„Наследство“, еп.871: Нана напада Пойраз, а Ферит се озовава зад решетките

В епизод 870 на „Наследство“: Нана и Юсуф отново се оказват в ръцете на хората на Отровата, когато неочаквано се появява загадъчният Пойраз и се изправя сам срещу нападателите им. Но кой е непознатият спасител и ще успее ли Нана да му се довери?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 870 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

След три години зад решетките Пойраз най-сетне се завръща при семейството си, но още в първия ден на свобода става ясно, че миналото му крие тайни, които тепърва ще излизат наяве. Макар Нана да отказва помощта му, той не може да остави нея и Юсуф на произвола на съдбата, докато Вълка отново е по следите им. А когато Нана чува стъпки в тъмното и напада непознатия, я очаква изненада.

Междувременно Ферит е арестуван за отвличането на Дога, а Айше най-сетне прибира дъщеря си у дома. Но спокойствието е измамно – Ферит отказва да отстъпи, а една дълго пазена тайна може да промени всичко между тях.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

В живописния квартал Джендере цари необичайно оживление. Джанет, майката на Пойраз, трескаво се подготвя за завръщането на сина си след три години раздяла. Масата трябва да е отрупана с любимите му ястия и всичко да бъде готово, преди той да прекрачи прага.

Докато изтупва покривката, Джанет продължава да раздава задачи. Напомня на дъщеря си Назлъ да извади кадаифа от фурната веднага щом се зачерви и да го залее със сиропа. Назлъ се забавлява с вълнението на майка си и я уверява, че всичко е под контрол.

– Спокойно, султанке Джанет. Всичко е готово.

После закачливо отбелязва, че майка ѝ дори е сложила най-хубавата си забрадка, сякаш очаква кралското семейство. Джанет веднага я смъмря. За нея днешният ден наистина е специален и нищо не бива да помрачи щастието ѝ. След три години зад решетките нейният син най-сетне се прибира у дома. Джанет продължава да се тревожи дали храната ще стигне. Нарежда на Назлъ да сложи картофите с кайма на огъня, а самата тя се заема с мантъ.

– Детето ми се прибира! Да не го оставим гладен още първия ден!

Назлъ се усмихва. Вижда колко нетърпеливо майка ѝ е чакала този миг. Двете се прегръщат, а Джанет не успява да скрие щастието си.

– Моето момче си идва...

Към тях се присъединява и Джанел, снахата на Джанет, която съобщава, че кадаифът е станал точно както трябва и вече го е залила със сиропа. Джанет ѝ благодари, но веднага я предупреждава да не се преуморява. Джанел е бременна и бъдещата баба настоява тя да седне и да остави останалата работа на тях. В този момент звънецът се чува. Джанет трепва от вълнение.

– Той е! Синът ми се прибра!

Трите веднага се отправят към вратата, но вместо Пойраз на прага се появява Сибел, която носи приготвен от нея бюрек. Тя поздравява Джанет за завръщането на сина ѝ и първоначално възнамерява само да остави храната и да си тръгне. Джанет обаче не ѝ позволява.

– Къде тръгна? Ти си част от семейството. Влизай!

Сибел отнася бюрека в кухнята, а Назлъ и Джанел веднага забелязват промяната в нея. Сибел изглежда необичайно щастлива. Назлъ се шегува, че лицето ѝ отново сияе, а Джанел веднага намеква за причината.

– Как няма да е щастлива? Три години гледа пътя и го чака.

Когато Сибел се връща, Джанел продължава да я закача за външния ѝ вид и къдриците ѝ. Сибел се опитва да омаловажи думите им и настоява, че изглежда съвсем нормално. Но закачките на останалите ясно подсказват, че завръщането на Пойраз означава много повече за Сибел, отколкото тя иска да покаже.

Звънецът отново прозвучава. Този път Джанет сякаш усеща кой стои отвън.

– Синът ми! Той е! Върна се!

Тя хуква към входа, а останалите я последват. Вратата се отваря. На прага стои Пойраз. Той се усмихва на майка си.

