Азра я съветва да поговори още един път с него, защото след като си е тръгнал, може да е премислил и да е разбрал, че също изпитва нещо към нея.
- Не мисля Азра, той оставя и никога не се връща назад!
- Джансу, не знам, но ако това се беше случило с мен, аз нямаше да го пусна да си отиде...
- Ти го казваш така сякаш си минала през това или си влюбена? - пита Джансу
- Да... не мога да кажа, но има някой, за който се притеснявам и вълнувам... много странни чувства – споделя Азра.
- На това се казва любов, мила ми Азра! - казва ѝ Джансу.
Азми се обажда на Сумру и ѝ казва, че Серап му е казала за кафето, което иска да отвори, а тяхната фирма, подкрепя такива проекти, и я пита дали ще може да дойда, за да поговорят, а тя веднага се съгласява.
Дженк изпраща съобщение на Азра, че заминава, за да последва мечтите си, но иска преди това да се сбогува с нея, но ако и тя иска, знае къде да го намери. Азра отива при Дженк.
- Колко е странен животът, снощи се опитвах да успокоя един много близък за мен човек! Тя ми разказваше за любимият си човек, който не можеше да спре, защото заминава.
- Не логично, да спираш някой, който иска да си отиде, защото да заминеш, не е лесно решение и да го спираш, според мен е несправедливо – казва Дженк.
- Несправедливо ли? Ами тези, които остават, техните мечти, разочарования.... Според мен, това е егоизъм - отвръща му Азра, а Дженк я пита, дали си спомня, че той и е казвал, че не иска да се върне в Америка.
- Да! Какво се промени?
Дженк я гледа няколко секунди и ѝ отговоря, че е сбъркал. Азра го пита, дали ще се отърве от всички разочарования като замине, а Дженк ѝ казва, че няма да се спаси от тях, но няма да го боли.
- Защо това те вълнува, Азра?
- Защо ме извика?
- За да се сбогуваме. Сред тъжните моменти, които преживяхме имаше и хубави...
- Доверие, открихме сърцата си, така ли е Дженк?
- Ние чорба даже заедно приготвихме.... Но аз унищожавах всичко по пътя, което можеше да ти навреди – признава Дженк, а Азра му казва, че така са си причинили един на друг вреда. Дженк ѝ отвръща, че е така, защо не се познават добре...
- Какви сме ние с теб, пътници, които объркаха куфарите си, а аз ти създадох проблеми, а след това те обвиних, че си приела помощ от най-добрия ми приятел, защото аз... Защото, когато искам да ти направя добро, аз самото ти създавам проблеми. Всъщност аз не съм такъв, но и различен не мога да бъда...
Азра го пита, дали се спомня, какво му е казала, когато са се срещнали за първи път на това място, а Дженк ѝ отвръща, че се страхува да не се загуби!
- Да! А ти, при всеки провал правиш това! Но знаеш ли, какво ще стане накрая? Най-ценното, което се опитваш да не загубиш, ще го губиш, без да си се докоснал до него!
- Знае ли се, може един ден... - тръгва да казва Дженк, но го прекъсва Азра и му казва: - Заминавай и не се обръщай! Но не забравяй, че това, което си мислиш, че може един ден като се върнеш..., може да не е тук!
Дженк благодари на Азра, че дошла и се надява, че скоро ще се събере с брат си. Дженк подава ръка на Азра за сбогом, Азра подава своята, а след това разплакана си тръгва...