В епизод 876 на „Наследство“: След решението на съда Айше и Ферит отново се скарват, без да подозират, че Дога чува всичко. Убедена, че родителите ѝ не я обичат, тя тайно напуска дома си. Междувременно Пойраз се изправя срещу семейството си, за да защити Нана, но тя тайно планира да избяга с Юсуф.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 875 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Пойраз научава шокиращата истина за Нана и Юсуф – момчето е племенник на убития Яман Къръмлъ, а двамата бягат от безмилостния мафиот Отровата.
Когато престъпникът заплашва да подпали целия квартал, ако не му ги предадат, Пойраз решава да се изправи срещу него, готов на всичко, за да ги защити.
Междувременно Ферит спасява Дога от непознат мъж, но преживеният ужас разкрива колко дълбоко са я наранили скандалите между родителите ѝ. Момиченцето поставя ултиматум на Айше и Ферит – или ще живеят заедно, или ще замине при баба си и дядо си. Как ще реагират двамата на категоричното ѝ искане?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Юсуф разкрива на Пойраз истината за себе си и Нана
Юсуф седи на пода в дневната и гледа анимационни филмчета на таблета, който Назлъ му е дала. Но мислите му сякаш са другаде. Момчето не се смее, не реагира на случващото се на екрана и изглежда напълно разсеяно. Когато Пойраз влиза в стаята, веднага забелязва колко е унил Юсуф. Приближава се до него и го пита:
– Защо седиш на пода?
Юсуф повдига рамене, без да откъсва поглед от таблета.
– Мръсен съм. Не искам да изцапам мебелите – отвръща тихо той.
Пойраз сяда до него.
– Мебелите по-важни ли са от теб? Качи се на дивана и си гледай спокойно. – Така ми е удобно – отговаря кратко Юсуф, сякаш не иска да продължава разговора.
Пойраз въздъхва, но не настоява. Вместо това му подава чаша сок.
– Юсуф, има нещо важно, което искам да ти кажа...
Момчето обаче вдига поглед към него и го прекъсва.
– Бате Пойраз, аз също имам нещо важно да ти кажа.
– Добре, слушам те. Но първо пийни хубаво от сока.
Юсуф послушно отпива няколко глътки, избърсва устата си с ръкав и го поглежда необичайно сериозно.
– Ние наистина не сме лоши хора. Лоши са онези, които ни преследват.
Пойраз поставя ръка на рамото му.
– Спокойно, юначе. Никога не съм си мислил, че сте лоши.
– Но другите си мислят така – отвръща тъжно Юсуф.
– Ако говориш за хората в тази къща, те просто още не ви познават. А сега ми кажи кои са онези, които ви преследват. Разкажи ми, за да мога да ви помогна.
Юсуф замълчава. Известно време се колебае дали да разкрие тайната, която двамата с Нана пазят толкова дълго. Накрая се приближава до Пойраз и се навежда към него, сякаш се страхува някой да не ги подслуша.
– Първо трябва да ти кажа нещо. Но, моля те, не ми се сърди. Излъгахме те за едно нещо.
Пойраз го поглежда въпросително. Юсуф снишава глас и прошепва:
– Нана не е моята майка.
Пойраз застива от изненада.
– Как така? А коя е тогава?
– Моята бавачка – обяснява момчето. – Истинското ми име е Юсуф Къръмлъ. Аз съм племенник на Яман Къръмлъ.
Пойраз повдига вежди. Фамилията му звучи познато. Юсуф свежда поглед и лицето му помръква.
– Чичо ми беше прекрасен човек – добавя тихо.
– Беше? – повтаря Пойраз, като внимателно го наблюдава.
Юсуф бавно кимва.
– Починал е, така ли?
Момчето стиска по-силно чашата в ръцете си и отново кимва.
– Има един много лош човек. Наричат го Отровата. Той уби чичо ми. Видях го по новините, но още ми е трудно да повярвам. Може би чичо ми е принуден да се крие. Може би някой ден ще се върне. Но Нана казва, че няма...