– Върнах се, мамо.

Пойраз почтително поздравява майка си, а Джанет не може да откъсне очи от него. Но радостта ѝ за миг е помрачена. Тя забелязва окървавените кокалчета на ръцете му. Назлъ също ги вижда. Пойраз проследява погледите им и разбира какво ги е притеснило. Вместо да обяснява какво се е случило, той разтваря ръце.

– Няма ли да ме прегърнете?

Джанет веднага притиска сина си към себе си.

– Моето момче...

След три години чакане майка и син най-сетне отново са заедно. Назлъ също се хвърля в прегръдките на брат си и радостно го приветства. Джанел поздравява Пойраз, а той топло прегръща снаха си. Последна към него се обръща Сибел.

– Добре дошъл, Пойраз.

– Благодаря, Сибел. И ти добре си дошла.

Докато всички се радват на завръщането му, Джанет отново поглежда наранените ръце на сина си. Пойраз е прекарал едва няколко часа на свобода, а по кокалчетата му вече личат следите от първата му битка – тази, в която се намеси, за да спаси Нана и Юсуф.

Нана и Юсуф намират временно убежище сред стените на стара изоставена крепост. След поредното бягство двамата най-сетне могат да си поемат дъх. Нана прегръща момчето и се опитва да го успокои.

– Тук сме в безопасност. Няма да ни намерят. Ще си починем и после ще измислим какво да правим. Двамата ще се справим с всичко, миличък. Обещавам ти, че всичко ще бъде наред.

Но този път думите ѝ не успокояват Юсуф. Момчето внезапно се изправя. Страхът и умората от непрестанното бягство се превръщат в гняв.

– Нищо не е наред! И няма да бъде! – избухва той. – Все казваш, че ще се справим, но не се справяме! Дадохме всичките си пари на онзи човек, а лошите пак ни хванаха!

Нана замълчава. Не е очаквала подобна реакция от Юсуф, но разбира колко много се е натрупало в него. Тогава момчето изрича онова, което всъщност го измъчва:

– Пойраз ни помогна! Защо го отпрати?

Въпросът му кара Нана да се почувства виновна. Тя внимателно хваща лицето му с ръце и го поглежда в очите.

– Юсуф, не можем да се доверяваме на никого. Не искам да бъдем в тежест на друг човек. Трябва сами да изградим живота си. Само ти и аз. Разбираш ли?

След всичко, което се случи с Пънар, Нана се страхува да допусне друг човек близо до тях. За нея чуждата помощ вече означава и опасност за този, който я предлага. Юсуф обаче не приема думите ѝ. Отдръпва се, сяда на студения каменен под и скръства ръце, без да я поглежда. Нана го наблюдава със свито сърце.

Тя разбира, че Юсуф е изтощен от непрестанното криене и бягство. За първи път момчето открито показва, че започва да губи вяра, че двамата могат да се справят сами. Нана също е изтощена и уплашена, но не може да си позволи да го покаже. Каквото и да се случи, тя трябва да продължи – заради Юсуф.

След емоционалното посрещане Пойраз се оттегля в стаята си. Оглежда всичко наоколо и взема броеницата си. След три години зад решетките отново е сред вещите, които му напомнят за предишния му живот. Малко след това влиза Назлъ.

– Семейната медицинска сестра пристигна! Хайде, сядай.

Двамата сядат, а Назлъ поглежда наранените ръце на брат си. Не пропуска възможността да го подразни, че още в първия си ден на свобода е успял да се забърка в неприятности.

– Не можа да се сдържиш, нали? Току-що излезе и веднага се забърка в нещо. Разказвай, какво стана?

Пойраз приема думите ѝ с усмивка.

– Неприятностите сами ме намират, сестричке. Нищо сериозно. Просто трябваше да се намеся.

Той не съжалява за стореното. Въпреки обещанието си да стои далеч от неприятностите, не би могъл да остави Нана и Юсуф без помощ. Назлъ започва внимателно да обработва раните му и се шегува, че точно затова сестра му е медицинска сестра, за да му оказва първа помощ.

