„Наследство“, еп.870: Загадъчният Пойраз влиза в играта – какво ще се случи…

В епизод 869 на „Наследство“: Нана и Юсуф попадат в капана на Отровата и този път измъкването изглежда почти невъзможно. Междувременно Дога изчезва от дома, а малко по-късно Ферит я открива на улицата, блъсната от кола.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 870 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.

Нана и Юсуф отново попадат в ръцете на хората на Отровата, но в най-критичния момент се появява непознат, който сам се изправя срещу нападателите им. Това е Пойраз – загадъчен мъж, който току-що е излязъл от затвора и носи със себе си бурно минало. Той предлага помощта си на Нана и Юсуф, но след всичко преживяно Нана не е готова да се довери толкова лесно. Кой всъщност е Пойраз и защо решава да не ги оставя сами?

След месеци на отчаяно търсене Айше най-сетне открива Дога в болницата. Докато майка и дъщеря се прегръщат през сълзи, Ферит наблюдава срещата им и осъзнава, че всичко се е променило.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇По-подробно в редовете по-долу

Затворени в колибата, Нана и Юсуф отново се оказват без изход. Нана отчаяно се опитва да отвори вратата, но тя не помръдва.

– Хайде, отвори се! Моля те... отвори се!

Юсуф я наблюдава притеснено и започва да губи надежда.

– Няма да можем да излезем оттук, нали?

Нана веднага се обръща към него.

– Не, миличък. Ще излезем. Ще намерим начин.

Самата тя все още не знае как, но отказва да позволи на Юсуф да се предаде на страха. Оглежда помещението и ядосано ритва натрупаните боклуци. Тогава ѝ хрумва идея. Нана кара Юсуф да ѝ помогне да претърсят всичко наоколо с надеждата да намерят нещо полезно. Сред боклуците открива малка кутия с кибрит. Проверява клечките и установява, че поне две от тях могат да се използват. Погледът ѝ отново се насочва към купчината отпадъци. В главата ѝ вече се оформя план.

Нана неочаквано пита Юсуф колко дълго може да издържи, без да диша. Момчето не разбира защо това е важно. За да не го изплаши, Нана му напомня за плановете им някой ден да отидат до морето в Грузия, да се гмуркат и да гледат рибите. Тогава двамата са тренирали да задържат дъха си. Юсуф си спомня, че е успявал да брои до четиридесет.

– Добре. Сега пак ще играем същата игра. Ще задържаме дъха си.

Нана му подава кибрита и започва да подготвя всичко. Юсуф вижда какво прави и се стряска.

– Ще подпалиш всичко това ли?

– Довери ми се, миличък. Ще ти кажа какво да правиш.

Нана знае колко опасен е планът ѝ, но няма друг начин да принуди Вълка да отвори вратата. Първата клечка не пламва. Нана усеща как надеждата ѝ се изплъзва.

– Моля те, запали се... Нямаме друг избор.

Опитва отново. Този път пламъкът лумва. Нана и Юсуф се споглеждат с надежда. Докато Вълка навън копае дупка, предназначена за тялото на Нана, колибата започва да се изпълва с гъст дим. Тогава Нана започва да крещи:

– Помощ! Пожар! Някой да ни помогне! Пуснете ни навън!

Вълка чува виковете и се втурва към колибата. Когато влиза, димът вече е навсякъде и той започва да кашля. Точно това чака Нана. Юсуф изпълнява своята част от плана и се преструва, че е припаднал. Вълка се приближава към него. В този миг Нана го напада. Удря го и успява да го събори.

– Хайде, миличък! Бързо! Бягай!

Юсуф скача и двамата излизат навън. Нана затваря Вълка в горящата колиба и хуква с Юсуф към камиона. Нана се надява да използва камиона, но когато стига до него, разбира, че

– Бягай, Юсуф! Бързо! Натам!

От колибата се чуват яростните викове на Вълка. Той стреля по вратата, успява да се измъкне и тръгва след тях.