Пойраз преглъща тежко. Разказът на момчето го разтърсва.
– А защо бягате? Този негодник Отровата ли ви преследва?
Юсуф кимва.
– Нана никога няма да ме изостави, защото ме обича. Затова чичо ми ме повери на нея. Но те моля, не ѝ казвай, че съм ти разказал всичко. Много ще ми се ядоса.
Пойраз се усмихва леко и го потупва по рамото.
– Това е мъжки разговор, юначе. Ще си остане само между нас. А сега ми кажи защо този злодей ви преследва. Какво иска от теб?
Лицето на Юсуф става още по-сериозно.
– Не знам. Веднъж вече ме отвлече. Даваше ми лекарства, от които заспивах. Беше ужасно.
Пойраз скача на крака, обзет от гняв.
– Какъв отвратителен психопат!
Юсуф се стряска от реакцията му и веднага го хваща за ръката.
– Много ме е страх – прошепва момчето. – Той ще убие Нана, а на мен... На мен ще ми направи нещо лошо. Ако не беше ти, досега щеше да е свършено с нас.
Пойраз поглежда изплашеното дете, което се е свило на пода пред него. Гневът му расте с всяка изминала секунда. Но не е насочен към Юсуф, а към човека, който е причинил всичко това. Пойраз не може да приеме, че едно толкова малко дете е принудено да живее в постоянен страх за собствения си живот и за живота на жената, която се грижи за него.
Пойраз научава истината за смъртта на Яман Къръмлъ
След като остава сам, Пойраз взема телефона си и започва да търси информация в интернет. Не след дълго попада на статия, публикувана преди шест месеца.
„Ужас в Истанбул!“
„Известният бизнесмен Яман Къръмлъ е загинал при престрелка вчера. Според информация на полицията той е намерил смъртта си, докато е спасявал своя племенник. Юсуф Къръмлъ и неговата бавачка Нана Мерием са изчезнали безследно. Полицията не разкрива повече подробности, но се предполага, че случаят може да е свързан с престъпния свят.“
Пойраз оставя телефона и прокарва ръка по лицето си. Прочетеното потвърждава разказа на Юсуф и му помага да разбере колко сериозна е опасността, която грози момчето и Нана.
– Голяма беля си ти, Отрова... – промърморва той, а погледът му става студен и решителен.
Пойраз все още не знае всички подробности около смъртта на Яман и преследването на Нана и Юсуф. Но в едно е категоричен – няма да позволи на този негодник да се добере до тях.
Пойраз обявява война на Отровата, за да защити Нана и Юсуф
В дърводелската работилница на Пойраз влиза едър мъж, облечен в тъмен костюм. Лицето му е безизразно, но погледът му е заплашителен.
– Отровата ти изпраща поздрави – заявява непознатият и разтваря сакото си, под което се вижда пистолет. – У теб има нещо, което му принадлежи. Иска до половин час да му предадеш жената и детето. Ако не го направиш, ще подпали целия квартал. А той не е човек, който отправя празни заплахи!
Без да подозира, зад вратата стои Джанел. Тя е дошла да донесе обяд на Пойраз, но преди да влезе, чува заплахите на непознатия. Ужасена от думите му, Джанел веднага се обръща и хуква към дома.
– Мамо, загубени сме! – извиква тя още от прага. – Настъпи Страшният съд!
Назлъ вдига глава от тенджерата и я поглежда изненадано.
– Какви ги говориш? Какво се е случило?
– Мафията нахлу в работилницата на Пойраз! – изстрелва Джанел на един дъх. – Някакъв бандит го заплаши, че ако не предаде жената и детето, шефът му ще подпали целия квартал!
Думите ѝ достигат до Нана, която веднага разбира колко сериозна е опасността. Тя не иска невинни хора да пострадат заради нея и Юсуф. Осъзнава, че повече не могат да останат в дома на Пойраз. Без да губи време, Нана хваща Юсуф за ръката и двамата напускат къщата. Но не успяват да стигнат далеч. Само няколко минути по-късно се озовават лице в лице със самия Отровата и неговите хора. Престъпниците ги обграждат от всички страни. Нана разбира, че този път няма накъде да избягат. Точно когато положението изглежда безнадеждно, се чуват тежки стъпки. Появява се Пойраз, придружен от своите хора. Той застава срещу Отровата и го поглежда право в очите, без да показва и следа от страх.