Пойраз също я закача:

– Гледай ти! Май доста си станала приказлива, докато бях в затвора, госпожице медицинска сестра. На това ли ви учат в университета?

Усмивката на Назлъ обаче бързо изчезва.

– Знаеш ли колко много ни липсваше?

Очите на Назлъ се насълзяват. Пойраз забелязва сълзите и нежно ги избърсва.

– Днес тези очи трябва да се усмихват, защото днес си върнах семейството. А и медицинските сестри не плачат. Нали вашата работа е да успокоявате плачещите?

Двамата се усмихват и се прегръщат. Назлъ признава, че все още не може да повярва, че брат ѝ наистина е у дома. Разказва му колко тежко са минали последните три години за всички.

Джанет всеки ден се е тревожила дали синът ѝ не е гладен или дали не му е студено. Шахин пък се е затворил още повече в себе си заради мисълта, че брат му е в затвора.

– Не искаме повече да бъдем без теб, батко. Тази къща вече не може без теб.

Думите ѝ трогват Пойраз. Той я погалва и я успокоява:

– Знам, сестричке. Знам. Не се тревожи. Вече съм тук и няма да ходя никъде.

После изражението му става сериозно.

– А човекът, който ме натопи, също ще бъде разкрит. И ще си понесе наказанието.

Без Пойраз и Назлъ да подозират, Джанел подслушва разговора им. Думите за човека, който го е натопил и изпратил зад решетките, очевидно я напрягат. След миг тя влиза в стаята, сякаш не е чула нищо.

– Дано стане така. Дано Бог въздаде справедливост и виновните си платят за стореното.

Джанел се опитва да прикрие притеснението си и да покаже, че също желае истината да излезе наяве. След това подава телефона на Пойраз. Брат му Шахин иска да говори с него. Пойраз веднага се изправя.

– Батко...

Шахин е щастлив, че брат му най-сетне е на свобода. Съжалява, че не е успял да присъства на посрещането, но обяснява, че работа го е отвела в Анталия и се е наложило да остане там.

– Слава Богу, че се върна. Исках да бъда там, но съм зает в Анталия. Щом приключа, веднага ще дойда при вас.

Пойраз го успокоява.

– Няма нищо, батко. Важното е, че вече съм тук. Ще се видим, когато се върнеш.

Шахин трябва да прекрати разговора заради работата си, но преди това отново поздравява брат си.

– Пази се, лъв мой. Скоро ще се видим.

Пойраз затваря телефона щастлив, че след три години постепенно си връща онова, което затворът му е отнел – близостта със семейството.

Джанел споменава и брат им Семих, който също изпраща много поздрави на Пойраз. Тя обяснява, че Семих се занимава усилено с покупко-продажба на земи и в момента е в Ескишехир. Щом приключи работата си там, възнамерява да дойде и лично да види Пойраз.

– Предай му много поздрави от мен. Ще се видим, когато се върне.

Разговорът е прекъснат от гласа на Джанет, която съобщава, че след десет минути всички трябва да бъдат на масата. Назлъ обаче още не е приключила с брат си.

– Първо да довършим превръзката ти.

След три години раздяла домът отново е пълен, но зад радостта от завръщането на Пойраз вече се прокрадва една опасна тайна – кой всъщност е виновен за годините, които той е прекарал зад решетките?

Докато семейството вечеря заедно, телефонът на Пойраз звъни. Той поглежда екрана и щом вижда, че го търси Мерт, веднага става от масата.

– Извинете ме, Мерт е.

Пойраз се отдалечава в съседната стая и приема обаждането.

– Какво става?

Мерт му съобщава, че е открил Нана и Юсуф. Двамата седят до една стена и изглеждат напълно изтощени и отчаяни. Нана дори рови сред боклуците, но Мерт не се приближава, защото Пойраз изрично му е наредил да ги наблюдава от разстояние. Пойраз веднага задава най-важния за него въпрос:

– Има ли някаква опасност за тях?