– Когато те хвана, ще те убия! Няма да чакам Отровата! – заканва се той.

Нана и Юсуф тичат през гората с всички сили. Планът им е успял само наполовина – измъкнали са се от колибата, но Вълка отново е по петите им.

Двамата достигат до пътя. Нана започва отчаяно да маха на преминаващите автомобили.

– Спрете! Моля ви, помогнете ни!

Първата кола ги подминава. Нана не се отказва. Опитва с друга.

– Моля ви! Спрете! Вземете ни!

И този автомобил продължава. Юсуф поглежда уплашено назад.

– Нана, ами ако ни хване?

Нана също е ужасена. Знае, че Вълка се приближава, но се опитва да запази самообладание. Следва още една кола. Отново никой не спира.

– Боже, помогни ни... Какво ще правим? – прошепва Нана отчаяно.

В далечината се появява микробус. Нана взема отчаяно решение.

– Стой тук, миличък.

Тя излиза направо на пътя и застава пред приближаващия автомобил, принуждавайки шофьора да спре.

– Спрете! Моля ви! Спрете!

Шофьорът успява да натисне спирачките и ядосано я пита дали е полудяла, за да се хвърля така пред колата. Нана няма време за обяснения.

– Моля ви, вземете ни! Трябва да се махнем оттук. Животът ни е в опасност! Моля ви!

Мъжът вижда отчаянието ѝ и им казва веднага да се качат. За Нана това е спасението, което чака.

– Благодаря! Хайде, Юсуф! Бързо!

Двамата се качват и микробусът потегля. Нана най-сетне успява да измъкне Юсуф от ръцете на Вълка. Но опасността не е отминала. Вълка пристига достатъчно навреме, за да види отдалечаващия се автомобил. Той вади телефона си и снима регистрационния номер на микробуса. Нана и Юсуф отново са свободни, но Вълка вече разполага с нова следа към тях.

Микробусът отвежда Нана и Юсуф далеч от Вълка. Когато пристигат на място с камиони и товари, Нана благодари на шофьора.

– Благодаря ви. Вие ни спасихте живота.

Мъжът признава, че би бил по-спокоен, ако ги беше закарал в полицията, но Нана категорично отказва. Тогава Юсуф казва, че е много жаден. Шофьорът чува детето и подава на Нана малко пари, за да му купи вода. Тя първоначално не иска да ги приеме, но човекът настоява.

– Вземи ги, дъще. Ако имах повече, щях да ти дам повече.

Нана поглежда Юсуф и накрая приема.

– Благодаря ви. За всичко.

Шофьорът я пита какво ще правят оттук нататък. Нана признава, че не знае. Трябва просто да намерят някакъв изход. Мъжът им пожелава Бог да ги пази и се отдалечава. Нана отвежда Юсуф да купят вода. Тя купува вода и я подава на Юсуф. В този момент забелязва нещо, което я кара да застине. Вълка е пристигнал с хората си.

– Бягай, миличък!

Нана хваща Юсуф и двамата се скриват зад един от автомобилите. Вълка открива микробуса, с който са пристигнали. Когато шофьорът се връща, той го спира и го пита дали автомобилът е негов. След това директно го разпитва за жена и малко момче.

Шофьорът разбира, че Нана и Юсуф са в опасност, и решава да ги прикрие. Казва на Вълка, че ги е оставил на автобусна спирка по-надолу. Вълка изпраща хората си натам. Нана наблюдава всичко от скривалището си и за миг си мисли, че отново са се спасили. Тогава бутилката с вода пада от ръцете на Юсуф. Момчето се навежда да я вземе. Вълка го забелязва.

– Юсуф, бягай! – извиква Нана.

Но вече е късно. Хората на Вълка обграждат Нана и Юсуф. Нана притиска детето към себе си и отчаяно търси път за бягство. Няма такъв. Вълка се усмихва и нарежда на един от хората си да вземе момчето. Нана застава пред Юсуф.