– Бурята Пойраз! – подхвърля подигравателно Отровата. – Чувал съм за теб. Но този път си се захванал с нещо, което не е по силите ти. На твое място не бих заставал на пътя си!
Пойраз дори не трепва.
– И аз съм чувал за теб, Отрова. Научил си името ми, но явно не си си направил труда да разбереш с кого си имаш работа. Аз съм човек, който държи на думата си. Нана и Юсуф остават тук!
Лицето на Отровата се изкривява от гняв.
– Значи искаш война? – пита той със студен глас. – Искаш да подпаля този квартал и да го превърна в кървава баня? Наблизо имам четиридесет души, а само с един мой знак ще пристигнат още сто и четиридесет! Ако не ми предадеш това, което ми принадлежи, няма да оставя камък върху камък!
Пойраз леко повдига брадичка и се усмихва.
– За първи път идваш в Джендере, нали? – пита спокойно той. – Тук има двеста и петдесет къщи и поне четиристотин мъже, готови да се бият. Прав си, ще избухне война. Но много се лъжеш, ако си мислиш, че ти ще я спечелиш!
В този момент телефонът на Вълка, който стои до Отровата, звъни. Той отговаря, изслушва внимателно съобщението и се навежда към шефа си.
– Хората ни, които трябваше да подсигурят района, са попаднали в капан и са били принудени да се оттеглят – прошепва му той.
Отровата стиска челюсти от ярост. Пойраз продължава, без да откъсва поглед от него:
– Ако искаш, доведи и хиляда души! Полицията ще пристигне много преди да успееш да превземеш този квартал. Ние ще си останем тук. Но не знам какво ще направят властите с бегълците от закона!
Отровата осъзнава, че е изгубил предимството си. Хората му са неутрализирани, а Пойраз няма намерение да отстъпи. Налага се да се оттегли. Преди да си тръгне обаче, той отправя заплашителен поглед към Нана и Юсуф.
– Чакайте ме! – процежда зловещо. – Няма да се откажа, докато не ви хвана. До скоро!
След тези думи Отровата се обръща и си тръгва заедно с хората си. Пойраз поглежда към Нана. В очите ѝ се четат едновременно благодарност и страх. Тя знае, че Пойраз току-що е спасил живота им. Но също така разбира, че сблъсъкът с Отровата не е приключил. Това е само началото на една опасна война.
Ферит спасява Дога от непознат мъж
Дога се скита сама по улиците на Истанбул, изгубена и изплашена. Не знае накъде да тръгне, нито как да стигне до баба си и дядо си. Продължава да върви напред, водена единствено от желанието да избяга колкото се може по-далеч от родителите си, убедена, че те не я обичат. Изведнъж момиченцето усеща, че някой я наблюдава. Обръща се и забелязва непознат мъж, който я гледа по начин, от който я побиват тръпки. Когато той тръгва към нея, Дога се паникьосва. Тя хуква да бяга с всички сили. Сърцето ѝ бие лудо, а дъхът ѝ не достига, но страхът я кара да продължава. Непознатият обаче е по-бърз. Настига я в една тясна уличка и здраво я сграбчва за ръката.
– Къде си тръгнала, малката? – процежда той заплашително.
Дога изпищява и отчаяно се опитва да се освободи, но мъжът не я пуска. Точно тогава се разнася гневен глас:
– Веднага я пусни!
Това е Ферит! Непознатият рязко се обръща, но преди да успее да реагира, Ферит го удря с всичка сила в лицето. Нападателят залита и пада на земята. Освободена от хватката му, Дога веднага се втурва към баща си.
– Татко! – проплаква тя и се хвърля в прегръдките му.
Ферит я притиска силно към себе си и нежно я гали по косата.