Мерт го успокоява, че засега всичко е спокойно и наоколо не се вижда никой подозрителен. Пойраз замълчава за момент. Въпреки че пред Нана се държи така, сякаш повече не го интересува какво ще се случи с нея, той очевидно не е успял просто да я остави с Юсуф. Затова е изпратил Мерт да ги наглежда. Когато разбира, че двамата не са в непосредствена опасност, Пойраз се опитва да сложи край на тревогите си.

– Щом нищо не ги заплашва, значи нямат нужда от мен. Тази жена е страшно упорита. Не иска помощ – нека се оправя сама.

Мерт усеща, че зад раздразнението му се крие нещо повече, и го пита откъде изобщо познава Нана и Юсуф. Пойраз обаче не желае да обяснява.

– Дълга история. Утре ще ти разкажа.

Той прекратява разговора и се връща при семейството си. Но макар отново да сяда на масата, мислите му остават при Нана и Юсуф. Колкото и да се опитва да се убеди, че съдбата им вече не е негова грижа, действията му показват точно обратното.

На няколко километра от убежището на Нана и Юсуф един от хората на Отровата открива изоставения камион на Пойраз. Той внимателно оглежда автомобила, а малко след това до него спира черна кола. От нея слиза Вълка.

Човекът му докладва, че Пойраз е оставил камиона тук и очевидно е направил всичко възможно, за да прикрие следите си.

Вълка се замисля. Той е убеден, че човек, който е рискувал живота си за двама напълно непознати, едва ли просто ще ги изостави.

– Щом рискува живота си, за да ги спаси, няма просто да ги остави. Но онази дивачка... тя може и да не чака помощта му.

Вълка вече е разбрал достатъчно за характера на Нана. Знае, че тя е непредсказуема и че вероятно отново ще се опита сама да намери изход. Затова нарежда на хората си да претърсят целия район.

– Проверете всичко наоколо. Всяка дупка, всяка развалина, всяка изоставена постройка, в която могат да се скрият. Намерете ги. И то бързо!

Кръгът около Нана и Юсуф отново започва да се затваря. Докато двамата вярват, че са намерили временно убежище, хората на Отровата вече претърсват района.

Няколко часа по-късно слънцето вече е залязло, а старата крепост е потънала почти изцяло в мрак. През пролуките в каменните стени прониква студен вятър. Нана и Юсуф все още седят един до друг и чакат нощта да мине.

Гневът на Юсуф вече е отшумял. Момчето съжалява за думите си към Нана и постепенно се приближава до нея.

– Знам, че те нараних... Но винаги е едно и също. Лошите ни преследват, а ние все бягаме.

Юсуф отпуска глава на рамото ѝ. После си спомня как Пойраз се е появил с камиона и ги е спасил.

– Когато видях камиона, за миг си помислих, че от него ще слезе чичо ми... Но и онзи батко е добър. Той победи лошите и ни спаси. Прилича на чичо ми.

Думите му карат Нана рязко да се изправи.

– Никой не може да бъде като чичо ти. Никой не може да го замени. Запомни го. А ти и аз ще се справим сами.

Споменът за Яман все още е болезнен за Нана. Тя не може да приеме дори мисълта, че друг човек би могъл да заеме мястото му в живота на Юсуф.

Юсуф замълчава. Думите ѝ обаче не го убеждават напълно. Изведнъж тишината е нарушена от стъпки. Нана моментално наостря слух. Някой се приближава към убежището им. Тя веднага придърпва Юсуф към себе си и се оглежда за нещо, с което да се защити. На земята забелязва тежък камък. Нана го грабва и стиска здраво с две ръце. Стъпките се приближават. Юсуф затаива дъх, а Нана вдига камъка над главата си. След всичко преживяно тя няма намерение да чака, за да разбере дали непознатият идва с добри намерения. В тъмнината се появява мъжка фигура. Нана замахва. Удря мъжа с камъка и той се свлича в безсъзнание на земята.

Нана е готова веднага да грабне Юсуф и да избяга. Но нещо я спира. Лунната светлина пада върху лицето на мъжа. Нана се вглежда по-внимателно. Застива. Навежда се над него, за да се увери, че очите не я лъжат.