– Ще умра, преди да ви го дам!

Мъжете се нахвърлят върху тях.

– Нана, не ме давай! – крещи Юсуф.

– Пуснете го! Оставете го! – отвръща Нана, борейки се с всички сили.

Страхът ѝ е огромен, но още по-силна е решимостта ѝ да не позволи на Отровата да получи Юсуф. Точно тогава се чува ревът на мощен двигател. Всички поглеждат натам. Към тях с висока скорост се приближава червен камион. Вълка и хората му откриват огън. Но камионът не спира.

Зад волана е Пойраз. Той връхлита към нападателите, а Вълка пада на земята. След това Пойраз слиза от камиона и само за миг преценява ситуацията – група мъже срещу една жена и едно дете. Без да задава въпроси, се намесва. Пойраз се хвърля срещу хората на Вълка и започва да ги поваля един след друг. Нана гледа непознатия с изумление, докато продължава да държи Юсуф. Когато нападателите са обезвредени, Нана отвежда момчето зад един автомобил. Тя все още не знае дали може да се довери на човека, който току-що ги е спасил. Вълка успява да се изправи и отново напада Пойраз, но той бързо го поваля. След това Пойраз се обръща към Нана и Юсуф и проверява дали са добре. Нана го оглежда подозрително.

– Ти... кой си?

Непознатият среща погледа ѝ.

– Пойраз. Наричат ме Бурята.

Така Нана и Юсуф за първи път се срещат с мъжа, който се появява в живота им точно когато изглежда, че вече няма кой да им помогне.

Нана и Юсуф се качват в камиона на Пойраз и потеглят. След всичко, на което току-що е станал свидетел, Пойраз не може да скрие любопитството си. Поглежда към Нана и я пита защо онези въоръжени мъже ги преследват и в каква беда са попаднали. Нана не отговаря. Пойраз я поглежда отново, очаквайки поне някакво обяснение, но тя продължава да мълчи.

– Хайде, говори. Онези мъже бяха въоръжени и изобщо не изглеждаха така, сякаш ще ви пожалят. Какво искат от вас?

Нана вече е изнервена от въпросите му.

– Задаваш прекалено много въпроси. Спри тук. Слизаме.

Пойраз е изненадан.

– Искаш да слезеш?

– Да.

Но той не спира. Според него да остави жена и дете сами след подобно нападение би било безотговорно. Казва на Нана, че дори да не мисли за собствената си безопасност, трябва да помисли за Юсуф. Най-разумното е да отидат в полицията. При споменаването на полицията Нана веднага се напряга.

– Спри. Казах ти да спреш!

Пойраз продължава да кара и Нана внезапно посяга към волана.

– Какво правиш?! – стряска се той.

– Спри колата! Искаме да слезем!

Тя продължава да дърпа волана и камионът започва опасно да криволичи.

– Ти луда ли си?! Ще катастрофираме!

– Спри! Спри веднага!

Пойраз няма друг избор. Набива спирачки.

– Добре! Стига! Успокой се!

Щом камионът спира, Нана отваря вратата.

– Хайде, миличък. Бързо!

Тя слиза с Юсуф, но Пойраз тръгва след тях. Нана веднага се обръща към него.

– Не знам кой си. Стой далеч от нас.

Пойраз не разбира реакцията ѝ. Напомня ѝ, че току-що е видял как няколко мъже се опитват да отвлекат детето и се е намесил единствено за да им помогне. Нана обаче не отстъпва.

– Не идвай след нас. Ще бъде лошо и за теб.

Тя не иска Пойраз да сподели съдбата на Пънар. След всичко, което се е случило, Нана вече знае, че всеки, който им помогне, може да се превърне в мишена на Отровата. Пойраз обаче продължава след тях и я пита дали не е полудяла. Нана се навежда, взема камък и го вдига заплашително.