– Спокойно, дъщеричката ми. Всичко е наред. Няма да позволя на никого да те нарани!
В същия момент в другия край на улицата се появява Айше. Тя внезапно спира, когато вижда Ферит и Дога заедно.
– Много ме беше страх, татко... – прошепва момиченцето, без да го пуска.
– Не се страхувай, миличка. Вече си в безопасност – успокоява я Ферит.
Дога вдига глава и забелязва майка си.
– Мамо!
Момиченцето се откъсва от прегръдките на Ферит и се затичва към Айше. Айше пребледнява от преживяното, а когато дъщеря ѝ се хвърля в обятията ѝ, я прегръща с всички сили. По бузите ѝ се стичат сълзи.
– Толкова се страхувах, че нещо ти се е случило, миличка... – прошепва тя с треперещ глас.
Айше продължава да притиска Дога към себе си, сякаш се страхува, че ако я пусне, отново ще я изгуби.
Дога поставя ултиматум на Айше и Ферит
Малко по-късно на мястото пристигат полицаи. Те задържат нападателя, слагат му белезници и го отвеждат към патрулната кола. Айше и Ферит все още са коленичили до Дога, неспособни да откъснат поглед от нея след преживения ужас.
– Сигурна ли си, че си добре, миличка? – пита разтревожено Айше, като обхваща лицето на дъщеря си с длани. – Онзи човек не ти направи нищо, нали?
Дога я поглежда с големите си, все още насълзени очи.
– Татко ме спаси! – отвръща тя с гордост и плахо се усмихва.
Ферит я притегля към себе си и я целува по главата.
– Миличка, аз винаги ще бъда до теб. Няма да позволя на никого да те нарани, дъщеричката ми!
Айше въздъхва с облекчение. Напрежението постепенно започва да я напуска. Тя нежно гали Дога по косата, щастлива, че отново е до нея.
– Повече никога не бива да бягаш, без да ни кажеш! – предупреждава я тя, макар гласът ѝ все още да трепери. – Толкова много се страхувахме, че може да ти се случи нещо!
Дога свежда поглед и замълчава. След малко вдига глава и поглежда сериозно родителите си.
– Защо? Нали не ме обичате...
Думите ѝ пронизват Айше.
– Как може да говориш така, миличка?! Откъде ти хрумна подобно нещо?
Дога пристъпва неспокойно и поглежда към Ферит.
– Чух какво си говорехте – признава тихо тя. – Татко каза на мама, че ако ме обичаше, щеше да ми каже, че той е моят баща. А мама му отговори, че ако той ме обичаше, нямаше да ме отвлече. Значи... нито един от вас не ме обича!
Айше застива, а Ферит е съкрушен от думите на дъщеря си. Едва сега двамата осъзнават колко дълбоко са я наранили с непрекъснатите си скандали и взаимни обвинения.
– Миличка... – прошепва Айше и силно прегръща Дога. Очите ѝ отново се пълнят със сълзи. – Ние те обичаме страшно много!
– Повече от собствения си живот! – добавя Ферит, като прегръща и двете. – Това, което си чула, го казахме от яд. Но то няма нищо общо с теб.
Дога постепенно се успокоява. По лицето ѝ се появява усмивка, но в очите ѝ все още се чете съмнение.
– Значи наистина ме обичате?
– Много, миличка! – уверява я Айше и нежно я целува по челото.
Тогава Дога скръства ръце пред гърдите си и отново придобива сериозно изражение.
– Щом е така, защо не живеем заедно?
Айше и Ферит се споглеждат изненадано.
– Миличка... – започва Айше, без да знае как да обясни на дъщеря си колко сложни са отношенията между нея и Ферит.
Но Дога не ѝ позволява да довърши.
– Не искам да слушам никакви оправдания! – прекъсва я тя и тропва с крак. – Или ще живеем всички заедно, или заминавам при баба и дядо!
Настъпва напрегнато мълчание. Айше поглежда Ферит, а той отвръща на погледа ѝ. И двамата са изправени пред ново изпитание – дъщеря им е категорична и този път не възнамерява да отстъпи.