– Това... това е той!

На земята лежи Пойраз. Мъжът, когото Нана категорично отпрати и предупреди да не ги следва, все пак е дошъл да провери дали тя и Юсуф са добре, а посрещането му се оказва удар с камък по главата.

След като Айше най-сетне намира дъщеря си, за Ферит идва моментът да понесе последствията. Ибрахим и Кара му слагат белезници и го отвеждат в полицейското управление.

Там срещу него е повдигнато тежко обвинение – отвличане на дете.

Само допреди часове Ферит е бил до Дога, убеден, че ще продължи да я държи далеч от Айше. Сега всичко, което е изградил през последните месеци, се срива пред очите му.

Ферит се оказва от другата страна – този път не като полицай, а като обвиняем.

Междувременно Айше, Неше и Дога се прибират у дома. След дългата раздяла момиченцето най-сетне отново е в познатата си стая. Прегърнала любимата си плюшена играчка, Дога заспива в леглото, което толкова дълго е стояло празно. Докато детето спи, Айше и Неше остават сами в хола.

За Айше обаче облекчението от завръщането на Дога бързо отстъпва място на гнева. Тя не може да забрави какво е преживяло детето ѝ през последните месеци.

– Мислела е, че сме я изоставили! Че не я обичаме! – избухва Айше. – Трябваше да убия този човек още там!

Гневът ѝ е примесен с огромна болка и чувство за вина. Най-тежко за нея е да осъзнае, че през цялото това време Дога е вярвала, че майка ѝ доброволно я е изоставила.

Неше хваща сестра си за ръцете и се опитва да я успокои. Разбира яростта ѝ, но знае, че историята далеч не е приключила. Тя предупреждава Айше, че Ферит няма да се откаже от Дога толкова лесно.

– Ще направи всичко, за да се бори за нея.

Айше категорично отказва да приеме това.

– Няма никакво право! Ще заведа дело срещу него и няма да позволя дори да се доближи до дъщеря ми!

В този момент за Айше няма място за съмнение. След преживяното е решена на всяка цена да задържи Дога до себе си.

Неше обаче повдига въпроса, от който Айше се страхува най-много.

– Ами ако Ферит каже истината на Дога? Ако сам ѝ признае, че е неин баща?

Айше застива. Гневът ѝ внезапно отстъпва място на страх. Това е истината, която години наред е пазила от дъщеря си, но сега вече не зависи само от нея дали тайната ще остане скрита. Неше внимателно ѝ напомня, че рано или късно Дога трябва да разбере кой е истинският ѝ баща. Колкото и болезнено да е, тази тайна не може да бъде пазена завинаги.

Айше скрива лице в ръцете си. Самата мисъл, че Дога може да научи всичко от Ферит, я разтърсва.

След дълго мълчание тя най-сетне признава:

– Може би си права...

Айше започва да осъзнава, че след завръщането на Дога я очаква още по-трудна битка – не само с Ферит, но и с истината, която толкова дълго е крила от собствената си дъщеря.

Ферит седи сам в килията и мълчаливо се взира в студените сиви стени. Въпреки че вече е зад решетките, той не съжалява за стореното. Ако можеше да върне времето назад, би постъпил по същия начин.

Вратата се отваря и при него влиза Волкан. Той вижда, че ситуацията е стигнала твърде далеч, и се опитва да го убеди да потърси изход, преди конфликтът с Айше да стане още по-тежък.

– Комисарю, нещата отидоха твърде далеч. Може би трябва да помислиш за някакъв компромис с Айше?

Ферит бавно вдига глава. В погледа му има гняв, но зад него се крие и болката от мисълта, че отново е разделен с Дога.

Предложението на Волкан обаче е неприемливо за него.

– Бих сключил сделка със самия дявол, но никога с тази жена.

Волкан тежко въздъхва. Вече му е ясно, че няма как да го разубеди.

Ферит няма намерение нито да се примири, нито да се откаже от борбата за дъщеря си.