– Виждаш ли това? Ако не си тръгнеш, ще те ударя по главата! Казах ти да се махаш!

Пойраз я гледа невярващо.

– На теб явно не ти трябва полиция. Трябва ти психиатрия.

Нана кипва.

– Кажи още една дума и аз ще те изпратя в спешното!

Пойраз разбира, че спорът е безсмислен.

– Добре. Прави каквото искаш.

Преди да си тръгне, Пойраз поглежда към Юсуф.

– Младежо, майка ти определено е луда. Но ти изглеждаш много умно момче.

Юсуф се усмихва, а Нана веднага го придърпва към себе си. Пойраз казва на момчето, че ако някога им потрябва помощ, могат да го намерят в Джендере, Бейкоз.

– Питай за Бурята Пойраз. Ще ме намериш.

Нана веднага отвръща, че няма да им потрябва.

– И без това не идвайте – подхвърля Пойраз. – Луда жена.

– И няма да дойдем!

Пойраз се отдалечава, а Нана продължава раздразнено да му подвиква да си върви. Той поклаща глава.

– Господ да дава търпение на това дете...

– Казах ти да се махаш! Следващият камък ще е в главата ти!

Нана хваща Юсуф за ръка и продължава напред. Тя е убедена, че най-сетне се е отървала от настойчивия непознат. Пойраз също се обръща и тръгва в другата посока, но след няколко крачки спира. Поглежда назад. Колкото и странно да се държи Нана, той знае какво е видял – една жена и едно дете са преследвани от въоръжени мъже и очевидно нямат къде да отидат. Пойраз въздъхва и взема решение.

Нана и Юсуф стигат до район с изоставени постройки, приличащ на стара мина. Те не подозират, че Пойраз ги следва от разстояние, за да се увери, че няма да им се случи нещо.

След като ѝ прилошава, Айше е откарана в болницата. Поставят ѝ система и физически тя постепенно се съвзема, но мислите ѝ продължават да бъдат единствено за Дога. Неше е до нея. Когато двете се приготвят да си тръгнат, Неше си спомня, че е забравила рецептата при лекаря, и се връща да я вземе. Айше остава сама в коридора. Сяда на един стол и се взира пред себе си. Изтощена е от месеци тревога, неизвестност и безрезултатно търсене. В съзнанието ѝ отново и отново се връща един и същ въпрос: Къде си, дъще?

В този момент наблизо сядат две медицински сестри. Те разговарят за малко момиченце от стая 301, което е било блъснато от кола. Айше първоначално не обръща внимание на разговора им. Чува, че детето е без майка си, но баща му е до него. Сестрите описват момиченцето като много сладко, с къдрава коса и пухкави бузки. Едната пита как се казва. Другата отговаря, че името му е Симге Чаатай. Това не говори нищо на Айше. Но следващите думи я карат да застине. Момиченцето било поискало „супа от всичко“. Погледът на Айше рязко се променя.

„Супа от всичко“ не е обикновено ястие за нея. Ферит приготвя точно такава супа, като смесва различни продукти, които намира в кухнята.

Сърцето ѝ започва да бие лудо. Името може да е фалшиво. Ферит вече се крие под чужда самоличност. Ако момиченцето е с него, напълно възможно е и за Дога да е използвал друго име. Айше скача от стола. В този миг тя вече не усеща нито слабостта, нито умората. Има само надежда. Хуква към стая 301. Когато стига до вратата, спира. Ръката ѝ трепери, докато посяга към дръжката. След толкова месеци търсене тя се страхува дори да повярва, че от другата страна може да е дъщеря ѝ. Айше отваря.

Времето сякаш спира. На болничното легло е Дога. Айше остава неподвижна на прага. Не може да откъсне поглед от детето си. Дога също я вижда. Очите на момиченцето се разширяват от изненада.

– Мамо?

Само тази дума е достатъчна. Айше се втурва към леглото и прегръща дъщеря си с всички сили.

– Моята принцеса...

Сълзите потичат по лицето ѝ. Тя целува косата, челото и ръцете на Дога, сякаш иска да се увери, че детето наистина е пред нея. Месеците на страх и безсилие избухват в един миг. Айше най-сетне държи дъщеря си в ръцете си. Дога също плаче и се притиска към майка си. Двете не искат да се пуснат. За Айше всичко останало престава да съществува. В този момент няма преследване, няма Ферит, няма обвинения. Има само Дога. Тогава Айше вдига глава. Погледът ѝ попада в другия край на стаята. Там стои Ферит. Погледите им се срещат. Ферит е шокиран. Не е очаквал Айше да ги открие по този начин – не тук и не сега. Той не казва нищо. Само гледа как Айше държи Дога в прегръдките си. По изражението му личи, че разбира колко сериозно се е променило положението. Месеци наред е успявал да държи Дога далеч от майка ѝ, но сега Айше най-сетне е стигнала до тях. Ферит свежда глава. А Айше продължава да прегръща дъщеря си, сякаш този път е решена никога повече да не позволи някой да ги раздели.

Появата на Пойраз в живота на Нана и Юсуф не е планирана. Само няколко часа по-рано той излиза от затвора след три години зад решетките. В едната си ръка носи чанта, а в другата – броеница. След дългото лишаване от свобода единственото му желание е да остави миналото зад гърба си и да започне начисто.

Първият човек, с когото разговаря на свобода, е майка му. В телефона му тя е записана като „Султанката“. Жената едва сдържа сълзите си от радост и настоява синът ѝ да се прибере направо у дома.

Пойраз я уверява, че вече си е взел поука.

– Не се тревожи, султанке. Повече няма да има неприятности.

Майка му обаче познава характера му твърде добре. Тя го предупреждава да не се оглежда много по пътя, защото ако види несправедливост, няма да успее да остане безучастен и отново ще си навлече неприятности. Оказва се права.

Почти веднага след излизането си Пойраз вижда младеж, чийто работодател отказва да му плати обещаното. Вместо да продължи по пътя си, той се намесва и принуждава мъжа да даде на момчето парите, които му дължи.

Малко по-късно Пойраз помага и на таксиметров шофьор, чиято кола се е повредила. Когато мъжът се впечатлява от уменията му и го пита дали е механик, Пойраз обяснява, че е научил много неща през годините в затвора. Тогава разкрива и нещо важно за миналото си – твърди, че е попаднал зад решетките заради клевета. Засега обаче не става ясно кой го е натопил и какво точно се е случило.

Пойраз е убеден, че затворът вече е зад гърба му и иска само едно – неприятностите да стоят далеч от него. Съдбата обаче има други планове.

Пойраз забелязва Нана и Юсуф, преследвани от Вълка и хората му.

Пред него стои прост избор – да спази обещанието към майка си и да продължи по пътя си или отново да се намеси в чужда беда. Но когато вижда жена и дете, заобиколени от въоръжени мъже, не успява да остане безучастен. Пойраз се хвърля срещу нападателите и сам се разправя с тях. Така, още в първия си ден на свобода, „Бурята“ Пойраз влиза в живота на Нана и Юсуф.

Нана обаче не знае нищо за него. След всичко, което е преживяла, тя не вярва на непознати и отказва помощта му. Дори го заплашва с камък, когато той настоява да не оставя нея и Юсуф сами. Пойраз е раздразнен от поведението ѝ, но въпреки това не успява просто да си тръгне. Зад грубоватото му поведение се крие човек, който очевидно не може да обърне гръб на някого в беда. Затова, без Нана да знае, той тръгва след нея и Юсуф от разстояние, за да се увери, че са в безопасност.

Но около Пойраз все още има много неизвестни. Защо всъщност е прекарал три години в затвора, кой стои зад клеветата срещу него и как появата му ще промени живота на Нана и Юсуф, предстои да разберем.